Р Е Ш Е Н И Е

 №172

гр. Троян, 04.06.2015година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав, в публично заседание на 04.05.2015г. в състав:

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №627 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски Районен съд е образувано гр.д.№627/2014г. по описа на съда, по искова молба вх.№4906 от 04.08.2014 година, подадена от  М.И.Б., срещу „СМ 2010” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борима, Ловешка област, ул. Петко Дочев № 10, представлявано от управителя Стилян Минков Банков.                                                                                                         

Ищцата сочи, че с Решение № 5941 от 06.11.2008 г. на Общинска служба по земеделие и е възстановена собствеността върху имот № 120046 по картата на възстановената собственост с площ 55.000 дка, представляваща залесена горска територия в м. Татен, в землището на с. Старо село с ЕКАТТЕ 70500, общ. Троян. Със Заповед № РД-18-20 от 24.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК е била одобрена кадастралната карта за местността, въз основа на която е издадена - скица № 15-247781 от 21.07.2014 г. от служба от ГКК-Ловеч, където възстановения имот е посочен с идентификатор 70500.120.44 (с предишен № 120046 по предходния план), м. Татен при съседи на имота подробно описани в скицата, в качеството и на наследник на И.Д.Б..

           Излага, че на 04.11.2009 г. с ответника сключили договор за покупко-продажба на дървесина на корен, находяща се в имот № 70500.120.44, отдел 32, буква „с" и „т", по силата на който прехвърлила собствеността върху маркирана дървесина на корен на купувача. Маркировката е извършена от Държавно горско стопанство /ДГС/ - с. Борима съгласно карнет - опис на маркираните за сеч дървета в имота. Твърди, че  въз основа на сключения договор, купувачът - ответник е подал две заявления до ДГС - Борима да му бъде издадено позволително за сеч.

За извършената сеч на дървесина в имота са съставени констативни протоколи за освидетелстване на сечището с № 024554 от 23.12.2009 г., № 024555 от 23.12.2009 г., 021123 от 01.12.2010 г. № 021124 от 01.12.2010 г., от които става ясно, че от имота действително е била отсечена различна иглолистна и широколистна дървесина, чийто общ обем е над 290 (двеста и деветдесет) кубически метра.

Твърди, че от приложените документи е видно, че ответникът е придобил в собственост дървесина от имота, която не  е заплатил. Излага, че в сключения между тях договор не е отразена цената,  на която се продава дървесината, но счита, че при липса на такава договорка, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от Търговския закон.

Предвид изложеното, моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща цената на придобитата от него дървесина от имот, собственост на ищцата, по силата на сключения договор за продажба, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща стойността на неоснователното обогатяване на ответника, настъпило в резултат на извършената сеч и добитата от него дървесина, определена по вид и обем съгласно констативните протоколи, с които ищцата като собственик на същата е обедняла, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК, на ответното дружество е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в което са указани правата и задълженията му. В предвидения срок не е постъпил отговор и не  е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като за последиците от не упражняване на права е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Х.Т. от САК,  който от името на доверителката си поддържа исковата претенция.  В проведеното на 27.04.2015г. с.з. при условията на чл.214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същия е заявен за сумата от 7843.00 лева. Аргументите си за основателност и доказаност на исковата претенция адв.Т. поддържа по съществото на спора.

За ответното дружество „СМ 2010” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борима, Ловешка област, ул. Петко Дочев № 10, р.пр. се явява  управителя Стилян Минков Банков лично и с упълномощен защитник – адв.В.М. от ЛАК, който от името на доверителя счита исковата претенция за неоснователна.

По искане на страните са допуснати и назначени две СТЕ с вещо лице К.С. и с вещо лице А.К..

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на страните и заключенията на вещите лица К.С. и А.К., въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

Ищцата е наследник на И.Д.Б., б.ж. на гр.София, починал на 25.03.1990година. С Решение № 5941 от 06.11.2008 г. на Общинска служба по земеделие е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд на наследниците на И.Д.Б.,  върху имот № 120046 по картата на възстановената собственост с площ 55.000 дка, представляваща залесена горска територия в м. Татен, в землището на с. Старо село с ЕКАТТЕ 70500, общ. Троян. Със Заповед № РД-18-20 от 24.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК е била одобрена кадастралната карта за местността, въз основа на която е издадена - скица № 15-247781 от 21.07.2014 г. от служба от ГКК-Ловеч, където възстановения имот е посочен с идентификатор 70500.120.44 (с предишен № 120046 по предходния план), м. Татен при съседи на имота подробно описани в скицата, в качеството и на наследник на И.Д.Б..

           На 04.11.2009 г. ищцата сключва с дружество  „СМ 2010” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борима, Ловешка област, ул. Петко Дочев №10, представлявано от управителя Стилян Минков Банков договор за покупко-продажба на дървесина на корен, находяща се в имот № 70500.120.44, отдел 32, буква „с" и „т", по силата на който прехвърлила собствеността върху маркирана дървесина на корен на купувача. Маркировката е извършена от Държавно горско стопанство (ДГС) - с. Борима съгласно карнет - опис на маркираните за сеч дървета в имота. Въз основа на сключения договор, купувачът - ответник е подал две заявления до ДГС - Борима да му бъде издадено позволително за сеч.

За извършената сеч на дървесина в имота са съставени констативни протоколи за освидетелстване на сечището с № 024554 от 23.12.2009 г., № 024555 от 23.12.2009 г., 021123 от 01.12.2010 г. № 021124 от 01.12.2010 г., от които се установява, че от имота е била отсечена различна иглолистна и широколистна дървесина, чийто общ обем е над 290 (двеста и деветдесет) кубически метра.

Държавно горско стопанство с. Борима, община Троян, обл.Ловеч е издало на ответника Позволителни за сеч и извоз на дървесина за отдел „32" буква „с" и „т", в имот № 120044, м. Татен, както следва:

1.  По заявление от 05.11.2009 г. са издадени:

-    Позволително за сеч и извоз № 0051858 от 05.11.2009 г. - за плътни 64 куб. м. стояща дървесна маса, определена по категория и вид в позволителното;

-    Позволително за сеч и извоз № 0051859 от 05.11.2009 г. - за плътни 271 куб. м. стояща дървесна маса, определена по категория и вид в позволителното;

2.  По заявление от 10.01.2010 г. са издадени:

-    Позволително за сеч и извоз № 0051831 от 10.01.2010 г. - за плътни 64 куб. м. стояща дървесна маса, определена по категория и вид в позволителното;

Позволително за сеч и извоз № 0051832 от 10.01.2010 г. - за плътни 184 куб.м. стояща дървесна маса, определена по категория и вид в позволителното.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба какъвто е настоящият, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката, освен ако е уговорено друго. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната парична сума, ищецът следва да установи факта на сключване на договора за покупко - продажба и предаването на стоката на ответника, а последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки.

В разглеждания случай по делото е установено по несъмнен начин, че ищцата е изпълнила задължението си и е прехвърлила собствеността върху маркираната дървесина на корен от имот № 70500.120.44, отдел 32, буква „с" и „т", което обстоятелство се установява от приложените на л.15 и 16 превозни билети и позволително за сеч за добита дървесина от  цитирания по-горе имот и отдел, с описание на вида, количеството и местодобива на дървесината, прехвърлена в полза на „СМ 2010” ЕООД, с които доказателства се установява, че количеството дървесина е доставено на купувача.

По отношение на първия спорен по делото въпрос – липсата на посочена цена в договора:

Действително в договора не е посочена цената, но търговската продажба, както и продажбата по гражданското право е неформален договор, освен в случаите, когато закона предвижда или пък страните са уговорили форма на договора, като условие за неговата действителност /виж чл. 293 ал. 1 ,2 и 6 от ТЗ относно формата на договора за търговка продажба/ . Договорът за търговска продажба ще се счита за сключен, когото се установи,че страните са постигнали съгласие по основните елементи на този вид договор - предмета и цената на продажбата /чл. 183 от ЗЗД / . Следва да се отбележи, че търговската продажба търпи отклонение от принципа за цената на договора, като негово съществено условие. Договорът за търговска продажба ще се счита за сключен дори цената да не е определена или определяема. В този случай намира приложение нормата на чл. 326 ал. ІІ от ТЗ /съгласието на страните относно цената се презюмира от закона/. Следователно, достатъчно е страните да са постигнали съгласие относно предмета на договора за продажба /вещ или друго право/, за да се приеме валидното му сключване .

Съгласно съдебната теория и практика, договора за продажба има двойно действие „облигаторно – вещно действие”, като вещното действие на договора за продажба се изразява в прехвърлянето на собствеността. При договорите за продажба собствеността се счита прехвърлена със самото сключване на договора -по силата на самия договор- чл. 24 ал. І от ЗЗД. С постигане на съгласието за сключване на договора, задължението на продавача да прехвърли собствеността се оказва автоматично изпълнено, без да е нужно да се предаде вещта, стига тя да е индивидуално определена. При родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат индивидуализирани, по съгласие между страните или с предаването им /чл.24 ал.ІІ от ЗЗД/. С оглед на изложените аргументи, настоящия състав счита, че не посочването на конкретна цена в договора от 04.11.2009г. не опорочава съдържанието на същия, още по-малко би могло да се изведе аргумент за недължимост на същата, поради тези обстоятелства.

Съдът констатира, ме по делото липсват доказателства за заплащане на дължимите суми, а доказателствената тежест за установяване на този факт има купувача - „СМ 2010” ЕООД.

По отношение на втория спорен въпрос досежно размера на задължението, т.е. цената която ответното дружество следва да заплати при условията на чл. 326 ал. ІІ от ТЗ, настоящия състав съобрази приетите по делото като доказателство две експертизи, изготвени от вещо лице К.С. и вещо лице А.К..  И двете експертизи са  идентични досежно количеството на дървения материал, разбит по видове /едра дървесина, средна дървесина, дърва за огрев, бук, зимен дъб, цер и габър/. И двете експертизи са почти идентични досежно цената на материала, формирана по видове, съобразно видът, а именно: в експертизата на  в.л К., цената на едрата дървесина е посочена 32 лв.куб.м, а на в.л. С. – 30 лв. куб.м., средната дървесина в заключението на в.л. К. е посочена 27лв.куб.м., а на в.л. С. – 30 лв.куб.м., а за останалите видове – дърва за огрев, бук, зимен дъб, цер, габър стойностите на двете вещи лица са идентични- 20лв. куб.м.

Разликата  в експертизите на двете вещи лица се свежда до методиката, която експертите са използвали, за да формират крайната цена на корен.

Настоящия състав счита, че в тази част заключението на вещото лице К.С. следва да бъде прието като доказателство, а не заключението на вещото лице А.К., поради следните съображения: Вещото лице С. е констатирал, че маркирания материал е на стойност 7560.00 лева, а на добития 7843.00 лева. Вещото лице е категоричен, че посочените цени са съобразени към датата на сключване на договора и с условията за работа на самия имот. В проведеното на 27.02.2015г. открито с.з., вещото лице уточнява, че през 2009г. е посетил имота, направил е  пробни измервания, с оглед трасиране на имота, като в последствие маркирането  за сеч е извършено от С.В.. Според вещото лице  „…Цените на дървените материали, могат да се сравнят с данни от тръжни процедури на ДГС, на Общини, които се публикуват в интернет и това са стандартни неща. Според експерта, при договарянето „….цената е за краен потребител, като…… купувачът предварително знае какъв е видът на дървесината, за която договаря, тъй като сделката за строителна дървесина се сключва на плътен куб.метър, а дървата за огрев - на пространствен куб.метър. Според вещото лице няма как  купувачът при сключване на договора да не знае за какъв вид дървесина се сключва договора, тъй като „....Има карнет - описи, в които е показана кубатура и вид на дървесината. Това са позволителните за сеч…..”. Вещото лице е категорично, че договорът между страните е за цена на корен, срещу която се прехвърля право на ползване на маркирана  дървесина за сеч. Ползвателят я заплаща на собственика и за своя сметка и на свой риск осъществява добива, като печалбата се формира от разликата между: пазарната цена на дървесината, цената на корен и разходи за добив, товарене и транспорт.

Според вещото лице К., цената, която трябва „….да плати човека, който е изсякъл гората се определя по няколко метода:…. Може по предварителна маркирация, по стояща маса, може на декар също, а най-справедливия начин според мен е на пряко освидетелстване на сечището и по превозни билети, това са най-реалните неща.”  В тази връзка съдът съобрази, че преди да бъде издадено позволителното за сеч, се издава технологичен план, в който са вписани обемите, за което обстоятелство купувачът е наясно. Видно от представените по делото доказателства, позволителното за сеч е от дата 05.11.2009 година,  а договорът за покупко-продажба на дърва на корен е от дата 04.11.2009г. Анализът на тези обстоятелства сочи, че към датата на сключване на договора купувачът-ответник е знаел кубатурата и видът на дървесината.

Вещото лице К., в своето заключение е включил и разходите по пера „…на човека, който купува дървесината…”, като в проведеното открито с.з., на зададения въпрос  „…. Какъв процент от пазарна стойност  на една дървесина са тези разходи и с колко всъщност се намалява от пазарната стойност, за да се покрият разходите?”, вещото лице не дава категоричен отговор, а твърди, че: „…Това никъде не е регламентирано като процент, това всичко е на база на договорни отношения, които са по едно взаимно споразумение. Това е пазарна икономика…..”. Съобразно тези твърдения, съдът анализира съдържанието на договора за покупко-продажба на дърва на корен от 04.11.2009г. и констатира, че в т.4.3.1 купувачът има задължение да представи за утвърждаване технологичен план за осъществяване на добива и извоза на дървесина в ДГС към момента на сключване на договора, което означава, че към този момент купувачът вече е платил на лесовъда, който е извършил маркирането и разходите за техническото обслужване са за негова сметка.  Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че дължимата от ответника на ищеца сума по сключения договора за покупко-продажба на дърва на корен от 04.11.2009г. следва да бъде съобразно маркираните за сеч количества, а не съобразно добития материал. При това положение, искът следва да бъде уважен в размер на 7560.00 лева, която сума представлява обща стойност на маркираните за сеч 285 куб.м., като за разликата до претендирания размер от 7843.00лева, представляваща стойността на добития материал, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по евентуалния иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща стойността на неоснователното обогатяване на ответника, настъпило в резултат на извършената сеч и добитата от него дървесина, определена по вид и обем съгласно констативните протоколи.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищцата сторените в настоящото производство разноски, съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК. Претендираните от ищцата разноски за ДТ, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице са в размер на 1233.72 /хиляда двеста тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ лева, но с оглед изхода от спора, в нейна полза следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски по компенсация съгласно уважената част от исковата претенция в размер на 1189.20 /хиляда сто осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева.

Мотивиран от гореизложеното Районен съд Троян

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „СМ 2010” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борима, Ловешка област, ул. Петко Дочев № 10, представлявано от управителя Стилян Минков Банков да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, чрез адв.Х.Т. от САК, съдебен адрес: *** сумата от 7560.00 /седем хиляди петстотин и шестдесет/ лева, представляваща обща стойност на маркираните за сеч 285куб.м дървесина на корен, по сключен между страните договор за покупко-продажба на дърва на корен от 04.11.2009г., като за разликата до претендирания размер 7843.00 лева /седем хиляди четиридесет и три/лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „СМ 2010” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борима, Ловешка област, ул. Петко Дочев № 10, представлявано от управителя Стилян Минков Банков да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, чрез адв.Х.Т. от САК, съдебен адрес: *** сумата от1189.20 /хиляда сто осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева, съдебно-деловодни разноски по компенсация, съгласно уважената част от исковата претенция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: