РЕШЕНИЕ

 

№ 18

 

гр. Троян, 14.02.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова  гр. дело № 633 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

М.С.Р. и Ц.И.Р.,*** са предявили иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК срещу М.Ц.Р. ***, П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р., М.И.Р., В.С.Р. и М.Н.К.,***. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици при условията на съпружеска имуществена общност на застроените върху описания по-горе поземлен имот от ТКЗС – Априлци сгради, индивидуализирани съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-18/29.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, както следва: реално обособена западна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, с площ 321 кв. м, брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда, сграда с идентификатор 10567.501.332.2, със застроена площ  28 кв. м, едноетажна промишлена сграда и сграда с идентификатор 10567.501.332.3, със застроена  площ 201 кв. м, едноетажна промишлена сграда. Ищците излагат, че са придобили собствеността на описаните имоти чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., по който продавач е бил Ликвидационния съвет на КЗС гр. Априлци, като изрично е записано, че не са част от имуществото принадлежало на фабрика „Зорница” на братя Р. тъй като са застроени от ТКЗС Априлци след отчуждаването на фабриката, съответно през 1970 г. и през 1961 г. В с. з. ищците се представляват от адв. Петър Цолов от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда да уважи изцяло предявения иск.

На ответниците по делото е връчено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок същите са представили писмен отговор, с изключение на ответниците М.К. и В.Р., които се явяват лично в с. з. С отговора си ответниците са направили възражение за придобивна давност по отношение на процесните сгради, представлявани са в процеса от адв. Станислава Давидова от ЛАК, която моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

От приложените писмени доказателства: копие от фактура № 233/13.10.1994 г., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., нот. акт № 75 т.ІІ, н.д. № 875/2000 г. на ТРС, скица издадена от Община Априлци № 1757/18.10.1996 г., удостоверение № 1756/18.10.1996 г. изд. от Община Априлци, скица на ПИ № 16700/31.05.2013 г., скица – проект за изменение на КК от 23.11.2012 г., удостоверение за данъчна оценка изх. № 6101000286/31.05.2013 г. изд. от Община гр.Априлци, нот. акт № 118 т.ІІІ, н.д. № 1215 от 1997 г. на ТРС, писмо на СГКК гр. Ловеч изх. № 94-9015-11-10-8345/30.05.2013 г., нотариална покана рег. № 8912 т.І, акт № 85 от 08.10.2004 г.,  удостоверение за наследници изх. № 50 от 05.12.2012 г. изд. от Кметство с.Велчево, декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от преходните и заключителни разпоредби на  ЗМДТ приложение № 1, 15 бр. дубликати на документи за платени данъци  от М.С.Р. от 1998 г. до 2013 г. вкл., удостоверение № 1119/11.10.1994 г.,  договор от 01.07.1995 г., договор от 29.03.1999 г., договор от 01.04.2009 г., удостоверение за наследници № 42/26.09.2013 г. изд. от Кметство с.Велчево, удостоверение за наследници изх. № 04-2251/25.09.2013 г. изд. от Община Троян, удостоверение за наследници изх. № 04-2210/19.09.2013 г. изд. от Община Троян, 2 бр. пълномощни от 01.07.1995 г. и протокол за допълнително споразумение от 31.10.1997 г., от показанията на разпитаните свидетели Д.Г.Б., Й.Н.В., Н.С.С. и Л.М. И., както и от заключението на назначените и изслушани по делото съдебно - техническа експертиза с вещо лице инж. Е.М. и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Първия ищец и ответниците в процеса, с изключение на втората ищца Ц.Р., са наследници на братя Ц., С.,П., и И. Р. за което не са представени изрични доказателства, но не се оспорва от страните.

Наследодателите им през 1932 г. са учредили дружество и са били собственици на недвижим имот, находящ се в с. Велчево, който по сега действащата кад. карта е с идентификатор 10567.501.332 с площ 7 275 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, при съседи: 10567.501.385, 10567.197.1, 10567.501.18, 10567.501.331, 10567.501.333, 10567.501.3.1, 10567.185.20, 10567.501.350, както и на застроените в този имот -  реално обособена източна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, която  част е с площ 407 кв. м, брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда; сграда с идентификатор 10567.501.332.4, предназначение - промишлена сграда, със застроена площ 40 кв. м, брой етажи 1; сграда с идентификатор 10567.501.332.5, със застроена площ 82 кв. м, едноетажна промишлена сграда и сграда с идентификатор 10567.501.332.6, застроена площ 143 кв. м, едноетажна, предназначение – промишлена сграда. Така описаните имоти са били включени в бившата фабрика „Зорница” на братя Рачеви.

По делото е представено като доказателство договор за покупко-продажба от 13.10.1994 г., сключен между ликвидационния съвет на КЗС гр. Априлци, представляван от Т.М. и Д.Б. – продавач и първия ищец М.Р. – купувач, с предмет две сгради както следва: за производство на керамика, със застр. площ 349 кв. м и столова със застр. площ 182 кв. м, построени в дворно място, с площ 8 600 кв. м, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница” на братя Рачеви. Представена е и фактура за продажната цена и се твърди, че ищеца изцяло е заплатил сумата по нея. Ответниците М. К. и В.Р. заявяват в с. з., че са заплатили на ищеца част от продажната цена, съответстваща на техните дялове. Като съсобственик на описаните сгради се явява и втората ищца – Ц.Р. при режим на СИО като съпруга на ищеца М.Р..

С констативен нот. акт № 75, т. II, н. д. № 857/2000 г. на ТРС М.С.Р. и признат за собственик на две сгради, както следва: за производство на керамика, със застр. площ 349 кв. м и столова със застр. площ 182 кв. м, построени в дворно място, с площ 8 600 кв. м, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница”, при граници: път и от три страни земеделска земя.

С нот. акт № 118, т. III, н. д. № 1215/1997 г. на ТРС М.Ц.Р., Н.Ц.Л., Д. Ц.Р., И.П.Г., М.В. Р., М.С.Р., В.С.Р. и И.М. Ц. са признати за собственици по давностно владение върху дворно място извън регулация с площ 8 600 кв. м от землището на с. Велчево, застроено с рингова пещ, с площ 396 кв. м, грънчарска работилница с площ около 43 кв. м, кухня и столова с площ около 100 кв. м и едноетажна сграда. Описания нот. акт не е оспорен от ищцовата страна, самия ищец М.Р. също е от кръга на лицата, признати за собственици на процесния имот по цитирания акт. Макар и да не се повдига този въпрос в процеса, не е ясно каква придобивна давност е изтекла към 1997 г., предвид приемането на реституционните закони след 1990 г. Страните в процеса не представят никакви доказателства, макар и да се твърди този факт, с какъв акт и кога е възстановена бившата фабрика „Зорница” в с. Велчево на наследниците на братя Р. и в какъв обем са техните права.

По делото са представени като доказателства няколко договора за наем, съответно от 01.07.1995 г., от 29.03.1999 г. и от 01.04.2009 г., по които наематели са наследниците на братя Р. включително и ищеца М.С.Р., с които са отдавали под наем всичките сгради, включени в бившата фабрика „Зорница”, в това число и процесните сгради. Представени са разписки, датиращи от 2000 г., от които се установява, че всеки един от съсобствениците срещу подпис е получавал част от наема за фабрика „Зорница”, съответстваща на неговия дял. Отново в този кръг на собственици попада и ищеца М.Р..

По делото са представени само част от пълната документация, поради което съда предполага, че ищеца М.Р. и двама от ответниците В.Р. и М.К. са предприели процедура за изменение на КККР за процесните сгради, но видно от писмо от 30.05.2013 г. са получили отказ.

По делото са приобщени гласни доказателства. Свид. Д.Г.Б. излага, че е  работил в Ликвидационния  съвет на  ТКЗС Априлци от 1992 г. до 1996 г., като член на Ликвидационния съвет. С показанията си установява обстоятелства по повод процесната сделка с предмет  продажба на сгради от фабриката на братя Р.  в с. Велчево от ТКЗС в ликвидация. Б. излага, че сградата е строена от ТКЗС след 1960 г. с предназначение столова за работниците, заведена е в книгите на ТКЗС. След като фабриката е била реституирана на наследниците на братя Р. Ликвидационния съвет им е предложил да закупят описаната сграда, като в последствие ищеца М.Р. я закупил. Сключен е договор за продажбата, цената е била заплатена на няколко вноски от Р. и е издадена фактура. Свидетелят излага, че процесната сграда не е реституирана, тъй като е построена от ТКЗС. За продажбата не е обявяван търг, тъй като решили да предложат сградата първо на собствениците на фабриката. Имало е обява в сградата на ликвидационния съвет, но не е имало публикация във вестници. На свидетеля в с. з. е предявен договора за покупко-продажба и същия е заявил, че подписа е негов  и е извършена продажба на сградите, описани в договора, които са строени и се водят в документите на ТКЗС. Б. не си спомня купувача да е представил пълномощно от останалите наследници на братя Р.. Свид. Й.Н.В. излага, че живее в с. Велчево от 1950 г. и знае фабриката на братя Р.. От 1997 г. наследниците им владеят фабриката. Свидетелката излага, че работи там от 15 години. Работодателя на свидетелката - „Тера 2000” с представител И.Д. е наел помещения, обособени като керамичен цех от наследниците на братя Р.. В. излага, че не е присъствала на разговори,  в които някой   друг да претендира, че е собственик на фабриката. Свид. Н.С.С. също работи в процесната фабрика в с. Велчево, излага, че познава страните по делото, които са собственици на керамичната фабрика и от 1997 г. я ползват. И.Д. е наемател на помещение – керамичен цех. Стефанова не знае ищеца да е претендирал да е претендирал, че е изключителен собственик на две от сградите във фабриката. Свид. Л.М. И. е работил в ТКЗС, като отговорник от 1960 г. до 1978 г. на тухлената фабрика в с. Велчево. През този период ТКЗС е изградило уширение около ринга, за съхранение на по-голямо количество тухли. Изграден е керамичен цех. Преди това там произвеждани керемиди, в двора е имало сушилни, които са били съборени и са изградени нови навеси за съхранение на тухли. На мястото на старите сушилни попадат новите навеси и част от керамичния цех.  Свидетеля излага, че освен описаните постройки, ТКЗС е построило от към пътя и общежитие за работниците, което сега се ползва от керамчиния цех. И. пояснява, че описаните сгради са строени през 60-те години, като в имота не е съборен единствено ринга, а само е уширен от ТКЗС.  

За изясняване на обективната истина по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.М., която е констатирала, че сградите, предмет на делото са издентични сьс сградите, описани в Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 год., нотариален акт за собственост на недвижими имот № 75/27.11.2000 год., том II, рег. № дело 857/2000 год. на Районен съд гр. Троян, Скица на ПИ № 16700/31.05.2013 год. Първата промишлена сграда, предмет на сделката, съгласно Скица № 16700/31.05.2013 год. на СГКК гр. Ловеч е включена към ринговата пещ и други обслужващи помещения. Изработена е скица - проект за изменение на КК от 23.11.2013 год. В тази скица е обособена сграда с нов идентификатор 10567.501.332.8, която представлява първата сграда, предмет на сделката. Площта на първата сграда с № 10567.501.332.8 е 351 кв. м, а на втората с № 10567.501.332.3 е 201 кв. м. Инж. М. излага, че е измерила на място процесиите сгради с лазерен далекомер и е установила следните застроени площи на сградите: сграда с № 10567.501.332.8 със ЗП - 356,49 кв. м, брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; сграда с № 10567.501.332.3 със ЗП - 202,33 кв. м, брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда. Разликата в площите измерени от вещото лице и лицензирания геодезист се различават с до 2 %, което е в допустимите граници. Съгласно удостоверение на Община Априлци процесиите сгради са изградени както следва: № 10567.501.332.8 със ЗП - 349 кв. м, /по удостоверение/,   351 кв. м /по скица - проект/  и 356,49 кв. м /по измерване на вещото лице/, построена през 1970 год. От ТКЗС, № 10567.501.332.3 със ЗП - 182 кв. м, /по удостоверение/,  201 кв. м /по скица - проект/ и 202,33 кв. м /по измерване на вещото лице/, построена през 1961 год. от ТКЗС.

Изслушаната по делото икономическа експертиза с вещо лице С.Ц. е установила, че върху сградите, отразени в Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., за които М.С.Р. е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 01707/24.09.1998 г. /производствен обект, построен през 1970 г. - 349 кв. м, собственик на 1/1 идеални части и други нежилищни сгради; столова, построена 1961 г. - 182 кв. м, собственик на 1/1 идеални части/ е плащал данък сгради и такса смет за целия този имот за периода от 1998 г. до 2013 г., включително. С.Ц. е констатирала, че 1/8 част от дължимите данък сгради и такса смет ищеца М.С.Р. е плащал заедно с другите наследници по подадените от тях декларации, в които са включени и процесиите имоти, но е включена и земята с площ  7 275 кв. м, която до 2006 г.  не е била в регулация, включени са и други постройки, които са съществували в имота - жилищна сграда, хале. Експерта не е установил наличие на запазени документи за извършеното плащане по фактура № 233/13.10.1994 г. Ответниците М.Ц.Р., П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р., М.И.Р., В.С.Р. и М.Н.К. и ищеца М.С.Р. са плащали съответния наследствен дял данък сгради и такса смет, съобразно подадените декларации от 1998 г. до 2013 г. включително.

         С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна съда извежда следното:

Предявения иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК е установителен и цели да разреши със сила на пресъдено нещо възникнал между страните в настоящия процес спор за собственост. Предпоставка за доказване на настоящия иск е при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че ищците са собственици на процесните сгради, а именно: реално обособена западна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, с площ 321 кв. м, брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда, сграда с идентификатор 10567.501.332.2, със застроена площ  28 кв. м, едноетажна промишлена сграда и сграда с идентификатор 10567.501.332.3, със застроена  площ 201 кв. м, едноетажна промишлена сграда.  Съда счита, че предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. На първо място безспорно се установи, че при покупката на процесните сгради с договора от 1994 г. не е спазена процедурата съгласно чл. 48 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а именно дълготрайните активи на ТКЗС и други организации въз основа на тях могат да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет, който се провежда по реда на чл. 43 ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За легитимиране на собствеността си върху процесните сгради, ищеца представя констативен нот. акт от 2000 г., който е съставен въз основа на описания договор от 1994 г. От друга страна се установява, че три години преди описания нот. акт, през 1997 г. всички наследници на братя Р. включително и ищеца са признати за собственици на целия имот, включително и върху процесните сгради. От 1995 г. всички наследници отдават под наем всички сгради, съставляващи фабрика „Зорница” /вкл. и процесните/, наемите, видно от разписките, датиращи от 2000 г. са разделяни отново между всички и няма данни ищците да са оспорили тези факти, напротив навсякъде фигурира и М.С.Р.. При тези изводи настоящата инстанция счита, че правото на собственост на ищците върху процесните сгради не беше доказано.  

По наведеното възражение от първите шест ответника за изтекла придобивна давност съдът дължи произнасяне в мотивите на решението си. Фактическият състав на придобивната давност е уреден в чл. 79 и сл. от ЗС и включва осъществявано непрекъснато владение за определен период от време. Владението по дефиницията на закона е фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя. То има два признака - обективен (corpus) и субективен (animus), и съдържа следните елементи: владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнено  и трябва да е налице намерение да се държи вещта като своя, което намерение да бъде демонстрирано, в случая пред ищците, които твърдят, че са собственици на процесните сгради. В процеса се доказа, че повече от десет години всички наследници на братя Р. владеят целия процесен имот, предвид договорите и съответните разписки относно отдаване на всички сгради, съставляващи фабрика „Зорница” на братя Р. и получаването на наемната цена на всеки един от тях, съгласно наследствения му дял. Както беше посочено и по-горе М.Р. е имал качеството на наемател и е получавал полагащата му се част от наема, не са представени доказателства, от които да се установява, че той е оспорвал тези действия на останалите наследници по отношение на процесните сгради, за които твърди, че са изключителна собственост на него и на съпругата му – Ц.Р..

         При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. І от ГПК  ще следа ищците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на П.Н., Н.Л., М.Р. и М.Р. по 162,50 лева, сторени от тях съдебно – деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 650,00 лева, а отделно на П.Н. – 70,00 лева също съдебно-деловодни разноски.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН **********, двамата с адрес:*** срещу М.Ц.Р. ***, П.А.Н. ***, А.Д.Р. ***, Н.В.Л. ***, М.И. ***, М.И. ***, В. *** и М.Н.К. ***, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – да бъде признато по отношение на ответниците, че двамата ищци при режим на СИО на застроените от ТКЗС – Априлци върху ПИ с идентификатор 10567.501.332 сгради, индивидуализирани съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-18/29.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, както следва:  реално обособена западна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, с площ 321 кв. м, брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда, сграда с идентификатор 10567.501.332.2, със застроена площ  28 кв. м, едноетажна промишлена сграда и сграда с идентификатор 10567.501.332.3, със застроена  площ 201 кв. м, едноетажна промишлена сграда.

ОСЪЖДА М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН **********, двамата с адрес:***  да заплатят солидарно на П.А.Н. ***, Н.В.Л. ***, М.И. *** и М.И. *** по 162,50 – сто шестдесет и два лева и 50 стотинки, сторени от тях съдебно-деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 650,00 – шестстотин и петдесет лева, а на П.А.Н. – 70,00 – седемдесет лева също съдебно-деловодни разноски. 

         Решението подлежи на обжалване по пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: