Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ 42 от 13.02.2015., гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на 15.01.2015г. публично заседание в следния състав:

                                                                          Съдия: Светла Иванова

секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 549 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Депозирана е искова молба от Д.Р.К. и В.Р.К. ***, чрез пълномощника им мл.адв.Ц.А. от ЛАК, с която са предявени обективно съединени искове срещу И.В.К. *** и Банка ”ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1036, р-н Оборище, ул.Московска№19, представлявана от  Диана Митева, Доротея Николова, Мирослав Вичев и Виолина Спасова, за установяване нищожността на Договор за ипотека, обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№1715, акт №4, том.2, дело №1396/2008г. на Служба по вписванията при Районен съд - Троян на основание чл. 26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вр.чл.73 ал.3 от СК/отм./, във вр. чл.167 ал.3 от ЗЗД и за отмяна на констативен Нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян до 1/3 ид.ч. по чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са наследници на покойния си баща Р.К.******* година, който приживе е придобил чрез покупко - продажба недвижим имот,  представляващ апартамент,  находящ се в гр. Троян, ж.к. Младост, с идентификатор 73198.501.650.1.1,  ведно с прилежащите избено помещение №9,  при съседи подробно описани в молбата.   Излага се,  че  процесния апартамент е придобит от техния наследодател в режим на съпружеска имуществена общност с майка им И.В.К.. Твърдят, че след смъртта на техния наследодател имота са притежавали ведно с тяхната майка, в качеството на наследници на Росен К., като двамата ищци са били собственици по 1/6 ид. част, а тяхната майка - ответницата И.К. на 4/6 ид. части. Твърдят, че е извършен  договор за доброволна делба  с вх. Рег.№1880 опис 67 том.2 книга Б, партида 1067 от 2004 година на Служба по вписвания при ТРС между ищците,  които към 29.07.2004 година са били малолетни и същите са представлявани от адв. Стефан Гецов, назначен им за особен представител с определение от същата дата на ТРС и тяхната майка – ответницата К.. Излагат, че с решение № 47 от 10.03.2014 година  постановено по гр. д. № 1317 от 2011 година на ТРС е прогласена нищожността на цитирания по – горе договор за доброволна делба, като съда е постановил, че собственици на имота са ищците с по 1/6 ид. част и И.К.  притежаваща 4/6 ид. части. Излагат също,  че преди да бъде постановено решение № 47 от 2014 година И.К. използвайки договор за доброволна делба, /който в последствие е приет за нищожен/ и позовавайки се на нот. акт № 17 т.3 дело №722 от 1996 година  на Власко Шишков - нотариус при Районен съд гр. Троян  е призната за едноличен собственик на процесния недвижим имот,  което е сторено в констативен нот. акт №  1878,  дело №1359 от 2004 година на Служба по вписвания при РС гр.Троян. Молят съда да постанови решение,  с което да отмени по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК цитирания по- горе нотариален акт на нотариус Кожухаров,  с който първия ответник И.К. е призната за собственик на  целия недвижим имот с идентификатор 73198.501.650.1.1, ведно с прилежащите към него части. Отделно от това молят да бъде констатирана, поради противоречие на закона нищожност, като съда приеме, че договора за ипотека, който е учреден от първия ответник – И.К. върху описания по-горе недвижим имот е нищожен, тъй като е в съсобственост с непълнолетните и деца, с който имот е обезпечено чуждо задължение и отделно от това, е сключен от несобственик, като излагат подробни съображения, че не са давали съгласие за сключване на този договор.

Молят  да бъде прогласена нищожността на нотариалния акт,  с който е учредена договорна ипотека с вх. номер по регистъра на служба по вписвания при РС гр.  Троян,  а именно №1715 акт.№14 том.2 дело № 1396 от 2008 година на Служба по вписвания при РС гр. Троян. Претендират за разноски. 

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, представляват се от упълномощен защитник – мл.адв.Ц.А., който от името на доверителите си поддържа исковите претенции по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

 По реда на чл. 131 от ГПК на двамата ответници е изпратен препис от ИМ и доказателствата. 

С писмен отговор с вх. №5010 от 07.08.2014 година,  Банка „ДСК” ЕАД  изразява становище  за неоснователност на исковите претенции,  като счита, че не следва да бъде уважено искането за прогласяване  нищожността на вписаната ипотека в полза на банката,  тъй като към момента на учредяването й легитимен собственик на недвижимия имот е бил първият ответник И.К.. Излагат, че ипотеката е учредена за обезпечаване вземане на Банка ДСК ЕАД по предоставен кредит на И.К. в размер на 30 000 евро. Твърдят, че ипотеката е в  предписаната от закона форма, както и че към датата на учредяване на ипотеката - 09.06.2008година пред нотариуса изповядал сделката се е явила лично И.К.,  която се е легитимирала като единствен и изключителен собственик по силата на констативен нот. акт №2 том.7, дело №1359 от  2004 година вписан в Служба по вписванията при РС гр. Троян. Излагат, че в нотариалния акт подробно е индивидуализиран недвижимия имот,  изповядан е по надлежния ред пред нотариус,  който е изпълнил вменените му по реда на чл. 586 ал.1 от ГПК задължения,  а именно: проверил  е праводателят дали е собственик на имота и дали са  налице особени изисквания за извършване на сделката. При условията на евентуалност счита, че ако съда приеме, че на основание разваления договор за доброволна делба първия ответник И.К. не е била единствен собственик на целия имот,  а  само на 4/6 ид. части от него,  то молят съда да приеме, че по отношение на тези 4/6 ид. части издадения констативен акт за собственост е в сила  и не следва да бъде отменян. Излагат аргументи  позовавайки се на разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД,  като считат,  че нищожността на част от договора не влече нищожност на целия договор,  а само на онази част,  за която се отнася порока. Молят да им бъде дадена възможност да ангажират доказателства.

В съдебно заседание,  ответника - Банка „ДСК” ЕАД се представлява от юрисконсулт В.Т., която счита исковата претенция за неоснователна, становището си поддържа по съществото на спора и представена по делото писмена защита. Не ангажира доказателства.

По  реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.В.К. с вх. № 5055 от 08.08.2014 година по описа на ТРС,  с която намира ИМ за основателна,  а по същество на спора прави признание на обстоятелството, че с констативния  нотариален акт е ощетила децата си – ищците в настоящото производство,  поради което не  възразява иска за отмяна на акта да бъде уважен. Признава, че за учредяване на ипотеката върху целия апартамент в полза на „Банка ДСК” ЕАД не е искала съгласието на децата си, тъй като същите са били малолетни. Не възразява да бъде прогласена нищожността на договора за ипотека описан в исковата молба. Отделно от това същата твърди, че с „Банка ДСК” ЕАД са водени преговори да бъде учредена ипотека върху процесния имот само върху нейните 4/6 ид. части,  но банката категорично е отказала с аргумента, че за тях липсва интерес за ипотека върху идеални части, тъй като при евентуално неизпълнение на договора за заем и съответно публична продан можело да има големи проблеми,  тъй като децата са непълнолетни. Излага, че кредита от „Банка ДСК” ЕАД е обезпечен с ипотека върху целия апартамент,  за което обстоятелство се е легитимирала като собственик с договора за доброволна делба между нея и децата й, който в последствие е обявен за нищожен с решение постановено по Гр. дело №1317 от 2013 година на ТРС. Твърди, че на 23.07.2014 година мениджъра на клона на „Банка ДСК”  в гр. Троян се е свързал лично с нея по телефона с молба за евентуална среща - разговор, която е осъществена на следващия ден на 24.07.2014 година, около 16.30 – 16.45 часа в офиса на банката, на която среща излага, че е била заплашвана от същия. Твърди, че той настоявал настоящото дело да бъде прекратено до 01.08.2014 година,  да оттегли всичките си искания,  тъй като в противен случай банката ще започне дела срещу нея, кредита ще бъде обявен за незабавно изискуем,  а единственото й жилище щяло да бъде продадено. Твърди също, че мениджъра на банката  е проявил натиск,  като й заявил, че трябва да укаже на децата си – ищците по делото да прекратят същото. Твърди, че за отправените към нея заплахи е подала жалба до РУ „Полиция” гр. Троян,  като копие от жалбата представя като доказателство по делото.

В съдебно заседание, ответницата И.К. редовно призована не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е нотариален акт № 17, том III, дело № 722/1996 год. на Вл. Шишков - нотариус при Районен съд Троян, от който се установява, че наследодателят на ищците - Р.В.К.******* година е придобил чрез покупко - продажба недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Троян, ж.к. Младост, с идентификатор 73198.501.650.1.1,  ведно с прилежащите избено помещение №9,  при съседи: запад – коридор, север мазе №10, юг-мазета №7 и 8, отдолу-земя, както и 2.511%ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж.

От представеното по делото у-ние за граждански брак на Община Троян от 20.05.1990г. се установява, че Р.В.К.******* година и ответницата И.В.К., са сключили граждански брак на 20.05.1990г. за което е издаден Акт №58 от същата дата на Община Троян, т.е. придобития през 1996г. с нотариален акт № 17, том III, дело № 722/1996 год. на Вл. Шишков - нотариус при Районен съд Троян недвижим имот – апартамент, е при режим на СИО.

Приложено е удостоверение за наследници №041491 от 14.05.2008г. на Община гр.Троян, със заверка от длъжностно лице, че „към дата 14.11.2013г. няма промяна в удостоверението”, от което се установява, че Р.В.К.*******г., като е оставил свои наследници – двамата ищци и ответницата  И.В.К..

Представен е Договор за доброволна делба на наследствен имот от 29.07.2004г., от  който се установява, че И.В.К. получава в дял и става едноличен собственик на описания по-горе апартамент, като  за уравняване на дяловете на децата си им превежда еднократно в ОББ-АД клон Троян, по тяхна банкова сметка ***.

Представен е Нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян, с който И.В.К.,  е призната за едноличен собственик на процесния недвижим имот.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег №1715 от 2008г., акт №14, том2, дело №1396/2008г. на СВ при ТРС.

Представено е  решение № 47 от 10.03.2014 год. по гр.д. № 1317/2013 на ТРС, с което е прогласена нищожността на Договор за доброволна делба на наследствен имот, вписан под вх. рег. № 1880, опис № 67, том II, книга Б, партида 1067 от 29.07.2004 год. на Служба по вписванията при ТРС.

Приложена е жалба от И.В.К. *** и Определение №54 от 22.07.2004г. на ТРС, постановено по ч.гр.д.№419/2004г. на ТРС с правно основание чл.73 ал.2 от СК.

         Относно иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 73, ал. З от СК /отм./  за прогласяването на нищожността на договора за ипотека обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег. №1715 от 2008г., акт №14, том2, дело №1396/2008г. на СВ при ТРС .

Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен интерес, има действие по отношение на всички и съдът следи служебно за нея. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.дело 1450/2010г., І г.о.

Учредената ипотека е нищожна,  тъй като върху ищците не е преминало валидно ипотечно задължение относно дълга на ответника И.К. към ответника Банка”ДСК”АД, поради което ищците не могат да отговарят със своите идеални части от имота си за задължението на И.К.. За да стигне до тези изводи, настоящия състав съобрази:

От представените по делото доказателства, признати от първия ответник И.К. и не оспорени от втория ответник Банка”ДСК” АД се установява, че процесния имот е съсобствен между ищците и ответницата И.К., като последната притежава 4/6 идеални части, а ищците -по 1/6 идеална част. Не се оспорва от втория ответник, а се признава от първия обстоятелството, че към момента на учредяване на ипотеката - 09.06.2008година, двамата ищци са били непълнолетни.

Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.3 /отм./, по действащия към момента на учредяване на ипотеката СЕМЕЕН КОДЕКС /Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр. 11 от 7.02.1992 г., попр., бр. 15 от 21.02.1992 г., изм. и доп., бр. 63 от 15.07.2003 г., доп., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./,  „Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от не навършили пълнолетие деца са нищожни.”, т.е. извършването на тези действия води до нищожност на сделката, като противна на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.  Отделно от това, разпоредбата на чл. 167. ал. З от ЗЗД гласи, че ипотека може да се учреди само върху имот, който е бил собственост на лицето, което я учредява, но в настоящия казус се установи, че  имотът не е бил изцяло собственост на ответницата И.К..

Съгласно теорията /професор Петко Венедиков „Ипотеки. Залог. Привилегии”, трето издание от 1994 год. на издателство „Сиби"/, „….Ако учредителят на ипотеката при учредяването й е бил собственик на имота, но неговото право е унищожено с обратно действие, пада и ипотеката, която той е учредил. И наистина, в такъв случай се смята, че той не е бил никога собственик и следователно не е могъл да учреди ипотека…."

В депозирания по делото отговор от ответника Банка”ДСК”АД са изложени твърдения, които се поддържат в хода на производството и в представената по делото писмена защита, в смисъл, че банката би обезпечила договора за заем чрез ипотека върху 4/6 идеални части от процесния имот и в този смисъл прави възражение по реда на чл.26 ал.4 от ЗЗД, а именно, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

Във връзка с направените възражения, с доклада по делото съдът указа на ответника „БАНКА ДСК" ЕАД, че следва да установи твърдените факти и обстоятелства във връзка с възражението по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В хода на съденото производство ответникът банка „ДСК" ЕАД не ангажира доказателства,  от които да се установи, че би сключила договора  за 4/6 идеални части от неподеляем апартамент, нито че  е налице случай, при който банката да е сключвала ипотека в идеални части за  апартамент /недвижим имот/. Тази пасивност в процеса от тяхна страна, не може да бъде тълкувана в тяхна полза. Вярно е, че не съществува пречка  ипотека да бъде сключена в идеални части от имот, стига тези идеални части да могат да бъдат реално обособени. /проф.Петко Венедиков „Ипотеки. Залог. Привилегии"/. В конкретния случай, процесният имот е апартамент, с обща площ от 70.16 кв.м, състоящ се от „дневна, спалня, столова, бокс, баня, клозет, коридор и две тераси " и няма как да бъде разделен, като от него да бъде обособен реален дял 4/6. В този смисъл настоящия състав изцяло споделя становището на процесуалния представител на ищците,  че „няма как да се определи кои точно 4/6 идеални части от имота ще бъдат ипотекирани. Ако ипотеката бъде призната за нищожна само до размера на 2/6 идеални части и остане в сила за 4/6 от процесния имот, то това ще бъде основание за недействителност на ипотеката съгласно чл. 170 от ЗЗД, тъй като ще съществува неизвестност относно тъждеството на 4/6 идеални части от имота”.

           Отделно от това, съдът взе в предвид, че освен направеното с отговора към исковата молба признание, ответницата  И.К. не  се яви да отговори лично на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси, поради което съдът приема за доказани обстоятелствата, за изясняването на които ответницата не се яви да отговори, /за които последици същата беше предупредена/, а именно: че ищците не са уведомявани за сключените сделки, че не са давали съгласие за сключването на договор за ипотека и обезпечение на чуждо задължение, както и че целта на кръга от сделки е била за избягване на императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./, за да може да бъде сключен договор за заем и да бъде обезпечен с ипотека върху съсобствения им имот.

          Твърденията на ответника Банка”ДСК”АД, че с този процес ищците и първата ответница И.К. целят да увредят банката съдът намира за недоказани, тъй като от представеното по делото Удостоверение от Банка”ДСК” ЕАД, изходящ №115/03.12.2014г. /л.62/ се установява, че кредитът на И.К. не е бил просрочван и тя го заплаща редовно.

Предвид всичко изложено настоящия състав счита, че с договора за ипотека върху процесния имот, който към момента на учредяването на ипотеката е бил  в съсобственост на непълнолетни, е обезпечено чуждо задължение, поради което е налице нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие на закона, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./, както и че договорът за ипотека е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във с чл. 167, ал. З от ЗЗД и поради това, че е сключен от несобственик.

При това положение Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян следва да бъде прогласен за нищожен, а Констативен нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд -  Троян, следва да бъде отменен до 1/3 ид.ч., тъй като с него са констатирани несъществуващи права в полза на ответницата И.В.К. и са засегнати правата на ищците.

            С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят сторените от ищците разноски.

            Тъй като с отговора на исковата молба ответницата И.К. признава исковата претенция, на основание чл.78 ал.2 от ГПК не дължи заплащане на разноски, а ответника банка ДСК”ЕАД следва да заплати сумата от 1255.35 лева разноски  по делото.

Водим от горното, съдът

 

         Р Е  Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на Закона, Договор за ипотека обективиран в нотариален акт вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян,  тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./.

            ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на договорната ипотека, учредена с нотариален акт вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян.

ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд -  Троян, до 1/3 ид.ч

ОСЪЖДА Банка ”ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1036, р-н Оборище, ул.Московска№19, представлявана от  Диана Митева, Доротея Николова, Мирослав Вичев и Виолина Спасова ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН ********** и двамата с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1255.35 /хиляда двеста петдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: