Р Е Ш Е Н И Е

 

   253   

 

гр. Троян, 15.10.2014 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 514 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Производството е образувано по искова молба, предявено от Р.С.М. *** против Д.Д.З. ***. Твърди се, че страните са живели на семейни начала като имат родено едно малолетно дете С.Р. С., роден на *** г. През 2009 г. двамата се разделили, като детето заживяло с майката. М. излага, че З. не му позволяла да вижда сина им, поради което той бил принуден да предяви настоящата искова претенция - съда да определи режим на лични контакти с малолетното му дете. Представят се доказателства. В процеса М. е представляван от адв. Д.П. от ЛАК, който моли съда изцяло да уважи исковата претенция, като определи бащата да взема сина при себе си всеки петък от 20,00 часа, събота и неделя до 20,00 часа, както и по време на ваканцията един път в годината. 

Ответницата е редовно призована, в с. з. се представлява от адв. Христо Варчев от ЛАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор. З. не оспорва правото на ищеца да се вижда с детето им, но моли тези срещи да бъдат в нейно присъствие при условията на чл. 59 ал. 8 от СК.

ДСП – Троян е представила социален доклад, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за раждане на Община Троян на малолетното дете С.Р. С., роден на *** г. от майка Д.Д.З. и баща Р.С.М..

С решение № 280 от 19.10.2010 г. по гр. дело № 948/2010 г. на ТРС ищеца е осъден да заплаща на Д.З. като майка и законен представител на малолетния С. С. по 60 лева месечна издръжка, както и 540 лева издръжка за минало време.

Между страните в настоящето производство в ТРС е разгледано дело по реда на чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН. Съда е постановил в полза на З. мерки за защита срещу М. със заповед № 252 от 10.12.2009 г.

  По делото са разпитани две групи свидетели, съответно ангажирани от ищеца и от ответницата.

 Свид. В.И. е майка на ищеца по делото. Излага, че в началото страните живеели при тях, след известно време ответницата напуснала дома им и отишла да живее заедно с детето при родителите си, тъй като сина им пътувал. Свидетелката излага, че няма никаква връзка с нея и детето. Налагало се е сина й да ходи с полицаи да вземе С.. Наблюденията на И. са, че сина й се грижи за него като го вземе у тях, когато е боледувал винаги се е обаждал на ответницата, купувал е лекарства. Свидетелката е забелязала, че внука й се е отчуждил от тях и е настройван против тях от майка си. Последният път когато С. е бил болен, З. не е позволила ищеца да го заведе в болницата. И. описва случай, когато дядото е завел внука си на мотокрос и там детето е започнало да буйства да го псува и нагрубява. С. пребивава у тях, когато си дойде сина й от петък до неделя. Ищецът е проявявал желание детето да стои при него цяла седмица, но ответницата е отказвала. Свид. М. А. заявява, че познава страните и родителите на ищеца. Излага, че Р. се грижи добре за детето, купува му дрехи и играчки. Когато ответницата е напуснала дома му, е отказвала да му дава детето. Налагало се е ищеца да търси съдействието на полицията, за да контактува със сина си. Втората група свидетели М.Й. и Д.Й. са родители на ответницата. Двамата са преки свидетели на отношенията между дъщеря им и ищеца. Излагат, че от 5 месеца Д.З. живее на квартира заедно с детето и се грижи за него, като родителите й също помагат. Двамата с ищеца се разделили, защото той злоупотребявал с алкохола. Случвало се е посред нощ дъщеря им да се прибере в къщи след поредния скандал с М., който след това идвала да я търси и да се саморазправя. Свидетелите често са се обаждали в полицията за съдействие. Свидетелите твърдят още, че винаги когато бащата е поискал да вземе сина си, дъщеря им не е отказвала, с изключение когато С. е бил болен. Прави впечатление на свидетелите, че когато детето се е връщало от баща си, е било агресивно и е започнало да употребява неприлични и нецензурни думи, които съответно е пренасяло и в детската градина. Внука им се връщал мръсен, случвало се е да казва, че не иска да ходи при баща си и при неговите родители защото се страхува от тях. Ищеца е обиждал пред детето майка му с неприлични думи. Напоследък свидетелите наблюдават, че С. не проявява агресия, когато отива при баща си и неговите родители, те го оставят да прави каквото си поиска, купуват му играчки и по този начин нарушават дисциплината и изградените му навици.

В приложения по делото социален доклад е посочено, че детето е привързано и към двамата си родители.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл. 59 ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси. Съгласно задължителната съдебна практика /ППВС № 1/1974 г./ при постановяване на своето решение съда следва да съблюдава преди всичко интереса на детето. Съгласно цитираното постановление в понятието "интереси на децата" се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, израстване на хармонична и весстранно развита личност. В конкретния случай съдът отчита потребността на детето да контактува и с двамата си родители с оглед правилното му психическо и физическо развитие и израстване. Родителите не могат да постигнат съгласие относно режима на контакти на детето с неговия баща и ще следва съда да определи времето и начина, по който малолетния С. следва да контактува със своя баща, а именно ще следва Р.М. да взема малолетния си син С. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден да 18,00 часа на неделния ден. Към момента детето не е ученик и съда не следва да се произнася относно режима на контакти по време на ученическите ваканции. Няма пречка при промяна на обстоятелствата ищеца да поиска и промяна на постановените мерки. В съдебния процес ответницата навежда твърдения, касаещи хипотезата на чл. 59 ал. 8 от СК за определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението по ал. 2 на същата разпоредба. В производството не бяха приобщени доказателства, които да установяват такова поведение на бащата, което да застрашава по някакъв начин живота, здравето и интересите на детето. 

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 330 лева.

Водим от горното съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА режима на лични отношения на Р.С.М., ЕГН **********, адрес *** със сина си С.Р. С., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, като бащата следва да взима и оставя детето от дома на майката Д.Д.З..

ОСЪЖДА Д.Д.З., ЕГН **********,*** да заплати на Р.С.М., ЕГН **********, адрес *** сумата 330,00 – триста и тридесет лева разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

Районен съдия: