РЕШЕНИЕ

 

№ 5

 

гр. Троян,    08.01.2015год.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на единадесети декември  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 485 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

        

Предявен  е иск от „Търговия – Троян 98” АД, представлявано от Изп.директор Минко Димитров  Минков, против А.А.Б. *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за сумата от 3200.00, представляваща задължение по сключен между страните Договор за заем.

Излага се, че за така дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК №238 от 12.05.2014г., оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение №238 от 12.05.2014г. ,по реда на  чл.410 от ГПК, ответникът дължи на иищеца  сумата от 3200.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски за ДТ в размер на 64.00 лева.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява представител, излага становище по съществото на спора в представена по делото писмена защита  с вх.№5932 от 30.09.2014г. по описа на ТРС, с която моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът  е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за допустимост, но неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание  редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Емил Цветанов от АК-Ловеч - упълномощен защитник, който поддържа становището си  изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

От становищата на страните и приложените към делото писмени  доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото Договор за заем е видно, че на 10.04.2013г. страните са постигнали съгласие, заемодателят – ищец да предаде в собственост на заемателя – ответник сумата от 3200 лева, в брой,  като от чл.2. на Договора е видно, че сумата е предадена в брой.

Съгласно визираното в чл.3./1/ от Договора, заемната сума и уговореното възнаграждение следва да бъде върната до 1.12.2013година.                           Ответникът А.А.Б. не е върнал дължимата сума в срока  по чл.3/1/ от Договора - 1.12.2013г., която сума е претендирана с депозираното пред ТРС заявление вх.№ 2922 от 09.05.2014г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е издадена Заповед за изпълнение №238 от 12.05.2014г. Последвало е възражение от длъжника – ответник в настоящото производство, което обстятелство е инициирало производството по реда на чл.422 от ГПК, с образуване на гр.д.№485/2014г. по описа на ТРС.                         

Настоящия съдебен състав счита, че предявения положителен установителен иск за сумата от 3200.00 лева, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 във вр. чл. 45, ал.І от ЗЗД за доказване съществуване на вземане, което произтича от производствдото по чл. 410 от ГПК е основателен поради следните съображения:                                    

На първо място, в процеса не се оспорва обстоятелството, че действително между ищеца и ответника е  бил подписан договор за паричен заем, по силата на който ответника е получил сумата от 3200.00 лева.  Прави се възражение, че при подписването на договора страните са уговорили сумата  да не бъде върната в брой, а да се направи прихващане от дивидента, който се дължи на ответника в качеството му на акционоер в дружеството или пък прихващане от заплатата, която му се дължи в това дружество, но липсват каквито и да било доказателства в тази връзка. Нещо повече, от представените от ищеца доказателства и изразеното становище в молба вх.№5304 от 26.08.2014г. на ТРС се установява, че ищцовото дружество от момента  на регистрацията си не е разпределяло печалба за дивидент. Търговският закон съдържа изрична правна уредба за предпоставките и реда за изплащане на дивидент, като регламентира както правото на акционера да претендира изплащането му, така и правата на дружеството при изплатен на акционера дивидент, без да са били налице предпоставките за това,  което е предмет на друго производство. Отделно от това, дори и при наличието на тези специални правила и специален ред за реализирането на правата по дивидента /което обстоятелство не е налице в настоящото производство/, изплащането става с Решение на Общото събрание на акционерите за изплащане на дивидент, каквото  в настоящото производство липсват доказателства да е приемано.                       

В тази връзка са несъстоятелни изложените от процесуалния представител на ответника възражения за наличие на уговорки между Изпълнителният директор на дружеството – Минко Минков и ответника по делото А.Б. за прихващане на задължението по сключения между тях договор за заем  от 10.04.2013г., от една страна от дивидента който му се дължи, а от друга от заплатата му като член на борда на директорите, тъй като липсват доказателства за това.

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че страните са сключили договор за паричен заем на 10.04.2013г. за сумата от 3200.00 лева, която е предоставена в брой на ответника и която е следвало да бъде върната съобразно Договора до 01.12.2013г., което не е сторено от ответника. За останалите твърдяни от ответника Б. уговорки, досеожно недължимостта на процесната сума липсват каквито и да били доказателства.

С оглед на изложеното, настоящия състав счита, че иска като основателен следва да бъде уважен до претендирания размер от 3200.00 лева.

С оглед изхода на делото съдът счита, че претендираните  от ищеца по ч.гр.д.№369/2014г. на ТРС разноски следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер, съобразно уважената част от иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски,  в размер на 64.00лева, представляващи разноски за ДТ.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита, че е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Б., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ТЪРГОВИЯ – ТРОЯН 98” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 110053671, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Васил Левски” № 3, законен представител Минко Димитров Минков сумата от 3 200.00 – три хиляди и двеста лева, представляваща дължима и неплатена сума по Договор за паричен заем, сключен на 10.04.2013г. в гр. Троян между „Търговия – Троян 98” АД, в качеството на заемодател и А.А.Б., в качеството на заемател, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 64.00 – шестдесет и четири  лева - разноски по ч.гр.д.369/2014г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на „ТЪРГОВИЯ – ТРОЯН 98” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 110053671, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Васил Левски” № 3, законен представител Минко Димитров Минков направените в настоящото производство съдебно –деловодни разноски в размер на 64.00 – шестдесет и четири  лева, представляващи разноски за ДТ,  съобразно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: