Р Е Ш Е Н И Е    196

 

Гр.Троян,  03.07.2015 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ТРОЯНСКИ районен съд, втори състав, в публично заседание на 04.06.2015 /четвърти юни две хиляди и петнадесета/ година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова Гр.д. № 126 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Иск с правно основание чл.49 ал.4 от СК.

Ищцата С.М.Л. ***  е предявила против Л.С.Л. *** иск с правно основание чл. 49, ал.І от СК. Ищцата излага, че с ответника са съпрузи и са сключили граждански брак на 09.08.1989 г. в гр.София, район „Триадица”. При сключването на гражданския брак е приела да носи фамилно име „Л.”. Твърди, че от брака си нямат родени и/или осиновени деца.  По време на брака не са придобили общо имущество – недвижими и/или движими вещи, включително моторни превозни средства. Твърди, че фактическата раздяла  между тях е продължила повече от  10 години и това е довело до пълното им отчуждение, бракът съществува само формално и е лишен от всякакъв смисъл и съдържание, поради което по-нататъшното запазване на същия е ненужно и неоправдано.  Моли съда да постанови решение, с което да допусне развод между съпрузите, както и да постанови след прекратяването на брака, да носи предбрачното си фамилно име „Д.”.                

В съдебно заседание, редовно призована ищцата се явява лично и излага пред съда споразумение относно всички последици на развода.                                       

На ответникът по делото е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.  В срока  по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор, не е изразено становище по иска и не е направено искане делото да се гледа в отсъствие на ответника. За последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане на съдията докладчик. Не са  ангажирани доказателства.                                                                                

В съдебно заседание, ответникът редовно призован се явява лично и излага пред съда споразумение относно всички последици на развода.                           

Предвид постигнато между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците на развода, в първо съдебно заседание по искане на страните лично, съдът допусна преминаване на производството от иск за развод по чл.49 ал.1 от СК в иск за развод по чл.49 ал.4 от СК, поради разстройство на брака с постигнато между страните споразумение относно последиците на развода. Страните лично изложиха постигнатото между тях споразумение по чл.49 ал.4 от СК за последиците от прекратяването на брака им вписано в съдебния протокол, като заявиха, че не желаят произнасяне от съда по въпроса за вината за брачното разстройство.                                                        

Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценени съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:                                                                                 

Видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак  от  27.08.1997г. на Столична Община, район „Триадица”,  страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 09.08.1989г., за което е съставен Акт за гр.брак №3357 от 09.08.1989г. на Столична Община. От брака си съпрузите нямат деца.              В началото отношенията им били нормални, но впоследствие съпругът останал да живее в гр. Троян в жилище, което е собственост на ищцата, а ищцата  продължила да живее в гр. София. През  2004 – 2005 година  съпрузите поддържали контакт, чрез разговори по телефона, като в последствие прекратили и тази връзка помежду си. Повече от 10 години съпрузите не са се срещали, не са разговаряли, което обстоятелство довело до пълното им отчуждение. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:                                                                                            Анализът на събраните по делото писмени доказателства мотивира съда да приеме, че бракът на страните е опразнен от онова съдържание, което влагат в него закона и морала, и продължаването му в този вид е житейски неоправдано и вредно. Установената между тях от 2005г. трайната фактическа раздяла и обстоятелството, че всеки един води самостоятелен живот, отделно и независимо от другия, навежда съда до единственият извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен.     Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.                                                                                            

Доколкото никой от съпрузите не е поискал произнасяне от съда по вината за разстройството на брака и съобразно чл.49 ал.3 от СК, съдът не дължи произнасяне по вината.                                                                                                                 

Съдът намира постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК за последиците от прекратяване на брака за пълно, не противоречащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено.                                                                                                                               

Съдът определя окончателна ДТ в размер на 40.00 лева вносима от С.Л.  по сметка на ТРС, съобразно постигнатото от съпрузите споразумение.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №3357 от 09.08.1989г. на Столична Община, район „Триадица” между Л.С.Л., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.Л., ЕГН ********** с адрес *** с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците от прекратяването на брака, както следва:

СЕМЕЙНО  ЖИЛИЩЕ по смисъла на закона не е налице.

СТРАНИТЕ заявяват, че не притежават движими вещи, придобити в режим на СИО.

СТРАНИТЕ заявяват, че не притежават недвижими имоти, придобити в режим на СИО, нито общи парични влогове.

СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.

            ЖЕНАТА след прекратяване на брака с развод ще носи пред брачното  си фамилно име „Д.”.

ОСЪЖДА С.М.Л., ЕГН ********** с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ,  по сметка на ТРС окончателна държавна такса в размер на 40.00 /четиридесет/ лева.

Решението, в частта относно прекратяване на брака с развод, подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от обявяването му, пред Ловешки окръжен съд.               

 

    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: