РЕШЕНИЕ  № 56

 

гр. Троян, 18.03.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и  четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело №  785 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:  

         “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, Адрес: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, Представител: Петя Николова Димитрова и  Димитър Борисов Шумаров е предявило против ЕТ „Лес инвест – А.Д.”, ЕИК 110551686 със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Амбарица” № 30 А, представлявано от А.Н.Д. и А.Н.Д. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 12 000 лева, представляваща част от дължимата главница цялата в размер на 109 642.16 лева, произлизаща от неизпълнение на парично задължение по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 1 от 22.05.2009 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г. и Анекс № 3 от 03.08.2010 г., 8 000 лева, представляващи част от дължимите договорни лихви за периода 21.07.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 12 053.78 лева и по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №  BL14367 от 13.03.2008 г. и Анекс № 1 от 05.02.2010 г.  сумата 3 000 лева, представляващи части от дължимите договорни лихви за периода 21.06.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 3 929.77 лева.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, не е изразено становище по същество.   

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който  А.Н.Д. лично и като едноличен търговец с фирма „Лес инвест – А.Д.” оспорва предявения иск. В с. з. ответника е представляван от адв.  К.Н. от ЛАК, който излага аргументи относно неоснователност на претенцията за лихви и прави възражение за прихващане.

От приложените към делото писмени доказателства:  Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 1 от 22.05.2009 г. към  Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г. към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 3 от 03.08.2010 г. към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” № BL14367 от 13.03.2008 г., Анекс № 1 от 05.02.2010 г. към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” № BL14367 от 13.03.2008 г., Покани до ЕТ „Лес инвест – А.Д.” и обратни разписки за връчването им – 2бр., Покана до А.Н.Д. и обратна разписка за връчването й, Заповед № 286 от 08.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 08.05.2013 г. по ЧГД № 464/2013 г. на ТРС, Заповед № 285 от 07.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по ЧГД № 465/2013 г. на ТРС, Съобщение от ТРС по ЧГР д. № 464/2013 г. с приложено към него разпореждане № 1253 от 20.06.2013 г., получено на 27.06.2013 г., Съобщение от ТРС по ЧГР д. № 465/2013 г. с приложено към него разпореждане № 1298 от 26.06.2013 г., получено на 08.07.2013 г., справки за дължими суми по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” № BL14367 от 13.03.2008 г., ЧГД № 464/2013 г. на ТРС ЧГД № 465/2013 г. на ТРС, справка - Промени в стойността на БЛПМФ за Оборотни средства в лева за период /31.10.2007 – 28.02.2013 г./, методология за образуване на БЛП, както и от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.11.2007 г. между „Юробанк България” АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД/ от една страна и ЕТ”Лес инвест – А.Д.” в качеството на кредитополучател е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., който е приложен като доказателство по делото. С този договор Юробанк България” АД е предоставил на кредитополучателя  кредит в  размер на 100 000 лева за покупка на недвижим имот – Стопански двор с площ 5211 кв. м, съставляващ имот № 000276, ведно с построения в него телчарник, както и всички подобрения в имота, находящ се в землището на с. Калейца, област Ловеч, местност Стопански двор, чрез рефинансиране на кредита на „Мапа и ко” ООД, а кредитополучателя се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви в срок до 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Видно от Приложението към договора за банков кредит заемната сметка е открита на 03.12.2007 г. Съгласно чл. 3 от договора кредитът, включително лихвите, следва да се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

С Анекс № 1 от 22.05.2009 г. към Договор за банков кредит № BL9837 от 26.11.2007 г. е било уговорено да се въведе облекчен ред за погасяване на дълга, като условие за ползване на облекчения ред за погасяване на вземанията е кредитополучателят да погаси всички просрочени задължения по кредита.

С Анекс № 2 от 03.08.2010 г. към Договор за банков кредит № BL9837 от 26.11.2007 г. периодът на облекчено погасяване на кредита съгласно условията на Анекс № 1 от 22.05.2009 г. е удължен с 3 месеца.

С Анекс № 3 от 03.08.2010 г. към Договор за банков кредит № BL9837 от 26.11.2007 г. е договорено дължимите просрочени суми да се преоформят чрез натрупване към редовна главница като общия размер на дълга по договора за кредит към датата на анекса е била 102 855.89 лева. Крайния срок за погасяване на дълга е 03.12.2027 година.

Със същия Анекс № 3 от 03.08.2010 г. А.Н.Д. е встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г. и анексите към него като се е задължил спрямо „Юробанк България” АД да отговаря солидарно на кредитополучателя.

Поради неплащане на дължимите суми по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения”  BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 1 от 22.05.2009 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г. и  Анекс № 3 от 03.08.2010 г. към него, на 27.03.2013 г. „Юробанк България” АД на основание чл. 26, буква „в” от договора е обявило кредита по него за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от ЕТ ”Лес Инвест – А.Д.” е бил в забава за плащане на задължения по този договор в общ размер на 11 374.20 лева, за което и едноличния търговец и физическото лице А.Д. са били уведомени с покани, получени на 02.04.2013 г. на адреси, посочени в договора и анексите.

След обявяване на предсрочната изискуемост отново не е извършено плащане от страна на длъжниците, поради което „Юробанк България” АД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 464/2013 г. на ТРС. По същото дело са издадени заповед от 08.05.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ЕТ ”Лес инвест – А.Д.” и А.Н.Д., за сумите 109 642.16  лева - главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007г., Анекс № 1 от 22.05.2009г., Анекс № 2 от 05.02.2010г. и Анекс № 3 от 03.08.2010г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата  12 053.78  лева - договорна лихва за периода 21.07.2012 г. до 29.04.2013 г., сумата 238.73  лева – такси по договора от 29.04.2013 г. до 29.04.2013 г., сумата 2438.69  лева - разноски за държавна такса,  сумата 1866.30 лева -  адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 231/2013 г. на ДСИ при Районен съд Троян. Срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 464/2013 г. на Районен съд Троян длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, на основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК „Юробанк България” АД е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си, срещу които е възразено.

На 13.03.2008 г. между „Юробанк България” АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД/ от една страна и ЕТ ”Лес инвест – А.Д.” в качеството на кредитополучател е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия -  плюс” № BL14367 от 13.03.2008 г. С този договор „Юробанк България” АД  е предоставил на кредитополучателя  кредит във формата на кредитна линия в размер на 29 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателя се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви в срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Видно от Приложение към договора за банков кредит заемната сметка е открита на 14.03.2008 г.

С Анекс № 1 от 05.02.2010 г. към Договор за банков кредит № BL 14367 от 13.03.2008 г. е било уговорено да се въведе облекчен ред за погасяване на дълга, подробно описан в същия. Крайният срок за погасяване на кредита е 14.03.2020 г. Договорен е нов погасителен план - неразделна част от Анекс № 1.

Поради неплащане на дължимите суми по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14367 от 13.03.2008 г. и Анекс № 1 от 05.02.2010 г. към него „Юробанк България” АД на основание чл. 24, буква „в” от договора е обявило кредита по него за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост ЕТ ”Лес инвест – А.Д.” е бил в забава за плащане на задължения по този договор в общ размер на 5 091.63 лева. За предсрочната изискуемост на кредита по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14367 от 13.03.2008 г. и анекса към него ЕТ ”Лес инвест – А.Д.”  е уведомен с покана, получена на 02.04.2013 г. на адреса на управление на търговеца.

След обявяване на предсрочната изискуемост отново не е извършено плащане от страна на длъжниците, поради което „Юробанк България” АД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа  на което е образувано ЧГД № 465/2013 г. на ТРС. По същото дело са издадени заповед от 07.05.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ЕТ”Лес инвест – А.Д.” и А.Н.Д., за сумите от:  26 981,41 лева  главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия –плюс № BL 14367/13.03.2008 година  и Анекс № 1  от 05.02.2010 година, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2013 година до окончателното изплащане, както и 3 929,77   лева договорна лихва за периода от 21.06.2012 г. до 29.04.2013 година,  157,29 лева  такси дължими за периода от 31.05.2009 година до 29.04.2013 година, както и 621,37 лева разноски за държавна такса и 912,82 лева за  адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 231/2013 г. на ДСИ при Районен съд Троян. Срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 465/2013 г. на Районен съд Троян длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, с което е възразил частично срещу сумите по нея, а именно срещу 3 000 лева от общо присъдените договорни лихви в размер на 3 929.77 лева,  на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК „Юробанк България” АД е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си. 

По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице С.Ц. е дала заключение, че дължимата (неизплатена) главница по Договор за банков кредит Продукт "Бизнес помещения" от 26.11.2007 г. и анексите към него към 29.04.2013 г. отразена в счетоводството на ищеца е 109 642.16 лв. В счетоводството на ответника счетоводните записвания свързани с банковия кредит Продукт "Бизнес помещения” от 26.11.2007 г. са некоректни - смесени са записванията по двата кредита, в аналитичната сметка на кредита като погасена главница са осчетоводени и погасени лихви, осчетоводени са и други операции несвързани с кредита, поради което експертизата не може да ги приеме за реални.

        Дължимите (неизплатени) лихви по Договор за банков кредит от 26.11.2007 г. и анексите към него към 29.04.2013 г., отразена в счетоводството на ищеца е 12 053.78 лв. начислена договорна лихва 65 252.51 лв. - издължена лихва 53 198.73 лв .

В счетоводството на ответника партидата по този заем за лихвите по същата причина не могат да се приемат за коректни.

Дължимите (неизплатени) лихви по Договор за банков кредит Продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" от 13.03.2008 г. и анекса към него към 29.04.2013 г. отразена в счетоводството на ищеца е 3 929.77 лв. - начислена договорна лихва 23 018.50 лв. издължена лихва 19 088.73 лв.

В счетоводството на ответника партидата по този заем за лихвите по същата причина не могат да се приемат за коректни.

Ответникът е платил по кредитна сделка 817438 общо 56 328.17 лв., в т.ч.

-   за главница-   3129.44лв.;  лихви   -   53 198.73 лв.

Движението/изменението/ на Софибор, Юробор и Либор е ежедневно и не е възможно за такъв дълъг период да се изпише цялото движение. Измененията на Софибор, Юробор и Либор са само един от компонентите от които се определя БЛП на всяка банка, в т.ч. и на „Юробанк” АД.

        За периода 26.11.2007 г. до 21.03.2013 г. /датата на обявяване на кредита в предсрочно изискуем е 27.03.2013 г., но датата за погасителните вноски по погасителния план е 21-во число/ ако се има предвид първоначалния погасителен план, ответника е следвало да плати общо 54 484.74 лв., в т. ч. главница - 12 456.69 лв.; лихва 42 028.05 лв.

        Не може да се определи и да се счита, че сумата над 54 484.74 лв., т.е. разликата между 56 328.17 лв. - 54 484.74 лв. = 1 843.43 лв. е надплатена, тъй като в погасителните вноски има забавяне на плащанията, поради което са погасявани повече лихви, а главниците са изоставали, така че това плащане в повече се дължи на нередовност в плащане на вноските, което е наложило подписване  на анекси и предоговаряне на кредита при други условия, различни от първоначалните.

С оглед на изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:  Не се оспорва факта, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по сключените два договора за кредит от 26.11.2007 г. и 13.03.2008 г. В чл. 430 от ТЗ се съдържа определението, а именно това е договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока. Договора за банков кредит е: - двустранен - страните са кредитодател /банка/ и заемател;  - възмезден /винаги лихвоносен/; - консенсуален; - формален – писмена форма за действителност /чл. 430, ал. 3/; - каузален - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване; договорът винаги е срочен и по дефиниция е обезпечен. Относно претендираната главница от 12 000 лева съда намира, че ответната страна е неизправна по сключения договор. Настъпили са условията на чл. 26 б. „в” от Договора – банката има право да направи автоматично предсрочно изискуем целият усвоен кредит при пълно или частично неплащане на която и да е погасителни вноски, без да е необходимо банката да уведомява кредитополучателя. Следва да се приеме, че предявения иск относно съществуване на вземане за 12 000 лева, представляваща част от дължимата главница цялата в размер на 109 642.16 лева, произлизаща от неизпълнение на парично задължение по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 1 от 22.05.2009 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г. и Анекс № 3 от 03.08.2010 г. е основателен и доказан.

Относно претенцията за лихви съда споделя изцяло изложените аргументи и възражения на ответната страна, а именно:  Възнаградителната лихва е определена по първия договор -БЛПМФ +0,7% надбавка, а по втория-БЛПМФ + 2,5% надбавка.

Видно от приложените от ищеца справки за плащанията по договорите, по първия от тях вноската се е увеличила от 515лв./2008 г./ на 1070лв./2009 г. /, а по втория- от 301лв/2008 г./ на 401 /2010 г./.

Ответника твърди, че банката едностранно е повишавала лихвения процент по кредитите. Ищецът не е оспорил това обстоятелство, но твърди, че това е поради промяна в БЛПМФ.

Видно от първия договор от 26.11.2007г., БЛПМФ към тази дата е 8,3%. Видно от втория договор, към 13.03-2008г. БЛПМФ вече е 10%. От 30.11.2008г. до 25.10.2011г.БЛПМФ вече е 14.10% /закл.на СИЕ л.4/

Налице е увеличение от 5,8%. на Базисния лихвен процент за малки фирми, което със същия процент увеличава и дължимата лихва по кредитите. Процентно увеличението е със 70%.

 БЛП се определя като сбор от следните компоненти: 1. трансферна цена на ресурса 2. буферна надбавка

1. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число:

-пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор /

Към 26.11.2008 г.-Либор -   4.013% , Юробор-4,004 %

към: 2009 г.       ----------       1.2     -------          1,2

2010                   1,2/1,8                  1,2/1,8

2011                    1,4/2,17                1,5/2,15

2012                   1,9/0,64                1,5/0,54

2013                            0.44/0,37                0,55 /0,4 7

налице е намаление 10 пъти при Либор и 8,5 пъти при Юробор.

Софибор- март 2008 г. - 7.6%       2013 - 2,744,- намаление над 3 пъти.

Цената на банковите ресурси включва в себе си следните два компонента:

Средният лихвен процент на привлечените средства от граждани, фирми и други небанкови институции, -няма данни „Юробанк България” АД да е повишавала лихвите по депозитите на граждани - в момента е 4%.

Алтернативната цена за привлечен ресурс от междубанкови пазар (R)-зависи от лихвата на Централната европейска банка, който от няколко процента в момента е 0,25%

-рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс

По дефиниция: Рисковата премия представлява отчитане на кредитния риск, който банката поема при отпускане на кредита: зависи от кредитоспособността на клиента, срока на кредита, качеството на обезпечението, риска от непогасяване на кредита, изчислява се към датата на отпускане на кредита и не се променя по време на срока на кредита,

-директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/-намалени с 2%, фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ и др. /Видно от Закона за гарантиране на влоговете в банките, вноската от 2001 г, не е променяна- 0.5% от влоговете в банките-т.е този показател не е повишаван/

 Буферната надбавка:

включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти

абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/ -няма данни за повишаване.

Тоест няма промяна на обективни критерии, които да водят до увеличаване на БЛПМФ.

Ответника А.Д., в качеството си и като физическо лице и като ЕТ съвсем основателно възразява, че приложимия базов лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/ е непълен, неясен и подвеждащ текст. Никъде в проектодоговорите не са изброени по един ясен, пълен, точен и изчерпателен начин кои са обективните фактори, които участват при изчисляване на понятието БЛПМФ, и какво е тяхното тегло, т. е. каква е точната формула, залегнала при изчисление на понятието БЛПМФ към датата на сключване на договора за кредит. Т.е. налице и неяснота относно методиката за изчисление на лихвата по двата кредита.

Съгласно нормативните изисквания на чл. 58, ал. 2 от Закона за кредитните институции изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г. - в договора за кредит следва да бъдат дефинирани изрично и изчерпателно всички разходи по кредита /в това число методиката за изчисляване на приложимата премия по кредита /

Сключения договор за кредит не дава възможност на кредитополучателя да разбере как се формира 80% от лихвата по кредита. По договора е постигнато съгласие по първоначалния размер на лихвата по двата кредита — 9 и 12,5% лихва.

Кредитополучателя е дал съгласие при промяна на БЛПМФ банката да променя лихвата по кредита. Но съгласието е при наличие на обективни причини, водещи до увеличаване на БЛПМФ. Не е налице съгласие при многократно намаление на компонентите, формиращи БЛПМФ, банката да го увеличава. Неяснотата при изчисление на БЛПМФ е равнозначна на липса на съгласие.

Освен поради липса на съгласие, нищожността на договорните клаузи е налице и поради липса на основание за плащане на по-високи лихви.

В този смисъл ответната страна е цитирала съдебна практика, която е сходна с настоящия казус:  Решение от 2011 г. на СРС по гр. д. № 25842/2011 г., ГО, 38-ми с-в, докладчик председателят Юлия Тодорова: „По дефиниция всеки договор представлява двустранна сделка, иманентното съдържание на която включва насрещни и функционално съвпадащи волеизявления на две страни - правоспособни и дееспособни субекти, с които се постига съгласие за възникването на конкретно определени и взаимно обусловени права и задължения за всяка от тях. От това произтича и изискването на закона, установено по аргумент от противното в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за действителност, а именно съгласие за сключване на договора при спазване на изискванията за установената от закона форма за действителност

Не е допустимо банката едностранно да променя методиката за изчисляване на лихвата, да повишава лихвата на база решение на Управителния си съвет, да определя едностранно стойностите на базовия лихвен процент, въз основа на неясни и необективни критерии.

Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД предпоставя отсъствие на насрещни съвпадащи волеизявления на страните относно същественото съдържание на договора относно страните, предмета, формата, условието, срока или други модалитети, както и относно неговите правни последици.”

Решение от 22.10.2012 г. по гр. д. № 40854/2011 г. на 51 състав на Софийски районен съд: „Видно от разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от договора, същите касаят възможността за едностранна корекция на БЛП, определен едностранно от банката, без възможност за договоряне, както и едностранно изменение на дължима месечна вноска, размер на лихвите и таксите по договора, като решението за размера на изменението е поставено изцяло в избор на банката, без дори да е обвързано от ясни и предварително фиксирани критерии за това кога и с какъв размер може да се изменят вноски, лихви и такси.

Липсата на фиксирани в договора показатели, обуславящи промяна на лихвения процент, такси, лихви и размер на месечни вноски, води до това, че потребителя по никакъв начин не може да бъде сигурен дали увеличението съответства на предварително договорени между страните параметри и дали изобщо е в съответствие с договора. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло в полза на едната страна по договора и то на непосочени в съглашението критерии поставя в изключително неравноправно положение потребителя.

Доколкото посочените 4 клаузи за неравноправни, същите противоречат на действащи норми и по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД се явяват нищожни.”

Решение от 28.2.2013 г. по гр. д. № 5759/2012 г. на 39 състав на Софийски районен съд: „Страните не твърдят, а и в представения договор за кредит липсват клаузи, в които да са уговорени обективни критерии за промяна на БЛП. Такива следва да бъдат уговорени и съгласно чл. 58, ал. 1, т.2 от ЗКИ, в който е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора Методологията за определяне не БЛП процесния договор не съдържа.”

Не може да се сподели и довода на ответника, че БЛП се определя по критериите, заложени в Методиката. На първо място, следва да се посочи, че договора за кредит не съдържа клаузи препращащи към цитираната методика. Нещо повече, не се твърди и не се доказва, тя да е част от вътрешните правила на банката, към сключване на договора за кредит или да е част от някакви приложими към договора за кредит общи условия. При това положение не може да се сподели твърдението, че последната следва да се приложи като регулатор на отношенията, без изричното й приемане от другата страна по правоотношението Поради гореизложеното несъмнено посочените клаузи са нищожни и не пораждат правно действие.

При тези изводи съда счита, че исковете  за сумата 8 000 лева, представляващи част от дължимите договорни лихви за периода 21.07.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 12 053.78 лева и по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №  BL14367 от 13.03.2008 г. и Анекс № 1 от 05.02.2010 г.  сумата 3 000 лева, представляващи части от дължимите договорни лихви за периода 21.06.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 3 929.77 лева следва да бъдат отхвърлени.

         Относно направеното възражение за прихващане – в настоящето производство не се представиха доказателства, определящи точната сума, която ответната страна твърди, че е надвнесла, поради което същото следва да остане без уважение.

 Като съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78 ал. І и ал. ІІІ от ГПК ищеца следва да заплати на ответниците направените по настоящото производство разноски в размер на 500 лева, съразмерно с отхвърлената част на иска, а съответно ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца 982 лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.

         Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на парично вземане на “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, ПРЕДСТАВИТЕЛ: Петя Николова Димитрова и  Димитър Борисов Шумаров, а именно, че  ЕТ „ЛЕС ИНВЕСТ – А.Д.”, ЕИК 110551686 със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул. „Амбарица” № 30 А, представлявано от А.Н.Д. и А.Н.Д., ЕГН **********,*** А дължи сумата 12 000 лева – дванадесет хиляди лева, представляваща част от дължимата главница цялата в размер на 109 642.16 лева, произлизаща от неизпълнение на парично задължение по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения” № BL9837 от 26.11.2007 г., Анекс № 1 от 22.05.2009 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г. и Анекс № 3 от 03.08.2010 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на парично вземане на “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, ПРЕДСТАВИТЕЛ: Петя Николова Димитрова и  Димитър Борисов Шумаров, а именно, че  ЕТ „ЛЕС ИНВЕСТ – А.Д.”, ЕИК 110551686 със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул. „Амбарица” № 30 А, представлявано от А.Н.Д. и А.Н.Д., ЕГН **********,*** А  за сумата 8 000 лева – осем хиляди лева, представляващи част от дължимите договорни лихви за периода 21.07.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 12 053.78 лева и по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №  BL14367 от 13.03.2008 г. и Анекс № 1 от 05.02.2010 г.  сумата 3 000 лева – три хиляди лева, представляващи части от дължимите договорни лихви за периода 21.06.2012 г. – 29.04.2013 г., общо в размер на 3 929.77 лева.

ОСЪЖДА “Юробанк България” АД Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, ПРЕДСТАВИТЕЛ: Петя Николова Димитрова и  Димитър Борисов Шумаров да заплати на ЕТ „ЛЕС ИНВЕСТ – А.Д.”, ЕИК 110551686 със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Амбарица” № 30 А, представлявано от А.Н.Д. и А.Н.Д., ЕГН **********,*** А сумата 500.00 – петстотин лева, сторени съдебно деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на ЕТ „ЛЕС ИНВЕСТ – А.Д.”, ЕИК 110551686 със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Амбарица” № 30 А, представлявано от А.Н.Д. и А.Н.Д., ЕГН **********,*** А да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, ПРЕДСТАВИТЕЛ: Петя Николова Димитрова и  Димитър Борисов Шумаров сумата 982.00 – деветстотин осемдесет и два лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: