О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          от    06.02.2015 година , гр.Троян

 

Троянски районен съд втори  състав, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и петнадесета година , в състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Светла Иванова

 

Разгледах подадена от В.Н. ***.2015г. по описа на ТРС, която е депозирана в изпълнение указанията на съда дадени  в Разпореждане №35 от 23.01.2015г. по гр.д.№29/2015г. на ТРС, с което е оставена без движение искова молба, наименована „ТЪЖБА” от В.Н. ***, с посочено основание чл.124 от ГПК във вр. чл.45 от ЗЗД, до отстраняване на нередовностите в седемдневен срок от получаване на съобщението  и установих:

        

С цитираното по-горе Разпореждане, Районен съд Троян е оставил без движение депозираната от В.Н. *** искова молба, наименована „тъжба”, като е дал подробни указания досежно констатираните нередовности и тяхното отстраняване.

Последвала е молба вх.№681/04.02.2015г. по описа на ТРС, към която са приложени:

-два броя ел.носители – дискове;

-ксерокопие на Разпореждане №35 от 23.01.2015г. на ТРС, върху което  с ръкописен текст, с червен химикал са правени отбелязвания под формата на поправки и допълнения, /най-вероятно от ищеца Н. в изпълнение на дадените от съда указания в Разпореждане №35 от 23.01.2015г./;

-  Молба за освобождаване от съдебни такси;

- Декларация по чл.83 ал.2 от ГПК и

-Молба за правна помощ.

По отношение на искането за предоставяне на правна помощ:

Разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП предвижда възможност да бъде предоставена правна помощ, когато страната по гражданско дело не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Преценката на съда за липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на представени доказателства, издадени от съответните органи, и при съобразяване на посочените в закона критерии - чл.23, ал.4 от ЗПП.

В конкретния случай В.Н. е представил декларация, в която посочва, че от 2006г. не се намира в трудовоправни отношения, фирмите му „са икономически неактивни”, няма доходи, съпругата му е пенсионер, но към настоящия момент работи като учител и „2/3 от заплатата и отиват за заплащане на ипотека”, а оставащия и доход не бил достатъчен за заплащане на останалите битови разходи.  Твърди, че не разполага с друго имущество, което „би могло да се продаде, за да се заплати ДТ”. Излага, че няма не навършили пълнолетие деца, които да издържа, като в Декларацията посочва  дохода на своя тъст – 304.00 лева и месечните му разходи.

В подкрепа на тези си твърдения не представя никакви доказателства, които да потвърждават достоверността на твърденията му.

При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че липсват доказателства относно доходите на членовете на неговото семейство и в частност съпругата му. Тези обстоятелства подлежат на доказване с документи, издадени от компетентни органи, каквито не са приложени по делото. Само наличието на декларация не е достатъчно, за да се приемат за установени твърдяните от ищеца обстоятелства, още повече че тези твърдения са твърде неясни по отношение размера на действително получаваното от него и съпругата му чисто трудово възнаграждение.

Съобразно чл.23, ал.4, т.2 от ЗПП декларацията може да бъде ценена в частта относно имущественото състояние на ищеца и според нея ищецът разполага само със семейно жилище в гр.Плевен.

При изложените съображения относно непълните доказателства за доходите на семейството и притежаването на имущество, от което могат да бъдат реализирани приходи, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде формиран категоричен извод за липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и не са налице предпоставките на чл.23 ЗПП за допускане на правна помощ.

По отношение на дадените с Разпореждане №35 от 23.01.2015г. по гр.д.№29/2015г. на ТРС указания, с което е оставена без движение искова молба, наименована „ТЪЖБА” от В.Н. ***, с посочено основание чл.124 от ГПК във вр. чл.45 от ЗЗД, до отстраняване на нередовностите в седемдневен срок от получаване на съобщението: 

В указания от съда срок от ищеца В.Н.Н. е постъпила молба за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Съдът намира, че и след депозиране на молбата от ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, то същия не е отстранил посочените в Разпореждане №35 от 23.01.2015г. по гр.д.№29/2015г. на ТРС такива.

Единствено по даденото указание за внасяне на следващата се държавна такса  ищецът  В.Н.Н. е направил  искане за освобождаване от държавна такса, като е представил и Декларация по чл.83 ал.2 от ГПК, към която, съгласно изложените по-горе аргументи липсват конкретни доказателства. Дори и да се приеме, че Декларацията по реда на чл.83 ал.2 от ГПК обуславя наличие на предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ, то съдът не следва да се произнася по това искане, поради обстоятелството, че не са отстранени останалите нередовности на исковата молба.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл.129 ал.З от ГПК исковата молба, приложените писмени доказателства и допълнителната молба, в едно с приложените към нея доказателства ще следва да бъдат  върнати на ищеца, а производството по делото ще следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл.129 ал.З от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Връща искова молба, наименована „ТЪЖБА” - оставена без движение и молба вх.№681/04.02.2015г. по описа на ТРС, заедно с приложенията, на ищеца В.Н.Н., поради неотстраняване в срок на посочени в Разпореждане №35 от 23.01.2015г. по гр.д.№29/2015г. на ТРС нередовности.                    

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №29/2015г. по описа на РС-Троян.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Ловеч в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца В.Н. ***.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: