РЕШЕНИЕ

 

  343

 

гр. Троян, 02.11.2015 год.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на 02.10.2015г. /втори октомври две хиляди и петнадесета/  година  в състав:

                                                                                   Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 478 по описа за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството е образувано по предявен иск от „ЯНГ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 831706506, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев”, ул. „Райко Алексиев” № 26, вх. А, ет. 1, представлявано от Франсин Колет Юнг, чрез пълномощниците Т.В.Т. и адвокат В.П.К., против „МАРТИ 1999” ЕООД, ЕИК 201678358, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Миревско” № 2, представлявано от управителя Тихомир Райков Георгиев, с правно основание чл.422 ал.І вр. чл.415 от ГПК.

Твърденията изложени в исковата молба, въз основа на които ищецът основава исковата си претенция са следните: Страните са били в търговски отношения, по силата на които ищецът е предал на ответника фуражни добавки, като за предадената  стока са били издадени две фактури: Фактура № 0000002572/07.01.2013г. и Фактура № 0000003194/21.08.2013г., стойността на които към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 567.60 лева с ДДС.

За събиране на вземането си, ищецът  подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 364/2015г. по описа на ТРС и  била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта, длъжникът възразил по отношение на едната Фактура с № 0000002572/07.01.2013г. за сумата от 384.00 лева, като в последствие е заплатил задължението и по втората фактура № 0000003194/21.08.2013г. Това, което не е заплатил са сторените разноски в заповедното производство в размер на 226.13 лева. Поради тази причина ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от установяване съществуване на вземането си по отношение на разноските сторени в заповедното производство.

 В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В.К. *** признава плащане на задължението, за което е издадена заповед  по ч.гр.д.№ 364/2015 г. на ТРС, като прави уточнение, че  по фактура № 0000003194/21.08.2013 г. към момента на подаване на заявлението е била дължима сума в размер на  360.00 лева, която е платена след подаване  на възражението от длъжника и преди образуване на настоящото производство, а сумата по фактура № 0000002572/07.01.3013 г., която също е претендирана със заповедта е била платена още през 2014 година. Отделно от това признава, че преди образуване на настоящото производство са били дължими само разноските по ч.гр.дело №364/2015г. на ТРС, които са заплатени след образуване на гр.д.№ 478/2015г. на ТРС. Претендира заплащане на разноски и в настоящото производство. Аргументите си адв.К. излага по съществото на спора.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв.Кремена Добрева от ЛАК, която поддържа становището изложено в исковата молба. Подробни съображения за неоснователност на претенцията развива по съществото на спора.

Тъй като  за допустимостта на производството съдът следи служебно, настоящият състав счита, че така предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

 Видно от материалите по изисканото ч.гр.д. № 364/2015г. на ТРС и приложено към настоящото дело, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата 567.60 – петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки, представляваща дължимо и неизплатено задължение по фактура № 0000002572/07.2013г. с падеж 06.02.2013г. и размер 384.00 лева и по фактура № 0000003194/21.08.2013г. с падеж 20.09.2013г. и размер 360.00 лева за доставени от кредитора фуражни добавки, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски в размер на 225 лева. /От приложената към  частното гр.д. вносна бележка за внесена ДТ се установява, че същата е внесена в размер на 26.13 лева, а адвокатското възнаграждение се претендира в размер на 200.00 лева, т.е. дължимите са в  размер на 226.13 лева/.

 В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил досежно дължимостта на сумата от 384.00 лева по Фактура № 0000002572/07.01.2013г. /л.16 от ч.гр.д.№ 364/2015г./

 С разпореждане №827 от 27.05.2015г. заповедният съд е дал указания до кредитора по реда на чл. 415 ГПК. В срока по чл. 415 ГПК, кредиторът е подал искова молба, в която е направил изявление, че ответникът е погасил дължимата главница в срока за възражение, но твърди, че същия е подал възражение срещу заповедта в часта за разноските.  Едновременно с това, кредиторът е представил и доказателства за предявяване на настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване вземането си единствено на разноските.

            Заявлението е постъпило в ТРС на 14.05.2015г. / пощенско клеймо от 12.05.2015г./

            На 18.05.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

На 27.05.2015г. е депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК досежно недължимостта  по Фактура № 0000002572/07.01.2013г.  

В проведеното на 02.10.2015г. открито съдебно заседание, ищецът признава плащане на задължението, за което е издадена заповед  по ч.гр.д.№ 364/2015г. на ТРС, като прави уточнение, че  сумата по фактура № 0000002572/07.01.3013 г., която също е претендирана със заповедта е била платена през 2014 година, т.е. към момента на подаване на заявлението, послужило за образуване на ч.гр.д.№364/2015г. на ТРС, задължението по фактура № 0000002572/07.01.3013 г. не е съществувало, тъй като е било погасено чрез плащане през 2014година.

Дължимата към момента на подаване на заявлението сума е по фактура № 0000003194/21.08.2013 г., която е заплатена на 03.06.2015г., видно от представена по гр.д.№478/2015г. вносна бележка, т.е  преди образуваното на 12.06.2015г. /пощ.клеймо на 11.06.2015г./ гражданско дело №478/2015г. по описа на ТРС, което обстятелство също се признава от ищеца.

В проведеното на 02.10.2015г. открито с.з., проц. представител на ищеца признава заплащане на дължимите по ч.гр.дело разноски, като твърди, че същите са заплатени на 23.06.2015г., т.е. след образуване на настоящото гр.д.№ 478/2015година.

В конкретния казус, съдът счита, че  приложение намира разрешението, дадено в т.10в на ТР № 4/2013г. на ОСГТК.

Установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК разноски е недопустим, доколкото те са последица от уважаване на заявлението. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането на кредитора посочено в заповедта за изпълнение. Затова и отговорността за разноските няма характер на самостоятелно съдебно предявено вземане и не се включва във формиране размера на цената на иска. След като кредиторът твърди, че е получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение след нейното издаване с твърдения, че в негова полза са останали дължими единствено разноските, за него правният интерес от предявяване иска по чл. 422 ГПК за това вземане е отпаднал. По отношение на разноските в заповедното производството кредиторът има възможността в срока по чл. 415 ГПК да иска издаване на изпълнителен лист по заповедта само в частта за разноските, позовавайки се на извършеното плащане на вземането по нея. Доколкото разноските не са включени в предмета на установителния иск, аргумент за което е и даденото разрешение в същото ТР, че по тях исковият съд се произнася с осъдителен диспозитив, то настоящото производство с така заявения петитум се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

В частта, в която производството по делото се прекратява като недопустимо,  Решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните.

При този изход съдът счита, че в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от ответника разноски в настоящото производство, които съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК възлизат на 300.00 лева разноски за един адвокат.

               Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 478/2015г. по описа на ТРС като недопустимо.                                                       ОСЪЖДА „ЯНГ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 831706506, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев”, ул. „Райко Алексиев” № 26, вх. А, ет. 1, законен  представител: Франсин Колет Юнг, пълномощници Т.В.Т. и адвокат В.П.К. ДА ЗАПЛАТЯТ НА „МАРТИ 1999” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 201678358, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Миревско” № 2, представлявано от управителя  Тихомир Райков Георгиев сторените  по делото разноски в размер на 300.00 – триста лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Ловешки окръжен съд, а в частта, в която производството по делото се прекратява като недопустимо, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните.   

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: