РЕШЕНИЕ № 267

 

гр. Троян, 31.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 48 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази: 

С.М.Х. *** е предявил срещу Т.Р.Г., М.П.Г. и М.Р.Г.,*** иска, съединени при условията на евентуалност с правно основание чл. 100 ал. 1 от ЗЗД за сумата 21 051,50 лева и съответно на същото правно основание за сумата 1 500 лева и 19 551,50 на основание чл. 45 от ЗЗД, произлизащи от договор за цесия, сключен между страните на 29.04.2011 г.

В подкрепа на твърдението си Х. е представил писмени и гласни доказателства и чрез пълномощника си адвокат Н.Б. от САК моли съда да уважи исковете.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците Т.Г., М.Г. и М.Г. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок същите са представили писмен отговор, с който излага, че признават предявения иск до размер на 1500 лева (размера на платената по договора за цесия продажна цена-), евентуално до размера от 5 150,75 лева (половината от платените при завеждане на производствата - заповедно и исково - такси и хонорар). Ответниците молят  да  им бъдат присъдени и сторените от тях разноски

От приложеното към делото писмени доказателства: копие от договор за прехвърляне на вземане от 29.04.2011 г., копие на документи за 5 125 лв. разходи по заповедно производство, копие на документ за платени 4 125 лева за производството пред Окръжен съд гр. Плевен, копие от  молба по т.д. № 126/2011 г.по описа на Окръжен съд гр. Плавен, копие от Решение № 99/22.05.2012 г. по описа на ОС гр. Плевен, копие от определение № 118/21.09.2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, удостоверение  на „Троямекс” ООД в несъстоятелност, дружествен договор  на „Троямекс” ООД с. Дълбок дол от 04.07.2007 г., т.д. № 126/2011 г.  по описа на ОС гр. Плевен, както и приложените към него в.ч.т.д. № 237/2012 г. по описа на АСВТ, в.ч.т.д. № 285/2011 г. по описа на АСВТ и ч.т.д. № 833/2011 г. по описа на ВКС на РБ и 2 бр. договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.02.2008 г., от показанията на разпитания по делото свидетел Б.И.И., както и от заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.04.2011 г. между страните по делото е сключен договор по силата, на който Т.Г., лично и като пълномощник на другите ответници – М.Г. и М.Г. са прехвърлили на ищеца С.М.Х. вземане в размер на ½ от задължение от 300 000 лева по запис на заповед, с дата на издаване 29.05.2007 г. в гр. Плевен, падеж 11.06.2007 г., издател „Хоризонт И.”***, представител Б.И., в полза на наследодателя на ответниците – Р.Т. Г., починал на 28.03.2009 г. Посочения договор е приложен като доказателство по делото и видно от чл. 2 ал. 1 от същия за придобиването на това вземане ищеца е заплатил сумата от 1 500 лева. С.Х. излага, че целта на този договор била да обединят усилията си с ответниците за събиране на вземането от 300 000 лева.

Издадения запис на заповед е бил предмет на заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК пред РС – Плевен. За образуването на това производство С.Х. е внесъл държавна такса в размер на 6 000 лева, видно от вносна бележка с дата 05.05.2011 г.

РС – Плевен е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2165 от 05.05.2011 г. по реда на чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено „Хоризонт И.” ЕООД и Б.И. да заплатят солидарно на тримата ответници сумата 150 000 лева, задължение по запис на заповед, издадена на 11.06.2007 г., както и 2 125 лева разноски по заповедното производство, и на ищеца С.Х. – сумата 150 000 лева на същото основание, както и 2 125 лева разноски по заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист за посочените суми.

След подадено възражение от двамата длъжници, ПРС е указал на заявителите по реда на чл. 415 от ГПК, че могат за предявят иск за доказване съществуване на вземането си.

Страните в настоящето производство са предявили пред ОС – Плевен искова молба по реда на чл. 422 от ГПК за доказване съществуване на вземането си, предмет на цитираната заповед № 2165 от 05.05.2011 г. Образувано е т. д. № 126/2001 г. на ПОС и с решение № 99 от 22.05.2012 г. съда е отхвърлил предявения иск от С.Х. против „Хоризонт-И.” ЕООД и Б.И. с правно основание чл. 422, вр. чл. 417 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 150 000 лева. С.Х. е осъден по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 2 801,50 лева. Установява се, че с определение № 147 от 22.02.2012 г. по същото дело, съда е прекратил производството по отношение на тримата ищци Т.Г., М.Г. и М.Г. на основание чл. 233 от ГПК – поради отказ от иска. Ведно от представената вносна бележка, Т.Г. е внесъл държавна такса за завеждане на исковото производство в размер на 6 000 лева.

В настоящето производство като свидетел е разпитан Б.И., който излага, че на физически лица не е предоставял заем. Има междуфирмен заем, между неговата фирма и „Марти 1999” за около 30 хил. лева, която сума до края на годината следва да му бъде върната от заемателя. Заема е осчетоводен във фирмата на свидетеля. И. излага още, че е бил ангажиран със строителство на „Троямекс” ООД, имал е намерение да закупи дялове от това дружество. Станал е гарант на лицето Венцислав Тодоров по сделка по придобиване на дялове от „Троямекс” ООД. След това дружеството е било обявено в несъстоятелност. Свидетеля е подписвал запис на заповед, издадена в полза на С. Х. и Р. Г..

Съда е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. След проверка в счетоводството на „Хоризонт И.” ЕООД, вещото лице е констатирало, че за периода от 05.02.2011 г. до датата на проверката 18.09.2014 г. няма записвания за направени плащания по банков път от „Хоризонт И.” ЕООД на ответниците Т.Г., М.Г. и М.Г.. За проверявания период е имало два превода на „Марти 1999” ЕООД, съответно на 28.03.2012 г. – 24 502,13 лева, с основание за плащане „Договор за заем от 28.03.2012 г. и на 08.05.2013 г. – 6 500 лева със същото основание. В с. з. Н.Р. пояснява, че описаните преводи са включени в сметка 498, която няма отношение към печалбата или доходите им. Само е направено записване на отразеното плащане по банковата сметка, като сумата е осчетоводена като излязла от паричните средства по банковата сметка, и е осчетоводена по дебита на сметка 498, която показва на кого са дадени парите, от там се очаква  да бъдат върнати и това плащане да се закрие.

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявения иск по реда на чл. 100 от ЗЗД ангажира отговорността на цедента за съществуване на вземането по време на прехвърлянето.

Ответниците, чрез своя пълномощник  излагат аргументи, които съда намира за правилни /в тази връзка са и мотивите на ОС – Плевен/ - По настоящия казус прехвърлянето на вземането по записа на заповед не е извършено по изискуемия от закона ред чрез надлежно джиро, а с договор за цесия /процесния договор за прехвърляне на вземане от 29.04.2011 г./ Съда намира, че този договор не може да прехвърли правата по ценната книга. Изключение от изискването за джиро е предвидено в чл. 466 ал. 2 от ТЗ само тогава, когато издателят е написал в менителницата думите „не на заповед". В процесния запис на заповед не само не се съдържат посочените думи, а тъкмо обратното, изискване за валидност на този вид ценни книги е наличието в текста на израза „запис на заповед".

         В записа на заповед е посочен падеж 11.06.2007 г., а договора за цесия е сключен на 29.04.2011 г. Съгласно чл. 537, вр. чл.  531. ал. 1 от ТЗ ,,Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа". Давността по иска от записа на заповед, цитиран в процесния договор за цесия е изтекла на 11.06.2010 г. Това обстоятелство е обективна даденост, доколкото датата на падежа е била известна на ищеца, а срокът на давността е определен от закона. Може да се приеме, че тези обстоятелства са били известни на ищеца към датата на сключване на договора. Вземането е съществувало към датата на сключване на процесния договор за цесия - основанието за това е обстоятелството, че давността не се прилага служебно (чл. 120 от ЗЗД), т. е. преди длъжникът по вземането да се позове на погасителна давност, същото съществува валидно. В хипотезата, при която длъжникът не се позове на такава, вземането ще бъде признато от съда (при наличие на останалите предпоставки за това), както и ще може да бъде изпълнено принудително. В мотивите си ПОС по решение № 99 от 22.05.2012 г. е приел, че възражението на С.Х. за изтекла погасителна давност е основателно, позовавайки си именно на цитираната разпоредба.

Относно евентуално предявения иск за претърпени имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, настоящата инстанция счита, че на първо място, както беше описано и горе, в мотивите на Плевенския окръжен съд се посочва нищожността на цесията поради липсата на надлежна форма на сключването, а именно - джиро. Доколкото това обстоятелство би се явило основателно единствено спрямо ищеца в настоящото производство, съдът се е произнесъл и по заявеното от ответника възражение за погасителна давност, като е признал същото като основателно. В мотивите си съда е обсъдил и възражението на ответника по отношение на наличието на каузално правоотношение, за чието обезпечение се твърди, че е бил издаден записът на заповед. Дори в тази част от мотивите на съда, обаче, не се приема, че отказът на първите трима ищци от иска е основание за уважаване и на това възражение, а наличието на други писмени и гласни доказателства, които обосновават верността на това твърдение на ответника. При тези изводи следва да се приеме за невярно твърдението, че с направения отказ от иска по по гр.д. № 126 от 2011 г. по описа на ОС-гр. Плевен, ответниците са причинил вреди на ищеца по настоящото дело.

В настоящето производство липсват доказателства за наличие на умисъл в действията на ответниците и съответно причинно-следствена връзка между действията и вредоносния резултат получения от ответниците заем е последващ, след направения отказ от иска.

При тези свои изводи съда намира, че предявения иск се явява основателен и доказан за сумата 5 150,75 лева, представляваща половината от платените при завеждане на производствата - заповедно и исково - такси и хонорар, предвид факта, че тези производства са били разгледани от съда и страните са правили разноски, които следва да бъдат разпределени по правилата на ГПК - чл. 78 и сл.

Съдът не следва да се произнася относно нищожността на договора за цесия, тъй като не е сезиран с подобно искане. Настоящето производство е с предмет отговорността на цедента за съществуване на вземане по време на прехвърлянето, и съответно евентуално предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за претърпени имуществени вреди.  

С оглед изхода на процеса и хипотезата на чл. 78 ал. І от ГПК съдът счита, че ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените процесуални разходи в размер на 248,50 лева, съразмерно с уважената част. На основание чл. 78 ал. ІІІ от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответниците направените от тях разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, общо в размер на 675 лева.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.Р.Г., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, мах. „Миревска” № 2 и М.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.М.Х., ЕГН **********, адрес:***, мах. „Миревска” № 1 сумата 5 150,75 лева – пет хиляди сто и петдесет лева и 75 стотинки, представляваща половината от платените при завеждане на заповедно и исково производство пред РС – Плевен и ОС - Плевен - такси и адв. хонорар, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния му размер 21 051,50 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т.Р.Г., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, мах. „Миревска” № 2 и М.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.М.Х., ЕГН **********, адрес:***, мах. „Миревска” № 1 сумата 248,25 – двеста четиридесет и осем лева и 25 стотинки направени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********, адрес:***, мах. „Миревска” № 1 да заплати на всеки един от  Т.Р.Г., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, мах. „Миревска” № 2 и М.Р.Г., ЕГН **********,*** по 225,00 – двеста двадесет и пет лева /общо 675,00 лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                Районен съдия: