РЕШЕНИЕ  № 274

 

гр. Троян, 05.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 484 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

         „Стоилов” ООД, ЕИК 110566802, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Ловешка област, ул. „Христо Ботев” № 170, представлявано от Сашо Стоилов е предявило срещу Д.С.Б., ЕГН **********, с адрес:*** установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 820 лева, представляваща неизпълнение по договор за заем, както и законова лихва за забава в размер на 245.45 лева. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се представлява от пълномощника си мл. адв. Цветомир Ангелов от ЛАК.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия срок не е представен отговор и не е изразено становище по иска.

От приложените към делото писмени доказателства: заповед № 3 от 16.05.2011 г., 2 бр. разходни касови ордери за служебен аванс от 02.05.2011 г. и от 04.05.2011 г. и ч. гр. дело № 349/2014 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се по делото, че ответника е работил в ищцовото дружество на длъжност „монтажист”. Трудовия договор на Б. бил прекратен на 17.05.2011 г., видно от приложената заповед № 3 от 16.05.2011 г. на основание чл. 325 т. 1 от КТ. Към този момент ответника е дължал процесната сума в размер на 820 лева от авансово получени два заема с два касови ордера от 02.05.2011 г. и от 04.05.2011 г.  Сумата не била върната и ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В ТРС е образувано ч. гр. дело № 349/2014 г., по което съда е издал заповед № 227 от 30.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение. В законовия срок ответникът Б. е подал възражение и съдът на основание чл. 415 от ГПК е указал на кредитора „Стоилов” ООД да предяви иск, което е сторено в настоящето производство.

В с. з. пълномощника на ищеца мл. адв. Ангелов е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. І от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на 820.00 лева, представляваща неизпълнение на задължение по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 245.45 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.05.2011 г. до 15.04.2014 г., сумата 50.00 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 150.00 лева - адвокатско възнаграждение.

         На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер на 650 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА съществуване на вземането на ”СТОИЛОВ” ООД, ЕИК 110566802, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Ловешка област, ул. „Христо Ботев” № 170, представител: Сашо Костадинов Стоилов, а именно че Д.С.Б., ЕГН **********, с адрес:***  дължи сумата 820.00 - осемстотин и двадесет лева, представляваща неизпълнение на задължение по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 245.45 – двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.05.2011 г. до 15.04.2014 г., сумата 50.00 – петдесет лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 150.00 - сто и петдесет лева - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Бановсдки, с горните данни да заплати на „Стоилов” ООД, с горните данни 650,00 – шестстотин и петдесет лева разноски по настоящето производство.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

                                                                       

 

 Районен съдия: