Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. Троян, 19.02.2014 год.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 695 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:                                  

          „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК 130997190, седалище и адрес: гр. София, р-он „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представител Д. М. е предявило срещу С.П.Р., Х.Д.Х. и М.М.М.,*** два обективно съединени иска, от които главния е с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 99 от ЗЗД, неизпълнение на задължения по договор за банков кредит, сключен на 05.06.2007 г. и акцесорния – чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. Паша Николова от САК, която моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок са представени писмени отговори, с които оспорват предявените искове.

В с. з. от 30.10.2013 г. по реда на чл. 232 от ГПК - поради оттегляне на иска по отношение на двамата ответници Х.  Х. и М.М. производството е прекратено. Производството е продължило срещу ответника С.Р.. В с. з. се явява пълномощника на ответника мл. адв. Ц.А.  от ЛАК, който поддържа писмения отговор и моли съда изцяло да отхвърли предявените искове. 

От приложените към делото писмени доказателства: искане за потребителски кредит от 10.05.2007г. на С.П.Р.;, Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050 от 05.06.2007 г., сключен между ЦКБ АД, от една страна, и от друга - С.П.Р., в качеството му на кредитополучател и Х.Д.Х., в качеството му на поръчител, ведно с Погасителен план от 05.06.2007г., Погасителен план от 10.09.2007г. към договор за кредит 04300КР-АА-0050, Анекс към Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050 от 05.06.2007 г., сключен между ЦКБ АД, от една страна, и от друга - С.П.Р., в качеството му на кредитополучател и Х.Д.Х., в качеството му на поръчител, ведно с Погасителен план от 30.07.2008 година, Писмо изх.№ 440/113-08.12.2008г. на ЦКБ АД до С.  П.Р.,  Искане - декларация за предоговаряне на кредит на физическо лице от 02.08.2010 г. на С.П.Р., Анекс към Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050 от05.06.2007 г., сключен между ЦКБ АД, от една страна, и от друга - С.П.Р., в качеството му на кредитополучател и Х.Д.Х., в качеството му на поръчител, ведно с Погасителен план от 17.09.2010 година, Искане - декларация за предоговаряне на кредит на физическо лице от 08.12.2011 г. на С.П.Р., Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с реф. № 04300КР-АА-0050/05.06.2007г., сключен на 28.12.2011г. между ЦКБ АД, от една страна, и от друга - М.М.М., в качеството му на поръчител, Анекс към Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050 от 05.06.2007 г., сключен между ЦКБ АД, от една страна, и от друга - С.П.Р., в качеството му на кредитополучател, Х.Д.Х., вкачеството му на поръчител и М.М.М., в качеството му на поръчител, ведно с Погасителен план от 28.12.2011 година, Договор за цесия № 2 от 29.09.2012г., ведно с извлечение от Приложение № 1, неразделна часто от договора, Уведомление по чл. 99 от ЗЗД от цедента до ответниците, ведно с обратни разписки с изх. № № 810-Е-С01-0000139416/122, 810-Е-С01-0000139416/123 и 810-Е-С01-0000139416/124, всички от 19.10.2012г. и Покани за предсрочна изискуемост от ищеца до ответниците, ведно с обратни разписки с изх. № № 154,155 и 156, всички от 13.05.2013г., от допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2007 г. е сключен договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-050 между „ЦКБ” АД и ответниците С.Р., в качеството му на кредитополучател и Х.Х., в качеството му на поръчител. По силата на описания договор на С.Р. е отпуснат кредит в размер на 20 000,00 лв. за задоволяване на лични нужди. Твърди се, че кредитът е усвоен еднократно по картова разплащателна сметка на ответника - кредитополучател С.П.Р. на 05.06.2007 г., с което банката е изпълнила своето задължение по договора, но не са ангажирани доказателства в този смисъл. Договорът за кредит е бил сключен при преференциални условия, с оглед на факта, че ответникът С.П.Р. е бил служител на „ЦКБ" АД при лихва в размер на 6,9 %. При прекратяването на трудовия договор на С.П.Р. с „ЦКБ" АД, на 10.09.2007 г. първият и вторият ответник са подписали нов погасителен план, във връзка с променения лихвен процент, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит, който план е приложен като доказателство по делото.

 С Анекс от 30.07.2008 г. е предоговорен кредита, при нов погасителен план с падеж 05.07.2018 г. Във връзка с увеличението на основния лихвен процент на ЦКБ АД, на 08.12.2008 г. е изготвено и връчено на кредитополучателя писмо изх.№ 440/113-08.12.2008 г. по описа на ЦКБ АД.

На 02.08.2010 г. кредитополучателят С.П.Р. е подал ново искане за предоговаряне на кредита, поради намалели доходи, което е станало с Анекс от 17.09.2010 г., като размера е увеличен на 22 528,84 лв. и падежът е променен на 05.09.2020 г.

На 08.12.2011 г. ответникът С.П.Р. отново е подал искане за предоговаряне на кредита. Във връзка с искането, на 28.12.2011 г. е сключен Договор за поръчителство с третия ответник М.М.М. и нов Анекс, с които се увеличава размера на кредита на 23 998,84 лв., от които размера на главницата е 17 902,12 лв., а остатъкът от 6096,72 лв. е неолихвяема сума. Срокът за пълно издължаване на кредита, съгласно новия погасителен план е 05.12.2021 година.

На 29.09.2012 г. вземането на „ЦКБ" АД, произтичащо от Договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество „Финанс инфо асистанс" ЕООД с договор за цесия. Съгласно изискванията на чл. 99 от ЗЗД, на 19.10.2012 г. до ответниците са изпратени писма, относно промяната на кредитора, изходящи от цедента ЦКБ АД, които съда не следва да обсъжда, с оглед прекратяване на производството по отношение на Х. Х. и М.М.. Твърди се, че уведомлението до С.П.Р. по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е получено на 29.10.2012 г., но в приложеното копие на известие за доставка не е отразено какво точно е изпратено, фигурира само подпис на получател.

Твърди се, че задължението на ответника към датата на сключване на договора за цесия - 28.09.2012 г. е било в размер на 19 806,36 лв., от които главница - 17 902,12 лв. и просрочена лихва - 1 904,24 лева.

С.П.Р. е извършил плащания към ищеца „Финанс инфо асистанс" ЕООД  както следва:  - 200,00 лв. - на 09.10.2012г.; 300,00 лв. - на 22.05.2013г; 240,00 лв. - на 19.06.2013г.

Задължението по Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050/05.06.2007 г. е просрочено от 05.02.2012 г. Предвид неизпълнението на задълженията по Договора за кредит и съгласно чл. 10, ал.1, б. „а" от него, „Финанс инфо асистанс" ЕООД е изпратил до ответника покана за предсрочна изискуемост на цялото задължение на 13.05.2013 г. по пощата с писма с обратна разписка, където отново не е отразено какво точно се изпраща на Р.. С оглед на направените частични погашения от страна на С.П.Р. задължението по Договора за кредит към датата на подаване на настоящата искова молба - 08.07.2013 г. е претендирано в общ размер на 21 099,78 лв., от които 16 363,65 лв -редовна главница; 1465,11 лв. просрочена главница за периода 05.02.2012г.- 08.07.2013г.; 3 243,21 лв. - просрочена договорна лихва за периода 05.02.2012г.- 08.07.2013г.; 27,81 лв. - наказателна лихва за периода 20.06.2013г.- 08.07.2013г., както и законната лихва върху главниците /16 363,65 лв - редовна и 1 465,11 лв. - просрочена от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2013г. до изплащане на задължението.

В заключението си по допуснатата и изслушана икономическа експертиза вещото лице С.Ц. след като се е запознала със счетоводните книги и доказателствата по делото е констатирала, че задължението по процесния договор за кредит е редовна главница – 17 212,52 лева, просрочена главница – 689,60 лева, договорна лихва – 1 699,64 лева и наказателна лихва – 204,60 лева. Към 08.07.2013 г. задължението е редовна главница - 16 363,65 лева, просрочена главница – 1 465,11, договорна лихва – 3 243,21 и наказателна лихва – 27,81 лева.

                   С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения главен иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ е неоснователен и недоказан при следните съображения:

                                   Не се оспорва от Р., че между него и „Централна кооперативна банка” АД има сключен договор за потребителски кредит № 04300KP-AA-0050 от 05.06.2007 г., който няколко пъти е предоговарян със съответните анекси. Съгласно чл. 2 ал. 2 от сключения договор от момента на заверяването на картовата разплащателна сметка на Кредитополучателя със сумата на отпуснатия кредит, за Кредитополучателя възниква безусловно задължение да върне на банката получения кредит заедно с дължимите лихви. Твърди си в исковата претенция, че кредитът е усвоен еднократно по картова разплащателна сметка на ответника – кредитополучател С.П.Р. на 05.06.2007 год., с което банката е изпълнила своето задължение по договора, но липсват доказателства за това. В тази връзка съда намира за правилни изложените аргументи от ответника, че ищеца не установява в процеса при условията на главно и пълно доказване дали „ЦКБ” АД е изпълнила задължението си по сключения договор, а именно дали е преведена процесната сума и дали картовата сметка на кредитополучателя  е била заверена. Следователно и за ответника не е възникнало „безусловно задължение да върне на банката получения кредит“, тъй като и до този момент не е установено получаването на сумата.

                   Р. не оспорва и факта, че между „ЦКБ” АД и „Финанс инфо асистанс” ЕООД има сключен договор за цесия, с който облигационното вземане, което банката има е прехвърлено на другото дружество.       Договорът за цесия е консенсуален и действието по него настъпва след постигането на съгласието между страните. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. Посочената разпоредба на закона е императивна и не може да бъде дерогирана чрез договорка между страните. Съобщаването на длъжника за прехвърлянето на вземането е моментът, от който това задължение има действие спрямо него. В процеса остана недоказан факта на получаване на подобно уведомление от длъжника С.Р. на 29.10.2012 г., тъй като от приложеното известието за доставяне не става ясно дали съдържанието на изпратеното от банката писмо е приложеното по делото уведомление за настъпването на цесията. В известието е отбелязан със знак единствено, че е писмо. С оглед на изложеното съда не може да приеме за доказано, че длъжника по договора за кредит е надлежно уведомен за настъпилата цесия между „ЦКБ” АД и „Финанс инфо асистанс” ЕООД, а по отношение на Р., ищцовото дружество не е носител на материалното право. При тези изводи съда счита, че главния иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ - „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.”, която разпоредба поражда задълженията на кредитополучателя, следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            Обективно съединения иск по реда на чл. 86 от ЗЗД за претендираните мораторни лихви върху главницата, е акцесорен и обусловен по отношение на главния иск и ще следва също да бъде отхвърлен.

            При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 000 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК.

          Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от  „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК 130997190, седалище и адрес: гр. София, р-он „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представител Д. М. срещу С.П.Р., ЕГН **********,*** иск с прано основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за сумата 17 288,76 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0050/05.06.2007 г.         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК 130997190, седалище и адрес: гр. София, р-он „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представител Д. М. срещу С.П.Р., ЕГН **********,*** иск с прано основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3 243,21 лева – лихва за периода 05.02.2012 г. до 08.07.2013 г. и сумата 27,81 лева – лихва за периода 20.06.2013 г. до 08.07.2013 г.

           ОСЪЖДА „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК 130997190, седалище и адрес: гр. София, р-он „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представител Д. М. да заплати на С.П.Р., ЕГН **********,*** сумата 1 000 – хиляда лева, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: