РЕШЕНИЕ

 

  148

 

гр. Троян, 05.05.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи  април две хиляди и петнадесета  година в състав:

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 112 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от  М.В.Г. *** против „Велде България” АД гр.Троян, представлявано от Изп.директор Ц. Цочев, с която са предявени няколко  обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр.чл.225, ал.І от КТ.

Ищецът твърди, че с ответното дружество са били в трудови правоотношения от 1987година, като на 30.01.2015г. със Заповед №5 на Изп.директор Ц. Цочев  му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение  /на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ вр.чл.187, т.9 от КТ/, а със Заповед №4 от същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ.

            В исковата молба се твърди също, че трудовото правоотношение на друг работник от същата фирма  – В.М.Г. е прекратено със Заповед №5 от 30.01.2015г., т.е. за ищеца не става ясно цитираната Заповед на изп.директор на ответното дружество за кого от двамата работници се отнася.

Намира процесната уволнителна заповед за незаконосъобразна и необоснована, като оспорва изцяло изложените в Заповед № 5/30.01.2015г. причини за уволнението като не съответстващи на обективната истина. Моли съда да постанови решение, с което да признае не законосъобразността на уволнението и да отмени същото като осъди ответната страна да му заплати обезщетение за времето,  през което е останал на работа. Претендира и разноските по делото.                                В депозирания по делото отговор от „Велде България” АД гр.Троян, представлявано от изп.Директор Ц. Цочев, чрез  пълномощника си адв.Е.М. от АК Пазарджик са изложени съображения за неоснователност на претенцията. Излагат, че ищецът действително е бил в трудово правоотношение с Дружеството, съгласно сключен Трудов договор № 96 от 23.08.1989 год., като е заемал длъжността "Началник смяна в цех производство на ДВП", който е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - поради дисциплинарно уволнение. Твърди се, че дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя, а именно: „На 16.01.2015 год., в интервала от 16:30 часа до 19:30 часа, М.Г. е бил уведомен за извършвано от работници разглобяване на резервен електродвигател за спирачка на етажен подемник за преса "Мотала", с цел сваляне на намотките на същия и в качеството си на началник смяна е узнали и е наблюдавал работниците, които увреждат имуществото на Дружеството и не е предприел никакви действия — нито в момента на тяхното извършване, нито в последствие (като например да уведоми своя ръководител или представляващите Дружеството). Посочените обстоятелства са били наблюдавани от други работници на Дружеството, чийто работни места са се намирали в близост до мястото на извършването на посочените действия и които са уведомили Ръководител производство на ДВП в Дружеството, който е подал от своя страна  Рапорт до Изпълнителния директор на Дружеството. По отношение на изложените от ищеца твърдения за нарушена процедура по налагане на адм.наказание и  прекратяване на труд.правоотношение счита, че същите са неоснователни, като проц.представител на ответното дружество излага твърдения, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена, тъй като преди това са изискани обяснения от ищеца, видно от приложените към отговора доказателства. Отделно от това се твърди, че след подробен анализ на писмените доказателства / получения Рапорт от П.Д. — Ръководител производство на ДВП, писмените обяснения, дадени ищеца и  от други работници — свидетели на извършените от М.Г. действия/, с оглед преценката на тежестта на извършеното нарушение, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, във връзка с чл.187, т.9 от КТ - със Заповед № 5 от 30.01.2015 година, в която е  описано  нарушението и е посочено основанието за налагане на дисциплинарното наказание. В резултат на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ — със Заповед № 4 от 30.01.2015 година. Неоснователни според ответното дружество се явяват твърденията на ищеца, че по повод извършеното нарушение на трудовата дисциплина са издадени и са му връчени две заповеди, т.е. наложени са му две наказания, както и твърдението, че със Заповед № 5 от 30.01.2015 год. е прекратено трудовото правоотношение със друг  работник - г-н В. Г., която Заповед е със съвпадащ номер и дата, като Заповед № 5 от 30. 01.2015 год. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ищеца М.Г..

По отношение на първото възражение, ответникът твърди, че с едната заповед (Заповед № 5 от 30.01.2015 год.) е наложено дисциплинарното наказание уволнение, а с другата (Заповед № 4 от 30. 01.2015 год.) е прекратено трудовото правоотношение с М.Г..                                                                                                                                            

По отношение на второто възражение проц.представител на ответника изразява становище, че става въпрос на вътрешно администриране на документите / заповедите за налагане на дисциплинарни наказания имат отделна номерация от заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения/ и съвпадението в номерата и датите на двете заповеди не ги прави еднакви, още по-малко може да доведе до опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като Заповед № 5 от 30. 01.2015 год. е издадена относно прекратяване на трудовото правоотношение с друг работник - г-н В. Г., а Заповед № 5 от 30.01.2015 год. е издадена относно наложено дисциплинарното наказание уволнение на г-н М.Г.. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв.М.Близнаков от ЛАК, който от името на доверителя си поддържа исковата претенция. Съображенията си адв.Близнаков излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Претендира за разноски в производството.

Ответното дружество се представлява в процеса от адв.Е.М. от АК гр.Пазарджик. Адвокат М. поддържа изложените в отговора към исковата молба съображения за неоснователност на исковата претенция, като съображенията си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Установи се от трудов договор № 96 от 23.08.1989г. /л.52/, а и не е спорно между страните, че между ищеца М.В.Г. и ответното дружество, е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „автомонтьор” за неопределено време. През годините ищецът е бил преназначаван многократно  на различни длъжности, последната от която е "Началник смяна в цех производство на ДВП".

Установи се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че на 30.01.2015г. са издадени две заповеди от Изп.директор Ц. Цочев – първата е Заповед №5, с която му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение  /на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ вр.чл.187, т.9 от КТ/, а втората- Заповед №4 от същата дата, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ /л.4 и 5/.

В Заповед №4 от 30.01.2015г., с която е  прекратено трудовото правоотношение на М.Г. /л.4/ , като причини за прекратяване на  трудовия договор е посочено: рапорт с вх.№3 от 29.01.2015г. и Заповед №5 от 30.01.2015г..

Със заповед №5 от 30.01.2015г. /л.5/  Изп.директор Ц. Цочев е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че „на 16.01.2015г.  в периода16.30ч.  до 19.30ч. по време на работа /втора смяна/ : 1/ разглобява резервния ел.двигател за спирачката на етажен подемник за преса „Мотала”, 2/ оскубва намотките и 3/ ги открадват.

В мотивите за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е посочено, че работникът е извършил „тежки нарушения на трудовата дисциплина, като е похабил имущество на работодателя и неправомерно е  придобил имущество, собственост на работодателя с цел извличане на материална облага”, като при избора на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, степента на обществената му опасност и обстоятелството, че същото е извършено умишлено.

От приложените на л.18 и 19 от делото писмени документи е видно, че на 29.01.2015г.са изискани обяснения от  лицата С.Г. и Ц.Т., като на същата дата е изготвен и Рапорт от П.Д., в качеството му на ръководител производство ДВП /л.17/ до изп.директор на ответното дружество, в който излага, че „ на 16.01.2015г. по време на работа на смяна „В”, в периода от 16.30 часа до 19.30 часа, работниците от смяната – К.А.К., Ц.И.С., В.М.Г. и М.В.Г., в съучастие разглобяват резервния електродвигател за спирачката на етажния подемник на преса „Мотола”, оскубват намотките му и ги открадват, поради което прави предложение четиримата да бъдат дисциплинарно  уволнени.

На л.20 от делото е приложено обяснението от ищеца, което е входирано в ответното дружество под №5 от 30.01.2015г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на  свидетелите В.М., К.А.К., Ц.И.С., Ц.И.Т., С.И.Г. и П.Х..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя. Съгласно същата, нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни процесуални изисквания по чл.193 и чл.195 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл.195, ал.1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл.193, ал.1 от КТ, съдържаща задължение на работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното наказание, нормата на чл.194, ал.1 от КТ, съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона и чл.189, ал.1 от КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение. Неспазването на тези императивни норми води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.

За да се упражни съдебният контрол върху наличието на предпоставките, мотивирали дисциплинарното наказание, за да се прецени – представляват ли те действително нарушение на трудовата дисциплина, както и за да се съобрази съответствието на конкретното нарушение с тежестта на наложеното наказание, следва да се изходи от фактическите основания, посочени в заповедта за уволнение. Именно поради това императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед в която, освен наказанието следва да се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, както и законовият текст, въз основа на който се налага.

Чл.193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това изискване работодателят следва изрично да изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу работника. В настоящия случай ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Близнаков твърди, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Събрания по делото доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че е налице нарушение на процесуалните изисквания  по чл.195 от КТ. Съгласно същият текст, дисциплинарното наказание са налага под формата на писмена заповед. Прекратяването на трудовия договор е обективирано с две заповеди: Заповед № 5, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № 4, с която трудовото правоотношение е прекратено, поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Фактът, че волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор е обективирано с две заповеди, не води до незаконосъобразност на уволнението, при положение че същото е постановено при спазване на императивните законови изисквания. Законът предявява определени изисквания и към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на съдебния спор. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказание, както и тези по същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени критериите по чл.189, ал.1 от КТ за определяне на наказанието. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, посочено в ал.1 от чл.195 от КТ, има за последица не законосъобразност на същото. Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й, за обосноваване на наложеното наказание. По отношение задължителните реквизити на заповедта е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, част от която са: Решение № 379/24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 410/2009 г. на IV г.о; Решение № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 38/2009 г. на IV г.о на ВКС; Решение № 647/11.10.2010 г., постановено по гр. дело № 1348/2009 г. на ВКС IV г.о.

 В Заповед № 5 от 30.01.2015г. на изп.директор на ответното дружество се съдържат мотивите за наложеното на  ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, като са изброени три броя действия, отразени като 1/ „разглобява” резервния електродвигател за спирачката на етажен подемник за преса „Мотала”, 2/ „ оскубва” намотките и 3/ ги „открадват”.

В приложения като доказателство по делото Рапорт от П.Д., в качеството му на ръководител производство ДВП /л.17/ до изп.директор на ответното дружество е изложено, че ищецът, в съучастие с лицата К.А.К., Ц.И.С. и В.М.Г. разглобяват резервния електродвигател за спирачката на етажния подемник на преса „Мотола”, оскубват намотките му и ги открадват. В рапорта, както и в Заповед №5 е отразено, че подготовката и пренасянето на инструментите за извършването на деянието е заснето от камерите за видео наблюдение в цеха, като в заповедта е отразено, че свидетели на извършеното от ищеца Г. са двама работника от същата смяна, което подробно е описано в техните показания.

Видно обаче от приложените по делото обяснения на лицата С.Г. и Ц.Т. /л.18,19/ се установява, че Ц.С. и К.К. са разглобили електродвигателя, двамата са вадили медната жица, а М.Г. е бил уведомен за случващото се, но същия „не взел отношение по въпроса и движейки се в този участък ги наблюдавал”.

По делото са разпитани две групи свидетели – на ищцовата и на ответната страна. Съдът внимателно анализира показанията на свидетелите, с оглед евентуална заинтересованост, съобразявайки обстоятелството, че всяка група свидетели обслужва тезата на страната, която ги е ангажирала. Настоящия състав съобрази факта, че първия свидетел е син на ищеца и той, заедно със свидетелите К.К. и Ц.С. са дисциплинарно уволнени, именно заради  възникналия на 16.01.2015г. инцидент /кражба на ел.мотор/, но счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като показанията на всички, в частта касаеща  участието на М.Г. в деянието заради което дисциплинарно е уволнен взаимно се потвърждават. Всички свидетели са категорични, че не са виждали М.Г. да разглобява електродвигателя, да вади намотките и да ги открадва. От показанията на св.В. Г. „…Зад пресата /където се намира ел.мотора/  за това време от 16.30 часа до 19.30 часа, той /М.Г./ не е ходил. От показанията на св.К.А.К.: „…Не съм виждал М. да разглобява електромотора и да вади намотките….”, св.Ц.И.С.: „…. За времето от 16.30ч. и 19.30ч., по време на смяната, не съм виждал М. да вади намотките и да разглобява резервния мотор….”. От показанията на св. Ц.И.Т. „….. На 16.01.2015 година не съм виждал М.Г. да разглобява електромотора….” От показанията на свидетеля С.И.Г. „….На 16.01.2015 г. не съм видял М. да отива зад пресата и да разглобява мотора….”. По отношение на показанията на свидетеля П.Х. Д., е налице противоречия в изложените от него факти и обстоятелства в изготвения Рапорт до Изп.директор, в който посочва, че всички, включително и ищеца М.Г. в съучастие разглобяват резервния  ел.двигател, оскубват намотките му и ги открадват и показанията му, дадени в проведеното на 21.04.2015г. открито с.з., в което категорично заявява, че „….М.Г. не е пипал с пръст мотора…..Пак казвам и това е истината, К. и Ц. извършват физическата работа, а другите двама са съучастници….М.Г., като Началник смяна има най-голямата вина за това…..”. Безспорен е факта, че в качеството си на „Началник смяна в цех производство на ДВП”, съобразно длъжностната му характеристика  /л.122,123/ и Допълнение към длъжностната характеристика /л.124,125/, са му вменени редица задължения и отговорности, в качеството му на  ръководител на звеното, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които Г. е нарушил със своето „бездействие”, което обстоятелство се установява от показанията отново на св.Д., който  твърди, че след като е прегледал записите от камерите за видео наблюдение  се „… вижда как Г. минава покрай пресата, как гледа към мястото където става събитието…. С бездействието си, е извършил съответни неправомерни действия, които се наказват по съответния ред….”.

Никъде в заповед №5 от 30.01.2015г. не е упоменато, че М.Г.  е наказан за това, че  „… с бездействието си, е извършил съответни неправомерни действия….”, а напротив, твърди се че същия  „разглобява, оскубва и открадва намотките”, каквито доказателства липсват  в хода на настоящото производство. 

Преди налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В конкретния случай, работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не е изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките на конкретното дисциплинарно производство и по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, съответно налагане на конкретно дисциплинарно наказание. В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че ако работодателят смята, че един работник следва да бъде дисциплинарно наказан, то той трябва да го уведоми за това какво конкретно нарушение счита, че е извършил, както и че обясненията се изискват при и по повод започнало дисциплинарно производство срещу него. В конкретния казус, от събраните в хода на производството гласни доказателства при разпита на свидетеля П.Д. изготвил Рапорт до изп.директор на ответното дружество, послужил като основание за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че в случая са изискани бланкетни обяснения от ищеца, без да бъдат посочени конкретни факти за нарушенията, послужили като основание за издаване на заповедта за налагане на наказанието дисциплинарно „уволнение”. Съдът достигна до тези изводи съобразявайки показанията на  св.Д., от които се установя, че „….След като изгледахме на компютъра и аз се убедих какво става, ….. Извиках ги след това един по един всичките и М.Г.. Не си спомням точно в каква поредност. Първо работниците викнах и им казах, „Господа така и така, искам да напишете писмено, кой какво знае за мотора”…... Всичките те казват – нищо. Предварително им казах, да помислят какво ще напишат, защото признат грях е половин грях. На М.Г. специално му казах….”. Т.е., по делото липсват доказателства, че работодателят е уведомил ищеца какво е конкретното нарушение, което счита че е извършил, както и че обясненията се изискват при и по повод започнало дисциплинарно производство срещу него.

При наличието на писмени обяснения, дадени в отговор на искане от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, съответствието с изискването по чл. 193 от КТ стои на преценка за всеки конкретен случай- на първо място с оглед съдържанието на искането, за което може да свидетелства  показанията на св.Д. и съдържанието на обясненията дадени от работника-ищец; на следващо място с оглед неговата своевременност, т.е. работодателят да е поискал обясненията преди налагане на наказанието, а също и с оглед конкретното посочване на обстоятелства, т.е. адресатът да разбере за кои негови действия се отнася искането. В приложното поле на чл. 193, ал. 2 от КТ не стои въпросът за формата на искането като елемент на "дисциплинарно производство", нито въпросът за това по какъв ред работодателят е разбрал /по своя преценка/ или установил обстоятелствата, които счита за нарушение на трудовата дисциплина. При наличие на изискани и дадени писмени обяснения, следва да се приложи нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ, тъй като обясненията са неправилно поискани, поради което наложеното наказание „уволнение” следва да се отмени като незаконосъобразно. Отделно от изложеното, по делото беше доказано по безспорен и категоричен начин, че е налице несъответствие в описаното в Заповед №5 основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и извършеното от ищеца нарушение, изразяващо се в „бездействие”.

            По изложените по-горе съображения съдът намира, че заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор са незаконосъобразни и конститутивният иск за отмяната им следва да се уважи.

            От отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразна следва и правото на работника да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, но не повече от 6 месеца.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест,  с Определение №96 от 20.03.2015г. по описа на ТРС, ответникът следва да докаже оставането си без работа /периода/, претърпените вреди и техния размер, което същия не е сторил, поради което и предявения иск  с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 от КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото – решено в полза на лице, освободено от държавна такса при образуване на дело и на основание чл. 78, ал.6 ГПК вр.с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл.72, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на РС- Троян сумата общо в размер на 100.00 лева, представляваща държавна такса за  кумулативно съединените искове по чл.344, ал.1 и чл.344, ал.2 от КТ, както и сумата от 80.00 лева разноски за експертиза, а дължимата ДТ за иска по чл.344, ал.3 от КТ вр.чл.225 от КТ, съобразно правилата на чл.359 от КТ следва да бъде за сметка на бюджета на ТРС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати по съразмерност на ищеца  сторените от него разноски за един адвокат в размер на 266.67 лева, съобразно уважената част от исковете.

Воден от горните съображения, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА на основание чл. 344 ал. І т. 1 от Кодекса на труда за незаконно уволнението  на М.В.Г., ЕГН **********  и ОТМЕНЯ Заповед № 4 от 30.01.2015г. на Изпълнителния Директор на „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление гр.Троян, кв.Велчевски, представлявано от Изп.директор Ц. Цочев, с която е прекратено трудовото правоотношение с М.В.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.9  от КТ, поради наложено със Заповед № 5 от 30.01.2015г.  дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.

На основание чл. 344, ал. І, т. 2 от Кодекса на труда ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.Г., ЕГН ********** с горните данни на заеманата преди уволнението длъжност "Началник смяна в цех производство на ДВП" във „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление гр.Троян, кв.Велчевски, представлявано от Изп.директор Ц. Цочев.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Г., ЕГН ********** *** против „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление гр.Троян, кв.Велчевски, представлявано от изп.директор Ц. Цочев, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление гр.Троян, кв.Велчевски, представлявано от Изп.директор Ц. Цочев да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК вр.с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл.72, ал.1 от ГПК в полза на РС- Троян сумата общо в размер на 100.00-сто лева, представляваща държавна такса за  кумулативно съединените искове по чл.344, ал.1 и чл.344, ал.2 от КТ, както и сумата от 80.00 –осемдесет лева разноски за експертиза, а на М.В.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 266.67 /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева разноски за един адвокат, съобразно уважената част от исковете.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Ловеч, считано от 05.05.2015 година - датата на обявяването му.   

 

                                                                    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: