РЕШЕНИЕ  № 276

 

гр. Троян, 12.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 653 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

М.Я.Н. *** е предявила иск с правно основание чл. 144 от СК срещу Я.М.Н. *** определяне на бъдеща издръжка за учащи пълнолетни лица в размер на 150 лева.

В исковата молба се излага, че ответника е баща на ищцата. От дълги години родителите на Н. живеят разделено и не поддържат никакви контакти. Ищцата е ученичка в 12 клас на СОУ „Васил Левски”- гр. Троян излага, че баща й изобщо не се интересува от нея и не изплаща издръжка. Всички разноски се поемат от нейната майка, която изпитва сериозни финансови затруднения. Изложените факти принудили ищцата да предяви настоящата искова претенция. В с. з. се представлява от адв. С.С. от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло предявения иск, като ответника бъде осъден да заплаща по 150 лева месечна издръжка за в бъдеще до настъпване на закона причина за нейното изменение или отмяна.

          Ответникът е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Излага, че предявения иск е неоснователен. Н. твърди, че от 5 години е трайно безработен и не е в състояние да отделя средства за издръжка на дъщеря си. В с. з. ответника е представляван от адв. К.Н. от ЛАК, който поддържа представения писмен отговор.      

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане от *** ***, удостоверение № 520 от 23.07.2014 г., изд.от СОУ „Васил Левски” – Троян, удостоверение от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД  от 30.07.2014 г., декларация от М.Я.Н., копие от изпълнителен лист от 08.04.2010 г. на ТРС по гр.дело № 42/2010 г., служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 915/29.08.2014 г., декларация от Я.Н. от 03.09.2014 г., копие от погасителен план по кредит  на Я.М.Н., удостоверение Д 1208 от 01.01.2014 г., изд. от СОУ „Васил Левски” Троян и копие от ученически бележки на М.Я.Н. със срочни годишни оценки, копие от заявление за кредит FL 687999 от 15.05.2014 г. от Я.М.Н., копие от погасителен план с крайна дата октомври 2043 година и удостоверение на настоящ адрес изх. № 15 от 22.08.2014 г. и показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.Д., поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

           Ищцата М.Я.Н. е родена на *** г. от майка М. М. Х. и баща – ответника Я.М.Н.. Към момента ищцата е ученичка в 12 клас на СОУ „Васил Левски”- гр. Троян. Представена е декларация, че ищцата не притежава собствено имущество нито доходи, с които да се издържа. Изцяло разчита на своята майка, при която живее. Не беше оспорен факта, че родителите на М.Н. живеят във фактическа раздяла от много години, както и, че нейния баща изцяло се е дезинтересирал от нея, не осъществява никакъв контакт, не полага никакви грижи и не заплаща издръжка. Предстои завършване на средно образование на ищцата и кандидатстудентски изпити. Същата се нуждае от ежедневни суми пари за храна, облекло, учебници и културни потребности. 

         Ответникът не оспорва, че ищцата като негова дъщеря има право да получава издръжка, но тъй като е трайно безработен не е в състояние да изплаща такава. Н. е представил доказателства, че му е предоставен кредит в размер на 13 580 лева, който погасява ежемесечно.

По делото са допуснати гласни доказателства – като свидетел е разпитана бабата на ищцата – Ц.Д., която излага, че откакто се е родила внучка й ответника въобще не се е грижил за нея. Н. първоначално следвало да плаща по 20 лева месечна издръжка, но и тази сума не е заплащана от него. Когато са го питали за издръжка, той винаги е казвал, че е безработен и няма средства. Д. е проучила, че той е работил до 01.08.2014 г., преди това се е уговарял с работодателите си да не подписват договор, за да не го търсят да заплаща издръжка. Дъщерята на свидетелката си е закупила собствено жилище с ипотечен кредит, а ищцата живее при свидетелката. Д. излага, че внучката й е отличничка и тази година ще завърши средното си образование, след което ще продължи да учи. Предстоят кандидатстудентски изпити, а и в момента се нуждае от средства за храна, облекло, учебници. Ищцата не притежава на свое име движимо и недвижимо имущество.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

          Предявен е иск с правно чл. 144 от СК, който е процесуално допустими.

Съгласно чл. 144 от СК „родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.”

Размерът й съобразно 142 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, с тази особеност „без особени затруднения”. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на навършилото пълнолетие дете, което е ученичка в 12 клас и безспорно се нуждае от средства за издръжка - за храна, облекло, учебни пособия, културни потребности, необходими за нейното развитие. Съдът счита, че минимално необходимата издръжка за ищцата е в размер на около 240 лева месечно. Като отчита потребностите от издръжка и като взе предвид възможностите на ответника по делото, съдът преценява, че ответника следва да заплаща по 120.00 лева месечно на дъщеря си, като майката ще допълва средствата необходими за пълната й издръжка. Ответникът следва да намери  възможност да заплаща размера на така определената издръжка – няма данни по делото, че същия страда от заболявания, които не му позволяват да полага пълноценен труд.

При този изход на делото ответника следва да заплати на Държавата по сметка на съдебната власт 172,80 лева, представляващи 4 % ДТ върху определената издръжка за три години. Ще следва ответника да заплати на ищцата 120,00 лева разноски за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска. Я.Н. е декларирал, че не сторил деловодни разноски.         

 

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Я.М.Н.,***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М.Я.Н., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, считано от 15.08.2014 година за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното и за изменение или прекратяване, като искът до пълният му размер от 150 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

         На основание чл. 242 ал. І от ГПК ДОПУСКА предварително  изпълнение на решението.

         ОСЪЖДА Я.М.Н.,***, ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 172,80 - сто седемдесет и два лева и 80 стотинки, представляващи 4 % ДТ върху определената издръжка за три години.

         ОСЪЖДА Я.М.Н.,***, ЕГН ********** да заплати на М.Я.Н., ЕГН ********** *** сумата 120,00 - сто и двадесет лева разноски за адвокатски хонорар.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: