Р Е Ш Е Н И Е

град Троян, 28.12.2015 г

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                           Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 465 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от Е.Х.С. *** против ЕТ „Креон Груп-Петя Стефанова”, представлявано от Петя Николаева Стефанова със седалище и адрес на управление с.Орешак, община Троян, обл.Ловеч, ул.Хр.Ботев №4, с която е предявен иск  с правна квалификация чл.224 от КТ – обезщетение за неизползван годишен отпуск.  

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията за 2013г., тъй като отпускът  не е отлаган по реда чл.176 от КТ,  за периода 2010г. до  2012г. се прави възражение за изтекла погасителна давност, а обезщетението претендирано за 2014г. се счита за недължимо, с оглед основанието, на което е прекратен трудовия договор, а именно- дисциплинарно уволнение, което становище не се поддържа от процесуалния представител на ищцата в проведеното на  29.10.2015г. открито съдебно заседание.                                                                                                                                     

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК е предявен от ответника ЕТ „КРЕОН-ГРУП-ПЕТЯ СТЕФАНОВА", чрез адв.Б.Д. от ЛАК насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК, срещу Е.Х.С., с правно основание чл.221 ал.2 от КТ, представляващо  обезщетение за работодателя в размер на 360.00 лева, в едно със законната лихва върху тази сума, както и лихва за забава в размер на 24.53 лева, за периода   29.11.2014г. до 31.07.2015г.                                                                                                        

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответника по насрещния иск – Е.С. изразява становище за неоснователност на претенцията по чл.221 ал.2 от КТ и недопустимост на акцесорната претенция.

В съдебно заседание ищцата  по първоначалния иск и ответник по насрещния лично и чрез пълномощника си адв.Д.М. от АК-Варна поддържа исковата си претенция и доразвива доводите си в представена писмена защита.

Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, чрез процесуалния си представител адв.Б.Д. от ЛАК, от своя страна по съществото на спора излага аргументи за частична основателност на предявените претенции. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е  работила в ответното дружество по силата на сключен трудов договор от 05.06.2006г., на длъжността продавач в хранителен магазин, находящ се в с.Орешак, Община Троян, обл.Ловеч, на осем часов работен ден,  при първоначално възнаграждение в размер на 185 лева. С последващи сключени трудови споразумения, трудовото и възнаграждение е увеличено до размера на минималната за страна работна заплата. На 04.01.2010г. Е.С. е излязла в отпуск по майчинство, който е продължил до 05.11.2014г.

По делото са представени 5 броя констативни протоколи, с които работодателят-ответник по първоначалния иск  е удостоверил обстоятелството, че ищцата Е.С. не се е явила на работа на 06.11.2014г., 07.11.2014г., 08.11.2014г., 09.11.2014г. и 10.11.2014г./л.18-22/.

Представена е нотариална покана чрез нотариус Димитър Кънчевски, рег.№525 при НК с район на действие РС-Троян с адресат Е.С., връчена и на 13.11.2014г., от която се установява, че същата е поканена на 18.11.2014г. в кантората му да даде обяснения /устно или писмено/ за неявяването си на работа за периода 06.11.2014г. до 10.11.2014г. включително /л.23/.

Представен е констативен протокол от 18.11.2014г. от нотариус Димитър Кънчевски, рег.№525 при НК с район на действие РС-Троян, с който се удостоверява, че до 15.30 часа на 18.11.2014г. С. не се е явила в кантората./л.24/

Приложена е Заповед №18 от 28.11.2014г., с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ищцата Е.Х. е уволнена дисциплинарно за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в не явяване на работа след изтичане периода на майчинство, считано от 06.11.2014г. до 28.11.2014г. /л.25/

Представена е молба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с искане за разрешение по чл.333 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на сключения на 05.06.2006г. трудов договор между Е.С. и ЕТ ”Креон-Груп-Петя Стефанова” /л.30/ и писмо изх.№0048-1795 от 28.11.2014г. от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение /л.31/.

Приложено е придружително писмо вх.№113901401867922 от 03.12.2014г. от ТД на НАП, с което се удостоверява, че прекратяването на договора е регистрирано в НАП.

Цитираните по-горе писмени доказателства се съдържат и в представеното по делото трудово досие на ищцата по първоначалния иск, в едно с други писмени документи, /повечето изходящи от ответника по първоначалния иск/, които съдът намира за ирелевантни за спора, поради което и не ги обсъжда.

На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи. Видно от заключението на в.л. Н.Р., през процесния период /04.11.2010г. до 05.11.2014г./ ищцата  по първоначалния иск и ответник по насрещния Е.С. не е подавала молби за ползване на платен годишен отпуск, такъв не и е начисляван по ведомости и не и е изплащан. Експерта е констатирал, че през този период същата е била в платен годишен отпуск по майчинство за двете си деца, като между двете отпуски е  била  и във временна нетрудоспособност / в болнични/. Вещото лице е установило, че за 2010г., 2011г.,2012г. и 2013година, на ищцата са се полагали по 20 работни дни платен отпуск за всяка календарна година, а за 2014г., т.е до 05.11.2014г. – 17 работни дни. При изчисляване размера на обезщетението по чл.224 от КТ  вещото лице е изготвило два варианта, както при първия вариант, обезщетението е в размер на 1433.66 лева,   изчислено на база  размера на минималната работна заплата към датата на уволнението, а именно- 340.00 лева. При втория вариант, обезщетението е в размер на 1547.15 лева, изчислен на база брутно трудово възнаграждение  на ищцата, за последния работен месец преди излизането и в отпуск по майчинство /бременност и раждане и отглеждане на дете– месец декември 2009г., което е било 335.00 лева.

Заключението се поддържа в съдебно заседание от вещо лице Р. и същото като обективно, компетентно и безпристрастно е прието като доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

             ПО ИСКА С  ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.224,ал.1 от КТ:

С ИМ ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1800. лева, който в съдебно заседание се поддържа съобразно втория вариант на заключението на вещото лице – до размер от 1547.15 лева, изчислен на база последно брутно трудово възнаграждение преди излизането и  в отпуск по майчинство.

            За да бъде уважен този иск следва да е налице прекратено трудово правоотношение с ищцата, като съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, обезщетението се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай, че са налице предпоставките за неговата дължимост от работодателя, няма значение дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните или е налице дисциплинарно уволнение.  Съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случаите когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 КТ. Предвидената давност има действие занапред и се отнася само за платения годишен отпуск, придобит от 2010 г. насетне.

Настоящия състав счита за неоснователни твърденията на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния, че отпускът за 2010г., 2011г. и 2012г. е погасен по давност, тъй като не е бил отложен по реда на чл.176 от  КТ, поради следните съображения: Съгласно чл. 38. от  НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ, Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.)   В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.”. Съгласно чл. 38а от същата наредба / в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г./ Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. В настоящия казус, отпускът за отглеждане на дете е изтекъл  на 05.11.2014г. След като приключи ползването на отпуските по майчинство, в рамките на двегодишен срок ищцата може да ползва платения си годишен отпуск за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.  В конкретния случай 2-годишният срок започва да тече от 31 декември 2014 г. -това е краят на календарната година, през която е отпаднала причината, довела до отложеното ползване на платения й годишен отпуск и този период продължава до 31 декември 2016 г., когато изтича 2-годишната давност по чл. 176, ал. 2 от КТ.

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че предявения иск с правно основание чл.224 от КТ е основателен.

 

            По отношение на размера на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 1433.66 лева, поради следните съображения:                                   В чл. 18, ал. 1 НСОРЗ е регламентирано как се установява среднодневното брутно трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 КТ се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.                                                   

Нормативно установено е обаче, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата, поради което,  обезщетението в настоящия казус следва да бъде определено в размер на 1433.66 лева,  - първи вариант в експертизата на вещото лице Р., изчислен на база установения размер на минималната работна заплата за страната към датата на уволнението, а именно- 340.00 лева.

            ПО ПРЕДЯВЕНИЯ НАСРЕЩЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.221 от КТ:                                                                                                                                         

Установено е, че  между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, което е било прекратено в случаите на чл.190 ал.1 от КТ – поради извършени нарушения на трудовата дисциплина е било наложено наказание „уволнение”. От данните по делото се установява, че Е.С. е работила на безсрочен трудов договор при ответника по първоначалния иск.                                                                                  

Ищецът по насрещния иск и ответник по първоначалния иск твърди, че дисциплинарно уволнения служител Е.С. му дължи обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ,  в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Размерът на обезщетението, което работникът дължи при „дисциплинарно уволнение“ при безсрочно трудово отношение е определен в закона и той е равен на размерът на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. В посоченият размер обезщетението се дължи без да е необходимо работодателят да доказва размерът на настъпилите вреди. В тежест на  ответника по насрещния иск е да докаже, че дължимото обезщетение е изплатено или че не се дължи. Ответника по насрещния иск твърди, че  е отправил молба до работодателя за освобождаване от заеманата длъжност преди да му бъде прекратен от работодателя договора със Заповед №18 от 28.11.2014г. чрез „уволнение”, но доказателства в тази насока липсват. Действително, съдебната практика приема изрично, че с прекратяването на договора от една от страните се погасява и правото на другата страна да прекрати договора на някакво друго основание (Решение №463/2002г. на ВС, ІІІ г.о.). В правната теория също се посочва, че е незаконно уволнението, извършено от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работника, след като изявлението му е достигнало до работодателя. В този смисъл е Решение №18/19.01.2007г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се посочва също, че такова уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това и като такова подлежи на отмяна. Такова доказване по делото не бе проведено. В тази връзка съдът намира, че направените възраженията на ответника, за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и процедурата по уволнението не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Незаконно уволнение работник разполага с възможност да оспори законността на уволнението по реда на чл.344 от КТ, което е следвало да направи в двумесечен давностен срок – съгл.чл.358 ал.1 т.2 от КТ. Искът за отмяна на уволнението е конститутивен, с уважаването му настъпва правна промяна – в този смисъл е както съдебната практика, така и правната теория – проф.Мръчков и „Коментар на КТ“. Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване на уволнението, то правна промяна няма да настъпи и уволнението ще запази своето действие дори и да е незаконно. Твърдения за предявяване на иск за отмяна на уволнението от страна на ответника няма, не са представени по делото и доказателства в тази насока, липсват и доказателства за  подадена от ответника по насрещния иск Е.С. молба за прекратяване на трудовото правоотношение, предхождаща уволнителната заповед. В този случай работодателят има право съгласно чл.221 ал.2 от КТ да получи от работникът обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който  е един месец. Брутното трудово възнаграждение на ответника, което съгл.чл.228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ е в размер на 335.00  лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ е 335.00 лева, поради което искът като основателен и доказан  следва да бъде уважен изцяло, като Е.С.  бъде осъдена да заплати на  ЕТ ”Креон-Груп-Петя Стефанова” сумата от 335.00лева, обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ - представляваща брутното и трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като е била дисциплинарно уволнена от работодателят, в едно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба /насрещния иск/ 03.08.2015г. до окончателното й изплащане. 

По отношение на разноските за иска с правно основание чл.224 от КТ:

Сторените от ищцата по първоначалния иск Е.С. разноски са в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение и 60.00 лева депозит за експертиза. Тъй като иска е основателен и доказан  до размер от 1433.66 лева, а до пълния претендиран размер от 1800.00 лева следва да бъде отхвърлен,  ответникът по първоначалния ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, иск следва да бъде осъден да заплати  на основание чл.78 ал.3 от ГПК сторените от страната разноски  съразмерно с уважената част, а именно в размер на 448.00 лева. Ищцата Е.С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 77.35 лева, представляваща ДТ за предявения иск, от която сума ответникът следва да и възстанови 61.88,  съразмерно с уважената част.

            Сторените от ответника по първоначалния иск ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова” разноски са в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 60.00 лева депозит за експертиза,  от които ищцата  по първоначалния иск Е.С. следва да бъде осъдена да  заплати на ответника по първоначалния иск 92.00 лева, съобразно отхвърлената част.

По отношение на разноските за насрещния иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ:

            Сторените от ищеца по насрещния иск ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, разноски  за адвокатски хонорар са в размер на 300.00 лева, а дължимата ДТ за иска е в размер на 50.00 лева, които суми с оглед уважаване на претенцията и на основание чл.78 ал.1 от ГПК  следва да бъдат заплатени от ответника по насрещния иск Е.С..

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, ЕИК 110513995, представлявано от Петя Николаева Стефанова. със седалище и адрес на управление с.Орешак, община Троян, обл.Ловеч, ул.Хр.Ботев №4, да заплати на Е.Х.С., ЕГН ********** ***, сумата 1433.66 лева –хиляда четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки  обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от 04.01.2010г. до 05.11.2014година,  ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2015г., до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения, до пълния предявен размер за сумата 1800.00лева – хиляда и осемстотин лева, ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Х.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, ЕИК 110513995, представлявано от Петя Николаева Стефанова със седалище и адрес на управление с.Орешак, община Троян, обл.Ловеч, ул.Хр.Ботев №4 сумата от 335.00 лева- триста тридесет и пет лева, обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ - представляваща брутното и трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като е била дисциплинарно уволнена от работодателят, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба /насрещния иск/ 03.08.2015г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, ЕИК 110513995, представлявано от Петя Николаева Стефанова със седалище и адрес на управление с.Орешак, община Троян, обл.Ловеч, ул.Хр.Ботев №4 да заплати на Е.Х.С., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 509.88 лева- петстотин и девет лева и осемдесет и осем стотинки, съобразно уважената/отхвърлена част  от исковете по чл.224 ал.1 от КТ и  чл.221 от КТ.

ОСЪЖДА Е.Х.С., ЕГН ********** ***, да заплати на ЕТ "Креон Груп-Петя Стефанова”, ЕИК 110513995, представлявано от Петя Николаева Стефанова със седалище и адрес на управление с.Орешак, община Троян, обл.Ловеч, ул.Хр.Ботев №4 сторените по делото разноски в размер на 392.00 лева- триста деветдесет и два лева, съобразно уважената/отхвърлена част, за исковете по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221 ал.2 от КТ, а на Държавата, по сметка на съдебната власт сумата от 127.35 лева- сто двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки ДТ за исковете по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221 ал.2 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: