РЕШЕНИЕ

 

№ 320 

 

гр. Троян, 16.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на осемнадесети септември,  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 355  по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявена е искова молба от В.А.Я. *** против П.Р.Ц. *** правно основание чл. 109 от ЗС.

В исковата молба се излага, че страните са съседи. Твърди се, че ищецът е собственик на СГРАДА с идентификатор 73198.508.128.1 по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес в гр.Троян, ул."Амбарица" №36А, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи-2/два/, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, която сграда е построена по силата на отстъпено право на строеж върху държавен поземлен имот с идентификатор 73198.508.128, ведно с ОПС върху този имот, както и всички други подобрения в имота, а ответникът е собственик на СГРАДА с идентификатор 73198.508.129.1 по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед Р Д-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес в гр.Троян, ул.:"Амбарица" №38, със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи-2/два/, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, която сграда е построена по силата на отстъпено право на строеж върху държавен поземлен ИМОТ с идентификатор 73198.508.129, ведно с ОПС върху този имот.  Излага, че в продължение на много години ответникът е изграждал по границата между техните два имота обекти както следва:

- тухлена стена широка около 1м, висока около 2м и дебела 25см., която представлява част от дърварник, построен незаконно от ответника плътно на границата между двата имота, без да са спазени изискуемите три метра отстояние;

- плътна бетонова стена, в продължение на тухлената, изградена по границата между двата имота с дължина около 5 м., височина около 2м. и дебелина около 25-30 см.;

- бетонна площадка, положена върху изградената тухлена и бетонна стена, плътно до имотната граница, която служи за покрив на дърварник;

- бетонно стълбище, изградено по границата между двата имота, в продължение на бетонната площадка,

- конструкция от метални тръби с диаметър ф 50-60 мм и височина 4-5 метра, върху която полага ламаринен покрив и обособява навес, а когато свали покрива, използва металната конструкция като простор за изтупване на килими и черги.

Счита същите за незаконни, тъй като са построени без никакви строителни книжа, без негово и на неговия праводател съгласие и същите противоречат на териториално устройствените норми, строителните правила и разпоредби в Република България, както следва:

Моли съда да постанови решение, по силата на което ответника да бъде осъден да премахне незаконно изградените на границата с неговия имот обекти. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адв.Д.Ч. *** и адв.В.Ш. от АК-Ловеч. Процесуалните представители на ищеца поддържат становището си изложено в ИМ по съществото на спора, като аргументите си доразвиват в представени по делото писмени защити.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника с вх.№ 3537/04.06.2014 година  по описа на ТРС, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Твърди, че отношенията между него и праводателите на ищеца, / неговите дядо и баба/ са влошени, че до момента има подадени от тях над 20-30 жалби до различни институции, с които дядото на ищеца - В.М.И. е искал всевъзможни неща, включително и установяване на незаконно строителство в имота на ищеца. Излага, че със заповед № ж-02-226 от 16.12.2004 год. на Кмета на Община Троян страните са били задължени да премахнат в срок от три месеца незаконно изградената в имота на В.И. тоалетна, а в неговия имот - незаконно построен навес, за който ищец твърди в исковата молба, че съществува и към момента. Твърди, че не е налице незаконно строителство, в неговия имот, което обстоятелство е констатирано от Община Троян по повод жалба вх. № 06-26 от 13.02.2014 год., като становището на Общината е, че се касае за благоустройство, построено преди повече от 25 години. Излага се, че ищецът е собственик на къща, но не и на недвижимия имот, а правото на ползване, което се твърди, че е нарушено е запазено в полза на неговите праводатели.

Отделно от това заявява, че ищецът е придобил собствеността върху къщата, повече от 25 години след като са изградени благоустройствените подобрения в имота. Излага, че подобренията са правени с оглед на това, че теренът в западната част на двора е скала, има голяма денивелация, без подобренията е неизползвам и опасен от свличане на земна маса и вода, както в двора на ищеца, така и в неговия двор, а част от тези подобрения са правени съвместно с праводателите на ищеца, тъй като е невъзможно да бъдат направени без да бъде осигурен достъп до имота на ищеца. Твърди, че от 14.01.2014 год., - от момента, в който ищецът е собственик на съседната сграда, няма никакви извършени подобрения в неговия си имот. Твърди, че в момента  на придобиване на собствеността върху сградата, на ищеца му е било известно какво е действителното положение и какви благоустройствени промени са направени. В съдебно заседание, ответникът редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Ц.А. от ЛАК, който поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора и в представена по селото писмена защита.

Съдът, като се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и отговора доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По делото е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищеца след като е придобил имота никога не е отправял покани към ответника да преустанови действията си.

С представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 7, том І, рег.№ 159, дело № 4/14.01.2014 година на нотариус Маргарита Гладкова с район на действие РС гр. Троян, ищеца се легитимира като собственик на недвижим имот, за който твърди, че е засегнат от неправомерните действия на ответника.

Представена е скица № 15-67949 от 20.03.2014 година на СГКК – Ловеч, от която се установява, че процесната сграда е заснета идентификатор 73198.508.128.1 по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес в гр.Троян, ул."Амбарица" №36А, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи-2/два/, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,

Представен е договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 14.02.1978 година, от който се установява, че сграда с идентификатор 73198.508.128.1 е построена по силата на отстъпено право на строеж върху държавен поземлен имот с идентификатор 73198.508.128, ведно с ОПС върху този имот.

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 118, том ІІІ, рег.№ 4783, н.дело № 464/29.11.2011 година нотариус Димитър Кънчевски с район на действие РС гр. Троян, с който са признати за собственици по извършено строителство в условията на СИО на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 73198.508.128.1

Представени са скици-извадки – 2 броя от КККР за ПИ 73198.508.129 и за сграда 73198.508.129.1, извадка от кадастралния регистър на недв.имоти за Община – Троян,

Представено е писмо от Община Троян изх.№ Ж-02-26/10.05.2014 година по жалба вх.№ Ж-02-26 от 13.02.2014г., и писмо изх.№ Ж-02-226/16.12.2004 година на Община Троян.

На основание чл.204 от ГПК е допуснат и извършен на 26.06.2014г. оглед на място.

По делото са разпитани свидетелите Т.А.Т., В.М.И., И.Х.Й. И М.И.А..

От разпита на св. Т.Т. се установява, че същия няма непосредствени впечатления, а пресъздава информация, получена от свидетеля В.М.И. /дядо на ищеца/:”…..Не мога да кажа точно, но откъм улицата имаше ограда. Между двата имота не знам да е имало ограда. От ищеца знам, че в дъното на имота е имало тоалетна. Не знам какво друго е имало. Не съм влизал в къщата. От него знам, че със съседа – ответника по делото са имали проблеми……Не мога да кажа кога е правена съседната къща, но е строена след тази къща. Не знам дали я е имало тази бетонна стена. Не знам кой я е правил тази бетонна и тухлена стена. От В. знам, че съседа я е правил. …..От В. разбрах, че е съборена тоалетната на двора….. Не ми е казвал, защо е съборена….”

От показанията на свидетеля В.М.И. /дядо на ищеца/ се установява, че :”…Моята къща е правена преди 34 години и имам документи за нея.Съседната къща я нямаше, когато строих моята къща. Преди 24-5 години е строена съседната къща. Мястото за къщата ми е дадено от общината. …… Когато ми дадоха мястото не беше заградено. Аз съм правил оградата, коловете, мрежата, но без зелената мрежа. Оградата започва от улицата и стига до края на бетона. Поставих телена мрежа. Аз съм изградил в дъното на бетона, перпендикулярно на оградата, подпорна бетонна стена. След като построи къщата П. направи бетонна стена. Аз никога не съм давал разрешение и никога няма да му дам да направи тухлената и бетонната стена…..” Свидетеля твърди, че ответникът е изграждал бетонната и тухлената стена от собствения си имот, без да влиза в двора на съседа си, като подробно обяснява механизма на изграждане. Признава, че „…Тази колона, намираща се в края на бетонната стена с дървените фусове, съм я правил аз. Аз съм правил бетонната стена, като съм я направил по-навътре от границата…. Преди повече от две седмици махнаха навеса, както и дървата си…..”. Твърди, че „…..Тухлената стена е иззидана от ответника, от неговата страна. Тухлената стена си измаза пак откъм неговата страна, като изгради малко, след това измазва, пак гради и пак измазва…..”, т.е. всички действия, по изграждането са осъществени от ответника изцяло от негова страна, без да е влизал в имота на ищеца.

От показанията на свидетеля М.И.А. се установява, че същия е съсед на страните и живее в къщата, която се намира срещу къщата на ищеца. Свидетеля има непосредствени впечатления свързани с изграждането на двете жилищни сгради – на ищеца и на ответника. Същия твърди, че:„….Преди да покрие П. къщата са правени стъпалата…..Навеса на П. беше от тръби, от които се прави скеле и покрит с ламарина, но сега го няма навеса. Има 3-4 години откакто беше направен навеса. Миналата година хвърлиха ламарината от навеса, някъде нагоре. Преди 3 месеца демонтираха и тръбите…. Тази тухлена стена П. я прави, когато прави къщата. Тухлената стена е нещо като ниша, от дясната страна на стълбището и е правена заедно с основите на къщата. Намира на северната страна на къщата на ответника. През 1986-7 година е правена бетонната стена, след строежа на къщата. Плочата отгоре върху бетонната и тухлената стена е правена след строежа им……”.

От показанията на св. И.Х.Й. се установява, че същият е участвал при строежа на къщата – 1985-86г. Свидетелят удостоверява с показанията си, че по това време не е имало ограда между двата имота. Свидетеля е категоричен, че „…..Първата стена между къщата и границата е правена с основите на къщата. Стената е част от тях, а отдолу е скала, за да не се вижда, а е и като за отводняване. Зад тази стена е скала и стената я прикрива, тя е част от основите на къщата на П.. Бетонната стена от къщата до границата назад е правена едновременно, то е видимо……Плочата над тухлената стена е правена с първата плоча на основите…..”. Свидетелят подробно описва процесния навес, като е категоричен, че „….Ламарината махнахме по-онази година – 2012 година, а миналата година коловете ….”.

По делото са допуснати и изслушани три съдебно-технически експертизи, по които са изготвени заключения от инж.В.П., арх.Ц.К. и инж. К.К.. Изготвеното от в.л.П. заключение е прието като доказателство по делото, от страна на ищеца без възражения. Ответника, чрез проц.представител изразява становище, че не приема заключението, тъй като от дадените  в с.з. обяснения от вещото лице, се установи, че не е използвал опорни точки за геодезически измервания, но конкретизира, че според него, допустимата грешка при нанасянето на един план е до 20см. и точно с толкова, процесната част от оградата, навлиза в имота на ищеца.

По делото е прието като доказателство изготвено заключение от арх.К., която в с.з. конкретизира, че двата терена /на ищеца и ответника/ са стръмни, видимо те са подравнени в частта, в която са построени жилищните сгради. Според експерта, „……местоположението на подпорната стена влече и местоположението на терасата отгоре…..Не случайно съм използвала в експертизата си термина „надлъжно укрепване на ската и напречно”. Първо започва строителството на жилищната сграда на ищеца, той е подравнил терена, т.е. отрязал е от ската, за да осигури възможност за изливане на основи, за бъркане на бетон и т.н., едната площадка. Мястото където е направена подпорната стената, е било маркирано още с това строителство……Няма как, след като строителството на другата къща - на ответника, започва години след това, този скат да не поддаде на естествените атмосферни влияния и да не се срине, ако той не е бил първоначално, макар и частично укрепен….. Построяването, отливането на надлъжната и напречната подпорна стена, бетонната тераса е в следствие от изливането на тази надлъжна и напречна стена, тя просто е покрила терена, който е ограден от тези две стени. ……. терасата е един вид дострояване на терена. Ако терена беше оставен непокрит, не запечатан, т.е. да бъде предпазван от атмосферни влияния, това щеше да навлажнява къщата на ответника от водите, които се стичат от ската, щеше да има стичане на снежни маси, на води в двора на ищеца.….”. Вещото лице е категорично, че съгласно разпоредбите на чл. 48, ал.4 от ЗУТ „…..строителството на плътна ограда между съседни имоти, с височина на плътната част - 0.60см, какъвто е случая се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище - 1-ви етаж на сграда в съседния УПИ, е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Тоест, в случая, плътната част, приемаме, че играе ролята на подпорна стена, по-висока е от 60см, но разстоянието е по-голямо от височината на оградата, доказано е с геодезическата експертиза….”. Архитект К. заявява, че заключението и е съобразено със заключението на геодезическата експертиза и според нея изисквания на разпоредбата са спазени. В тази връзка счита, че констатираното от инж.П. обстоятелство, че „…оградата навлиза с 20см…….. ако се потвърди експертизата за 20см навлизане, значи 20см са допустима грешка, но ако се окаже, че са повече, тогава бих могла да си изменя становището си….”.

Тъй като беше установено от вещото лице П., по допуснатата съдебно-геодезическа експертиза, че при изготвяне на заключението си е ползвал готово оцифряване на регулацията по плановете за квартала, в който се намират процесните сгради, а не е извършвал ново оцифряване, на вещото е поставена допълнителна задача по реда на чл.201 от ГПК, за която същия заяви, че не би могъл да изпълни, поради липса на необходимите за това уреди. Това обстоятелство налага изготвянето на повторно заключение, като за вещо лице е назначен инж. К.К..

В с.з. вещото лице К. установява, че в изготвеното заключение, със синя линия,/ която се съхранява в Община Троян като цифров модел на регулационния план/ е посочил оцифрената регулационна линия, а с кафява линия - регулационната линия от регулационен план, с която той е оцифрил част от регулационния план. На комбинираната скица, приложена към заключението на вещото лице е отразена и трета линия в зелен цвят, която според експерта представлява „…..заснетите на място - огради, стъпала, площадки, това което е в действителност. Според вещото лице, „…..За мен вярната е кафявата линия, която е регулационната линия от регулационния план……За мен кафявата линия е действащата дворищна регулационна линия между двата парцела – ХVІІІ и ХІХ. Но тъй като, пак казах, при строителството на някоя от сградите е допусната грешка при трасирането, т.е. тези сгради двете - процесните на двете страни се намират на разстояние 6м една от друга, което означава по 3м отстрани на дворищната регулационна линия. Тъй като са сгрешени, сега едно ново ограждане по тази линия, по кафявата линия, ще доведе до това, че сградата на ищеца няма да има отстояние от 3м. от страничната дворищна регулационна линия….”. На зададения от адв.Ч. въпрос, „…че на праводателя на доверителя ми е отстъпено право на строеж на 268 кв.м. със Заповед № 23/02.02.1978 година, а понастоящем площта на имот № 129, на доверителя ми е 237 кв.м., тя е по-малко площта….”, вещото лице, съобразявайки приложената към заключението комбинирана скица, счита, че разликата в квадратурата се явява, поради следното обстоятелство: „…В западната част нагоре по баира, там не е приложена регулацията. Оградата не е направена по регулационната линия….”.

В заключение, експерта е категоричен, че „….От ръчната скица е видно, че Парцел 19 по сините линии - оцифрените линии, изкуствено е преместено в южна посока спрямо действителните кафяви регулационни линии, за да се осигури по 3м от двете страни…… Кафявата регулационна линия попада изцяло в имот № 128 и ….. Имот № 129 в северна посока има право да ползва до регулационната линия по регулационния план, т.е. кафявата линия….”.

След като се запозна със становищата на страните и със събраните по делото доказателства, съдът прие следното:

Районен съд Троян е сезиран с вещен, негаторен, осъдителен иск за собственост върху недвижими имот, с правно основание на иска чл. 109 от ЗС.   Ищецът следва да установи , че е собственик на вещта , чиято защита търси по съдебен ред или пък е носител на ограничено вещно право върху вещта; да докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта, което неоснователно действие да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост , спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на вещта, като извършеното действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска.

Съдебната практика приема, че предмет на преценка от съда и правнорелевантни са само онези неоснователния действия, които са посочени в обстоятелствената част на исковата молба .

В исковата молба се твърди, че изградените от ответника - тухлена стена широка около 1м, висока около 2м и дебела 25см., която представлява част от дърварник, построен незаконно от ответника плътно на границата между двата имота, без да са спазени изискуемите три метра отстояние; - плътна бетонова стена, в продължение на тухлената, стена изградена по границата между двата имота с дължина около 5 м., височина около 2м. и дебелина около 25-30 см. - бетонна площадка, положена върху изградената тухлена и бетонна стена, плътно до имотната граница, която служи за покрив на дърварника. - бетонно стълбище, изградено по границата между двата имота, в продължение на бетонната площадка, - конструкция от метални тръби с диаметър ф 50-60 мм и височина 4-5 метра, върху която полага ламаринен покрив и обособява навес, а когато свали покрива, използва металната конструкция като простор за изтупване на килими и черги са незаконни.

Самият факт на изграждане на незаконната постройка не дава основание да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. Изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява такова неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост върху този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените от законите /ЗТСУ(отм), ЗУТ, ЗПИНМ(отм) и други/ строителни правила и норми. Когато един незаконен строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително разрешение, както е в настоящия случай, липсата на строително разрешение не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот.

От данните по делото се установи, че през 1978 год. с Договор за отстъпено правото на строеж върху държавно урегулирано дворно място на дядото на ищеца са отстъпени 268 кв.м., представляващи ½ идеална част от парцел XVIII, в кв. 41, по плана на гр. Троян, като строежът на къщата, с оглед свидетелските показания е завършил през 1980г.

На 16.12.1986 год. на ответникът П.Р.Ц. с Договор е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място от 251 кв.м., представляващо 1/2 идеална част от северозападната половина на парцел XIX, кв. 41, находящ се в гр. Троян, кв. „Кнежки лъг". На 08.01.1987 год. с Протокол №1, Община Троян дава строителна линия за изграждане на жилищната сграда на ответника, като същата година е завършен строежа. Съгласно §16. ал .1 /Доп., ДВ, бр. 65 от 2003 г. /Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване/.

От показанията на свидетелите М.И.А. и И.Х.Й. които имат непосредствени впечатления за периода и начина на изграждане на „бетонната стена, бетонната ограда, бетонното стълбище и плоча” се установява, че те са изпълнени заедно със строежа на къщата на ответника. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни, тъй като същите се подкрепят по безспорен и категоричен начин и от становището на вещото лице арх.Ц.К., според която, бетонната ограда, бетонното стълбище и плоча са изпълнени заедно със строежа на къщата. Такова е и становището на Община Троян в приложеното като доказателство по делото писмо от Община Троян, с адресат В.М.И. и с копие до ответника по делото П.Р.Ц., от което се установява, че по повод подадена до Община Троян „поредна жалба” от ищеца по делото срещу ответника, с твърдение за незаконност на „иззидана стена по границата между имотите, изградени стъпала със стълбищна площадка” са извършени пет проверки, при които е установено, че няма незаконно строителство в имота на П.Р.Ц.. Категорично е отразено, че „….Стъпалата със стълбищните площадки и тухления зид към тях не представляват строеж по смисъла на ЗУТ, а са направени за благоустройство на терена, поради голямата му денивелация, още в периода на строителството, т.е. преди повече от 25 години /л.22/. Единствената незаконна постройка, констатирана от общинската администрация в имота на ответника П.Р. е навесът от метални тръби, за който Общината е дала предписание за премахване и същият, според свидетелските показания, е бил премахнат през „2012 и 2013г„” . В тази връзка, при извършения оглед на място /26.06.2014г./, съдът констатира, че процесния навес действително е демонтиран и не съществува в имота на ищеца.

Съдът счита, че не следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля Т.А.Т., тъй като същите не допринесоха за изясняване на факти и обстоятелства свързани с предмета на делото, понеже се установи, че свидетеля няма непосредствени впечатления, а фактите, които споделя са му известни от дядото на ищеца – св. В.И..            

Съдът внимателно анализира показанията на свидетеля В.М.И. /дядо на ищеца/, с оглед на евентуална заинтересованост от изхода на делото и намира същите за заинтересовани по смисъла на закона, тъй като се опровергават от събрания по делото доказателствен материал - свидетелски показания на М.И.А. И И.Х.Й., становището на в.л. К., досежно момента на изграждане на описаните в ИМ обекти, за които се твърди че са незаконни”. Отделно от това, при извършения оглед на място и съответно разпит на свидетели, св.В.И. категорично заяви: „… Моята къща е правена преди 34 години и имам документи за нея. Съседната къща я нямаше, когато строих моята къща…..Мястото за къщата ми е дадено от Общината. Аз съм заградил мястото си заради кражби. Когато ми дадоха мястото не беше заградено. Аз съм правил оградата, коловете, мрежата, но без зелената мрежа. Оградата започва от улицата и стига до края на бетона. Поставих телена мрежа. Аз съм изградил в дъното на бетона, перпендикулярно на оградата подпорна бетонна стена. След като построи къщата П. направи бетонна стена. ….”. Оградата, която според свидетеля тръгва от „….улицата и стига до края на бетона…”, на практика представлява оградата, която разделя двата имота /на ищеца и ответника/ и за местоположението на която бяха изготвени двете експертизи – от в.л. П. и от в.л.К.. В тази връзка и двете експертизи са категорични, че по отношение на двата имота /на ищеца и ответника/ има разлика между дворищния регулационен план на хартиен носител и оцифрения модел в последствие. Според в.л. инж. К. ищецът ползва със средно 80см. повече от това, което му е предоставено с Договора за отстъпено право на строеж, а според в.л. П. процесната част от оградата, навлиза в имота на ищеца с 20 см., което е „допустима грешка при нанасянето на един план”. От друга страна, незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този строеж не смущава правото на собственост на ищеца, тъй като иска по чл. 109 от ЗС не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на административни органи. Предвид това законността на строежа не е единственото основание да се уважи иска по чл. 109 от ЗС и не е пречка за уважаването му, тъй като административните актове установяват и определят само техническата възможност и благоустройствена допустимост на строежа т.е. съответния му вид от гледище на обществения интерес”, но те не могат да установят дали тези права не засягат права, които са чужди. / ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК и Р. № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/99 г., IV г.о./.                          

Както беше отбелязано по-горе, даваната с този иск правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта, предполага изрично посочване в исковата молба какви са извършените от ответника действия, с какво точно те смущават неговото право на собственост, за да може в рамките на това основание и заявен петитум съдът на даде съответната защита на накърненото право на собственост. Тази защита на собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля.

 В конкретния казус ищеца не установи, с какво построените в имота на ответника обекти му пречат или смущават да упражнява правото си на собственост. / В тази насока е и трайната практика на ВКС- решение №493 от 24.06.2010г. на ВКС по гр.д.№719/2009г, І г.о. ГК, постановено по чл.290 от ГПК, ТР №31 от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г., ОСГК, решение №411 от 02.03.1999г. по гр.д.№2190/98г.-V г.о., решение №139 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д.№457/2009г., І г.о., ГК, и др./.

Съдебната практика трайно приема, че не е достатъчен само факта на незаконността на строежа, за да бъде премахнат, т.е. да бъде изпълнен фактическият състав на чл.109 от ЗС. Приема се, че строежа може да бъде премахнат само ако той пречи по някакъв конкретно установен начин на собственика на земята, да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

В тази връзка съдът анализира и представените по делото заключения изготвени от вещите лица геодезисти – инж.П. и инж.К. по допуснатите експертизи, които намира за безпристрастни, но по отношение на тяхната обективност, съдът счита, че следва да съобрази изготвеното заключение от инж.К., а не това на инж.П., тъй като се установи, че инж.П. не е ползвал „опорните точки" от дворищните регулационни планове и уличната мрежа, същия заяви, че лично не е заснемал с уред подобренията, а е приел за достоверна информацията, отразена в кадастъра, т.е. в кадастралния план, а последния представлява „Графическо изображение - снимка на онези дадености от траен характер, които са изградени от човека или създадени от природата в конкретна местност или населено място.”, но не съдържат данни за точното им пространствено положение и размери. 

Съгласно изготвеното от инж. К. заключение и заявеното от него в проведеното съдебно заседание от 18.12.2014 год., „….ищецът ползва със средно 80см. повече от това, което му е предоставено с Договора за отстъпено право на строеж….”, т.е оградата е изградена изцяло в имота на ответника. Според експерта, посочените обекти „стълбища, дърварници, плочи” са подобрения и, нямат допирна точка с регулационната линия, а попадат в парцел ХІХ, който е на ответника. Най-малкото разстояние е 40см от издаденото стълбище до регулационната линия - кафявата линия.”, които отговори на експертите са приобщени като доказателствен материал по делото с протоколно определение на съда.

В проведеното на 25.05.2015г. открито с.з., по искане на процесуалните представители на ищеца, в.л. К. коментира Протокол № 1/01.08.1987 г. за дадена строителна линия и ниво в имота на ответника. Според инж. К.” …Обозначени са - 3м. отстояние от страничната регулация и уличната регулация. На скицата, която съм приложил, откъм уличната регулация са спазени 3м към парцел ХVІІІ. Сравнявам: Записано е 3м от уличната регулация – спазено е, записано е 3м от страничната дворищна регулация откъм парцел 18 на ищеца. Разстоянието от къщата до зелената линия, пак казвам след като измеря с линийката е около 3 метра. Другите разстояния в дъното където са стъпалата са описани. Откъм западната страна до оградата е малко по-малко от 3м, около 2.95м, което означава, че спрямо този парцел котировките записани в Протокол № 1/1987 г. са вярно изпълнени на място.”  

Не на последно място, съдът съобрази и  приложено като доказателство Удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ изх. № У06-257 от 29.10.2014 год., в което главният архитект на Община Троян — арх. Боян Кръстев, в чиято компетентност е да определи законността или не на един строеж изразява становище, че ”…въпросното подобрение- бетонна стена, площадка и стълбище" в парцел XIX - северна ½ идеална част, кв. 41, по плана на град Троян в никакъв случай не представлява самостоятелен строеж, а е част от благоустрояването на парцела. Всички имоти от западната страна на ул.”Амбарица” са стръмни към дъното си и имат подобно благоустрояване от времето, когато са застроявани.”. Според арх.Кръстев, за парцел XIX - северна ½ идеална част, кв. 41, по плана на град Троян са налице всички строителни книжа, съобразно действието на ЗТСУ и ППЗТСУ към 80-те години на миналия век, т.е. преди повече от 30 години.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото,на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва ищеца да бъде осъден да заплати общо на ответника сторените разноски, които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1560.00 лева.

Мотивиран от горното Троянски Районен съд,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В.А.Я. ***, ЕГН ********** срещу П.Р.Ц. ***, ЕГН **********, с който се иска да бъде осъден ответника да премахне - тухлена стена широка около 1м, висока около 2м и дебела 25см., която представлява част от дърварник, построен незаконно от ответника плътно на границата между двата имота, без да са спазени изискуемите три метра отстояние;  плътна бетонова стена, в продължение на тухлената, изградена по границата между двата имота с дължина около 5 м., височина около 2м. и дебелина около 25-30 см.; бетонна площадка, положена върху изградената тухлена и бетонна стена, плътно до имотната граница, която служи за покрив на дърварник; бетонно стълбище, изградено по границата между двата имота, в продължение на бетонната площадка и конструкция от метални тръби с диаметър ф 50-60 мм и височина 4-5 метра, върху която полага ламаринен покрив и обособява навес, а когато свали покрива, използва металната конструкция като простор за изтупване на килими и черги.

ОСЪЖДА В.А.Я. ***, ЕГН ********** да заплати на  П.Р.Ц. ***, ЕГН **********, сторените разноски в размер на 1560.00 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева .

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: