Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   46  от 16.02.2015 година , гр. Троян

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при участието на секретар Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 525 по описа за 2014., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена  е искова молба от „Търговия Троян” АД, представлявано от Изп.директор Минко Димитров Минков против „Димто Трейд” ООД, представлявано от Владимир Борисов Иванов с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

В исковата молба се излага, че „Търговия Троян” АД е наемодател на „Димто Трейд” ООД, съгласно договор за наем от 01.04.2013 година, с който последния е бил задължен да заплаща месечен наем в размер на 340.00 лева без ДДС, а от 01.04.2014 година, съгласно Анекс към договор за наем – 370.00 лева без ДДС. Отделно от това ответникът е бил задължен да заплаща и разходи за такса битови отпадъци и ел.енергия, които същия не бил заплатил, като дължимите консумативи са в размер на 4339.97 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за съществуващо вземането и осъди ответника да му заплати сума в размер на 4339.97 лева.

            В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства и моли съда да уважи предявения иск, както и да  му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

При предвидената процедура по реда на чл.131 ал.1 от ГПК  ответникът е представил писмен отговор, в който излага възраженията си и прави доказателствени искания.

            Ответникът е заявил, че оспорва изцяло предявения иск, като недопустим и неоснователен, тъй като от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба не е ясно тази сума в размер 4339.97 лева за какво се дължи – за наеми, за ток, вода или друго. Според ответникът, исковата молба е нередовна, тъй като не ставало ясно какво точно дължи, поради което няма възможност и да се защити, да ангажира доводи и доказателства. Заявява още, че представените два документа - договор за наем и анекс, не са подписани от управителя на фирмата.

С уточняваща молба вх.№ 5868/26.09.2014 година ищецът е конкретизирал иска си по периоди и суми, като претендира наем за периода 01.09. –31.03.2014 година в общ  размер на  2964.00 лева, ел.енергия за периода 01.10.2013 година – 31.03.2014 година в размер на 1277.55 лева, вода за периода от 01.08.2013 година – 31.03.2014 година в размер на 15.92 лева и такса битови отпадъци за периода от 01.12.2013 година  - 31.03.2014 година в размер на 82.50 лева, т.е. общо дължимата сума към 31.03.2014 година е в  размер на 4339.97 лева.

В съдебно заседание  за ищцовото дружество не се явява представител. Становището си по съществото на спора изразяват в молба вх.№280/16.01.2015г. по описа на ТРС. Представен е списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК.

Ответното дружество се представлява в процеса от адв. В.Н. ***, който счита предявената искова претенция за неоснователна. Аргументите си излага по съществото на спора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от приложените по делото доказателства е видно, че между страните е съществувала облигационна връзка по силата на сключен на 01.04.2013г. Договор за наем на недвижим имот, с предмет: Обект находящ се в гр.Троян, ул.Ген.Карцов №10, с кадастрален номер 73198.505.155.1.28 с площ от 59 кв.м. От съдържанието на договора се установява, че същия е със срок от 3 години, считано от датата на сключването му. Наемната цена е договорена в размер на 340.00 лева без ДДС, която е следвало да бъде заплащана по банков път до всяко 5-то число на текущия месец.

Съгласно Анекс към договор за наем  от 01.04.2014 година,  месечната наемна цена е определена в размер на 370.00 лева без ДДС.

По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на представения на л. 4 от делото Анекс към договор за наем на недвижим имот, като по реда на чл. 183 от ГПК ищцовото дружество е задължено да го представи в оригинал.

            С молба  вх. №280 от 16.01.2015 година  ищцовото дружество  „Търговия - Троян” АД гр. Троян представлявано от Изп.директор Минко Димитров  Минков заявява, че поради нечетливост на положения подпис за представител на наемателя, няма да се ползват от представения като доказателство по делото Анекс към договора за наем от 01.04.2013 година и същия е изключен от доказателствения материал.

            За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната СТЕ, по която вещото лице е изготвило заключение, което е прието като доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:              

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно съединяване установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК вр.с чл.124 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 228 и сл. и чл. 79 от ЗЗД - за сумата от 4339.97 лева, представляваща дължима наемна цена по Договор за наем на  от 01.04.2013г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 306/2014г. по описа на ТРС, срещу ответника-длъжник.

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 306/2014г. по описа на ТРС, по което има издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми . Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника , за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, което му е връчено на 19.06.2014г. Исковата молба е подадена в съда на 24.06.2014г. т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 228 и сл. и чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. сключения между страните Договор за наем, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираните суми, като в разглеждания случай, същият е длъжен да докаже наличието на вземанията си за главница срещу ответника, включително основанието за възникването на тези вземания - наличие на сключен между страните валиден договор за наем, по който той е изпълнил поетите задължения, а ответникът не е извършил дължимата насрещна престация в твърдения размер и в резултат на това той е изпаднал в забава, за която ищеца не претендира обезщетение, като следва да се установи и началният момент на твърдяната забава, както и факта, че е издадена заповед за изпълнение за това вземане по реда на чл. 410 от ГПК.

За да отговори на основния спорен въпрос по делото, а именно: налице ли е валидно възникнало вземане на ищцовото дружество срещу ответника за процесните суми, съдът взе предвид представеният по делото Договор за наем 01.04.2013г.,  по силата на който ищецът като наемодател е предоставил за ползване за срок 3 години обект, находящ се в гр.Троян, ул.Ген.Карцов №10, с кадастрален номер 73198.505.155.1.28 с площ от 59 кв.м. Наемната цена по договора е в размер на 340.00 лева без ДДС, която е следвало да бъде заплащана по банков път до всяко 5-то число на текущия месец.

От изготвеното и прието като доказателство по делото заключение по допуснатата експертиза се установява, че всички  фактури за дължим наем и консумативи за процесния обект са  осчетоводявани като задължение  за плащане, по дебитна сметка 411 „Клиенти” по партида на „Димто Трейд” ООД в съответните месеци през които са издадени.  От друга страна експерта е категоричен, че издадените фактури са  включвани в дневниците за продажби на наемодателя през съответните месеци на издаването, като направените плащания от ответника са осчетоводени по  кредита на сметка 411 „Клиенти” на „Димто Трейд” ООД, които са отнасяни за погасяване на задълженията по поредност. Вещото лице Р. е категорично, че плащанията на задълженията са правени с голямо закъснение и в суми, значително по-малки от сумата  за плащане по съответната фактура.

В заключението си експерта, след направените констатации е категоричен, че дължимата сума към 31.03.2014г. е в размер на 4339.97 лева, от които 2964.00 лева наем и 1375.97 лева ел.енергия, вода, ТБО и неустойка.

Настоящия съдебен състав счита, че претенцията за наем за периода 01.01. – 31.03.2014 година, следва да бъде уважена в размер на 1224.00 лева, поради следните съображения:

С уточняваща молба вх.№ 5868/26.09.2014 година ищецът е конкретизирал иска си по периоди и суми, както следва:

 Наем на помещение за периода  от 01.09. – 31.12.2013 година  в размер на  1632.00 лева.

Наем за помещение за периода  от 01.01. – 31.03.2014 година в размер на 1332.00 лева.

Всичко дължим наем към 31.03.2014 година  е 2964.00 лева.

 Ел.енергия  за периода 01.10.2013 година – 31.03.2014 година в размер на 1277.55 лева.

 Вода за периода от 01.08.2013 година – 31.03.2014 година в размер на 15.92 лева.

От 01.01.2014 година до 31.03.2014 година, в общ размер за цитирания период 2964.00 лева.

Такса битови отпадъци за периода от 01.12.2013 година  - 31.03.2014 година в размер на 82.50 лева, т.е. общо дължимата от ответника към ищеца сума към 31.03.2014 година е в  размер на 4339.97 лева.

От така направеното от ищцовото дружество уточнение се установява, че за периода 01.09. – 31.12.2013 година  претенцията за наем е в размер на  1632.00 лева, т.е. при изчислена месечна наемна цена от 340 лева без ДДС, а за периода 01.01. – 31.03.2014 година, претендирания наем е в размер на 1332.00 лева, т.е. при месечна наемна цена от 370.00 лева, съобразно Анекс към договор за наем от 01.04.2014 година.

С молба  вх. №280 от 16.01.2015 година  ищцовото дружество  „Търговия - Троян” АД гр. Троян представлявано от Изп.директор Минко Димитров  Минков заявява, че поради нечетливост на положения подпис за представител на наемателя, няма да се ползват от представения като доказателство по делото Анекс към договора за наем от 01.04.2013 година, с който на практика се претендира месечен наем в размер на 370.00 лева. При това положение, настоящия състав счита, че претенцията за периода 01.01. – 31.03.2014 година следва да бъде изчислена на база договора за наем от 01.04.2013г., с който е договорена месечна наемна цена в размер на 340.00 лева. С оглед на изложеното, съдът счита, че претенцията за периода 01.01. – 31.03.2014 година,  следва да бъде уважена в размер на 1224.00 лева с ДДС / при извършено чисто аритметично пресмятане/ като за разликата до претендирания  размер от 1332.00 лева с ДДС, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

По отношение на направеното от проц.представител на ищеца възражение, фактурираната неустойка в размер на 117.19 лева да бъде намалена със сумата от 46.22лева, представляваща частично плащане, съдът намира за несъстоятелно, тъй като видно от заключението на вещото лице, неустойката е посочена в размер на 70.97 лева, т.е. след като от начислената по фактура №1467 от 05.12.2013 година  неустойка в размер на 117 .19 лева, е приспаднато частичното плащане в размер на 46.22 лева.

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен договор за наем от 01.04.2013г., по което ответникът като наемател не е изпълнил основното си договорно задължение - да изплати пълния размер на месечната наемна цена за периода 01.09.2013г. до 31.03.2014г. в размер на 340.00 лева без ДДС, която сума възлиза на 2856.00 с ДДС, като  за разликата до претендирания размер от 2964.00 с ДДС, като неоснователен и недоказан отхвърля.

С оглед установената дължимост на претендирания наем, съдът намира за основателна и доказана и акцесорната претенция за  заплащане на консумативи за ел.енергия, вода и ТБО в общ размер на 1375.97 лева.

Ще следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горната сума, ведно с направените от него разноски.

Разноските присъдени в хода на заповедното производство не попадат в предмета на установителния иск по чл.422 вр.с чл.415 от ГПК, който касае съществуването само на вземането по издадената заповед. Частта от заповедта за изпълнение, касаеща разноските подлежи на отделно обжалване, поради което основателността на присъждането им, е въпрос на преценка по инстанционния контрол, но не и на установителния иск по настоящото производство.

При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбите на чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед заявената от ищеца претенция за присъждане на разноски по настоящото гражданско производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък в размер на 314.00 лева, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 307.72 лева, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 228 и следващите, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника „ДИМТО ТРЕЙД” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 201380664, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков”, бл. Вежен, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Владимир Борисов Иванов – управител, че ДЪЛЖИ на ищеца ”ТЪРГОВИЯ - ТРОЯН“ АД, код по БУЛСТАТ 110015891, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 3, представлявано от Минко Димитров Минков - Изпълнителен директор, сумата 4231.97 /четири хиляди двеста тридесет и един лев и деветдесет и седем стотинки/ лева с ДДС, представляваща неизплатено задължение по Договор за наем от 01.04.2013г. на обект в гр. Троян, ул. „Генерал Карцов” № 10 и консумативи, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2014 година до окончателното изплащане на вземането, в едно със сторените по ч.гр.д.№306–2014г. на ТРС разноски, като за разликата до претендирания размер от 4339.97 /четири хиляди триста тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева с ДДС, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ДИМТО ТРЕЙД” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 201380664, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков”, бл. Вежен, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Владимир Борисов Иванов – управител, да заплати на ”ТЪРГОВИЯ - ТРОЯН“ АД, код по БУЛСТАТ 110015891, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 3, представлявано от Минко Димитров Минков, разноски по настоящото производство в размер на 307.72 /триста и седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева, съобразно уважената част от иска.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ЛОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: