П  Р  О  Т  О  К  О  Л

Гр. Троян  17.10.2014 год.

 

ТРОЯНСКИ районен съд ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание   на  седемнадесети октомври,  две хиляди и  четиринадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА  ЮТЕРОВА

 

Съдебен секретар:  М.С.

сложи за разглеждане гражданско  дело   465 по описа  на Троянски районен съд за 2014 година,  докладвано от съдията  - ЮТЕРОВА

На именното повикване  10.00  часа се явиха:

          Ищецът „Евролийз Ауто” ЕАД гр. София – р.пр. явява се адв. П.С. от САК с пълн. приложено към делото.

          Ответниците Д.Т.Д. и Д.Г.Д. – р.пр. не се явяват, вместо тях адв. А.Ч. с пълн. приложено към отговора на исковата молба.

          АДВ.С.: - Да се даде ход на делото.

          АДВ.А.Ч.: - Да се даде ход на делото.

          СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

          О П Р Е Д Е Л И:

          ДАВА СЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.С.: - Поддържам исковата молба. Поддържам становището си по отношение основателността и допустимостта на иска. Поддържам доказателствените си искания, включително с оглед оспорване  от страна на ответника  за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

          АДВ.А.Ч.: - Поддържам изцяло предявения от мен Отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Категорично считам, че предявения иск е процесуално недопустим. Съдът също се усъмни в допустимостта на предявения иск и даде указания на ищеца да обоснове наличието на пасивна процесуална легитимация за ответниците по делото. Считам, че съдът правилно повдигна въпроса за допустимостта на предявения иск, но указанията му към ищеца бяха неправилни. Съгласно правната доктрина пасивна процесуална легитимация няма. В този смисъл предявеният иск е процесуално недопустим не поради липсата на пасивна процесуална легитимация, каквато по принцип няма, а по други съображения. На първо място, искът е недопустим поради противоречие с разпоредбата на чл. 88 от ТЗ. Тази разпоредба е процесуална по своя характер и е пряко свързана с допустимостта на предявения иск. Съгласно нея, ищецът може да насочи иска си срещу съдружниците в СД, но по иск срещу само събирателно дружество. Безспорно е че, съдружниците отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството. Отговорността им обаче може да бъде ангажирана само в случай, че е ангажирана и отговорността на самото дружеството. За да се ангажира отговорността на съдружниците, то задължително трябва да е предявен иск и срещу самото дружество. В случая, по настоящето дело иск срещу дружеството не е предявен.

 На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, „непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват”.

При справка в Търговския регистър  по партидата на СД се установява, че ищецът не е предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на събирателното дружество. В случая се касае за задължения на СД, произтичащи от договор, по който страна е СД. Не се касае за лични задължения на съдружниците.  Съгласно императивната разпоредба на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, след като ищецът не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството, то вземанията му са погасени спрямо дружеството. В правната теория, и по-точно в монографията на доц. Анета Иванова, посветена на СД, се казва, че „ако няма дружествени задължения, поради това, че са прекратени, независимо на какво основание, не се ангажира отговорността на съдружниците.” Непредявявайки вземанията си в производството по несъстоятелност, се е погасило правото на кредитора да упражни вземането си не само в производството по несъстоятелност, но и в друга съдебно производство извън несъстоятелността. Погасено е процесуалното право на защита за тези вземания, правото на иск за тях като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Допускането на настоящето дело противоречи и на всякаква правна логика в контекста на цялата ситуация. В производството по несъстоятелност кредиторите могат да възразяват срещу вземанията на други кредитори. В производството по несъстоятелност неудовлетворените вземания се погасяват. В случая да предположим, че производството по настоящето дело се развие и ищецът докаже претенциите си. При такава хипотеза той ще е в едно привилегировано положение спрямо останалите кредитори. Ищецът ще може да търси реализиране на вземането си, което е вземане на първо място към СД, и след като производството по несъстоятелност приключи, а за всички останали кредитори на СД, които са упражнили правата си своевременно и са предявили вземанията си в срок ще загубят тази възможност след като производството по несъстоятелност приключи.  Така се създава едно привилегировано положение за ищеца благодарение на това, че е пропуснал законоустановените срокове за реализирането на правата си.  Считам, че подобно разрешение не кореспондира на духа на закона и по този начин се цели заобикалянето му.

С няколко думи, ще взема становище и по допълнително депозираната молба от ищеца. В нея ищецът излага, че голяма част от претенциите му са задължения, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството. В ТЗ е предвиден обаче ред за предявяването и за удовлетворяването на подобни вземания в производството по несъстоятелност. На второ място, ищецът твърди, че по отношение на съдружниците в СД не е открито производство по несъстоятелност, като в Решение № 21/07.05.2014 год.  на ЛОС е открито единствено производство по несъстоятелност единствено по отношение на СД. Това е невярно. Съгласно чл. 610 от ТЗ, която разпоредба е императивна по своя характер, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност за търговско дружество се смята за открито и производство по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник. По отношение на ответниците е открито производство по несъстоятелност екс леге – по силата на закона – с откриването на производство по несъстоятелност на дружеството.

 По отношение на цитираната съдебна практика, ищецът е представил едно неприсъствено решение, постановено от РС – Бургас. Вижда се, че по делото ответниците не са взели становище, съдът не е мотивирал своето решение, то не е било обжалвано и е несериозно да се позовават на него.

Предвид на гореизложеното, моля да прекратите производството по настоящето дело.

Алтернативно, в случай, че не прекратите производството по настоящето дело, то моля да конституирате СД „ДДТМ – Дамянови и Сие” – в несъстоятелност като ответник по делото.

Отново съгласно правната теория, и по-точно в монографията на доц. Анета Иванова, посветена на СД, се казва, че „правилото на чл. 88 от ТЗ въвежда необходимо и задължително другарство между съдружниците и СД” Т.е. ако допуснете производството по настоящето дело, то трябва да се конституира и СД. Представям извлечение от въпросното доказателство и с оглед становището на процесуалния представител на ищеца ще взема и друго становище.

АДВ.С.: - Относно възраженията на ответника, считам, че по част от тях съм взела становище в депозираната молба, а именно относно приложението на чл. 88 от ТЗ, съм взела становището,  че тук не става въпрос за акцесорния характер на отговорността на съдружниците,  а относно едно задължение произтичащо от закона. Взела съм и становище, относно възраженията на ответника за погасяването на задълженията, съгласно ТЗ -  чл. 739 ал.1 от ТЗ и считам, че задълженията спрямо солидарните съдружници не се погасяват на основанията отново изложени в молбата. Що се касае до цитираната от ответника правна теория  тя  не е задължителна и не споделям въпросното становище. Възразявам и срещу основното възражението на ответника, че  в случая ищеца би имал привилегировано  положение, спрямо кредиторите придобили своето вземане в несъстоятелността на СД. Действително в производството по несъстоятелност и длъжника и останалите кредитори имат право да направят възражение срещу приети вземания,  като съответно за кредитора съда може да приеме или не въпросните възражения,  и ако те бъдат приети  то тогава се дава срок на въпросните кредитори да предявят установителен иск, за установяване съществуването на  вземането си. В този установителен иск кредиторите с оспорени вземания  имат възможността да се възползват от всички доказателствени средства по ГПК,  съответно техният иск ще остане доказан или недоказан, и във връзка с това те биха  имали  възможността отново да  ангажират отговорността на солидарно отговорните съдружници.  Тоест и в настоящия  процес и в един установителен иск по несъстоятелността,  основанието и размера на задължението подлежат на доказване. Считам и това  възражение на ответника за  абсолютно неправилно.

 Що се отнася до приложението  на чл. 610 от ТЗ, то има съдебна практика на ВКС, която също казва, че този член е  една недомислица в ТЗ. Така че относно приложението му екс леге,  считам, че е абсолютно неправилно такова тълкуване  и след като няма  нарушение по отношение, на откриване производство по несъстоятелност по отношение на солидарно отговорните съдружници, то такова няма открито.  Предвид всичко изложено считам, че искът е допустим и делото следва да се разгледа по същество на спора.

          АДВ.А.Ч.: - Законът е категоричен в чл. 88 от ТЗ. Правната доктрина е категорична,  съдебната практика е категорична,   като в отговора аз съм цитирал съм практика на ВКС, а не първоинстанционен РС. Категорично е становището, че не може да се ангажира отговорността на съдружниците в СД,  без да е ангажирана отговорността на самото дружество. Допустимо е предявяването на иск само срещу СД, но не и само срещу съдружниците в него. Поради това и производството  по настоящото дело е недопустимо.  Процесуалния представител на ищеца  каза какъв е редът по който  всъщност те  е трябвало да търсят реализирането на вземанията си, в производството по несъстоятелност, а не по настоящото дело. Там е трябвало те да упражняват правата си. Предявявайки иск сега в настоящото дело само срещу неограничено отговорните съдружниците ищецът цели да компенсира факта, че е пропуснал определени срокове в производството по несъстоятелност. По този начин заобикалят императивни разпоредби на закона. Завеждайки настоящото дело ищецът грубо погазва закона, както казах в опит да компенсира пропуските си. А по отношение  на това, дали разпоредбата на чл. 610 от ТЗ е недомислица или не, такъв е закона и ние сме длъжни да се съобразяваме с него. Нямаме възможност да го нагласяме според собствената ни теория и виждания. За да не се допуска една злоупотреба със закона, считам, че производството по нястоящото  дело следва да бъде прекратено.

Претендираме разноските по делото.

          АДВ.С.: - Представям списък  с разноските по делото.

Съдът намира за правилни аргументите, изложени от пълномощника на ответниците адв. Ч.. С предявяването на настоящата искова претенция само срещу съдружниците в СД „ДДТМ Д. и сие” настоящата инстанция намира, че се цели заобикаляне на закона. На първо място разпоредбата на чл. 88 от ТЗ изрично посочва, че ищецът може да насочи иска си срещу съдружниците в СД, но само в случай, че е предявен иск и срещу събирателното дружество. Безспорно е че, съдружниците отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството. Отговорността им обаче може да бъде ангажирана само в случай, че е ангажирана и отговорността на самото дружеството. В случая, по настоящето дело иск срещу дружеството не е предявен, а и няма правна възможност за това, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 637 ал. 6 от ТЗ е недопустимо след откриване на производство по несъстоятелност, образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника.

 На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, „непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват”. Адв. Ч. твърди, което не се оспорва от ищеца, че след справка в Търговския регистър по партидата на СД се установява, че ищецът не е предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на събирателното дружество. В случая се касае за задължения на СД, произтичащи от договор, по който страна е СД. Не се касае за лични задължения на съдружниците. Съгласно императивната разпоредба на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, след като ищецът не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството, то вземанията му са погасени спрямо дружеството. В случая е погасено процесуалното право на защита за тези вземания, правото на иск за тях като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

Предвид на изложеното съда счита, че е сезиран с един недопустим иск и производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, като ищеца следва да заплати претендираните от ответниците съдебно – деловодни разноски общо в размер на 1000 лева, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гражданско дело № 465 от 2014 г. по описа на Троянски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, с ЕИК 131289899, представлявано от изпълнителния директор Ивайло Емилов Петков да заплати на ответниците Д.Т.Д., ЕГН **********,*** и Д.Г.Д., ЕГН **********,***  ПО 500.00  – петстотин лева, съдебно – деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешки окръжен съд  в едноседмичен срок от днес.  

Заседанието приключи в  10.20 часа.

          Протоколът се написа в с.з.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: