Р Е Ш Е Н И Е

 

                 от 22.07.2015г., гр.Троян

 

Троянски районен съд,  в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 102  по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен  е иск от от Кооперация „Панда”, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявана и управлявана от Елка Николова Каменова – Цанкова против „Транссофт” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев, с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415 от ГПК  за сумата 1201.37 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 година.

Излага се, че за така дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 882/2014 година по описа на ТРС, оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение №504 от 17.11.2014г., по реда на  чл.410 от ГПК, ответникът дължи на иищеца  сумата от 1201.37 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 година и сторените по ч.гр.д.№ 882/2014г. на ТРС  разноски. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован не се явява представител, излага становище по хода на производството и по съществото на спора в депозирани по делото молби с вх.№3146 от 21.05.2015г., молба вх.№3478 от 03.06.2015г. по описа на ТРС, с които моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК управителя на ответното дружество, чрез пълномощника си адв.В.А. от ЛАК е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за допустимост, но неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание  редовно призован се явява адв.А., който поддържа становището си  изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора  в представена по делото писмена защита.

За установяване на спорните по делото  обстоятелства, по искане на ищцовата страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,  по която е изготвено основно и допълнително заключение от  вещо лице Н.Р.

От становищата на страните, приложените към делото писмени  доказателства, основното заключение и допълнително такова по допуснатата и приета СТЕ, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010г. се установява, че между КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА“ и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че съгласно уговореното в договора, КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА“ е изпълнявала точно и в срок поетите задължения, доставяла е заявените от „ТРАНССОФТ“ ЕООД стоки и е издавала и осчетоводявала данъчни фактури за осъществените доставки.

Не се оспорва, а е налице признание от ответната страна на изложено в исковата молба обстоятелството, че ответникът се е задължил да заплаща дължимите суми за всяка доставка в срок до 30 дни след издаване на съответната данъчна фактура. Излага се, че „ТРАНССОФТ“ ЕООД е изпълнявало задълженията си за заплащане на извършените доставки със забава, поради което ответникът дължи неустойка за всяко забавено изпълнение.  Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 7017/14.11.2014 г. на ТРС, по което е образувано ч.гр.д. № 882/2014 г. на ТРС. В т. 12 от Заявлението изрично е посочено, че задължението за плащане е „ до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Претендира се заплащане на сумите от 1 201,37 – хиляда двеста и един лева и тридесет и седем стотинки, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010г., сумата 25,00 – двадесет и пет лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 300,00 – триста лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед №504 от 17.11.2014г. по ч.гр.д.№882/2014г. на ТРС.

В основното и допълнително заключение, вещото лице е дало заключение за размера на неустойката за процесните фактури изчислени на база договорената такава и падеж на плащане 15 дни след издаването на всяка фактура и съответно  30 дни след издаване на всяка фактура, както и размера на законната лихва, изчислена съобразно двата варианта..

При анализ на посочените писменни доказателства се налага извод, че предявения иск е частично основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл.422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание в  чл.422 ал.1 от ГПК е относно установяване  вземането на ищеца срещу ответника. Поради обстоятелството, че този иск е уреден специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките за разглеждане на иска по същество са : а/ издадена заповед за изпълнение; б/заповедта за изпълнение да не е влязла в сила поради валидно и постъпило в срок възражение от длъжника; в/ предявяване на иска в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК; г/довнасяне на държавна такса.

Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение

Тъй като исковият процес по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство безспорно е, че предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение. Заявлението следва да съдържа всички обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, тъй като искът по чл. 422 ГПК се явява "втора фаза" на заповедното производство. Безспорно е, че за да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената заповед за изпълнение, съдът следва да установи дали фактите и обстоятелствата по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз основа на което е издадена заповедта. Предметът на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение           като е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание, размер и страни. В тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, обобщена с Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г.,както и постановените по реда на чл.290 от ГПК Реш.№152/28.04.2014г. на ВКС,по гр.д. №7541/2013г., ІV г.о, Реш.№152/15.11.2012г., пост.по т.д. №1058/2011г.,ІІ т.о., Реш.№88/27.05.2011г., Реш.№89/02.06.2011г.,ІІ т.о. и Опр.№16/12.01.2011г.на ВКС,ТК,І т.о., която съставът съобразява при произнасянето си.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице пълна идентичност между страните, основанието на иска /дължима неустойка за незаплатените  суми, в 30 дневен срок след издаването на данъчните фактури/, посочени в заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба по чл.422 ГПК. В тази връзка настоящия състав счита за неоснователно изразеното от ищеца в молба вх.№3478 от 03.06.2015г. по описа на ТРС „Становище по ИМ” , с което се прави искане в диспозитива на исковата молба да се чете, че ответникът се е  задължил да заплаща дължимите суми за всяка доставка в срок до 15 дни след издаване на съответната данъчна фактура, поради следните съображения: 

Както беше посочено по-горе, предмета на установяване в производството по чл.422 от ГПК е очертан от подаденото пред ТРС заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 882/2014 г. на ТРС, в т.12 от което изрично е посочено, че задължението за плащане е „до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Същото твърдение е формулирано и в депозираната искова молба, в която част е налице и признание от страна на ответника, изложено в отговора към исковата молба, поради което и в доклада на съда, този факт и приет за безспорен.

Проц.представител на ответника в депозираната по делото писмена защита счита, че това уточнение е неоснователно, тъй като „Не е направено искане за изменение на иска или увеличение на иска”, което възражение не се споделя от съда,  тъй като съгласно ТР№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК на ВКС „….В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.”.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че неустойката за процесните фактури следва да бъде с падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура. По тези съображения съдът счита, че следва да съобрази при постановяване на съдебния си акт изготвеното заключението на вещото лице по допълнителната задача по допуснатата СТЕ, от което се установява, че общия размер на неустойката за процесните фактури изчислени на база договорената такава и падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура, съгласно приложена към заключението справка, възлиза на 169.10 лева.

При тези аргументи, претенцията следва да бъде уважена до посочения от вещото лице размер на 169.10 лева, като за разликата до претендирания размер от 1201.37 лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Съдът счита, че следва да вземе отношение и по направеното с писмената защита възражение, досежно претенцията, касаеща услуги, а не както се претендира в ИМ – стоки, обективирани във ф-ра №9830005455/05.01.2012 г., ф-ра №9830005490/29.02.2012 г., ф-ра №0120393125/19.03.2012 г., ф-ра № 9960001097/20.04.2012 г., ф-ра № 0120394747/16.05.2012 г., -ф-ра № 0120391523/25.01.2012 г., ф-ра № 9960001005/30.03.2012 г., ф-ра № 9960001074/20.04.2012 г. , ф-ра № 0969001714/25.01.2012 г., и ф-ра № 0969004567/10.02.2012 г.  

Действително в заявлението, послужило за издаване на заповед №504 от 17.11.2014г, постановена по ч.гр.д№ 882/2014г. и в депозираната ИМ, по настоящото производство е посочено, че претендираните суми са за доставени стоки. Макар, че липсва изрично  термина „услуги”, фактурите, по които се претендира плащане са подробно изброени както в заповедното, така и в установителното производство, поради което настоящия състав счита, че от установения размер на задължението – 169.10 лева, не следва да бъде приспадана сумата по цитираните по – горе фактури, която възлиза на 58.07 лева.

По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на уговорената неустойка в размер 0.5% на ден, както и за неустойката в размер 0.1% на ден, уговорени в Приложение към договора за подфранчайзинг „Търговска и финансова политика“, стр. 7, „Неустойки“, т. 1 и т.2., настоящия съдебен състав счита за неоснователно, поради следните  съображения: Не може да се твърди, че е налице нищожност на уговорка за заплащане на неустойка, ако някоя от договарящите страни счита, че тя е прекомерна. Възражението за прекомерност на неустойката е самостоятелно такова, предвидено в чл.92, ал.2 от ЗЗД и законът не предвижда възможността такава уговорка да бъде обявена за нищожна само поради прекомерност. Възможността, която е предвидил законодателят, е неустойката да бъде намалена, ако се докаже, че е прекомерна. Настоящия състав, съобразявайки разпоредбата на чл.309 от ТЗ и обстоятелството, че  сключеният между страните договор е търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, поради което и при липса на други оплаквания, обосноваващи нищожност на тази уговорка поради противоречие с добрите нрави, следва да се приеме, че това възражение е неоснователно. При тези данни следва да се приеме, че уговорката за неустойка е действителна и е произвела своя правен ефект между страните. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл ТР №1/2009г.  на Върховният касационен съд на Република България, ОСГК „ Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към  момента на сключване на договора”.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „ ….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 46.42 лава по ч.гр.д.№882/2014г. и в размер на 43.85 лева по настоящото производство, съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.

                На основание чл.78 ал.3 от ГПК,   ищецът следва да заплати на ответника  сумата от 325.71 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                                                  РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет от една страна и ответника „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в размер на 169.10 /сто шестдесет и девет лева и десет стотинки/ лева, представляващо неустойка за забава в плащането по фактури с №9830005445 от 5.1.2012 г.,  № 0120389162 от 6.1.2012 г.,  № 0120389020 от 6.1.2012 г., №0120390545 от 13.1.2012 г.,  № 0969000628 от 19.1.2012г. № 0120391144 от 19.1.2012 г.,  № 0120391341 от 23.1.2012 г., №0969001185 от 23.1.2012 г.,  № 0120392321 от 16.2.2012 г., № 0120393125 от 19.3.2012 г., № 0969011510 от 20.3.2012 г., № 9960001005 от 30.03.2012 г., № 0969014008 от 2.4.2012 г., № 0969014311 от 3.4.2012 г., № 0969015097 от 6.4.2012 г., № 9960001074 от 20.04.2012 г., № 9960001097 от 20.4.2012 г., № 0969017448 от 23.4.2012 г., № 0120394747 от 16.5.2012 г., № 0969021364 от 18.5.2012 г., и № 0120394876 от 18.5.2012 г.,  с падеж на плащането 30 дни след издаване на вяска една от тях, съгласно справка-приложение 1, приложена към допълнително заключение вх.№3587 от 08.06.2015г. по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., като отхвърля като неоснователен предявения иск над уважения, до пълния заявен размер от 1201.37 /хиляда двеста и един лев и тридесет и седем стотинки/ лева.

ОСЪЖДА „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  да заплати на  КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет сумата от 43.85 /четиридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ лева разноски в исковото производство пред РС-Троян, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.                                                                        

ОСЪЖДА „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  да заплати на  КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет сумата от 46.42 /четиридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/  лева  разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по  ч.гр.д.№882/2014г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет да заплати на „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  сумата 325.71 /триста двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.                                                                                                                                                         

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.

                                              

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: