РЕШЕНИЕ № 310

 

гр. Троян, 18.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 526 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:      

М.А.С. *** е предявил иск срещу М.М.Д. *** сумата 4 000 лева, произлизаща от причинени неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД. Ищеца излага, че по тъжба на ответника в ТРС е образувано НЧХ дело № 93/2014 г. за извършено от С. престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК. Наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Ищеца твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение и качеството на подсъдим, е претърпял неимуществени вреди. В подкрепа на твърдението си ищеца е представил писмени и гласни доказателства и чрез пълномощника си мл. адвокат Цветомир Ангелов от ЛАК моли съда да уважи иска и да осъди ответника да му заплати така посочената сума за претърпените от него неимуществени вреди и разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника М.Д. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок същия е представил писмен отговор, с който излага, че изцяло оспорва предявения иск. В с. з. Д. се явява лично и е представляван от адв. Емил Цветанов от ЛАК, който заявява, че поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

От приложеното към делото писмени доказателства: присъда № 10 от 20.03.2014 г. по НЧХ д. № 93/1014 г. по описа на ТРС, заедно с мотивите към нея, медицинско свидетелство амб.№ 302/05.03.2014 г. от д-р Д. Динков и амбулаторен лист № 343 от 23.06.2014 г. от д-р П.В.,***І-2-7490 от 09.10.2014 г. с приложено към него  удостоверение изх. № І-2-7490  и приложения: Допълнително споразумение № І-5-26/28.03.2014 г. към трудов договор № І-3-314/25.08.2003 г., заверено копие от длъжностна характеристика за длъжността „старши специалист – горски инспектор” и заверено копие от разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, изд. на 12.10.2012 г. от РУП – Ловеч, от показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д.Б., М.Я.А., С.М.Д., П. М.М. и Е.Ц.М., от допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не оспорват, че в ТРС е образувано НЧХ дело № 93/2014 г. по заведена тъжба от ответника М.Д. срещу ищеца М.С. за извършено от него престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, за това, че на 18.09.2013 г. в клуб на пенсионера с. О. чрез думите „на 18.09.2013 година в клуб на пенсионера в с. О., общ. Троян, чрез думите „М.Д. е вадил нож и е заплашвал с него нашия колега Б.Б.” е разгласил позорно обстоятелство за ищеца, като клеветата е нанесена публично – пред Общото събрания на ловно-рибарската дружинка с. О.”.

Видно от приложената присъда № 10 от 20.03.2014 г. по НЧХ дело № 93/2014 г. М.С. е признат за невиновен в това да е извършил описаното престъпление и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК.

В мотивите си наказателния съд е приел, че „подсъдимият М.А.С. не е извършил престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, от обективна страна.        

Съдът счита, че подсъдимият не е осъществил състава на посоченото престъпление и от субективна страна. Клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случай обаче субектът на престъплението трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното от него обстоятелство и че същото е неистинско. В конкретният случай както по-горе съдът изложи в мотивите си, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че изобщо подсъдимият С. е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител Д.. Напротив установи се, че казаното от подсъдимия на общото събрание се състои в припомнянето на случка отпреди четири години и това е било като аргумент за налагане на наказание на частния тъжител. Съгласно правната доктрина умисълът за клевета се изключва, когато субектът е уверен в истинността на разгласяваното от него обстоятелство и в това, че същото не е позорно обстоятелство. В конкретният случай подсъдимият С. е имал убедеността, че просто припомня една действителна случка от миналото, а не че казва позорно, неистинско обстоятелство за частния тъжител Д.. Предвид това съдът приема, че не е бил налице нито пряк, нито евентуален умисъл у подсъдимия да наклевети частния тъжител.”

В исковата си молба С. излага, че предвид повдигнатото срещу него обвинение и качеството му на подсъдим по НЧХ дело № 93/2014 г. за него са настъпили тежки последици, касаещи влошаване на здравословното му състояние, социалните му контакти, както и застрашаване от уволнение при една осъдителна присъда, предвид длъжността, която С. заема, а именно: „старши специалист – горски инспектор” в РДГ – гр. Ловеч. От приложената медицинска документация се установява, че М.С. от силното притеснение е получил хипертонична криза. При прегледа при кардиолог на ищеца била поставена диагноза ХСБ – ІІ ст., изписани били медикаменти. С. постоянно живеел в притеснение, изпитвал чувство на срам, тъй като имал качеството на подсъдим. Притеснявал се да контактува със своите близки и познати, същия излага, че живее в село и новината за наказателното дело се е разнесла бързо. От друга страна и семейството му се притеснявало за него. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността, която заема и свързана с носене на служебно оръжие, при една евентуална осъдителна присъда, оръжието му ще бъде отнето и ще бъде прекратен трудовия му договор.

Във връзка с изложените обстоятелства, съда е допуснал гласни доказателства. Свидетелите К.Б. е колега на ищеца. Излага, че двамата са всеки ден на работа заедно. Направило му впечатление, че след образуване на делото С. бил депресиран, оплаквал му се е, че е с високо кръвно, ходи на прегледи и взема лекарства. Всички разбрали за случая, коментирали, че ако осъдят С., ще го уволнят от работа. Тези коментари притеснявали ищеца, той започнал да страни. Б. пояснява, че С. и Д. членуват в една ловно-рибарска дружинка в с. О. и този случай е създал конфликти и с други членове. Свидетеля М.А. от 15 години е председател на Ловно-рибарска дружинка с. О., заедно ловуват с ищеца и ответника и са от едно село. А. подробно разказва за случая. Образуването на НЧХ делото, по което С. е бил подсъдим, е уронило доброто му име, с което същия се ползва сред своите близки, познати и колеги. Ищеца бил силно притеснен за работата си, срамувал се и странял от хората, здравословното му състояние се влошило, в резултат на стреса, който преживявал. Сходни са показанията и на свидетеля С.Д. за състоянието на С. след образуване на наказателното дело. И тримата свидетели дават подробни обяснения относно причината за подаването на тъжбата. Имало е действително такава случка преди известно време след ловен излет, ловната дружинка се е събрала в механа „„Г.К.”” с. О.. Тогава между ответника М.Д. и друг член на дружинката – Б.Б. избухнал скандал по повод един нож, с който Б. се хвалел. На общото събрание на ловно-рибарската дружинка ищеца С. предложил Д. да бъде изключен по повод този скандал, което било прието като обида от ответника и последвало предявяването на тъжбата пред ТРС.

Свидетелите, ангажирани от ответника не са били преки очевидци на случая. Свидетеля П. М. излага факти, които са му разказани от ответника, че е възникнал конфликт между него и колега-ловец и се е питал дали да на се обърне към съда, бил е доста притеснен. Свидетеля Е.М. излага, че живее в с. О. и се занимава с холестична медицина. М.Д. му е бил пациент, оплакал му се е за възникнал конфликт с друг колега от дружинката. Споделил му, че се чувства притеснен, бил е в състояние на дискомфорт и отпадналост, имал е главоболие.

Назначеното вещо лице по съдебно-психиатричната д-р М., след като се е запознал с доказателствата по делото и е извършил преглед на ищеца у констатирал следното:  Повдигнатото обвинение срещу М.С. и създадената опасност да му бъде отнето разрешителното за оръжие, както и вероятността същият да остане без работа и доходи, представлява силно, клинично значимо, психическо натоварване, което би могло да предизвика сериозна психотравма и развитието на остра стресова реакция. Неочакваната психотравма, предизивикана от воденото срещу С. дело, е довела до развитието на физиологични, емоционални и поведенчески симптоми /повишаване на кръвното налягане, повишена тревожност, потиснато настроение, самоизолация/.

Според субективните оплаквания на С., споделени при психиатричното интервю, както и според свидетелските показания, същият е изпитвал за продължителен период от време, срам от обстоятелството, че е подсъдим и повишена тревожност от изхода на воденото срещу него дело.

Изпитването на чувство за срам и повишената тревожност са част от симптомите на стресовата реакция, ведно със самоизолацията, социалното отдръпване и затруднените взаимоотношения с околните, колегите и близките. Чувството на срам е съпроводено с болезнено изживяване, с усещането за мъчително посегателство върху собственото достойнство и себеуважение.

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” За успешното доказване на подобен иск е необходимо наличие на следните кумулативно дадени елементи: деяние – действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда – претърпяна загуба или пропусната полза; причинна връзка между деянието и вредата и вина на дееца. От събраните по делото доказателства безспорно се установява противоправност в действията на ответника М.Д.. В тъжбата си същия твърди, че подсъдимият М.С. бил изрекъл думи за неслучила се случка, с които го обидил. В хода на наказателното производство се е установило безспорно, точно обратното, а именно, че: такава случка действително се е случила, че подсъдимият М.С. не е изрекъл такива думи, че частният тъжител М. Д. е присъствал, както на случката, така и на общото събрание на ловно-рибарската дружинка на с. О. и му е било пределно известно, че такива думи М.С. не е изричал.

При обсъждане на свидетелските показания, безспорно се установи, че такава случка действително е имало, че ответникът е присъствал на тази случка, че му е известно, че М.С. не го е клеветил. Също така, свидетелите установиха, че от дълго време М.Д. е в лоши отношения с ищеца и всички заявяват, че наказателното дело е образувано с цел да бъде навредено на М.С., да бъде опетнен пред обществото. Фактът на знание, че М.С. е невинен, освен от всички свидетелски показания, се извежда и от това, че ответникът е извършителят на самата случка в механа „„Г.К.”". Той сам знае какво е направил в „„Г.К.”" и знае, че ищецът не го е клеветил на общото събрание на дружинката.

Съдът счита, че в резултат на това противоправно деяние на ищеца е нанесена вреда, което безспорно се установи от гласните доказателства, съдебно-психиатричната експертиза и приложената медицинска документация. Решаващия съд приема, че образуването на наказателно производство и качеството на подсъдим на ищеца М.С., сериозно смущава неговата правна сфера и рефлектира съществено върху неговите права и законни интереси. Неимуществените вреди са налице, когато са накърнени основни нематериални блага, като живот, здраве, добро име, чест, достойнство на едно лице. Установено е по делото, че ищецът е силно притеснен и разстроен от воденото срещу него наказателно преследване, пострадал е и авторитетът му пред обществото. Установено е и влошаване на здравословното му състояние, възникване на проблеми и повишаване на кръвното налягане. Безспорно се установи по делото, че след получаването на призовката, в която е отбелязано, че М.С. е подсъдим, той се е притеснил изключително много, получил е хипертонична криза и стягане в областта на гърдите, поради което незабавно е отишъл на преглед при лекар - кардиолог, който му е поставил диагноза ХСБ - П ст. - хипертонична криза /видно от медицинско свидетелство амб. № 302/05.03.2014 год. на доктор Д. Д. - кардиолог/.

Установи се безспорно и от свидетелските показания, че животът му от този момент се е променил значително. С. е започнал да посещава лекар психолог, депресирал се е и е започнал да страни от другите хора. Доказа се и обстоятелството, че за случая се разчуло бързо в с. О. и в цялата Община Троян, тъй като М.С. е известна личност и много хора го познават във връзка с работата и с личния му живот. Променени са и отношенията в работния колектив и сред приятелите кръгове на ищеца. С. изпитва постоянен срам от това, че е бил подсъдим като това е причина да се отдалечи и от колегите и близките си.

Заключението по медицинската експертиза напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Заключението на вещото лице е изготвено обективно, като за целта са използвани различни по характер материали - медицинските документи, приложени по делото, изслушване на свидетели в съдебно заседание от 15.10.2014 год., както и от лично наблюдение при преглед на ищеца осъществен от вещото лице.

Налице и пряка причинно-следствена връзка на противоправното деяния и настъпилите вредни последици. Установява се, че всички вредоносни последици за ищеца, описани в исковата молба са настъпили след като е получил призовката за привличането му в качеството на подсъдим по наказателното дело. Всички описани горе негативни изменения настъпват от този момент - получаването на призовката и продължават и до този момент. Това се потвърждава както от експертизата, така и от свидетелските показания.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая ответника следва да обори тази презумпция, т. е. неизпълнението на основното задължение да не се вреди другиму следва да се докаже, се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на Д.. Ответникът по делото не е провел такова доказване, като изобщо не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът следва да приема, че и тази предпоставка от фактическият състав на непозволеното увреждане е налице.

С оглед на изложените правни изводи съда счита, че иска е основателен и доказан и изцяло следва да бъде уважен.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази вида на претърпените в случая неимуществени вреди – уронване на доброто име на ищеца, притесненията му, че може да остане без работа, рефлекса върху здравословното му състояние.

С оглед на горното и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД иска се явява основателен и доказан за сумата 4 000 лева, която сума съда счита, че е справедливо определена. 

С оглед изхода на процеса и хипотезата на чл. 78 ал. І от ГПК съдът счита, че ще следва ответника М.Д. да бъде осъден да заплати на ищеца направените процесуални разходи в размер на 900 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД М.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.А.С., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 4000  - четири хиляди лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от М.С. болки, страдания и накърнено име, както в обществото, така и в семейството му, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно подадената тъжба до Районен съд - Троян с ясното съзнание на ответника, че М.С. е невинен и че такава случка действително се е случила, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.А.С., ЕГН **********,*** сумата 900,00 – деветстотин лева направените процесуални разходи.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                Районен съдия: