РЕШЕНИЕ

 

   315

 

гр. Троян, 14.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на четиринадесети септември,  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 633  по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявена е искова молба от И.Н.Ш., Д.П.Ш. и М.Н.Б., чрез адв. К.Н. ***, против М.И.М. *** с правно основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР. С Определение № 71/24.02.2015 година съдът е оставил искова молба вх.№ 4402/10.07.2014 година без движение до отстраняване на  констатирани нередовности.  С уточняваща молба вх.№1364/06.03.2015 година от адв. К.Н. *** е конкретизиран предявения от  И.Н.Ш., Д.П.Ш. и М.Н.Б. иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, като същия е предявен срещу ответниците   М.И.М., Н.К.Н., М.К.Н., Р.П.Ж., М.П.М. и Р.И.М..

Твърдят, че са наследници на Н.Й.Ш.,***, починал 1989 година и с Решение № 16/16.02.1993 година по заявление вх.№ 3029/29.07.1991 година Общинска служба „Земеделие” гр. Троян, офис – гр. Априлци на наследодателят им е възстановена  НИВА от 1дка, седма категория, находяща се в землището на гр. Априлци – Зла река, местност „Нищелското”, който имот е отразен в кадастралната карта в местността  „Гърбулското”, при съседи: - дере, А.М., М.С., с проекто-кадастрален номер  52218.15.25, който попаднал в имот с кад.№ 52218.15.13, записан на наследниците на А.М.А..  Излагат, че наследниците на единия съсед – М.С. подписали на акта за непълноти и грешки, но наследникът на А.А. - М.И.М. посочен от СГКК, отказал да подпише. Това обстоятелство породило правния интерес на ищците,  да установят по отношение на ответниците - М.И.М., Н.К.Н., М.К.Н., Р.П.Ж., М.П.М. и Р.И.М., че по силата на наследяване от Н.Й.Ш. и реституцията по ЗСПЗЗ ищците И.Н.Ш., Д.П.Ш. и М.Н.Б., към датата на образуване на кадастралната карта на гр. Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007 година, са били собственици на поземлен имот – Овощна градина от 1,080 дка, земеделска територия, находяща се в гр. Априлци, местност „Гърбулско”, която е графично отразена в изработения проект за изменение на КК, като имот с проекто-кадастрален № 52218.15.25, като съдът да постанови границите на имота да бъдат нанесени в кадастралната карта и имота да бъде записан на наследниците на  Н.Ш.. Молят за присъждане на направени разноски.

В съдебно заседание, ищците се представляват от адв.К.Н. ***, който поддържа предявената искова претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответниците М.И.М. ***, Н.К.Н. ***, М.К.Н. от гр.Пловдив и Р.И.М. *** са представили писмени отговори. В съдебно заседание се представляват от адв.Д.Ч., който от името на доверителите си поддържа становището си за неоснователност на предявения иск по съображения, изложени в отговора към ИМ, които доразвива в представена по делото  писмена защита.

Ответниците Р.П.Ж. *** и М.П.М. *** в предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок не са представили отговор на ИМ, не са взели становище по иска и не са направили искане за гледане на делото в тяхно отсъствие. За последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права са уведомени с разпореждане на съдията докладчик  по делото.

В проведеното на 22.06.2015г. открито с.з.,  ответницата Р.П.Ж.  се представлява от  мл.адв.В.Г. ***, който  заявява, че доверителката му не оспорва така предявения иск, като моли в нейна тежест да не бъдат присъждани разноски.

Ответникът М.П.М. – р.пр. не се явява и не се представлява. В проведеното на 22.06.2015г. открито с.з, процесуалния представител на ищците – адв.К.Н. представя декларация от името на М.П.М., че не оспорва така предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на Н.Й.Ш.,***, починал 1989 година. Наследодателят им е бил член на ТКЗС и въз основа на писмени документи – молба – декларация за влизане в ТКЗС, Общинска служба „Земеделие” гр. Троян, офис – гр. Априлци с Решение № 16/16.02.1993 година по заявление вх.№ 3029/29.07.1991 година го признава за собственик на  деветнадесет имота, като под т.18  от Решението на: НИВА от 1дка, седма категория, находяща се в землището на гр. Априлци – Зла река, местност „Нищелското” /в кадастралната карта местността е отразена като „Гърбулското”/, при съседи: - дере, А.М., М.С., с проекто-кадастрален номер  52218.15.25, попадащ в настоящата КК в имот с кад.№ 52218.15.13.

Ответниците М.И.М., Н.К.Н., М.К.Н., Р.П.Ж., М.П.М. и Р.И.М. са наследници на А.М.А., който е притежавал имоти в гр.Априлци, възстановени му с Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци. Процесният имот е заснет в КВС гр.Априлци като ПИ №076013 и е един от възстановените с Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци имот, на наследници на А.М.А.. След влизане в сила на КККР на гр.Априлци, имот№076013 по КВС е получил идентификатор №52218.15.13, поради което ОСОЗ-Троян, офис гр.Априлци издава ново Решение №129 от 03.11.2007г., където имотите са посочени с идентификатор по КККР на гр.Априлци.

Имота, отразен с проекто-кадастрален номер  52218.15.25, попадащ в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Априлци, одобрени със Заповед № РД 18-49/31.08.2007 година е записан на наследниците на А.М.А.. От документите по преписката от кадастъра е видно, че на А.А. е издадено Решение № 129/03.11.2007 година, след одобряване на кадастралната карта.

От  приложената като доказателство опис-декларация към Заявление – декларация от Н.Й.Ш. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците е декларирал в местностите „Криви дял”, „Нищелско” и „Гърбулско” следните имоти: „овощна градина” с площ 2,2 дка,  при граници: А.М. и П.М., ливада  от 2,0 дка при граници К.Н., Ст.В., С.П. и пасище от 1,0 дка при граници: дере, А.М. и М.С..

От представеното заявление с вх.№3029 от 26.08.1991г. са посочени за възстановяване  в собственост на Н.Й.Ш. описаните по-горе имоти.

От представеното Решение №16/06.02.1993г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, се установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Н.Й.Ш. в ССРГ на следните имоти: в т.10- Ливада  от 2,000 дка., находяща се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността „Криви дял” при граници/съседи/ К.Н., Ст.В., С.П.; в т.16- Овощна градина с  площ 2,200 дка., находяща се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността „Нищелско”, при граници/съседи/: А.М. и П.М., и в т.18-Пасище от 1,000 дка. находящо се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността”Нищелско” при граници/съседи/: дере, А.М. и М.С..

От представената опис-декларация към заявление-декларация от А.М. А. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ответниците е декларирал в местността „Криви дял” нива, с площ от 1,0000дка. при граници:Дол, И.М. и А.М..

От представеното Заявление с вх.№3025 от 26.08.1991г. за възстановяване собствеността на   А.М. А. е посочен един имот, представляващ нива,  с площ от 1,000дка., в местността „Криви дял”.

С Решение №16 от 06.02.1993г. издадено от ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци след разглеждане на преписка по заявление с вх.№3025 от 29.07.1991г. е признато  право на собственост на  наследниците на А.М. А. в  ССРГ на 13 имота, като в т.5 от Решението -нива, с площ от 1,0000дка. в землището на гр.Априлци, кв.Зла река,  при граници/съседи/: Дол, И.М. и А.М..

Представено е  Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, с което е възстановено на А.М. А. правото на собственост  в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три имота в местността „Гърбулско” в землището на  гр.Априлци- Зла река, както следва: овощна градина от 0,941 дка, представляващ имот  №076009 по картата на землището, овощна градина от 1,396 дка, представляваща имот № 073013 – процесния/ по картата на землището и овощна градина от 0,983 дка., представляваща имот №076014 по картата на землището.

Представен е нотариален акт № 97/24г. /л.123-125/, от който се установява, че наследодателите на страните -М.  А., който е баща на А.М.А., и П.А., който е баща на съпругата на Н.Й.Ш., са прехвърлили  в ОБЩ ДЯЛ три имота в местността „Криви дял” от 1,200 ; 1,100 и 0,300 дка.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице инж.В.П. е констатирал, че наследодателят на ищците е декларирал три имота за възстановяване, а наследодателят на ответниците – един имот за възстановяване.

Отделно от това експерта е категоричен, че процесния имот №076013, възстановен  с Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, след обединяване на КВС с Кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-49  от 31.08.2007г на ИД на АГКК  и получил идентификатор №52218.15.13. има частична идентичност само по граници и местност, но не и по площ на следните, признати за възстановяване по Решение №16 от 06.02.1993 година на ищците и Решение №16 от 06.02.1993 година ответниците  имоти, а именно: по заявление с вх.№3029 от 29.07.1991г. на ищците два имота, заявени с поредни номера 16 и 18 в заявлението и един имот на ответниците, по заявление №3025 от 29.07.1991г. заявен под №5.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са разпитани свидетели на ищцовата страна - В.С.К., К.М.З., В.С.С. и на ответната страна- П.А.С., И.П.Й. И С.М.М., чийто показания се обособяват в две групи:

          В показанията си свид.В.С.К. подробно описва спорния имот и съседните имоти, посочва границите на имота, наличието на естествени граници на място; установява идентичността на местностите Криви дял, Нищелско и Гърбулско. Твърди, че мястото между имота на А.А. /№14/ и на М.С. /№15/ е било на Н.Ш. и по време на ТКЗС всеки си е работил мястото, а след образуване на ТКЗС на него му дали за лично ползване имота на М.С. а другите два -включително и имота на Н.Ш., е дадено за лично ползване на А.А.. Същия установява, че след възстановяване на имота /спорния/, ищцата М.Б. е засяла овощни дръвчета, като „погрешка навлязла и в имота на ответниците” -№14. Свидетелят не  е чувал да има спор между страните за този имот.

          От показанията на свидетеля К.М.З. се установява, че знае,  че спорното място е на Ш.”. Свидетеля описва подробно материализираните на място граници, като заявява: „….Спорното място беше засято с дръвчета, но бабичките са ми казвали като тръгна с козите да пазя сливите на Ш., а сега са останали 1-2 от младите дръвчета. Аз не съм видял момента, когато са сети сливите, но или И. или М. са ги сели. Хората ми казаха да  пазя козите да не ходят там. Аз живея на 100м от А.М. А. и го познавам. Аз не съм виждал да обработва тези места А.…”.

От показанията на свидетеля свид.В.С.С. се установява, че си спомня имота от когато бил ученик-преди образуване на ТКЗС. Свидетеля описва имота „…..С дере граничи Ш. място. Като застанеш срещу мястото, с лице към имота, дерето се пада отляво, реката е отзад….”.

От показанията на свид. П.А.С. се установява, че знае имота, тъй като „….е на около 300м от къщи, през реката. Там съм минавал повече от 10 г.  всеки ден, през летния сезон. Пътека имаше, дървен мост, имота беше като нива, така го ползваха. …”.Свидетеля описва  имота като „….на юг е реката, на изток – М.С., отгоре е Дудрешката урница, така се казва по махленски. Това място, първото  е на А., което се намира до М.С., а след това следва място на наследниците на П.А.…”.

            От показанията на свид.И.П.Й. се установява, че „….Доколкото разбрах тези места са на А., починалия, който живееше в м.Злиевци, от махалата както са свяко И., това са техни места и баща ми е питал да коси тези места", Твърди, че около 15 години  косил района около „Черния паметник". Сочи, че един ден като се прибирал, срещнал съпруга на ищцата М.Б., и той му казал че спорното място -от към дерето, с младите фиданки, е негово, да го коси и чисти. "…..Мястото, което съпругът на М. ми показа се намира на изток от дерето".

 От показанията на свид.С.М.М. се установява, че  знае къде се намира спорното място, „…. ходила съм там, работила съм. Мястото е на чичото на моя съпруг М. - А.М. А.. Лично И.Ш. веднъж ме срещна, ………….и ме попита откъде карам тези дърва. Аз му казах, че от нашето място. Той ми каза, да го заведа на мястото, да види откъде съм ги брала. Като отидохме там, на първото място, където е на свекъра ми, му казах, че дървата са от тук. ………. Показа ми съседното място до мястото на чичо ми, където има едно дере, една грамада с орех. Попита ме, кой му е отрязал там ореха и дали знам, че това място е негово. Казах, че знам, че това място е негово. И другото по средата е на чичо ми, отгоре е на З., където почва гората е на Д. и отдолу река. Казах, че дървата съм ги брала от моето място. …..  Той ми каза, да запомня, че това място с дерето е негово място. Имаше рязани дървета в мястото му. …………. Това място, което той ми показа се намира в северна посока от мястото на чичо ми. Като застанеш от мястото на чичо ми това място, което И.Ш. ми показа, че е негово, се намира от лявата страна. Като застана срещу мястото на чичо ми, реката се намира от южната страна. Дерето се намира от лявата страна на това място, което ми покажа Ш.. Преди години сестрата на И. -  М., направи овощна градина в това място, граничещо с дерето, за което той ми каза, че е негово. …..”.

Настоящият състав счита, че следва да кредитира показанията на разпитаните свидетели водени от ищците, тъй като са ясни и непротиворечиви относно момента, към който са относими за установяване на фактите по делото. Свидетелите имат непосредствени впечатления за имотите както от преди, така и към настоящия момент. Те са категорични, че имотите преди образуване на ТКЗС и след това са ползвани от наследодателя на ищците, а след това от ищците. Съдът счита, че показанията им са обективни с оглед наличието на съвпадение по отношение на съществени за индивидуализацията на имотите белези. Отделно от това, свидетелите не са и заинтересовани от изхода на спора, поради което липсват основания в тяхната безпристрастност.

Показанията на свидетелите на ответната страна И.П.Й. и С.М.М., съдът анализира с оглед на евентуална заинтересованост от изхода на делото, тъй като И.Й. е братовчед на ответника М.И.М., а С.М. е съпруга на ответника М.И.М.. С.М. не установява обстоятелства от съществено значение за спора- на кого е бил имота по време на образуване на ТКЗС, тъй като тя няма непосредствени впечатления за имота и собствениците пред реституцията. От показанията на свидетеля И.Й.  " ….Мястото, което съпругът на М. ми показа се намира на изток от дерето….", установява съответствие на действителното разположение на имота.

По отношение на показанията на св.В.С.К.: Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, досежно обстоятелството, че А.М. А. е притежавал имот  „…на около 300м. от къщи, през реката….”, където се установи, че се намират местностите „КРИВИ ДЯЛ, НИЩЕЛСКО И ГЪРБУЛСКО”.. От дадените от свидетеля обяснения, досежно границите на имота „……на юг е реката, на изток – М.С., отгоре е Дудрешката урница….”, съдът счита, че описанието може да бъде отнесено както за имот №076014 по КВС, собственост на наследодателя на ответниците, така и към имот №076013 /процесния/, тъй като: и двата имота граничат с дере /имот 076014 по КВС в по-голямата си част/, двата имота граничат с „Дудрешката орница” /т.е. М. К.Д./ и двата имота граничат с река. Единственото несъответствие между двата имота /съгласно показанията на свидетеля/ е по отношение на източната граница на имота – насл.на М.С. З.. В тази част показанията на свидетеля се явяват в противоречие с обстоятелството, че наследниците на М.С. са подписали акта за непълноти и грешки, по инициираната от ищците процедура за изменение на КККР на гр.Априлци, досежно процесния имот. Ето защо, показанията на свидетеля в  тази част не се кредитират от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предявения иск с пр.основание чл.54, ал.2 от ЗКИР /в редакцията към момента на предявяване на иска/ е допустим.

На първо място от данните по делото се установява, че между страните е налице спор за материално право по отношение собствеността на имот с проекто идентификатор 52218.15.25 по КККР на гр.Априлци, одобрени със Заповед № РД 18-49/31.08.2007 година, тъй като липсва надлежно отразяване в КККР на реституирания им по ЗСПЗЗ имот, за който твърдят, че се ситуира върху имот №52218.15.13, отразен като собствен на ответниците, което е достатъчно основание за иницииране на настоящото производство, дори и да не е налице проведена административна процедура /в този смисъл Решение № 776/15.11.2010 г. по гр.д. № 982/09 г. І г.о.. на ВКС, Решение № 495/30.07.2012 г., пост.по гр.д.№ 494/2010г.на ВКС на І г.о., Решение № 15/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3499/08г. на ІІ г.о./.

Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения и уточняваща ИМ вх.№1364 от 06.03.2015г. на ТРС –л.73/, становището на ответниците и данните по делото, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Предмет на доказване е собствеността върху процесния имот, към  минал момент - на одобряване на КККР. Ищците основават своята собственост на наследяване от Н.Й.Ш.,***, починал на 24.07.1989г. и на завършена реституция по  преписка вх.№3029 от 29.07.1991г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци.

В предметната рамка на спора по чл.54, ал.2 ЗКИР, засягащ реституирани по ЗСПЗЗ земеделски земи в стари /възстановими/ реални граници е и спорът за материално право към минал момент – образуването на ТКЗС и колективизацията на земите. В тази връзка е и основния спорен въпрос, дали е завършила реституцията в полза на ищците, за да се легитимират като собственици на процесния имот.

Тъй като актът, на който се позовават е решение на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, с оглед посоченото придобивно основание - реституция по реда на ЗСПЗЗ и наличие на данни за влезли в сила КВС, съответно КК, то моментът към който следва да се разреши спорът между страните е релевантният такъв за реституцията. Спорът за материалното право, касаещ собствеността върху земеделски земи с оглед правилното им заснемане в КК означава установяване на това право към момента на колективизацията.

От  приложената като доказателство опис-декларация към Заявление – декларация от Н.Й.Ш. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците е декларирал в местностите „Криви дял”, „Нищелско” и „Гърбулско” следните имоти: „овощна градина” с площ 2,2 дка,  при граници: А.М. и П.М., ливада  от 2,0 дка при граници К.Н., Ст.В., С.П. и пасище от 1,0 дка при граници: дере, А.М. и М.С.. От представеното заявление с вх.№3029 от 26.08.1991г. са посочени за възстановяване  в собственост на Н.Й.Ш. описаните по-горе имоти.

От представеното Решение №16/06.02.1993г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, се установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Н.Й.Ш. в ССРГ на следните имоти: в т.10- Ливада  от 2,000 дка., находяща се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността „Криви дял” при граници/съседи/ К.Н., Ст.В., С.П.; в т.16- Овощна градина с  площ 2,200 дка., находяща се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността „Нищелско”, при граници/съседи/: А.М. и П.М., и в т.18-Пасище от 1,000 дка. находящо се в землището на гр.Априлци-Зла река, в местността”Нищелско” при граници/съседи/: дере, А.М. и М.С..

От представената опис-декларация към заявление-декларация от А.М.А. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ответниците е декларирал в местността „Криви дял” нива, с площ от 1,0000дка. при граници:Дол, И.М. и А.М..

От представеното Заявление с вх.№3025 от 26.08.1991г. за възстановяване собствеността на   А.М. А. е посочен един имот, представляващ нива,  с площ от 1,000дка., в местността „Криви дял”.

С Решение №16 от 06.02.1993г. издадено от ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци след разглеждане на преписка по заявление с вх.№3025 от 29.07.1991г. е признато  право на собственост на  наследниците на А.М. А. в  ССРГ на 13 имота, като в т.5 от Решението -нива, с площ от 1,0000дка. в землището на гр.Априлци, кв.Зла река,  при граници/съседи/ :Дол, И.М. и А.М..

Представено е  Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, с което е възстановено на А.М. А. правото на собственост  в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три имота в местността „Гърбулско” в землището на  гр.Априлци- Зла река, както следва: овощна градина от 0,941 дка, представляващ имот  №076009 по картата на землището, овощна градина от 1,396 дка, представляваща имот № 073013 – процесния/ по картата на землището и овощна градина от 0,983 дка., представляваща имот №076014 по картата на землището.

От заключението на вещото лице по допусната експертиза се установява, че наследодателят на ищците е декларирал три имота за възстановяване, а наследодателят на ответниците – един имот за възстановяване.

Отделно от това експерта е категоричен, че процесния имот №076013, възстановен  с Решение №129 от 27.05.1999г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, след обединяване на КВС с Кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-49  от 31.08.2007г на ИД на АГКК  и получил идентификатор №52218.15.13. има частична идентичност само по граници и местност, но не и по площ на следните, признати за възстановяване по Решение №16 от 06.02.1993 година на ищците и Решение №16 от 06.02.1993 година ответниците  имоти, а именно: по заявление с вх.№3029 от 29.07.1991г. на ищците два имота, заявени с поредни номера 16 и 18 в заявлението и един имот на ответниците, по заявление №3025 от 29.07.1991г. заявен под №5.

От страна на ответниците М.И.М. ***, Н.К.Н. ***, М.К.Н. от гр.П. и Р.И.М. *** се прави възражение, че по отношение на ищците не е налице завършена процедура по реституция, тъй като към първичното решение № 16 от 06.02.1993г. на ОСЗ липсва скица. Настоящия съдебен състав счита, че възражението е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно Решение №248 от 21.07.2010г., по гр.д.№58/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК относно „….момента, от който се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента , в който следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на земеделски земи с решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ , както и по въпроса за кръга на лицата , ползващи се решението на административния орган” се установява, че към момента на постановяване на  Решение № 16/06.02.1993г. на ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци, нормата на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не е изисквала наличието на скица. В действащата към 1994 год. редакция на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в първичното решение, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, следва да се опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. С изменението с ДВ, бр.48 от 1995 г. законодателят е поставил като изискване и прилагането на скица на имота към решението, заверена от поземлената комисия…”. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че реституцията на процесния имот, посочен в т.18 в първичното решение на ПК-Троян, офис гр.Априлци по отношение на ищците е завършила.

Проследявайки собствеността и движението на спорния имот на ищците към момента на образуване на ТКЗС съдът, съобразявайки заключението на вещото лице П., по допуснатат СТЕ, счита, че направените от вещото лице констатации че процесния имот„… има частична идентичност само по граници и местност, но не и по площ на следните, признати за възстановяване по Решение №16 от 06.02.1993 година на ищците и Решение №16 от 06.02.1993 година ответниците  имоти, а именно: по заявление с вх.№3029 от 29.07.1991г. на ищците два имота, заявени с поредни номера 16 и 18 в заявлението и един имот на ответниците, по заявление №3025 от 29.07.1991г. заявен под №5…” в частта, в  отнасяща се за имот под №5 по заявление №3025 от 29.07.1991г. съдът не приема, поради следните съображения: Между страните не се оспорва обстоятелството, че „Криви дял”, „Нищелско” и „Гърбулско” са идентични като наименование на местността, в която са възстановени  имоти на страните.

  От  приложената като доказателство опис-декларация към Заявление – декларация от Н.Й.Ш. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците е декларирал в местностите „Криви дял”, „Нищелско” и „Гърбулско” следните имоти: „овощна градина” с площ 2,2 дка,  при граници: А.М. и П.М., ливада  от 2,0 дка при граници К.Н., Ст.В., С.П. и пасище от 1,0 дка при граници: дере, А.М. и М.С.. По отношение на последния имот / пасище от 1,0 дка при граници: дере, А.М. и М.С./ , съгласно изготвената скица от вещото лице П. , приложена към заключението на вещото лице се установява, че границите на имота и към момента са: дере, А.М. и М.С., т.е. така както са посочени в заявлението.

  От представената опис-декларация към заявление-декларация от А.М. А. за членство в ТКЗС се установява, че при образуване на ТКЗС, наследодателят на ответниците е декларирал в местността „Криви дял” нива, с площ от 1,0000дка. при граници:Дол, И.М. и А.М.. Съгласно изготвената скица от вещото лице П. , приложена към заключението се установява, че само две от посочените граници /дол и А.М./ съвпадат, поради което няма как съдът да приеме констатацията на експерта досежно „идентичност по граници” за този имот. Тоест, процесния имот, съобразен със заявения в  опис-декларация към заявление-декларация от А.М. А. за членство в ТКЗС имот е идентичен само по отношение на местността – но не и по граници и площ. В тази връзка съдът следва да отбележи и обстоятелството, /макар и ирелевантно за предмета на спора/, че  при заявен за възстановяване от страна на ответниците на един имот в процесната местност, ОСЗ-Троян, офис гр.Априлци е възстановила три имота.

От значение  за спора са и събраните в хода на производството гласни доказателства, от които се установи, че четирима от свидетелите /трима на ищците и един на ответниците/ имат непосредствени впечатления за имотите както от преди, така и към настоящия момент. Свидетелите на ищците са категорични, че имотите преди образуване на ТКЗС и след това са ползвани от наследодателите на ищците, а след това и от тях самите. В този смисъл бяха и показанията на единия от свидетелите на ответната страна – И.Й., 70 годишен, трети братовчед на ответника М.И.М. „….Един ден, след като приключих да кося се видяхме със съпруга на  М. – П.Б., сестрата на И., срещу имота на шосето и се заговорихме. Казах, че съм ходил да кося отсреща. Той ми посочи  това място с дръвчетата, малки бяха, до храстите, там имаше едно дере, това е негово място, дадено от баба му фактически, наследство, като зестра, дадено му е и е негово, като кося другото да чистя и него, и да взема тревата. Направи ми впечатление, че е негово, нали са семейство с М. и каза, че това е негово място, да го кося и да го ползвам. Това знам и това беше. Направи ми впечатление, че мястото откъм деренцето е негово, с младите фиданки, е негово и ми каза да го чистя, да го кося, да не запустява…..”. Не без значение се явява и обстоятелството, че акта за непълноти и грешки е подписан от наследниците на М.С. - собственици на съседния имот №15, което на практика означава, че те не оспорват, а признават обстоятелството, че съсед им е не А.А., а н-ците на И.Ш..  Отделно от това искът е признат от ответницата Р.П.Ж., а ответника М.П.М. не е взел отношение по спора. В тази връзка съдът не кредитира представената в с.з. от проц.представител на ищците декларация от ответника М.П.М., с която признава иска, тъй като нейната автентичност беше подложена на съмнение, с оглед на начина, по който се представи, а именно -  от ищцовата страна.

Изложените по-горе аргументи мотивират настоящия състав на РС-Троян да приеме за доказан предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.

 При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците М.И.М. ***,  ЕГН **********,  Н.К.Н. ***, ЕГН **********, М.К.Н. ***, ЕГН********** и Р.И.М. ***, ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят на И.Н.Ш., ЕГН ********** ***, Д.П.Ш., ЕГН ********** *** и М.Н.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 670.00 – шестстотин и седемдесет лева направените по делото разноски, т.е. по 223.33 – двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки на  всеки един от тях.

С оглед заявеното от ищците, че не претендират разноски от ответниците М.П.М. *** и Р.П.Ж. ***, в тяхна тежест не следва да бъдат възлагани такива.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.М. ***,  ЕГН**********,  Н.К.Н. ***, ЕГН **********, М.К.Н. ***, ЕГН**********, Р.П.Ж. ***, ЕГН**********,  М.П.М. ***, ЕГН**********  и Р.И.М. ***, ЕГН**********, че И.Н.Ш., ЕГН ********** ***, Д.П.Ш., ЕГН ********** *** и М.Н.Б., ЕГН ********** ***,  по силата на наследяване от Н.Й.Ш.,***, починал на 24.07.1989г.  и реституция по ЗСПЗЗ, към датата на одобряване на  кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със Заповед №РД-18-49 от 31.08.2007г. са били  собственици  на ПИ, представляващ Овощна градина от 1.080дка., земеделска територия, находяща се в гр.Априлци, местността „Гърбулско”, която е графично отразена в изработения проект за изменение на КК като имот с проекто-кадастрален №52218.15.25, като  границите на имота, отразен в скица-приложение към заключението на съдебно-техническа експертиза с посочените координати на чупките на граничните точки по номера 2,3,4,5,6,7,8,9,1, която е неразделна част от настоящето решение и имота бъде записан в кадастралния регистър на наследниците на Н.Й.Ш.,***, починал на 24.07.1989г. и  отразен в кадастралната карта.

ОСЪЖДА М.И.М. ***,  ЕГН**********,  Н.К.Н. ***, ЕГН **********, М.К.Н. ***, ЕГН********** и Р.И.М. ***, ЕГН********** да заплатят на И.Н.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 223.33 – двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки разноски по делото.

ОСЪЖДА М.И.М. ***,  ЕГН**********,  Н.К.Н. ***, ЕГН **********, М.К.Н. ***, ЕГН********** и Р.И.М. ***, ЕГН********** да заплатят на Д.П.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 223.33 – двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки разноски по делото.

ОСЪЖДА М.И.М. ***,  ЕГН **********,  Н.К.Н. ***, ЕГН **********, М.К.Н. ***, ЕГН ********** и Р.И.М. ***, ЕГН********** да заплатят на М.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата от 223.33 – двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: