Р Е Ш Е Н И Е

  345

05.11.2015г. , гр. Троян

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание, проведено на 22.10.2015г. /двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета/ година в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА ИВАНОВА

  При участието на секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 633 по описа за 2015., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството се развива по реда на чл.310 от ГПК – бързо  производство.

            Предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 вр. чл.225 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от С.М.М. ***, против „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян  /ИПЖЗ/, управляван от Директора Диян Петков Георгиев, с която се иска  да бъде признато за незаконно уволнението му и същото да бъде отменено, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде  изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Иска се присъждане на направените поделото разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност и.д./х./ на планинска база „Б.”, с месечно трудово възнаграждение в размер на 526.14 лева.

Твърди, че със Заповед №10 от 19.06.2015г. на Директора на ответния институт /ИПЖЗ/, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращение в щата, считано от 22.06.2015г. Ищецът излага, че с молба от 06.07.2015г. е уведомил работодателя, че боледува от захарен диабет и е помолил същия да бъде възстановен на работа, но отговор на молбата не е получил от страна на работодателя.

Счита, че при издаване на заповедта, ответника не е съобразил обстоятелството, че посоченото заболяване е предпоставка за закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и  се изисква разрешение от Инспекция по труда, което не е сторено, поради което счита уволнението за незаконосъобразно. По тези съображения желае уважаване на претенциите.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с адв.  Б.В. от АК-гр. Пловдив, който поддържа исковата молба с аргументи, изложени по съществото на спора. В проведеното на  22.10.2015г. открито с.з. по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение  в размера на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 от КТ, като същия е намален от 3156.84 лева на 2104.56 лева,  за периода от 22.06.2015г. до 22.10.2015г., съобразно заключението на вещото лице, по допуснатата експертиза.

Ответникът, по реда на чл.131 от ГПК представя писмен отговор в срок, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявенте искове. Счита, че Заповед №10 от 19.06.2015г. на Директора на ИПЖЗ-Троян е правилна и законосъобразна. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е работил при ответника на длъжност и.д./х./ на планинска база „Б.” с месечно трудово възнаграждение в размер на 526.14 лева. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е нарушена процедурата по реда на чл.333 от КТ, тъй като е изискано становище от ТЕЛК и от представеното експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ ”Плодвид”АД е видно, че ищецът не освидетелстван в ТЕЛК, няма определен процент неработоспособност, поради което не подлежи на закрила при уволнение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Х.В. от АК-Ловеч, който поддържа становището изразено в отговора към исковата молба, като подробни аргументи за неоснователност на исковите претенции излага по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че са били в трудови правоотношения, които са били прекратени със Заповед №10 от 19.06.2015г. на Директора на ИПЖЗ-Троян  на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Трудовият договор е прекратен поради съкращаване на щата  на основание  влязло в сила  щатно разписание от 01.06.2015г. във връзка с Писмо на ССА с изх.№ РД-117/30.04.2015г. и Протокол № РД 09-03 от 29.04.2015г. на УС на ССА.

Не се оспорва обстоятелството, че ищецът С.М.М. е работил  на длъжност и.д./х./ на планинска база „Б.” с месечно трудово възнаграждение в размер на 526.14 лева.

Не се оспорва, че заповедта е връчена на М. на 19.06.2015г., който с Молба от 06.07.2015г. е сезирал работодателя си, че страда от захарен диабет и моли да бъде възстановен на работа.

Спорния по делото въпрос се свежда до установяване на обстоятелството страда ли М.  от заболяване, включено в списъка на заболяванията на Наредба № 5 на МЗ,  подлежащи на закрила по чл.333 от КТ, поради което работодателя е изпратил искане до ТЕЛК гр.Пловдив за становище.

Представено е Експертно решение на ТЕЛК №1621  от 22.07.2015г. към МБАЛ „Пловдив”АД,   от което се установява, че лицето  е с общо заболяване „Есенциална /първична/ хипертония” и „Неинсулинозависим захарен диабет с неуточнени усложнения”, като в мотивите на ТЕЛК е посочено, че лицето /С.М./ не е освидетелстван в ТЕЛК, няма определен процент неработоспособност,  а Захарния диабет от тип две на перорално лечение попада в Наредба №5, но не подлежи на закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ.

По искане на ищеца, за установяване размера на претенцията касаеща заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, съдът е допуснал и назначил СТЕ, по която заключението е прието като доказателство по делото като обективно, компетентно и безпристрастно.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225 от КТ, от С.М.М. ***, против „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян  /ИПЖЗ/, управляван от Директора Диян Петков Георгиев, с които моли съда да признае уволнението за незаконно, да го възстанови на предишната работа и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

 Съдът намира исковете за допустими, а разгледани по същество за изцяло основателни по следните съображения:

Атакуваното от М. уволнение е извършено със заповед №10 от 19.06.2015г. на Директора на ИПЖЗ на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Съдът приема за основателни твърденията на М. за това, че се ползва от закрила при уволнение поради заболяване. В настоящия спор съдът следва да се произнесе, отменяйки уволнението като незаконосъобразно на основание наличната за ищеца закрила от уволнение, без да разглежда трудовия спор по същество съгласно чл.344 ал.3 от КТ. В случая за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда, а според тази разпоредба, ако такова съгласие не е била искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта като незаконна само на това основание.

По делото безспорно се установи от представеното решение на ТЕЛК №1621  от 22.07.2015г. към МБАЛ „Пловдив”АД, че М. е с общо заболяване „Есенциална /първична/ хипертония” и „Неинсулинозависим захарен диабет с неуточнени усложнения”, като от мотивите на ТЕЛК се установява, че „Захарния диабет от тип две на перорално лечение попада в Наредба №5 на МЗ”.

Настоящия съдебен състав счита за неоснователни изложените от процесуалния представител на ответника аргументи в смисъл, че след като от експертното решение на ТЕЛК по местоживеенето на ищеца е видно, че същия не е защитен по реда на КТ, не  следва да се прави искане за разрешение от Инспекцията по труда.

Съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, а според чл. 5 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, предприятието отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК.

            Тъй като мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, макар и оформено в експертно решение, според правилото на чл. 5 от Наредба № 5, не е експертно решение по чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето (33), защото в тези случаи ТЕЛК не извършва медицинска експертиза по раздел IV на глава трета от Закона за здравето и не е административен акт, какъвто акт е експертно решение на ТЕЛК при експертиза на работоспособността, то не е задължително нито за работодателя, нито за Инспекцията по труда, нито за съда, пред който е заявен за разрешаване спорът за законността на уволнението. Същото становище е изразил и Върховния касационен съд в Решение № 61 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 456/2012 г., IV г. о., ГК, издадено в производство по чл. 290 ГПК: "От друга страна, предвид изрично използвания от законодателя термин "мнение" в разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ, същото - във формата на ЕР на ТЕЛК по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин окръжната инспекция по труда - тя може да не се съобрази с това мнение при даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник или служител”. Именно предвид информативния, но не и задължителен характер на експертното решение, работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение.

С оглед всичко изложено съдът намира за доказани твърденията на ищеца М., че се ползва от закрила при уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване на щата, от разпоредбите на чл.333 ал.1 т.3 от КТ, както и че тази закрила е съществувала към връчване на заповедта му за уволнение, като работодателят не се е съобразил със същата. Както се посочи и по-горе с оглед установената не законосъобразност на уволнението поради не спазена закрила по чл.333 от КТ от страна на работодателя, съдът отменя извършеното по този начин уволнение само на това основание.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:

Този иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уважаването на главния иск поражда за работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. По тези съображения съдът приема, че след като уволнението е незаконно и следва да се отмени, то и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като ищецът следва да бъде възстановен на заеманата длъжност и.д./х./ на планинска база „Б.”.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ:

Уважаването на главния иск поражда за работника субективното право да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа.

За установяване размера на тази претенция, съдът е допуснал СТЕ, която е приета като доказателство по делото като обективна и компетентна. От заключението на експерта се установява, че претенцията  е основателна до претендирания след направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение, а именно в размер  на 2104.56 лева,  за периода от 22.06.2015г. до 22.10.2015г. и същата следва да бъде уважена.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 380.00  лева разноски за един адвокат,  а на Държавата, по бюджета на ТРС сумата 184.18 лева ДТ за разгледаните искове и 80.00 лева разноски за експертиза, заплатени от бюджета на ТРС, с оглед характера на производството.

На основание изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

УВАЖАВА предявеният от С.М.М., ЕГН ********** *** против „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян, ЕИК110544670 със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Васил Левски №281, управляван от Директора Диян Петков Георгиев иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като ПРИЗНАВА за незаконно уволнението със заповед 10 от 19.06.2015г.  и ГО ОТМЕНЯ.

УВАЖАВА предявеният от С.М.М., ЕГН ********** *** против „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян, ЕИК110544670, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Васил Левски №281, управляван от Директора Диян Петков Георгиев иск, като на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА прекратеното трудово правоотношение за длъжността и.д./х./ на планинска база „Б.”.

ОСЪЖДА „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян, ЕИК110544670, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Васил Левски №281, управляван от Директора Диян Петков Георгиев ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.1 от ГПК на С.М.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 380 /триста и осемдесет/лева.

ОСЪЖДА „Институт по планинско животновъдство и земеделие”- Троян, ЕИК110544670, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Васил Левски №281, управляван от Директора Диян Петков Георгиев да заплати на Държавата, по  сметка на РС-Троян сумата от 184.18 /сто осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща ДТ за разгледаните искове и 80.00 /осемдесет/ лева разноски за експертиза, заплатени от бюджета на ТРС, с оглед характера на производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от днес  05.11.2015г пред Окръжен съд гр. Ловеч.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: