РЕШЕНИЕ № 96

 

гр. Троян, 23.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………................ като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 630 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:          

         М.П.К. *** е предявил срещу СД “Светлана и сие” гр. Троян, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев шест обективно съединени иска по чл. 128 от КТ, чл. 224, чл. 31 ал. 1,предложение 3 т. 1 от НСКСЧ, чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Ищеца излага, че е бил в трудови – прани отношения с ответника, но до момента на завеждане на делото не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения за положен труд през посочения период и обезщетение за неспазен срок на предизвестие. К. излага още, че за периода от 19.06.2012 г. до 03.09.2012 г. е бил в командировка в чужбина, като е извършвал превози, но работодателя не му е заплатил полагащата се сума по Наредбата за командировките. В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в процеса е представляван от адв. Стефка Спиридонова от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло предявените искове.

За ответника СД “Светлана и сие” – гр. Троян, редовно призовано, в с. з. се явява представителя Светлана Станева и пълномощника – адв. Красимир Немски от ЛАК. Ответното дружество не е представило отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В открито заседание пълномощника адв. Немски оспорва предявените искове.

От приложените към делото писмени доказателства: Заявление  до управителя на СД”Светлана и с-ие” Троян от 20.03.2013 г., известие за доставяне от 21.03.2013 г., трудов договор № 74 от 11.05.2012 г.,  писмо на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Ловеч изх. № 11-И-07-0048-0474 от 18.04.2013 г. и  извадка от Търговския регистър за „Светлана и с-ие” СД, Справка - преведени пари на М.П.К. за командировка за периода от 09.10.2012 г. – 09.01.2013 г., изготвена от Светлана Станева на 07.04.2013 г., преписката  на Дирекция „Инспекция по труда”  № 11-И-07-0048-0474/18.04.2013 г., от показанията на разпитания свидетел Д. А., както и от изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц. и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б.Х., от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Ищецът М.К. е сключил с ответното дружество трудов договор № 74 на 11.05.2012 г., по силата на който е бил назначен на длъжност "шофьор международни превози на тежк. камион" със срок на изпитване 2 месеца и с месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева. Видно от представени договор, между страните е уговорено трудовото възнаграждение на ищеца да се изплаща ежемесечно - до десето число на следващия месец, както и да ползва платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Видно от договорните клаузи е предвидено, че след изтичане на изпитателния срок всяка една от страните да може да го прекрати с предизвестие едни месец. Изпитателният срок на договора е изтекъл на 11.07.2012 г., но не е бил прекратен от работодателя и ищеца е продължил да работи. Със заявление, получено от ответното дружество на 21.03.2013 г. К. е уведомил работодателя, че прекратява трудовия си договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, без предизвестие, поради незаплащане на тр. възнаграждение, считано от 22.03.2013 г. К. излага, че за времето, през което е пътувал в чужбина, не са му били връчвани заповеди за командировка. Работодателят му изплатил дължащите се командировъчни за времето, през което е извършвал превози в чужбина от 19.06.2012 г. до 03.09.2012 г. За останалото време, в което е извършвал международни превози от 09.10.2012 г. до 09.01.2013 г., не му били изплатени командировъчните пари.

Ответното дружество е представило справка на преведените пари на ищеца за командировка за периода 09.10.2012 г. – 09.01.2013 г., която е изчислена общо в размер на 6 696,53 евро, от която сума е отразено в справката, че с документи са изразходвани за фирмени нужди 5 012,47 евро, а остатъка е в размер на 1 684,06 евро.

На 18.03.2013 г. М.К. е представил жалба до Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч за откриване на адм. производство по чл. 27 и чл. 29 от АПК. По искане на съда копие от преписката е приложено по настоящето дело. Установява се, че на 04.04.2013 г. е извършен оглед от гл. инспектор Върбов, а на 18.04.2014 г. на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 от  КТ е издаден протокол за даване на задължителни предписания. На ответното дружество, в качеството му на работодател е предписано да заплати на ищеца уговореното тр. възнаграждение за м. юни 2012 г. в размер на 329,24 лева, за м. юли 2012 г. – 329,24 лева, за м. август 2012 г.- 329,24 лева, за м. февруари 2013 г. – 259,57 лева и за м. март 2013 г. – 148,15 лева. Ищецът е информиран за това, видно от приложеното писмо, получено на 22.04.2013 г. от К..  

Видно от заповед № 1 от 07.04.2013 г., която е приложена в преписката, изискана от ДИТ, работодателя на основание чл. 210 от КТ, вр. чл. 206 от КТ е удържал сумата 4 407,19 лева за вреди – преразход на гориво. Описаната заповед е оспорена от М.К. на основание чл. 210 ал. 3 от КТ. Няма данни по делото работодателя да е предявил иск срещу работника. Относно направените възражения по повод процесната заповед в писмените бележки на пълномощника на ищеца адв. Спиридонова, съда счита, че е предмет на друго производство по реда на чл. 210 от КТ и не следва да вземе отношение по това.

Ищецът претендира и за незаплатено тр. възнаграждение за периода от 01.06.2012 г. до 21.03.2013 г. в размер 2782,10 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 16 работни дни в размер на 250,66 лв.,  неизплатени командировъчни в размер на 3590,55лева, както и обезщетение в размер на една месечна брутна работна заплата – 420 лв. по чл. 221 ал. 1 от КТ.

         От свидетелските показания на разпитания свидетел Д. А., който също е работил в ответното дружество „Светлана и с-ие”  гр. Троян като шофьор на товарен автомобил, се установява, че през м. юли 2012 г. е предал камиона на М.К.. Свидетелят знае, че ищеца е работил до началото на 2013 г. с този камион. Когато А. е работил в ответното дружество е извършвал превоз в чужбина за два месеца, след това е почивал за две – три седмици в България. По принцип по този начин работят и останалите шофьори в другите фирми за международен превоз. Докато са в почивка в страната, не се прекъсва трудовия им договор, но не са и в отпуск. Практиката в ответната фирма е, когато шофьора е в командировка да му се издават заповед за командировка и да се превежда по банкова карта малка част от възнаграждението, а след като се върне в България се изплаща цялата сума. След като приключи командировката, шофьорите правят отчет за личните и служебни разходи в чужбина и с ордер им се заплащат съответните изразходени суми.

По делото са назначени и изслушани няколко икономически експертизи с вещи лица Б.Х. и С.Ц.. Съда възприема като обоснована и изготвена при подробно изследване на счетоводните документи заключението по втората икономическа експертиза с вещо лице С.Ц.. Констатирано е, че размера на начислени нетни трудови възнаграждения по ведомостите за заплати за периода от 01.06.2012 г. до 21.03.2013 г. са общо в размер на 2 797,75 лева, като в констативната част на експертизата са представени по месеци дължимите суми. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск за периода от 14.05.2012 г. до 21.03.2013 г./вкл./ е за 17 дни и е в размер на 292,09 лева. Дължащите се суми за командировъчни за периода от 09.10.2012 г. до 09.01.2013 г. -93 дни са в размер на 2 511евро в левова равностойност – 4911,09лв.

В констативната част на експертизата Ц. се е обосновала поради какви причини не може да се определи какви точно са неизплатените суми за заплати, обезщетение и командировки, преди да се направи равносметка на получените суми от лицето и следващите се за изплащане суми, което е следвало да бъде направено от ответното дружество, след като командированото лице след завръщането си представи подробен отчет и доклад пред ръководителя на фирмата. Ц. е констатарила, че отчетите са некоректно изписани, не са отразени по дати какви разходи и за какво е направил К.. Поради това не може да се определи дали има забава и съответно да се изчисляват лихви за забава, тъй като преди да се направи отчет и доклад за извършената работа при една такава продължителна командировка, не може да се определи крайния резултат.

Получените суми от ищеца чрез преводи от ответното дружество по сметка на името на ищеца и изплатените с РКО суми общо в размер на 13 496,69 лева. По заключението е представена таблица за посочените суми. С.Ц. като е взела предвид дължимите от ответника суми по заповед № 1/07.09.2013 г. е установила, че дължими на ищеца сума е 3 977,02 лева, а задължения на ищеца към ответника по заповед1 е 4407,19 лева и при това положение К. дължи на ответното дружество сумата 430,17 лева.

           В допълнително заключение Ц. е изчислила законовата лихва за забава в два варианта: І -  върху отделните претендирани суми: за заплата 1 897,75 лева – лихва 144,64 лева; обезщетение по чл. 224 от КТ 292,09 лева – лихва 7,49 лева и командировъчни 1 787,18 – лихва 76,18 лева и ІІ - върху цялата сума 3 977,02 лева – лихва 169,52 лева. 

          С оглед на така изложената фактическа обстановка се налагат следните изводи: решаващият съд намира, че е сезиран с шест обективно съединени иска, така както бяха квалифицирани в горното изложение. Съгласно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ – работодателя е длъжен да изплаща уговореното трудово възнаграждение на работника за извършената работа. Предвид извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч е констатирано и съответно е дадено задължително предписания на работодателя да заплати на К. общо сумата 1 395,44 лева трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012 г. и за м. февруари и март 2013 г. Но съгласно възприетата икономическа експертиза се установява, че работодателя е превеждал по банковата карта на ищеца и с касови ордери суми, които надвишават претендираното в исковата претенция. Вещото лице се е запознала с наличните документи, проследила е и банковите преводи по картата на ищеца. Изложеното важи и относно обезщетението при командировка по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 от Наредбата за служебните командировки в размер на 3 590,55 лева, за което отново се установява, че работодателя е надвишил дължимата се на ищеца сума. При това положение ще следва двата иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ще следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за претендираната лихва за забава върху двете главници в размер по 200 лева. 

Ще следва да бъдат уважени другите два обективно съединени иска, а именно на ищеца се дължи на основание чл. 224 ал. І от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 250,66 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ, както и 420 лева по реда на чл. 221 ал. І от КТ, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. В производството беше установено, че посочените суми не са заплатени на ищеца. 

               С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ ще следва ответникът да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт общо 100 лева държавна такса – 4 % върху размера на предявените и уважени два иска. Държавната такса – 4% върху размера на отхвърлените искове в размер на общо 354,90 лева следва да бъде изплатена от бюджета. Ще следва ответното дружество да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт и 130,00 лева разноски за изготвяне на съдебно-икономическите експертизи, съобразно с уважените искове /останалата сума от 260 лева – възнаграждение на вещите лица следва да остане за сметка на бюджета, предвид отхвърлените искове/, а на ищеца – 136,66 лева, сторени от него съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважените искове. Ще следва М.К. да заплати на ответника 66,66 лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.

Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш     И :

 

ОСЪЖДА СД “Светлана и сие”, ЕИК 040005418, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Младост”, бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев да заплати на М.П.К., ЕГН **********,*** сумата 250,66 – двеста и петдесет лева и 66 стотинки, представляваща обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и сумата 420 – четиристотин и двадесет лева по реда на чл. 221 ал. І от КТ, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, ведно със законната върху посочените суми от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М.П.К., ЕГН **********,*** против СД “Светлана и сие”, ЕИК 040005418, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Младост”, бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев искове с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2 782,10 лева за периода 01.06.2012 г. до 21.03.2013 г., иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 200 лева – законова лихва върху главницата за времето на забавата, иск по  чл. 31 ал. 1,предложение 3 т. 1 от НСКСЧ за сумата 3 590,55 лева, представляваща незаплатена част от командировъчни за периода 19.06.2012 г. до 09.01.2013 г. и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 200 лева – законова лихва върху главницата за времето на забавата.

ОСЪЖДА СД “Светлана и сие”, ЕИК 040005418, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Младост”, бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев да заплати да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната система 4 % държавна такса общо в размер на 100 – сто лева за двата уважени иска, както и 130,00 – сто и тридесет лева разноски за изготвяне на съдебно-икономическите експертизи, съобразно с уважените искове /останалата сума от 260 лева – възнаграждение на вещите лица следва да остане за сметка на бюджета, предвид отхвърлените искове/, държавната такса – 4% върху размера на отхвърлените искове в размер на общо 354,90 – триста петдесет и четири лева и 90 ст. следва да бъде изплатена от бюджета, съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ.

ОСЪЖДА СД “Светлана и сие”, ЕИК 040005418, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Младост”, бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев да заплати на М.П.К., ЕГН **********,*** сумата 136,67 – сто тридесет и шест лева и 67 ст. съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважените искове.

ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********,*** заплати на сумата СД “Светлана и сие”, ЕИК 040005418, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Младост”, бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Светлана Станева и Лалю Станев сумата 66,66 – шестдесет и шест лева и 66 ст., съразмерно с отхвърлените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в двуседмичен срок от съобщението. 

                                       

                                                                Районен съдия: