Р Е Ш Е Н И Е № 165

                

гр. Троян, 20.06.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав,  в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

                                                        Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………………. като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 996 по описа за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

П.Ц.П. *** е предявил против Б.Н.М. *** с правно основание чл. 76 от ЗС.

        В исковата молба ищецът твърди, че е владелец на част от ПИ с идентификатор № 52218.530.74 по КККР на гр. Априлци, с площ 180 кв. м повече от 20 години. Описания имот е ограден. На 13.03.2013 г. ответницата е свалила оградата и е поставила своя ограда, като по този начин имота е станал част от съседния имот, собственост на М.. Ищецът твърди, че научил за тези действия на ответницата още същата вечер. Предвид на това за него се е породил правния интерес да предяви настоящата искова претенция. В с. з. П. се явява лично и с пълномощника си адв. Венелин А. от ЛАК, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му предаде владението върху описания имот и да възстанови оградата.

        Ответницата е представила писмен отговор, с който твърди, че е извършила ограждане на имота, съобразно границите по кадастралната карта. Процесния имот е нейна собственост, като П. знае, че същия му е даден за временно ползване. М. е ангажирала доказателства, представлява се от адв. Стефка Спиридонова от ЛАК, която моли съда да отхвърли така предявения иск.   

От приложените по делото писмени доказателства скица-проект за изменение на КК № 2/25.04.2013 година на Изпълнителен директор на АГКК, нотариална покана с рег.№3444/17.08.2011г.на Нотариус Борис Кожухаров с район ТРС,  нотариална покана № 3598 т. 1. акт № 156 на Нотариус Борис Кожухаров с район ТРС,  жалба с вх. № 353/15.03.2013г. на РП гр.Троян, писмо от Община гр. Априлци, Ловешка област с вх. №5869 от 30.09.2013 година, протокол за определяне на строителна линия и ниво, копие на нотариална покана с рег.№3444/17.08.2011г.на Нотариус Борис Кожухаров с район ТРС, копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство  от 17.06.2011 година на РП гр. Троян, копие на постановление на Окръжна прокуратура гр. Ловеч с №1280 от 15.07.2011 година, копие на нот. акт №30, т.3, н.д. №1068/1990 година на Троянски районен съдия, скица на поземлен имот  №1351 от 13.01.2012 година на Служба по Геодезия, картография и кадастър гр. Троян, данъчна декларация за недвижим имот, приложение №1, дубликат на документи за платени данъци, както следва: за 1999 година – 2 бр. за 1998 година – 2 бр., за 2000 година – 2 бр. за 1999 година – 2 бр. , за 2000 година – 2 бр. за 2001 година – 4 бр. за 2003 година – 2 бр., за 2006 година – 4 бр., за 2007 година – 2 бр., за 2009 година – 2 бр.,  за 2008 година – 2 бр., за 2002 година – 2 бр., за 2009 година – 2 бр., за 2010 година – 2 бр.,  и за 2011 година – 2 бр. , дубликат на приходна квитанция от 19.09.2013 година, дубликат на документи за платени данъци за 2011 година – 2 бр., приходна квитанция от 19.09.2013 година – 2 бр. ,  приходна квитанция от 19.09.2013 година – 2 бр. ,   дубликат на документи за платени данъци за 1998 година – 2 бр., приходна квитанция от 29.04.2013 година – 2 бр. и съдебно удостоверение с изх. № 1386 от 11.11.2013 година на ТРС и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Т.А., П.М.П., В.К.С., П.Г.С., Н.М.Ж. и М.И.А., съдът приема за установено следното:

От представеното по делото скица-проект за изменение на КК на гр. Априлци от 25.04.2013 г. се установява, че за процесния имот е отреден проектен идентификатор № 52218.530.703 по КККР на гр. Априлци, с площ 180 кв. м, при съседи: 52218.530.74, 52218.530.73, 52218.530.71 и 52218.530.70. В скицата като собственици са записани наследниците на Марин П. Мареков.

С протокол от 13.05.2011 г. е определена строителна линия и ниво за собствения имот на ответницата с идентификатор 52218.530.74. Ответницата е представила и нот. акт № 30, т. ІІІ, н. д. № 1068/1990 г. на ТРС, по силата на който е закупила описания горе имот с площ около 720 кв. м, представляващ парцел ХХ, пл. № 68, кв. 2 по плана на гр. Априлци.

М. е подала жалба пред РП – Троян против П. за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, но е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като е налице гражданско-правен спор между страните.

На 17.08.2011 г. Б.М. връчила нотариална покана на ищеца, с която го е уведомила, че е собственик на имот № 52218.530.74, находящ се в гр. Априлци, кв. „Център”, а преди време му е позволила да ползва югозападната част от този имот с площ около 200 кв. м, без да плаща наем, срещу задължението да го поддържа. П. е поканен в седмодневен срок да напусне имота.

         На 29.08.2011 г. П. е изпратил нот. покана на Б.М., в отговор на нейната покана. Ищецът излага в поканата, че процесния имот, който владее е негов наследствен и изложените твърдения от М. са неверни.   

От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели  М. Т.А., П.М.П., В.К.С., П.Г.С., Н.М.Ж. и М.И.А. се установява, че са съседи и близки на страните по делото. Първата група свидетели са ангажирани от ищеца. Свид. М. А. излага, че П. владее точно мястото зад Б., негово е мястото по наследство от дядо му и той си го е работил до миналата година. П. владее мястото от 1989 г. По време на  ТКЗС-то имота е бил даден за частно ползване – едната част на ищеца, другата част на свидетелката. След 1989 г. имота е възстановен на собствениците. А. описва случая на 13 март, вечерта, когато видяла група работници да разграждат мястото на П. и да слагат друга ограда. При тях стояла и Б.М.. Оградата на П. е била телена, със салкъмови колове, които в момента са на купчина в мястото.  След това Б. е започнала да обработва имота.  В  процесното място П. е имал 9 лози и 7-8 ябълки. Още същата вечер ищеца дошъл при свидетелката и попитал какво е станало с имота му. Тогава тя му казала, че съседите са го разградили и са поставил тяхна ограда, като са премахнали  и портата, от която ищеца е влизал в имота.  Свид. П.П. е първа братовчедка съм на ищеца - бащите им са братя, двамата имат съседни места, които са им възстановени след 1990 г. По време на ТКЗС процесното място на П. е дадено за ползване на Б.М.. Мястото на П. е било оградено в началото с дървени стоборки, той е посял в него овощни дървета и лози. Имало е ограда между това място и имота на Б.. И сега там има една кочина на ответницата, която е на границата. П. не е била свидетел на разграждането на имота, но в последствие е разбрала от съседка, че това е сторила Б.М. и това е станало преди две години, на 13 март. Миналата година Б. е работила мястото на П.. Оградата е сменена с нова телена по-едра мрежа. На П. оградата е хвърлена в съседното место. Новата ограда е поставена на същото место. П. е споделял пред братовчедка си, че не е съгласен с това. Свид. В.С. е съсед от към запад на процесното място, заявява, че познава страните. Знае, че П. и свид. П.П. имат зад парцелите имоти. Те са ги владяли преди време. Когато е станало ТКЗС двата имота са дадени за лично ползване, съответно на Пеша имота са го дали на М., а на П. имота  - на Б.. След ликвидирането на  ТКЗС около 1992 г. ищеца си е взел имота и го е заградил, започнала да го обработва, като е посадил 5-6 дървета и десетина лози. С. е бил свидетел на премахване на оградата на П. на 13.03.2013 г. вечерта. Там били Б.М., съпруга й и група работници, които за половин час сменили оградата. П. бил разбрал още същата и вечер и дошъл да види. Бил много ядосан като видял, че неговата ограда е изхвърлена на купчина и имота му е завладян от ответницата. За мястото е имало порта, през която ищеца е влизал, в момента е оградено цялото място. Кочината на Б. е до спорното място, на граница с П.. Втората група свидетели са ангажирани от ответницата. Свид. П.С. излага, че знае спорния имот, който е заграден с бетонови колове, намиращ се до парцела на Б.. Процесният имот е ограден с бетонови колове, има засяти овощни дървета, картофи, в близост до плевнята на Б.М. е изградена селскостопанска постройка – кочина. През цялото време ответницата е ползвала процесния имот. Входът към този двор е от към плевнята на М.. Оградата е изградена преди 3 години, някъде около 2011 г. Свидетелката не е виждала П. да обработва процесното място. Преди 2011 г. там е имало нестабилна телена ограда. Свид. Н.Ж. е в приятелски отношения със семейството на Б.М.. Знае техния имот, двора, тъй като всяка година помага на съпруга й да колят прасе. Между плевнята и кочината двора е циментиран и от там започва оградата за процесното място. Покрива на кочината е надвесен над спорното място. Торта от животните се изхвърля в това място, зад кочината. Ж. знае, че съпруга на Б.М. е посял в него овощни дървета. През 2011 г. свидетеля е помагал да поставят ограда на мястото. От скоро е чул, че П. претендира за това място. Свид. М.А. също заявява, че спорния имот е на Б.М. и е от нейния вуйчо. Преди известно време А. разбрал за спорове между П. и М. относно процесното място. 

От правна страна, за да е основателен иска по чл. 76 ЗС следва да са налице следните предпоставки – ищецът да има качеството на владелец или държател, да е владял имота в шестмесечен срок преди подаване на исковата молба и нарушението да е станало по начина, предвиден в закона - чрез насилие или по скрит начин. В тази връзка в тежест на ищеца е докаже фактът на владението, към момента на отнемане на владението, респ. държането, който момент следва да е изрично посочен в исковата молба, вкл. с оглед срока за предявяване на иска, фактът на отнемане на владението, респ. държането; квалифицираните характеристики на отнемането - насилие, съобразно твърденията в исковата молба.

Искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и държането на вещи. Аналогично на защитата по чл. 75 ЗС, е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на владението, респ. държането и на нарушението. В тази връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане.

В хода на съдебното производство ищецът не представи убедителни доказателства, от които да се установи, че е владял или държал имота към дата 13.03.2013 г. Част от свидетелските показания установяват, че имота никога не е ползван само от ищеца, че в него има трайни насаждения, които са посадени от ответницата, че процесното място представлява част от нейния двор, в който тя е извършвала селскостопанска дейност, както и че в тази част попадат селскостопански постройки, изградени от нейното семейство. Установява се също от свидетели, посочени от ищеца, че и той е засадил в тази част от дворното място на М. лози. Изложените обстоятелства не предполагат спокойно, постоянно, явно и непрекъснато самостоятелно владение. От показанията на свидетеля Н.Ж. и П.С. се установява, че ограда на процесното място е правена от ответницата през 2011 г., което също е доказателство за факта, че държането на мястото от ищеца не е продължило до март 2013 г., както се твърди от него и от част от разпитаните свидетели. Следователно дори и да се приеме, че ищеца е имал качеството на владелец, то владението му е било смущавано много преди м. март 2013 г., поради което са изтекли повече от 6 месеца от момента на нарушаване на владението до момента на предявяване на настоящия иск, поради което и е налице преклузия за предявяване на иска по чл. 76 от ЗС. В тази връзка е и приложената нотариална покана, изпратена от ответницата до ищеца от 17.08.2011 г., както и постановлението на Районна прокуратура – Троян от 17.06.2011 г. и от 15.07.2011 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч.

При така изложеното, съдът счита, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ще следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца да заплати на ответницата сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева.

По така изложените съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.Ц.П., ЕГН **********,*** против Б.Н.М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Априлци с проектен идентификатор № 52218.530.703 по КККР на гр. Априлци, с площ 180 кв. м, при съседи: 52218.530.74, 52218.530.73, 52218.530.71 и 52218.530.70.

ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН **********,*** да заплати на Б.Н.М., ЕГН **********,*** сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 – четиристотин лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

Районен съдия: