РЕШЕНИЕ

 

  143

 

гр. Троян, 30.04.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание трети април две хиляди и петнадесета  година в състав:

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…..…….. като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 33 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

         

Ищецът „СТАБИЛ-ДИ” ЕООД,  ЕИК/код по БУЛСТАТ: 115622347, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перуника” № 37,  със законен представител Деан Янков Стоянов, чрез пълномощник адвокат Т.В.К. *** офис 5,  е предявил против „М + Н” ООД,  ЕИК/код по БУЛСТАТ: 110037222, със седалище и адрес на управление: гр. Троян - 5600, Ловешка област, ул. „Захари Стоянов” № 7, офис 4, представлявано от Ангел Минков Таслаков – управител иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК

 Ищецът твърди, че с ответното дружество са в търговски отношения от 2010 година, от когато ищецът е извършвал транспортни услуги за сметка на ответното дружество. Излага, че на 17.04.2012 година между страните е бил сключен договор за превоз на товари. По възлагане на ответника, ищецът е извършил превоз на товари от град Сеново до град Пловдив, с транспорт на ищеца, с автомобил с регистрационен № РВ 6827. След осъществяването на транспорта ищецът е издал данъчна фактура № 0010005055/17.04.2012 година на стойност 470 лева без ДДС или 564 лева с включено ДДС. Срокът за плащане на дължимата сума страните са били договорили в 3-дневен срок от издаване на фактурата, по банковата сметка на дружеството – ищец.

Твърди се още, че ищецът е опитвал доброволно да уреди отношенията си с ответника, като са провеждали множество телефонни разговори, с уверения от страна на ответника, че ще заплати дължимата сума, но до настоящия момент не е направено дори частично плащане на задължението.

 Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК към РС гр. Троян.  Образувано е ч.гр.д.№ 938/2014 година по описа на ТРС и е издадена заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.                                                               

Приложените към исковата молба писмени доказателства са приети по делото, в едно с писмено заключение изготвено от в.л. Н.Р. по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

 В съдебно заседание, за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирана е молба вх.№2042 от 31.03.2015г. по описа на ТРС от адв.Т.К. ***, пълномощник на  ищеца, видно от приложения Договор за правна защита и съдействие, с която изразява становище по хода на делото и по съществото на спора. Съображенята си адв.К. излага  в представени по делото писмени бележки. Претендира за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

За ответното дружество, редовно призовани не се явява представител.

От фактическа страна се установява следното:

Със заповед № 539 от 02.12.2014г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 938/2014г. на ТРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, представляваща дължима и незаплатена сума по сключен между страните договор за превоз, с предмет извършената транспортна услуга от гр. Сеново до гр. Пловдив, по Фактура № 0010005055/17.04.2012г. на стойност 564.00 лева с ДДС заедно със законната лихва , считано от 28.11.2014г., сумата 149,39 /сто четиридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ лева – мораторна лихва за забава в плащането за периода от 23.04.2012г. до 28.11.2014г., сумата 29,00 /двадесет и девет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 160.00 /сто и шестдесет/ лева - адвокатско възнаграждение.

Установява се, че между страните са съществували дългогодишни търговски взаимоотношения, по силата на които  ищеца е извършвал транспортни услуги за сметка на ответното дружество.

На 17.04.2012 година между е бил сключен между страните договор за превоз на товари, по силата на който ответника възложил на ищеца извършване на превоз от град Сеново до град Пловдив. Превоза бил извършен с транспорт на ищеца, с автомобил с регистрационен № РВ 6827. След осъществяването на транспорта, ищецът издал данъчна фактура № 0010005055/17.04.2012 година на стойност 470 лева без ДДС или 564 лева с включено ДДС, като в предвидения 3-дневен срок от издаване на фактурата не последвало плащане.

 Ответника не оспорва доставката, но в представения по делото бланкетен отговор на исковата молба прави възражения за изтекла давност по отношение на издадената фактура от 17.04.2012г. като се позовава на Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/, по силата на която давностния срок за завеждане на искови претенции е дногодишен.

За установяване на спорните обстятелства, по искане на ищеца е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета като доказателство по делото.

С оглед приетата  фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: На първо място, настоящия съдебен състав счита, че Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР, на която се позовава ответника за изтекла в негова полза  погасителна давност е неприложима в настящия казус, тъй като съгласно чл.1 Тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.

От изложените в ИМ твърдения, не оспорени от ответника, очевидно се установява, че мястото  на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и съобразно Договора, са на територията на Република България, поради което са приложими разпоредбите на Закона за автомобилните превози, в който смисъл са и изложените аргументи в депозираните от адв.К. писмени бележки.

Процесната фактура № 010005055 е от 17.04.2012г. и по отношение на същата с оглед предмета – дължими и неизплатени суми е приложима общата пет годишна давност. Дори и да се приеме, че в настоящия случай е приложима 3г.давност, съобразно  Закона за автомобилните превози, то същата не е изтекла видно от приложеното по настоящото дело и ч.гр.д.№938/2014г., по което заявлението  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в ТРС на 28.11.2014г. /п.клеймо от 27.11.2014г./. По изложените съображения, възраженията на ответника за изтекла в негова полза  погасителна давност се явяват неоснователни.

Съдът счита, че предявения положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 за доказване съществуване на вземане, което произтича от производствдото по чл. 410 от ГПК е основателен и доказан до претендирания размер.

От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице, по допуснатата експертиза – неоспорено от страните се установява, че фактура № 010005055 от 17.04.2012г. е надлежно осчетоводена при ответника по счетоводна сметка №401 «Доставчици» по партида на  «Стабил-Ди»ЕООД, същата е отразена в дневник на покупки на ред 77 и данните са декларирани в НАП със справка декларация вх.№11001033919 от 11.05.2012г. Експерта е отразил, че ответното дружество е ползвало  данъчен кредит за стойността на  ДДС, отразена в процесната фактура. Вещото лице  е констатирало размера на задължението - 564.00 лева, както и обстоятелството, че към датата на  проверката /20.03.2015г., ответника не е извършвал  плащане по фактурата.

Основателна и доказана се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва върху неплатените вноски по цитираното по-горе споразумение, изчислена от вещото лице в размер на 149.39 лева за периода 23.04.2012г. до 28.11.2014г.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 540.00 лева, представляващи разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и за експертиза.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита, че е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на „М+Н" ООД с ЕИК 110037222, със седалище и адрес на управление: град Троян, ул. "Асен и Петър" № 1, представлявано от управителите Ангел Минков Таслаков и Минко Ангелов Таслаков, ЧЕ ДЪЛЖИ на „СТАБИЛ-ДИ” ЕООД,  ЕИК/код по БУЛСТАТ: 115622347, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перуника” № 37,  със законен представител Деан Янков Стоянов сумата 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, представляваща дължима и незаплатена сума по сключен между страните договор за превоз, с предмет извършената транспортна услуга от гр. Сеново до гр. Пловдив, по Фактура № 0010005055/17.04.2012г. на стойност 564.00 лева с ДДС заедно със законната лихва , считано от 28.11.2014г., сумата 149,39 /сто четиридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ лева – мораторна лихва за забава в плащането за периода от 23.04.2012г. до 28.11.2014г., сумата 29,00 /двадесет и девет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 160.00 /сто и шестдесет/ лева - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „М+Н" ООД с ЕИК 110037222, със седалище и адрес на управление: град Троян, ул. "Асен и Петър" № 1, представлявано от управителите Ангел Минков Таслаков и Минко Ангелов Таслаков, ДА ЗАПЛАТИ на „СТАБИЛ-ДИ” ЕООД,  ЕИК/код по БУЛСТАТ: 115622347, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перуника” № 37,  със законен представител Деан Янков Стоянов сумата от 540.00 – петстотин и четиридесет лева сторени  по делото разноски на ОСНОВАНИЕ  чл.78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: