Р Е Ш Е Н И Е

 

     308     от  08.10.2015г., гр.Троян

 

Троянски районен съд,  в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 587  по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Предявен  е иск от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959,  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 5, представлявана от Стилиян Петков Вътев – главен изпълнителен директор и Радка Иванова Тончева – изпълнителен директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Георгиева, Фитковски и Тонев”, представлявано от адв.А.Т., против М.М.Д., ЕГН - ********** ***, с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415 от ГПК  за сумата 4617.99 /четири хиляди шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, дължима главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 24.03.2010 година,  ведно със законната лихва, считано от 24.01.2014 година до окончателното й изплащане, сумата 443.28 /четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева,  представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, сумата 699.51 /шестстотин деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, сумата 115.22 /сто и петнадесет лева и двадесет и две стотинки/ лева – разноски по делото за платена държавна такса и сумата 375.38 /триста седемдесет и пет лева и тридесет и осем   стотинки/ лева – адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява адв.С.Б. от САК, преупълномощен от адв. Тонев с пълномощно приложено по делото. В хода на производството, по съществото на спора и в представена по делото писмена защита се поддържа формулираното в исковата молба искане.  Претендират се разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за допустимост, но неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание  редовно призован,  ответникът Д. не се явява, представлява се от адв. И.А. ***, който поддържа становището си  изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

За установяване на спорните по делото  обстоятелства, по искане на ищцовата страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,  по която е изготвено основно и допълнително заключение от  вещо лице Н.Р.

От становищата на страните, приложените към делото писмени  доказателства, основното заключение и допълнително такова по допуснатата и приета СТЕ, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред Троянски районен съд е инициирано заповедно производство въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнени по чл.417 от ГПК, подадено от ОББ АД против длъжника М.М.Д. за парично вземане в размер на 4617.99 /четири хиляди шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, дължима главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 24.03.2010 година,  ведно със законната лихва, считано от 24.01.2014 година до окончателното й изплащане, сумата 443.28 /четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева,  представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, сумата 699.51 /шестстотин деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година.

Като обстоятелства за дължимостта на вземането си, заявителят е посочил в заявлението, че то произтича от неизпълнение на задължения на кредитополучателя по банков кредит, предоставен от ОББ АД, сключен на 24.03.2010г. Като допълнителна информация е посочено, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, изразяващо се в неплащане на погасителни вноски, съгласно представено извлечение от счетоводните книги на ОББ, считано от 21.01.2014г., като съгласно чл.19 от договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

По образуваното ч.гр.д.№69/2014г. сезираният със заявлението съд - ТРС е издал исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в срока по чл.414,ал.2 ГПК длъжникът е направил възражение за недължимост на вземането на Банката.

В настоящото производство, образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК, Банката е посочила в исковата си молба, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, изразяващо се в не плащане на две погасителни вноски – на 15.11.2012г. и на 15.12.2012г., което е видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на ОББ, считано от 21.01.2014г., като съгласно чл.19 от договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

Не се оспорва обстоятелството,  че на 24.03.2010г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който „ОББ” АД, в качеството на кредитор предоставя на М.М.Д. – в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 5305.00 лева. От приложения по делото Договор се установява, че кредита е усвоен, кредитополучателя  се задължава да издължи сумата, предмет на договора на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на  90.94 лева, считано от 15.04.20101г. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът не е заплатил две месечни погасителни вноски – на 15.11.2012 година и на 15.12.2012 година, поради което Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, без да уведоми за това кредитополучателя, позовавайки се на чл.19 от Договора, според който: „При пълно или частично не плащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван”.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 510/24.01.2014 година, Банката е поискала от РС гр. Троян издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. В ТРС е образувано ч.гр.д.№ 69/2014 година по описа на ТРС и е издал Заповед за изпълнение № 54 от 28.01.2014 година и изпълнителен лист, като ответникът е бил осъден да заплати на ОББ АД сумите, както следва: главница – 4617.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2014 година до окончателното изплащане на главницата,  договор на лихва – 443.28 лева, дължима за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, наказателна лихва -  699.51 лева, дължима за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, разноски по заповедното производство за платена ДТ – 115.22 лева и адвокатско възнаграждение – 375.38 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист ОББ АД е образувала ИД № 20148790400485 с молба вх.№ 5488/24.03.2014 година по описа на ЧСИ Велислав Петров с район на действие ОС-Ловеч. След връчване на покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за изпълнение от страна на Частния съдебен изпълнител на длъжника, същият е депозирал писмено възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение от 28.01.2014 година по ч.гр.д.№ 69/2014 г. по описа на ТРС, че не дължи изпълнение на вземането.

Троянският районен съд, след като е констатирал, че възражението е подадено в срок  е указал на ОББ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението и е инициирано настоящото производство.

 Ответникът е оспорил иска изцяло с възраженията, че липсва изискуемо вземане на Банката по процесния договор, тъй като до него като длъжник не е достигнало изявление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

            По искане на ищцовата страна, по делото е изготвено основно и допълнително заключение по допусната СТЕ, касаещи размера на задължението, които не са оспорени от страните и са приети като доказателства по делото.

При анализ на посочените писмени доказателства се налага извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл.422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

В настоящото производство, основния спорен въпрос е дали е изискуемо вземането, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418, вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ , тъй като е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства.

По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е постановил редица определения /по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ и решения /по реда на чл. 290 от ГПК/, съставляващи според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно:/ решения № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на II т.о  и определения № 693/16.11.09 г. по ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. № 618/09 г. на II т. о., № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. № 210/09 г. на I т. о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т. о., № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о., ТК, № 533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о./. В тях се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на не плащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Настоящия състав счита, че дори и при договорена автоматична предсрочна изискуемост, съгласно дадените разяснения в т. 18 от ТР № 4 на ОСГТК от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 г., е необходимо волеизявлението на кредитора до кредитополучателя-длъжник за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Едва след като доведе до знанието на длъжника последното, същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418 от ГПК.

Доводите на ответника, подробно изложени в представената по делото писмена защита, че разясненията по приложение на закона по т. 18 от ТР № 4 на ОСГТК от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 г. са неприложими в хипотезите на уговорена автоматична предсрочна изискуемост, съдът счита за неоснователни, поради следните съображения:

С решения № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. и решение №420/11.02.2015 г. по гр. д. № 3079/2014 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, след издаване на  ТР № 4 на ОСГТК от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.  е прието, че по т. 18 от ТР № 4 на ОСГТК от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. е дадено разрешение на повдигнатия в касационните жалби материалноправен въпрос относно това: „ настъпва ли автоматично уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление”. Според съставите на ВКС, постигната в договора предварителна уговорка, че при не плащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си, без да се уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката изрично не е съобщила на длъжника за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост. В конкретния случай липсват доказателства /а и твърдения в тази насока/, че Банката-ищец е упражнила потестативното си право за обявяване на предсрочна изискуемост на конкретно фактическо основание, с изрично волеизявление, което да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението.       

В представената по делото писмена защита процесуалния представител на ищеца, при условията на евентуалност изразява становище,  че  „ако съдът  не приеме действието на уговорката  за автоматична предсрочна изискуемост като сбъдване на условие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗЗД, то предявяване на исковата молба от страна на кредитора да се счита като волеизявление от последния, за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземе по Договора за кредит, с основание и размер, посочен в ИМ”.

 Настоящия съдебен състав, с оглед на обстоятелството, че исковият процес по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение, счита изложеното за несъстоятелно , съобразявайки мотивите  в  Решение  № 139  от 05.11.2014 г.  на ВКС, Търговска колегия, І отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а именно: ” ….Ако се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание…”.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът претендира разноски в размер на 660 лева – платено адвокатско възнаграждение в брой, според договора за правна защита и съдействие /л.50/.

Ищецът, /в представена по делото писмена защита вх.№5905 от 29.09.2015г. на ТРС/ счита, че на ответника не следва да се присъждат разноски „предвид обстоятелството, че до последното  съдебно заседание не е представен списък по чл.80 от ГПК/. Отделно от това релевира възражение за прекомерността на адв. хонорар.

Съдът намира, че сторените от ответника разноски следва да бъдат заплатени от ищеца, тъй като липсата на списък по чл.80 от ГПК не лишава страната от право да иска присъждането на поискани разноски. Предназначението на списъка на разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят. В противен случай, т. е. при не представяне на списък, съгласно чл. 80, изр. второ от  ГПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. 

По отношение възражение за прекомерността на адв. хонорар:

Дължимия по чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на адвокатското възнаграждение /с оглед материалния интерес/ възлиза на 480 лева. Договореният от ответника и платен адвокатски хонорар е в размер на 660.00 лева, който е съобразен с §2.(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) от Допълнителните           разпоредби на НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС /Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г./. Съгласно обаче  ТР 6/2012 от  6 ноември 2013 год. на ВКС „…..§ 2 ДР  от Наредба №1/2004г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, като променя, без да има такава правна възможност, процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 от ЗА. Отчитайки спецификата на настоящия казус, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и задължителните указания в ТР 6/2012 от  6 ноември 2013 год. на ВКС, според което „…..задължителната практика разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен….” е предпоставка, договорения адвокатски хонорар да бъде намален.

  Безспорно установено по делото е, че до приключване на съдебното дирене не е било направено възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Такова искане и  възражение се прави за първи път в представената по делото писмена защита. В тази насока, съгласно  т. 11 от ТР № 6/06.11.2013г. постановено по тълк. дело № 6/2012г. е записано: “Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявявани процесуално валидни искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция…”.

При липсата на своевременно заявено искане/възражение по чл.78,ал.5 ГПК няма основание за присъждане на ответника  на разноски, в по-нисък размер от договорения- 660.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                              РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959,  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 5, представлявана от Стилиян Петков Вътев – главен изпълнителен директор и Радка Иванова Тончева – изпълнителен директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Георгиева, Фитковски и Тонев”, представлявано от адв.А.Т., против М.М.Д., ЕГН - ********** ***, с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415 от ГПК  за сумата 4617.99 /четири хиляди шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, дължима главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 24.03.2010 година,  ведно със законната лихва, считано от 24.01.2014 година до окончателното й изплащане, сумата 443.28 /четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева,  представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, сумата 699.51 /шестстотин деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.11.2012 година до 21.01.2014 година, сумата 115.22 /сто и петнадесет лева и двадесет и две стотинки/ лева – разноски по делото за платена държавна такса и сумата 375.38 /триста седемдесет и пет лева и тридесет и осем   стотинки/ лева – адвокатско възнаграждение, за които суми  е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 69/2014 година по описа на ТРС и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959,  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 5, представлявана от Стилиян Петков Вътев – главен изпълнителен директор и Радка Иванова Тончева – изпълнителен директор да заплати на М.М.Д., ЕГН - ********** ***, сумата от 660.00-шестстотин и шестдесет лева, представляваща разноски за един адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.

                                                                                               Районен съдия: