Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Троян, 25.09.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Троянски районен съд, пети съдебен състав, на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Радева

 

Секретар: К.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 603 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази:

 

            Производство по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

            Производството е образувано по повод молба, подадена от П.К.М. *** за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ против М.К.М. ***. В молбата молителят твърди, че с ответника са братя и не са в добри отношения от дълги години. Излага, че на 15.07.2014г., около 11.40 часа, ответника е замахвал с джобно ножче към него и го е заплашил, че ще го убие. Предвид това агресивно поведение на своя брат, П.М. моли съда да постанови решение, с което да наложи на М.К.М. мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за възможно най-дългия срок, който закона допуска и да наложи глоба на ответника в минимален размер, както и да издаде заповед за незабавна защита от домашно насилие. 

            В съдебно заседание, молителят П.К.М., редовно призован, се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител – адв. П. ***, който поддържа направеното с молбата искане досежно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като по същество на делото излага подробни аргументи за основателност на искането. Ангажирани са доказателства.

            Ответникът М.К.М. оспорва изложеното в молбата, като в подадения от същия отговор подробно излага своята версия за случилото се между него и молителя. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Ваня Кривошиева от АК гр. Ловеч, която излага подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на изложеното в молбата на молителя и моли направеното искане да бъде оставено без уважение. Ангажирани са доказателства.  

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или съпружеска връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Безспорно доказано по делото е, че молителя и ответника са братя. Доказано е също, че всеки един от тях е собственик на един етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Троян, ул. „Стефан Караджа” № 28 и са съсобственици на двора и общите части на сградата. На първия етаж в посочената къща живее молителят П.М., а ответникът живее в гр. Троян, махала „Райковска”. От приетата като доказателство по делото Покана от 04.07.2014г. се установява, че молителят П.К.М. е поканил своя брат М.К.М. в срок от 20 дни от получаване на поканата, да направи необходимото за отстраняване на водомер, части от отоплителна инсталация и тръба за мръсен канал от части на сградата, които са негова собственост. Отзовавайки се на тази покана, на 15.07.2014г. М.М. *** и започнал да пренася тухли към паркирания си в близост до къщата лек автомобил. Възникнал скандал между молителя П.М. и ответника М.М., при който молителя намирайки се от вътрешната страна на входната врата на къщата, не допускал брат си да влезе вътре. Чувайки виковете от създалата се разправия, свидетелят П. П., който живее под наем в постройка на двора, излязъл да види какво става. Свидетелят П. заяви в съдебно заседание: „М. беше пред стълбите, които са три стъпала. П. беше вътре в къщата, държейки дръжката на вратата, но се показваше и се скриваше от вратата, като отблъскваше с крак. Отваряше, затваряше вратата, явно имаше някакъв страх”. Свидетелят П. извикал на двамата братя да спрат, но ответника М.М. му казал да се маха. П. отишъл до своята стая, взел мобилния си телефон и се обадил на спешен номер 112, като съобщил за възникнал конфликт в гр. Троян, ул. „Стефан Караджа” № 28. Молителят П.М. също позвънил на телефона за спешни повиквания 112. На място пристигнали свидетелите Н.К. и М.Б., и двамата служители на РУ „Полиция” гр. Троян, които провели разговор с молителя, ответника и свидетеля П.. Съставени били протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на П.М. и М.М. да не се саморазправят помежду си, след което ответника М.М. си тръгнал.

Спори се между страните дали при възникналия скандал ответника М.М. е държал джобно ножче, дали е посягал с него към молителя и дали го е заплашвал, че ще го заколи и убие, така както се твърди в молбата от П.М.. За наличието на такова джобно ножче свидетелства единствено свидетеля П. П., който заяви, че е видял М.М. да държи червено джобно ножче, но не е видял да замахва с ножчето към П.М. и не е чул да го заплашва, че ще го убие. Свидетелите Н.К. и М.Б. заявиха, че при пристигането си на адреса, М.М. не е държал ножче и такова не са виждали. Установи се, че по време на скандала между двамата братя, по улицата е минавал свидетеля Иван Георгиев, който е видял М.М. да изнася тухли от двора на къщата и да ги слага до колата си и е чул, че П.К. се обажда по телефона, за да извика полиция. Дори съдът да кредитира с доверие показанията на свидетеля П. П. и да приеме, че по време на скандала, ответника М.М. е държал в ръцете си джобно ножче, по никакъв начин не се доказа, същият да е замахвал с това ножче към молителя П.М. или да е заплашвал същия, че ще го убие или нарани. Такова твърдение има само в депозираната от П.М. молба за защита от домашно насилие и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Дори свидетелят П. П., който се е намирал до двамата братя и е бил пряк очевидец на случващото се помежду им, заяви пред съда, че не е видял М.М. да замахва с ножчето към брат си. Заяви следното: „М. не е замахвал към П. с ножчето примерно да го убие, но беше с нож в ръка и се опитваше да влиза”. Свидетелят М.Б. от своя страна заяви, че П.М. е казал, че брат му е държал нож, но не е заявявал, че същият му е посягал с този нож. Освен това съдът счита, че в случай, че молителят П.М. се беше  изплашил за своя живот и здраве, същият би затворил и заключил входната врата на къщата, осуетявайки евентуално нападение от страна на своя брат. Напротив, установи се, че П.М. е излязъл на двора, след което и на тротоара и оттам се е обадил на телефона за спешни повиквания 112. Съдът приема, че ответника е отишъл в къщата на ул. „Стефан Караджа” № 28, отзовавайки се на изпратената му покана от молителя. Неясно защо след като го кани да извърши демонтаж на свои вещи, П.М. не е допускал ответника в къщата и това е станало повод за възникване на скандал между двамата. Освен това обяснимо е едно лице да държи в ръцете си нож при положение, че е отишло да извършва демонтаж на водомер и части от отоплителна инсталация. Държането на нож само по себе си не е укоримо и не е акт на насилие. Проява на насилие би било в случай, че с този нож е било извършено нападение към друго лице или е отправена заплаха за нараняване или убийство. Такова нещо от доказателствата по делото обаче не се установи.

За да бъде уважена молбата за закрила от домашно насилие следва по безспорен начин да бъде доказан акт на домашно насилие, извършен в срок до един месец преди подаването на молбата. В конкретният случай се доказа, че на 15.07.2014г., около 11.40 часа, в гр. Троян, на ул. „Стефан Караджа” № 28 е имало скандал между молителя П.К.М. и ответника М.К.М., които са братя, но не се доказа и то по безспорен и категоричен начин, че при този скандал е бил осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника М.М., така както е изложено в молбата.

Предвид изложеното съдът счита, че предявената молба с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН е неоснователна и недоказана. Постановените от съда мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 1 от ЗЗДН с Определение № 318 от 22.07.2014г., имат действие до приключване на производството по настоящото дело, поради което не следва да бъдат изрично отменяни с настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, във връзка с т. 8 от Тарифа № 1 към ЗДТ, ще следва да бъде осъден молителя П.К.М. да заплати по сметка на Районен съд гр. Троян държавна такса в размер  50.00 лева, а на ответника сумата 240.00 лева, направени от същия  разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 4 от ЗЗДН на П.К.М., ЕГН **********,***, за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН срещу М.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: гр. Троян, мах. „Райковска” № 103.

ОТКАЗВА да издаде заповед за защита по молбата на П.К.М., ЕГН **********,*** за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН срещу М.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: гр. Троян, мах. „Райковска” № 103.

ОСЪЖДА П.К.М., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща държавна такса, както и да заплати на М.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: гр. Троян, мах. „Райковска” № 103 сумата 240.00 – двеста и четиридесет лева, направени разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр. Ловеч в едноседмичен срок от днес.

След влизане в законна сила на настоящото решение, да се уведоми  РУПолиция” гр. Троян за отказа на съда да издаде заповед за защита срещу М.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: гр. Троян, мах. „Райковска” № 103.

 

 

                                                               Районен съдия: