Р Е Ш Е Н И Е

 

  106    

 

гр. Троян, 30.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 757 по описа  на ТРС за 2012 год., за да се произнесе - съобрази:  

Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 143, ал. 2 СК.

Ищецът Б.К.М. твърди в исковата молба, че с ответницата Л.В.М. са имали сключен граждански брак, от който имат родено едно дете – малолетния К.Б. М., роден на *** г. Бракът между двамата бил прекратен с решение на ТРС от 13.01.2010 г., с което било одобрено споразумение между двамата родителските права да бъдат упражнявани от майката и същата да ползва първия етаж от семейното жилище до навършване на пълнолетие на детето. На 17.05.2010 г. М., използвайки старо пълномощно, извела детето извън България и се установила да живее с него в родната си страна Украйна. Ищеца твърди, че по този начин го лишила да контактува със сина си, съгласно постигнатото между тях споразумение при бракоразводното дело. На 06.07.2012 г. М. отишъл в Украйна, където живее бившата му съпруга и сина им, със съгласието на майката ищеца взел К. със себе си в България. Излага, че двамата с ответницата не могат да се споразумеят относно родителските права и останалите въпроси относно отглеждането на детето. М. намира, че майката на детето не полага необходимите грижи за него, а и самия К. желае да живее при баща си в България. Предвид на това ищецът моли съда да постанови решение, с което да му присъди упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете и да се произнесе относно местоживеенето на детето и неговата издръжка.

Ответницата Л.В.М. в срока по чл. 131 ГПК е представила писмен отговор на исковата молба, изразявайки становище, че предявения иск е неоснователен. Счита, че в исковата молба са изложени изцяло неверни твърдения. В с. з. Л.М. се явява лично и със своя пълномощник адв. С.И., който моли съда да отхвърли предявения иск, в писмено становище се излагат подробни аргументи.

         От представените писмени доказателства: У-ние за раждане –дубликат на К.Б. М., У-ние изх.№ 1/31.08.2012 година от „Боки Ауто” ЕООД гр. Троян, Решение № 3/13.01.2010 година по гр.д.№ 1122/2009 година на ТРС, 4 броя документи на чужд език, У-ние № 82/18.10.2012 година на РУП-Троян е от показанията на разпитаните свидетели И.М.В., Д.П.С., Д.Т.Д., Н.В.С., П.И.Н., А.Ц.Н., Ц.В. Ц., М.Д.П., В.М.К. и Ц.Х. М..

         Съдът, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение, съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото не се спори, че ищецът Б.К.М. и ответницата Л.В.М. са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с решение № 3 от 13.01.2010 г. на ТРС по гр. дело № 1122/2009 г. От брака си двамата имат родено едно дете – малолетния К.Б. М., роден на *** г. С посоченото решение е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което родителските права са предоставени за упражнение от ответницата, като ищеца има право да контактува с детето всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 до 18.00 часа, както и за по едни месец през лятото. Първият етаж от семейното жилище е предоставено за ползване от майката до навършване на пълнолетие на детето. Месечната издръжка за детето, която бащата ще заплаща на майката е в размер на 150 лева.  Не се оспорва факта, че на 17.05.2010 г. М. е заминала заедно със сина си в родния си град в Украйна. Детето е записано в училище, пребивало е там две години и е завършило трети клас. В началото на м. юли 2012 г. Б.М. отишъл в Украйна да види сина си. Със съгласието на майката ищеца отвел детето със себе си, като двамата ходили на екскурзия в Европа, след което се върнали в България. На 23.08.2010 г. ответницата дошла в гр. Троян и подала жалба в РУП, че ищеца не иска да й върне детето. Когато се срещнали двамата, между тях избухнал скандал, като М. твърди, че бившата му съпруга започнала да го обижда и блъска. Ищецът бил принуден да подаде жалба в полицията. По делото е изискана и приложена преписка № Ж-879 от 02.09.2012 г. От докладната записка на инспектор И. се установява, че при осъществената среща между родителите за предаване детето на майката, същото избягало и проявило желание да остане при баща си.

Производството по настоящето дело е било спряно до решаване на гр. дело № 969/2013 г. на СГС с предмет молба на Л.М. по реда на чл. 22 а и следващи от ЗЗДт. Видно от представеното от страните влязло в сила решение на СГС от 07.08.2013 г. съда е отхвърлил молбата на М. за връщане на детето в държавата на обичайното му пребиваване.

В момента малолетния К. М. *** при баща си и жената, с която Б.М. съжителства – Т.Г.. К. е ученик в пети клас в СОУ „Климент Охридски” гр. Троян. В с. з. на 04.04.2014 г. съда е изслушал детето в присъствието на социален работник, К. категорично заявява, че желае да живее в България с баща си. Настоящия съдебен състав е изискал актуален към момента социален доклад, в който се стига до същия извод. По случая са работили социални работници и психолози, които достигат до извода, че принудителното отвеждане на детето в Украйна, против волята му, би довело до сериозни последици за неговото физическо и психическо развитие.       

Основни доказателства в настоящето производство са свидетелските показания на множеството разпитани свидетели, които подробно излагат детайли от живота и отношенията на страните по делото по време и след прекратяване на брака им. Съда счита, че не следва да влиза в ненужни детайли относно отношения на бившите съпрузи, които нямат значение за настоящето производство. Следва да се обобщи, че свидетелските показания са абсолютно противоречиви и условно се разделят на две групи, съответно ангажирани от ищеца и от ответницата. Първата група установява, че детето се чувства добре под грижите на баща си и жената, с която същия съжителства в гр. Троян. Когато К. е дошъл от Украйна е бил изостанал с учебния материал, не е знаел таблицата за умножение, не е имал нормално поведение. Докато страните по делото са били в брак и детето е било малко, майката не се е грижела за него, злоупотребявала с алкохол, флиртувала със случайни мъже. Другата група свидетели излага точно обратното, че Л. е прекрасна майка, била е неотлъчно до сина си, има възможност да полага грижи за него.  

Правни изводи: Съгласно чл. 127, ал. 1 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им, което има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Първоначално двамата родители са постигнали споразумение по тези въпроси, което е одобрено от съда в решението по реда на чл. 50 ал. 1 от СК, с което е прекратен брака между тях. При описаните горе факти между тях са възникнали разногласия и затова по силата на чл. 127, ал. 2 СК (както е и в настоящия случай) ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Решението може да се обжалва по общия ред.

От гледище на правната доктрина, при осъществяване на родителските функции спрямо ненавършили пълнолетие деца, отправна точка е основополагащият принцип за пълно равноправие между майката и бащата и липсата на нечий приоритет. От този принцип логически произтичат и особеностите, характеризиращи техниката на упражняване на тези функции: съвместно и съгласувано решаване на всички спорни въпроси или евентуална външна помощ на външен фактор (какъвто в случая е съдът) за преодоляване на разногласията. Правната норма на чл. 127 СК несъмнено има предвид разногласия за самите родителски права, при хипотезата на отделно живеещи родители, както е несъмнено и в настоящия случай.

Съдът намира, че при определянето на режима за осъществяване на родителските права и при преценката кой от двамата родители да упражнява тези права занапред, в случая следва да се изхожда от трайно установената практика на Върховния касационен съд /Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС/, от която са установени основни критерии за преценка на съда с оглед правилното произнасяне по конкретен правен спор по посочените по-горе въпроси /възпитателски качества и морален облик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот/. В настоящия казус детето е навършило 12 години, възраст в която то може сравнително самостоятелно да осъзнава нуждите и потребностите си и да изразява волята си. От приобщените доказателства съда мотивира своя извод, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата, който и в момента полага грижи за К. /следва да се вземе под внимание категоричното желание на детето да живее при баща си в България, както и изследването на психолог и социални работници, какви последици би имало насилственото извеждане на детето от страната и установяването му в Украйна/. В тази връзка следва да бъде определен на майката подходящ режим за лични отношения с детето – да може да го вижда през времето от 9:00 часа до 18:00 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и да го взема един месец през лятото, който да не съвпада с евентуален платен отпуск на бащата.

По този начин, според вътрешното убеждение на този съдебен състав, ще се създаде по възможност една достатъчно здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху физическото, психическото и емоционалното развитие на детето.

Понеже настоящето производство по отношение искането на чл. 127 ал. 2 СК е от типа на спорна съдебна администрация на гражданските отношения, то всяка евентуална бъдеща промяна в обстоятелствата би обусловила съответна промяна в така определения режим за осъществяването на родителските права и на лични отношения с детето.

По силата на горецитираната норма на чл. 127 ал. 2 СК, с настоящето решение освен по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, съдът следва да се произнесе и по издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. В тази връзка съдът, вземайки предвид наличните доказателства по делото и като съобрази повелителната разпоредба на чл. 143 ал. 2 СК по силата на която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а така също съобразявайки константната съдебна практика на ВКС, според които по принцип дължащият издръжката не би могъл успешно да се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да може да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката съдът намира, че с оглед възрастта на детето и естеството на нуждите му за издръжка към настоящия момент ще са необходими общо 260 лева на месец за задоволяването на тези нужди, за осигуряването, на които ищецът би следвало да поеме половината и да полага ежедневните грижи за детето, а съответно ответница да заплаща останалата част от 130 лева.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 880 лева разноски по делото, предвид списък по чл. 80 от ГПК, както и държавна такса в размер на 187,20 лева върху така определената издръжка.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 127 ал. 2 от СК определените с решение № 3 от 13.01.2010 г. по гр. дело № 1122 от 2009 г. по описа на Троянски районен съд мерки относно упражняването на родителските права върху малолетното дете К.Б. М., роден на *** г., като ПРЕДОСТАВЯ  същите на бащата Б.К.М.,***, ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето на адреса на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ на майката Л.В.М.,***, ЕГН **********, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец режим на лични отношения с малолетното дете К.Б. М., както следва: да може да се вижда с детето през времето от 9:00 часа до 18:00 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и да го взема при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с евентуален платен отпуск на бащата.                                               

ОСЪЖДА  Л.В.М.,***, ЕГН **********, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец ДА ЗАПЛАЩА на Б.К.М.,***, ЕГН ********** като баща и законен представител на малолетното дете К.Б. М., роден на *** г. по 130 – сто и тридесет лева ежемесечна издръжка, считано от датата на постановяване на настоящето решение до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л.В.М., с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на съдебната власт държавна такса в размер на 187,20 – сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки върху присъдената издръжка, а на Б.К.М. с посочени по-горе адрес и ЕГН  - сумата 880 – осемстотин и осемдесет лева сторени съдебно-деловодни разноски по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                                              Районен съдия: