Р Е Ш Е Н И Е

 

    229             от 27.07.2015г., гр.Троян

 

Троянски районен съд,  в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 153  по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен  е иск от от Кооперация „Панда”, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявана и управлявана от Елка Николова Каменова – Цанкова против „Транссофт” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев, с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415 от ГПК  за сумата 2 813.55 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 година.

Излага се, че за така дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 920/2014 година по описа на ТРС, оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение №527 от 26.11.2014г., по реда на  чл.410 от ГПК, ответникът дължи на иищеца  сумата от 2 813.55 лева,  представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 година, сумата 56.27 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 328.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован не се явява представител, излага становище по хода на производството и по съществото на спора в депозирана по делото молба с вх.№4248 от 02.07.2015г. по описа на ТРС, с които моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК управителя на ответното дружество, чрез пълномощника си адв.Венелин Ангелов от ЛАК е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за допустимост, но неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание  редовно призован се явява адв.Ангелов, който поддържа становището си, изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

 За установяване на спорните по делото  обстоятелства, по искане на ищцовата страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,  по която е изготвено заключение от  вещо лице Н.Р., което е допълнено в провеоденото на  03.07.2015г. открито с.з., за което  ищеца е уведомен, като молят заключението на ВЛ и допълнението на експертизата да бъда приобщении като доказателства по делото. По съществото на спора поддържат претенцията си, претендират за разноски и правят възражение за прекомерност на  адвокатското възнаграждение на ответната страна.

От становищата на страните, приложените към делото писмени  доказателства, основното заключение по допуснатата и приета СТЕ, в едно с направеното от вещото лице  допълнение в проведеното на  03.07.2015г. открито с.з., преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010г. се установява, че между КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА“ и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че съгласно уговореното в договора, КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА“ е изпълнявала точно и в срок поетите задължения, доставяла е заявените от „ТРАНССОФТ“ ЕООД стоки и е издавала и осчетоводявала данъчни фактури за осъществените доставки.

Не се оспорва, а е налице признание от ответната страна на изложено в исковата молба обстоятелството, че ответникът се е задължил да заплаща дължимите суми за всяка доставка в срок до 30 дни след издаване на съответната данъчна фактура. Излага се, че „ТРАНССОФТ“ ЕООД е изпълнявало задълженията си за заплащане на извършените доставки със забава, поради което ответникът дължи неустойка за всяко забавено изпълнение.  Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 7297/25.11.2014 г. на ТРС, по което е образувано ч.гр.д. № 920/2014 г. на ТРС. В т. 12 от Заявлението изрично е посочено, че задължението за плащане е „ до 30 дни от издаването на всяка фактура”.

Претендира се заплащане на сумите от 2 813.55 – /две хиляди осемстотин и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г., сумата 56.27 /петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 328.00  /триста двадесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед №527 от 26.11.2014г. по ч.гр.д.№882/2014г. на ТРС.

В заключението си, вещото лице е дало заключение за размера на неустойката за процесните фактури изчислени на база 30 дни след издаване на всяка фактура, като е установило задължение в размер на 2811.26 лева. В проведеното на 03.07.2015г. открито с.з., заключението на вещото лице  е допълнено и изменено, тъй като според експерта:  «…. от страна на ответника ми станаха известни допълнителни данни, които ищецът не беше отразил коректно в исковата си молба. В случая има издавани 2 кредитни известия, с които по две от фактурите е намалена стойността им, а аз съм изчислявала неустойката по първоначалната стойност……..С оглед заявеното от мен в днешно с.з. ще има и промяна в общата сума отразена в експертизата, а именно: на ред 7 в приложената към експертизата справка, сумата от 1364.58 лева  става 454.86 лева и на ред 35 стойността  от 1174.77 лева става 391.59 лева. Общата сума на така изчислената неустойката от 2811.26 лева става на 1118.36 лева, като тази промяна, която цитирах в справката следва да бъде отразена и в самата експертиза……………”.

По така направеното изменение на заключението от вещото лице, проц.представители на ищеца депозират молба вх.№4424 от 13.07.2015г. по описа на ТРС, с която заявяват, че «…. Корекциите по изготвеното заключение са коректни и отговарят на обективната истина, поради което молим съда да бъдат допуснати и в едно с изготвената ССчЕ да бъдат прибавени към доказателствения материал по делото…».

При анализ на посочените писменни доказателства се налага извод, че предявения иск е частично основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл.422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание в  чл.422 ал.1 от ГПК е относно установяване  вземането на ищеца срещу ответника. Поради обстоятелството, че този иск е уреден специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките за разглеждане на иска по същество са : а/ издадена заповед за изпълнение; б/заповедта за изпълнение да не е влязла в сила поради валидно и постъпило в срок възражение от длъжника; в/ предявяване на иска в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК; г/довнасяне на държавна такса.

Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение

Тъй като исковият процес по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство безспорно е, че предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение. Заявлението следва да съдържа всички обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, тъй като искът по чл. 422 ГПК се явява "втора фаза" на заповедното производство. Безспорно е, че за да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената заповед за изпълнение, съдът следва да установи дали фактите и обстоятелствата по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз основа на което е издадена заповедта. Предметът на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение        като е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание, размер и страни. В тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, обобщена с Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г.,както и постановените по реда на чл.290 от ГПК Реш.№152/28.04.2014г. на ВКС,по гр.д. №7541/2013г., ІV г.о, Реш.№152/15.11.2012г., пост.по т.д. №1058/2011г.,ІІ т.о., Реш.№88/27.05.2011г., Реш.№89/02.06.2011г.,ІІ т.о. и Опр.№16/12.01.2011г.на ВКС,ТК,І т.о., която съставът съобразява при произнасянето си.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице пълна идентичност между страните, основанието на иска /дължима неустойка за не заплатените  суми, в 30 дневен срок след издаването на данъчните фактури/, посочени в заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба по чл.422 ГПК.

Съдът счита, че при постановяване на съдебния си акт следва да съобрази изготвеното заключението на вещото лице, след направената в с.з. от 03.07.2015г. коррекция, от която се установява, че общия размер на неустойката по процесните фактури, изчислени на база договорената такава и падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура,  съгласно приложена към заключението справка /коригирана в с.з./,  възлизащо на 1118.36 лева.

При тези аргументи, претенцията следва да бъде уважена до посочения от вещото лице размер на 1118.36 лева, като за разликата до претендирания размер от 2 813.55 лева, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

По отношение на направеното от ответника с отговора приложен към ИМ възражение за прекомерност на уговорената неустойка в размер 0.5% на ден, както и за неустойката в размер 0.1% на ден, уговорени в Приложение към договора за подфранчайзинг „Търговска и финансова политика“, стр. 7, „Неустойки“, т. 1 и т.2., настоящия съдебен състав счита за неоснователно, поради следните  съображения: Не може да се твърди, че е налице нищожност на уговорка за заплащане на неустойка, ако някоя от договарящите страни счита, че тя е прекомерна. Възражението за прекомерност на неустойката е самостоятелно такова, предвидено в чл.92, ал.2 от ЗЗД и законът не предвижда възможността такава уговорка да бъде обявена за нищожна само поради прекомерност. Възможността, която е предвидил законодателят, е неустойката да бъде намалена, ако се докаже, че е прекомерна. Настоящия състав, съобразявайки разпоредбата на чл.309 от ТЗ и обстоятелството, че  сключеният между страните договор е търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, поради което и при липса на други оплаквания, обосноваващи нищожност на тази уговорка поради противоречие с добрите нрави, следва да се приеме, че това възражение е неоснователно. При тези данни следва да се приеме, че уговорката за неустойка е действителна и е произвела своя правен ефект между страните. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл ТР №1/2009г.  на Върховният касационен съд на Република България, ОСГК „ Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към  момента на сключване на договора”.

            По отношение на направеното от проц.представители на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за проц.представителство на ответника:

            Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това, съгласно чл.7, ал.ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно определеното минимално възнаграждение е следвало да бъде в размер на 426.94 лева /за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000 лв.  е  300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 300 лева+126.94 лева/, т.е. адвокатското възнаграждение посочено от ответника в размер на 360.00 лева е под нормативно определеното минимално възнаграждение.  Поради изложените съображения, съдът счита, че не следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице прекомерност и тъй като същото е под  минимално предвидения в цитираната по-горе Наредба размер.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „ ….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 161.25 лава по ч.гр.д.№920/2014г. на ТРС и в размер на 138.70 лева по настоящото производство.

            На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника  сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 212.39 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                              РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет от една страна и ответника „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в размер на 1118.36 / хиляда сто и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляващо неустойка за забава в плащането по фактура № 0969056659 от 21.12.2012 година, по фактура № 0969057124 от 28.12.2012 година, по фактура № 0120401761 от 09.01.2013 година, фактура № 0120402079 от 18.01.2013 година,  по фактура №  0120402132 от 21.01.2013 година, по фактура № 0120402159 от 21.01.2013 година, по фактура № 0969060927 от 22.01.2013 година, по фактура № 0120402242 от 24.01.2013 година, по фактура № 0120402918 от 14.02.2013 година, по фактура № 0120402988 от 18.02.2013 година, по фактура № 0120403223 от 25.02.2013 година, по фактура № 0120403198 от 25.02.2013 г., по  фактура №  0969067283 от 26.02.2013 година, по фактура № 0969067705 от 27.02.2013 година, с падеж на плащането 30 дни след издаване на вяска една от тях, съгласно справка-приложение 1, към  заключение вх.№3956  от 22.06.2015г. по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., допълнено в проведеното на 03.07.2015г. открито съдебно заседание, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск над уважения, до пълния заявен размер от 2813.55 /две хиляди осемстотин и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки/  лева.

ОСЪЖДА „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  да заплати на  КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет сумата от 138.70 /сто тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лева разноски в исковото производство пред РС-Троян, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.                                                  ОСЪЖДА „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  да заплати на  КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет сумата от 161.25 /сто шестдесет и  един лев и двадесет и пет стотинки/ лева  разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по  ч.гр.д.№882/2014г. по описа на ТРС.                                                             ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ПАНДА”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представлявано от Елка Николова Каменова-Цанкова – Председател на Управителния съвет да заплати на „ТРАНССОФТ” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представлявано от управителя Валентин Цветанов Бечев  сумата 212.39 /двеста и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.                                                                                                                     РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                 Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.

                                  

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: