Р  Е  Ш  Е  Н  И Е  

№ 48

гр.   Троян, 17.02.2015 година

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, в публично заседание на  20.01.2015г. /двадесети януари две хиляди и петнадесета/ година:

                                                                      Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Ц.Б., разгледа гр.д.№692/2014г.,  на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 357 КТ. Исковете са за отмяна на незаконно уволнение, за присъждане на обезщетение за принудителна безработица вследствие от незаконно уволнение – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като заедно с тези искове са съединени за общо разглеждане в настоящето производство искове за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение (чл. 128 КТ), за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван от ищеца платен годишен отпуск) и мораторна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че бил в трудовото правоотношение с ответника ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев по силата на сключен трудов договор №3 от 23.01.2012г., прекратен със Заповед №16 от 01.07.2013г. Твърди, че на 01.07.2013г. бил сключен нов договор със същия работодател с работно време-40 часа месечно, за който категорично заявява, че не е подписвал  и който е прекратен със Заповед №17 от 01.07.2014г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ.

Излага, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, работодателят не изпълнил задължението си да му плати трудово възнаграждение. Моли съда да  признае:

- на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на ищеца за незаконосъобразно и неговата отмяна,

-на основание чл. чл. 344 ал.1 т.3 във вр.чл.225 ал.І КТ ответника да бъде осъден да заплати обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението,

-на основание чл.128 т.2 от КТ ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6341.00 лева, представляваща разликата  между дължимото трудово възнаграждение по трудов договор №3/23.01.2012г. и действително  платеното му трудово възнаграждение.

- на основание чл.224 ал.І от КТ  ответника да бъде осъден  да заплати на ищеца обезщетение  за неизползван платен годишен отпуск,

-на основание чл.86 от ЗЗД ответника да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва за забава до предявяване на исковата молба.

Искова молба вх.№ 5308/01.09.2014 година, е оставена без движение и с оглед направените в тази връзка уточнения от процесуалния представител на ищеца с молба вх.№ 6279/14.10.2014 година съдът е приел, че исковата молба е изправена, като претенцията  по чл. 128, т.2 от КТ да се счита заявена за периода 01.10.2012 година до 30.07.2014 година включително в размер на 6341.00 лева, а претенцията по реда на чл. 224, ал.1 от КТ да се счита  предявена в размер на 1026.55 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 49 дни. Претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД - представляваща обезщетение за забава е конкретизирана за периода от 01.11.2012 година до 01.09.2014 година, съобразно таблицата в депозираната молба вх.№ 6279/14.10.2014 година.

По същество ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде отменена цитираната по-горе заповед за прекратяване на трудовия му договор и ответникът бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за принудителна безработица вследствие незаконното уволнение; също така ответникът  да бъде осъден да му заплати дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2012 година до 30.07.2014 година включително, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. За периода  на забавата от 01.11.2012 година до 01.09.2014 година претендира по реда на чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху неизплатените суми за трудово възнаграждение.

Всичките посочени по-горе суми се претендират от ищеца ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на съответните суми.

Препис от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника, който чрез упълномощен защитник – адв. Г.И. *** е представил писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, в който се оспорват така предявените искове като неоснователни, като признават иска по чл. 224 от КТ за дължимост на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.  

В проведеното на 09.12.2014 година  открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Е. *** , съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза и на основание чл. 214 от ГПК прави изменение на размера на исковете по чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, както следва: Иска по чл. 128, т.2 от КТ да се счита предявен за сумата от 1989.34 лева; Иска по чл. 224, ал.1 от КТ да се счита  предявен за сумата от 1166.20 лева, а иска по чл. 86, ал.1 от ЗД да се счита  предявен за сумата от  235.43 лева.

Посочените стойности са в съответствие със заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието в едно от преходните с.з. Останалите искове ги поддържаме.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза и заключение по съдебно-графическа експертиза.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

 Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ:

По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че на основание валидно сключен трудов договор №3/23.01.2012година, ищецът С.К.К. е работил при ответника ЕТ „НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ-НСВ". Със Заповед №16/01.07.2013 г.,  връчена на С.К.К. на 01.07.2013 год.,  на основание чл.325 т.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника ЕТ „НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ-НСВ". Посочената заповед  е подписана от ищеца, което обстоятелство се установява от назначената по делото графическа експертиза, според която, подписът над текста „Подпис на лицето" в долната дясна част на Заповед №16/01.07.2013 г. е положен от С.К.К..

От доказателствата по делото се установява, че трудовото правоотношение на ищцата по трудов Договор №.3/23.01.2012година е прекратено със заповед №16/01.07.2013 г.,  връчена на С.К.К. на 01.07.2013 год. Правото да оспори законността на уволнението и да поиска неговата отмяна работникът или служителят може да упражни в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ-два месеца от деня на прекратяването. Срокът е давностен и след изтичането му губи възможността да получи търсената с иска защита, изразяваща се във възстановяване на трудово-правната връзка и отмяна неблагоприятните последици от уволнението. Поради правното естество на срока, съдът не следи служебно за неговото изтичане, а по възражение на насрещната страна. В хода на производството ответникът е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 01.07.2013. и срокът по чл.358, ал.1, т.2 вр. ал.2 КТ е изтекъл на 01.09.2013г. Исковата молба срещу ответника е подадена на 01.09.2014г., поради което е погасен по давност и подлежи на отхвърляне без обсъждане на наведените възражения и доводи за незаконност на уволнението, а  производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.                  По иска по чл.344 ал.1 т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ е предпоставена от установяване прекратяване на трудовия договор в нарушение на закона и в този смисъл е поставен в зависимост от изхода на конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Отхвърлянето на последния, в случая поради погасяване по давност, налага идентичен правен резултат и на претенцията за обезщетение, поради което, според настоящия състав, искът следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че в хода на производството беше установено, че ищеца С.К.К. не е оставал без работа поради уволнението. След прекратяването на Трудов договор №3/23.01.2012 г., С.К.К. е продължил да работи при работодател ЕТ „НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ-НСВ" на основание нов договор - Трудов договор №4 от 01.07.2013 г., прекратен на 01.07.2014 год.,  а от приложените по делото справки от НАП се установи, че в шестмесечния период след 01.07.2013год. С.К.К. има декларирани отработени дни и часове при друг осигурител „ДИЛЯН КРАЕВ - 63" с ЕИК  201614366, по сключен на 21.08.2012 год. трудов договор за периода: месец юли 2014 год.  декларирани 23 отработени дни, за месец август 2014 год. декларирани 21 отработени дни при осигурител „ДИЛЯН КРАЕВ – 63” и за месец август 2014 год. декларирани 3 отработени дни при осигурител „ЕЛИМЕКС - ИВАН РАДЕВСКИ по сключен на 26.08.2014 год. и прекратен на 01.09.2014 год. трудов договор. От  01.09.2014 год. ищецът е сключил трудов договор с работодател „ЕЛИМЕКС",, с БУЛСТАТ 110563927, които обстоятелства потвърждават, че ищецът не е останал без работа след дата 01.07.2014 год.

Относно предявеният иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение съгласно чл. 128 КТ:

            За установяване размера на претенцията е  назначена и приета в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице С.Ц., което съдът възприе за компетентно и обосновано се установява че нетния размер на трудовите възнаграждения, които С. К. К. е следвало да получи по Трудов договор №3/23.01.2012г. и  Трудов договор №4/01.07.2013г. за периода от 23.01.2012г. до 30.06.2014г. са общо в размер на 7328.30 лева, а изплатените възнаграждения за същия период са в размер на 5338.96 лева, т.е остава дължима сума в размер на 1989.34 лева.

С оглед направеното по искане на ищеца изменение на иска по реда  на чл.214 от ГПК, касаещ неговия размер, настоящият съдебен състав счита, че същият следва да бъде уважен  за сумата от 1989.34лева,  съгласно установения от вещото лице размер.

Относно  обезщетението за неизползван от ищеца платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ:

Правото на платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в Конституцията на Република България (чл.48, ал.5), така и в чл.155 от Кодекса на труда. Платеният годишен отпуск е период от време, в рамките на който работникът/служителят не е задължен да изпълнява трудовите си задължения, но има право на парично обезщетение, което е съразмерно с неговото трудово възнаграждение. Правото на отпуск може да бъде упражнено само при съществуващо трудово правоотношение с едностранно писмено волеизявление от страна на работника или служителя, адресирано до работодателя, в който последният заявява вида на платения годишен отпуск, който желае да ползва (основен, удължен, допълнителен), началната му дата и неговата продължителност. От заключението на вещото лице по допуснатат СТЕ – С.Ц. беше установено, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1166.20 лева, за 49 дни / 49х23.80 – среднодневно  брутно трудово възнаграждение от последното плащане 119.00:5=23.80/.          В настоящият казус, от страна на ответника претенцията по реда на чл.244 ал.1 от КТ беше призната, поради което  ответника следва да заплати на ищеца сумата от 1166.20 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.                                                                    С оглед изхода на делото, следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД.                                                     Съгласно заключението на вещото лице, акцесорната претенция за забава е изчислена в размер на 429.15 лева, считано от датата  на настъпване на изискуемостта - 01.11.2010г. до  датата на подаване на исковата молба – 01.11.2011г., но с оглед направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение, размера е уточнен за сумата от 235.43 лева, в който размер ответника следва да я заплати.

  Досежно разноските:                                                                                       

Дължимите по делото разноски са: Държавна такса за иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ в размер на 50.00 лева, ДТ за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.215 от КТ – 50 лева, ДТ за иска по чл.128 ал.1 от КТ в размер на 50.00лева, ДТ за иска по чл.224 от КТ – в размер на 50.00лева и ДТ по чл.86 от ЗЗД – 50.00 лева, депозит в размер на 80.00 лева, изплатен от бюджета на ТРС за съдебно счетоводната експертиза, депозит в размер на  150 лева за съдебно графическата  експертиза, от които 80.00 лева, изплатен от бюджета на ТРС и 70.00 лева внесен от ответника, адв.възнаграждение в размер на 250. лева за адв.Ц. и 600.00 лева за адв.И..                                                                                

С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати Държавна такса за иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ в размер на 50.00 лева, ДТ за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.215 от КТ – 50 лева. По отношение на разноските за експертиза и адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат определени по съразмерност, съобразно изхода на делото, а именно: ищецът следва да заплати на ответника сумата от 462.08 лева, сторени разноски съобразно приложения списък,  а на държавата, по бюджета на ТРС сумата от 109.92 лева, разноски за двете експертизи платени от бюджета на ТРС, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.Ответника следва да заплати за иска по чл.128 ал.1 от КТ ДТ в размер на 50.00 лева,  ДТ за иска по чл.224 от КТ – в размер на 50.00 лева и ДТ по чл.86 от ЗЗД – 50.00 лева.                                                           

По отношение на разноските за експертиза и адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат определени по съразмерност, съобразно изхода на делото, а именно: ответникът следва да  заплати на ищеца сумата от  78.25 лева разноски за един адвокат, а на държавата, по бюджета на ТРС сумата от сумата от 50.08 лева, разноски за двете експертизи платени от бюджета на ТРС, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.                    

                                        Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш     И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.К. ***, ЕГН ********** срещу ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като погасен по давност и прекратява производството по делото в тази му част.                                      ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.К. ***, ЕГН ********** срещу ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.215 от КТ като неоснователен.        

ОСЪЖДА ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.К. ***, ЕГН ********** сумата от 1989.34 /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляващо възнаграждение  за периода от 23.01.2012г. до 30.06.2014г. по Трудов договор №3/23.01.2012г. и  Трудов договор №4/01.07.2013г. на основание чл.128 ал.1 от КТ, в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 01.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.                                                                                                                

ОСЪЖДА ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.К. ***, ЕГН ********** сумата от 1166.20 /хиляда сто шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/ лева,  представляваща обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.І от КТ,     в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 01.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.   

ОСЪЖДА ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К. ***, ЕГН **********  сумата от 235.43 /двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща акцесорна претенция по реда на чл.86 от ЗЗД,  считано от датата  на настъпване на изискуемостта - 01.11.2010г. до  01.11.2011г., в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 01.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.                                                             ОСЪЖДА ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев да заплати на Държавата по сметка на ТРС сумата от 200.08 /двеста лева и нула осем стотинки/  лева, представляваща  Държавна такса  и разноски за експертизи, платени от бюджета на ТРС, а на С.К.К. ***, ЕГН **********  сумата от 78.25 /седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ лева разноски за един адвокат съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК, съразмерно  с отхвърлената част от исковете.                                      

ОСЪЖДА С.К.К. ***, ЕГН **********  да заплати на Държавата по сметка на ТРС сумата от 209.92 /двеста и девет лева и деветдесет и две стотинки/  лева, представляваща  Държавна такса  и разноски за експертизи, платени от бюджета на ТРС, а на ЕТ”Николай Василев-НСВ” със седалище и адрес на управление с.Калейца, община Троян, ул. Христо Ботев №76, представляван от собственика Николай Василев да заплати на сумата от 462.08/четиристотин шестдесет и два лева и осем стотинки/  лева, сторени разноски съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете.                                                                                                 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.              Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

                                                                                                                                                Районен съдия: