Р Е Ш Е Н И Е

  92         

  23.03.2015 година град Троян

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав в проведеното на 23.02.2015г. /двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета/година  публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Светла        Иванова                 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №760/2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР и предявен насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС, в едно с акцесорна претенция по реда на чл.537 от ГПК.

Ищците М.С.Р. и Ц.И.Р. твърдят, че собствените им сгради, за които те притежават нот.акт за собственост №75 т.ІІ д.№857/2000 г. са неправилно заснети в кадастралната карта, като една част от сградата за производство на керамика с обща застроена площ от 349 кв.м,. която част е 321 кв.м, макар да представлява съвсем самостоятелна сграда е описана в кад.карта като част от сграда с идентификационен номер 10567.501.332.1, а друга част от закупената от тях сграда за производство на керамика с обща застроена площ от 349 кв.м., която е 28 кв.м. е описана в КК като самостоятелна сграда с идентификатор 10567.501.332.2 със застроена площ от 28 кв.м. Твърдят, че закупената втора сграда с полумасивна конструкция, със застроена площ от 182 кв.м. построена през 1961 г. е кадастрално заснета и описана в кад.карта като сграда с идентификатор 10567.501.332.3 със застроена площ от 201 кв.м. Твърди се също, че е подадено възражение до Началника на СГКК-Ловеч, за поправяне на допуснатата грешка в отразяване на сградите, но с отговор изх.№94-9015-11-10-8345/30.05.2013 г. на Началника на СГКК-Ловеч е отказана тази корекция, докато не бъде решен спора за материално право между тях и ответниците по повод собствеността на процесните сгради. Към исковата молба е приложена и административната преписка, касаеща проекта за изменение на КК.                                                                    

Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици при условията на СИО на следните недвижими имоти, придобити от тях по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., представляващи към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18/29.03.2006 г. на Изп.директор на АГКК  пром.сграда с площ от 349 кв.м. застроена в ПИ с идентификатор 10567.501.332, представляваща единен обект на собственост в посочената по-горе кад.карта и кад.регистри неправилно описана като западна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, която част е с площ от 321 кв.м. бр.ет.1 предназначение-промишлена сграда и отделно втора сграда с идентификатор 10567.501.332.2, със застроена площ от 28 кв.м. бр. ет.1, предназначение - пром.сграда, които две части реално съставляват единен обект на собственост-пром.сграда с площ от 349 кв.м, като молят да бъдат осъдени ответниците солидарно да им заплатят направените от тях разноски по делото.

Ответниците - М.Ц.Р., П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р. и М.И.Р. оспорват предявения иск, като заявяват, че страните по делото са получили в съсобственост недвижимият имот след реституция и са се снабдили с нот. акт №118, т.3,дело №1215/1997 г. от 23.09.1997 година. Излагат, че не е спазена процедурата по провеждане на търга, тъй като липсва обява в един централен и един местен вестник. Ответниците М.К. и В.Р. не са изразили становище по иска.                                      По делото е приет за съвместно разглеждане от М.Ц.Р., П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р. и М.И.Р. срещу М.С.Р. и Ц.И.Р. насрещен иск, квалифициран от ищците по насрещния иск с правно основание чл.79 от ЗС във вр. чл.576 от ГПК.        Ищците по насрещния иск М.Ц.Р., П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р. и М.И.Р. твърдят, че са собственици на 7/13 ид.ч от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10567.501.332 по КККР на с.Велчево, община гр.Априлци, обл.Ловеч, заедно със сградите, които попадат върху имота с идентификационни номера, както следва: 10567.501.332.1, 10567.501.332.2, 10567.501.332.3, 10567.501.332.4, 10567.501.332.5 и10567.501.332.6.                                

Твърдят, че са собственици по силата на 10 годишно давностно владение, като молят съда да уважи претенцията по реда на чл.79 от ЗС и се произнесе с решение, с което да признаете за установено по отношение на М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН **********, че М.Ц.Р., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН **********, А.Д.Р., ЕГН **********, Н.В.Л., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН ********** са съсобственици на следните недвижими имоти, както следва: Имот с идентификационен номер 10567.501.332 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Велчево, общ.Априлци, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.Велчево, п.к.5643, площ: 7275 кв.м., трайно предназначение на имота: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10м), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 0, при съседи: 10567.501.385, 10567.197.1, 10567.501.18, 10567.501.351, 10567.501.333,10567.3.1, 10567.185.20 и 10567.501.350, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.1, застроена плащ 728 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.2, застроена плащ 28 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.3, застроена плащ 201 кв.м.,бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.4, застроена плащ 40 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.5, застроена плащ 82 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.6, застроена плащ 143 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена. Молят да бъде отменен Нотариален акт за собственост №75, том II, дело №857/2000г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян до размера на притежаваните от ответниците идеални части. Ответниците по насрещния иск М.С.Р. и Ц.И.Р., оспорват предявения иск за признаване за установено, че ищците по насрещния иск и ответници по първоначалния са собственици на 7/13 идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор 10567.501.332 по КККР на с. Велчево, общ.Априлци, заедно със сградите, които попадат върху имота на основание придобиването на имота по давност. Считат същия за неоснователен и недоказан, тъй като липсват и двата признака на придобивната давност по смисъла на чл.79 ЗС, а именно: „обективния признак – владение”, упражнявано от ответниците, което е постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнено повече от 10 години и „субективния признак –намерение” на ответниците да държат вещта като своя, демонстрирано явно и недвусмислено пред ищците. Считат, че ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск никога не са имали фактическа власт върху имота, още по-малко тази фактическа власт да е постоянна, непрекъсната, спокойна, несъмнена повече от 10 години. Излагат, че дори и да се приеме твърдението на ответниците, според което получаването на част от наема представлява доказателство за упражнявана фактическа власт, то липсват доказателства, че тези наемни вноски са събирани повече от 10 години, за да се приеме довода, че е налице фактическо владение повече от 10 години. Излагат, че липсват доказателства, за демонстрирано явно и недвусмислено намерение пред тях /ищците по първоначалния иск/, че владеят вещта като своя. Напротив, налице са доказателства, че само ищците са демонстрирали това намерение, тъй като видно върху сградите отразени в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994г. М.Р. е плащал целия данък сгради и такса смет за периода 1998 – 2013 година. Твърдят, че становището, според което няма доказателства М.Р. да е оспорвал получаването на наем от всеки от наследниците е голословно. Твърдят също, че владението им не е било необезпокоявано, тъй като са налице изрични действия - изпращане на нотариални покани, с които ищецът по първоначалния иск е прекъснал фактическото владение като период от време. Считат за неоснователен доводът в насрещния иск, според който не са налице доказателства за прекъсване на придобивната давност по смисъла на чл.116, ал.1, б."б" от ЗЗД, които разпоредби са неприложими за владението по смисъла на чл.79 от ЗС.

Молят съда, да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан, както и да отхвърли иска за отмяна на нотариален акт за собственост №75, том 2, дело №857/2000г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян. Акцесорната претенция, предявена от ищците по насрещния иск е квалифицирана с правно основание чл.576 от ГПК. Разпоредбата на чл.576 от ГПК е за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване на сделката, в която са регламентирани изчерпателно основанията за нищожност на нотариалните действия. Настоящия състав, съобразявайки заявеното искане за отмяна на нотариален акт за собственост №75, том 2, дело №857/2000г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян, с изготвения по делото доклад е приел, че искането е по реда на чл.537 от ГПК- оспорване на охранителния акт, която квалификация не се оспорва от страните.                                                                                                                   По делото е депозирана молба от М.Н.К. и В.С.Р. – ответници по първоначалния иск, с която заявяват, че  признават предявения от М.С.Р. и Ц.И.Р. иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР и оспорват предявения от останалите ответници насрещен иск.

От приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни такива чрез разпита на свидетелите М.Г.М., И.И.Д., Л.А.Д. и Д.Г.Б., от приетите като доказателство по делото две експертизи – съдебно-икономическа с вещо лице Н.Р. и съдебно-геодезическа с вещо лице В.П. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:                                            Първия ищец / с изключение на ищцата Ц.И.Р./ и ответниците в процеса са наследници на братята Ц,С.,П. и И.Р., което обстоятелство не се оспорва от страните.            Наследодателите им през 1932 г. са учредили дружество и са били собственици на недвижим имот, находящ се в с. Велчево,община Априлци, който по сега действащата кадастрална карта е с идентификатор 10567.501.332 с площ 7 275 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, при съседи: 10567.501.385, 10567.197.1, 10567.501.18, 10567.501.331, 10567.501.333, 10567.501.3.1, 10567.185.20, 10567.501.350, както и на застроените в този имот - реално обособена източна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, която част е с площ 407 кв. м, брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда; сграда с идентификатор 10567.501.332.4, предназначение - промишлена сграда, със застроена площ 40 кв. м, брой етажи 1; сграда с идентификатор 10567.501.332.5, със застроена площ 82 кв. м, едноетажна промишлена сграда и сграда с идентификатор 10567.501.332.6, застроена площ 143 кв. м, едноетажна, предназначение – промишлена сграда. Така описаните имоти са били включени в бившата фабрика „Зорница” на б. Р..                                   

По делото е представено като доказателство договор за покупко-продажба от 13.10.1994 г., сключен между ликвидационния съвет на ТКЗС гр. Априлци, представляван от Тодор Матеев и Даньо Бакърджиев – в качеството на  продавач и първия ищец по първоначалния иск М.С.Р. – купувач, с предмет две сгради както следва: за производство на керамика, със застр. площ 349 кв. м. и столова със застроена площ 182 кв. м, построени в дворно място, с площ 8 600 кв. м, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница” на б. Р.. Представена е и фактура за продажната цена и се твърди, че ищеца изцяло е заплатил сумата по нея. Ответниците Марияна К. и В.Р. изразяват писмено становище, че признават предявения от ищците М.С.Р. и Ц.И.Р., /която се явява съсобственик, като съпруга на М.С.Р., при режим на СИО/ иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.                                                                                                                  

С констативен нот. акт № 75, т. II, н. д. № 857/2000 г. на ТРС М.С.Р. е признат за собственик на две сгради, както следва: за производство на керамика, със застр. площ349 кв. м и столова със застроена площ 182 кв. м, построени в дворно място, с площ 8 600 кв. м, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница”, при граници: път и от три страни земеделска земя.                                                                                               

С нот. акт № 118, т. III, н. д. № 1215/1997 г. на ТРС М.Ц.Р., Н.Ц.Л., Д.Ц.Р., И.П.Г., М.В.Р., М.С.Р., В.С.Р. и И.М.Р. са признати за собственици по давностно владение върху дворно място извън регулация с площ 8 600 кв. м от землището на с. Велчево, застроено с рингова пещ, с площ 396 кв. м, грънчарска работилница с площ около 43 кв. м, кухня и столова с площ около 100 кв. м и едноетажна сграда. Описания нот. акт не е оспорен от ищцовата страна, самия ищец по първоначалния иск М. Ст.Р. е от кръга на лицата, признати за собственици на процесния имот по цитирания акт. По делото липсват доказателства, от които да се установи, с какъв акт и кога е възстановена бившата фабрика „Зорница” в с. Велчево на наследниците на б. Р. и в какъв обем са техните права. Представени са като доказателства няколко договора за наем, съответно от 01.07.1995 г.; от 29.03.1999 г. и от 01.04.2009 г., по които в качеството на наемател са посочени наследниците на б. Р., в т.ч. и ищеца М.С.Р., с които договори са отдавали под наем всичките сгради, включени в бившата фабрика „Зорница”, в това число и процесните сгради. Представени са разписки, датиращи от 2000година,, от които се установява, че всеки един от съсобствениците срещу подпис е получавал част от наема за фабрика „Зорница”, съответстваща на неговия дял, като  в този кръг на собственици попада и ищеца М.Р..      

От приложеното по делото писмо изх.№94-9015-11-10-8345/30.05.2013г. на АГКК, адресирано до М.С.Р., В.С.Р. и М.Н.К. се установява, че цитираните лица са инициирали процедура за изменение на КККР, но е последвал отказ, който е приложен по делото-л.64 / изх.№94-20128-11-10-9887 от 24.06.2013г. на АГКК/,  тъй като „заинтересованото лице” по смисъла на т.13, &1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, М.Ц.Р. /съсобственик съгласно нот.акт №118 том3, дело 1215 от 23.09.1997г./ отказва да приеме измененията по изготвения акт№16/22.01.2013г. за непълноти и грешки на СГКК гр.Ловеч, като не се съгласява с промяната на границите, поради което е инициирано от ищците по първоначалния иск настоящото производство.

По делото са приобщени гласни доказателства.                                             

От показанията на свидетеля Д.Г.Б. се установява, че същият е бил член на Ликвидационния съвет на ТКЗС Априлци от 1992 г. до 1996 г. и като член на Ликвидационния съвет,  твърди, че е било прието становище, всичко да бъде „опаричено”. Според свидетеля „…..Фабриката беше национализирана и се реституира, но по документите на стопанството се водеха само две отделни постройки – едната е столова, с определена площ и квадратура, които бяха записани по документите на АПК. А другата сграда беше също помещение, ползвана от стопанството някога като „работилница”, нещо такова и се водеше „постройка”....”. Свидетеля излага, че „.....след обявяването им на търг, беше извършена продажба на собственика…”, като уточнява, че не е спазена  тръжната процедура, т.е. участие  в търг. ”….Обявен е търгът, но решението ни беше, ако в периода, преди започването на самия търг, собствениците на земята, както в случая на реституираната голяма част на постройките, които са на б. Р., ако се явяват, получават ги срещу оценката, която е дадена, но без да участват в търга. Така беше и по случая с братя С.....”. От показанията на свидетеля се установява, че по принцип са правили обяви, „...Но за този конкретен случай не мога да кажа. И сега ви казах, че на табло сме закачвали обяви, но точно за този случай дали е публикуван във вестник „Троянски глас” и други ежедневници, но имаше обява на таблото, което е пред входа на сградата на ТКЗС...... Не сме правили опити да се свържем със собствениците……За решението на ЛС, че собствениците на земята ще се ползват с привилегии и няма да участват в търга, това решение ние не сме го обявявали. Предполагам, че собствениците, сигурно са дошли и са попитали, какво ще правим и сме обяснили решението. Не сме публикували това решение, тъй като не е имало нужда....”. На свидетеля в с. з. се предяви договора за покупко-продажба и същия заяви, че подписа е негов и е извършена продажба на сградите, описани в договора, които са строени и се водят в документите на ТКЗС. „....Не сме търсили останалите собственици, това е истината...... Цената беше съвсем точна, колкото беше, колкото е посочена и плати М.С.Р.. Не сме провеждали търг, за да има наддаване, както беше при други търгове, който даде най-много - той получаваше.....”. На поставения на свидетеля въпрос: ”Когато се яви М.С.Р. да купува, вие съставихте ли протокол някакъв или направо се сключи договор?” същият отговаря:”.... Сключихме договора и се издаде фактура, че си е платил. След като плати фактурата, сключихме договора. ....Просто се съобщаваше на касиерката, каква е стойността и тя пише фактура, и въз основа на фактурата, вече направихме договора......Не си спомням, дали е правен такъв протокол - опис. Но принципно, за други неща, когато се изброяват много неща се правят протоколи, когато е повече от едно. За двете сгради /процесните/, не сме съставяли протокол....”.                                              

От показанията на свидетеля Л.А.Д. се установява, че „...Знам за тази фабрика „Зорница” в с. Велчево, че още през 1992 година, собственици и наследници подават молба до Областен управител на гр. Ловеч за възстановяване на собствеността. Един месец по-късно те получават отговор, в който им се казва, че те трябва да се обърнат към Ликвидационния съвет в ТКЗС гр. Априлци, тъй като в момента те - всички наследници /собственици, владеят този имот. Всички, които имат собственост във фабрика „Зорница”...” Свидетелката е  наясно, че в имота има две сгради, „….едната сграда е строена 1959-60 година, а другата е строена 1970 година”. Твърди, че М.С.Р. ги е закупил през 1994 година. От показанията на свидетелката се установя, че през 1995 година „....всички наследници са се събрали и тогава сключват договор за наем с фирма „Видимекс Г” ЕООД,.....”, свидетелката цитира точната сума, представляваща „....първия 3-месечен наем от 162 500 лева......”, но от ищеца М.Р. има информация, че не са му изплатили сторените от него разходи. Свидетелката твърди, че през 2013 година е посетила обекта на място е установила,  че „…. става въпрос за сгради с различна квадратура от тази, която е посочена в нотариален акт №118....”. От показанията на свидетелката се установява, че ищецът М.Р. не е получавал цялата сума от наема, а ”.... само частта, която му се полага спрямо целия имот…”, като същата заявява, че не знае ищецът някога да е ползвал самостоятелно тези две сгради, които са дадени под наем.              

От показанията на свидетеля М.Г.М. се установява, че фабриката е била върната на наследниците, но той никога не е „…. чувал М.С.Р. да е единствен собственик на столовата и керамиката....”.                                                                                                    От показанията на свидетеля И.И.Д. – първи братовчед на  М.Ц.Р., се установява, че е роден и живее в с. Велчево, от 1965 година до 1994г. е работил в ТКЗС с.Велчево. Твърди, че  от момента на възстановяване собствеността върху фабриката на братя Речеви, всички наследници започнали да я ползват, като „…От 1994 година се ползваше цехът за производство на керамика най-напред от някаква софийска фирма, като щеше да пуска фабриката в действие. ..... След това Д.И. взема керамичния цех и до днешен ден под наем и плащаше наем. .....Не съм чувал да е имало претенции, че М.С.Р. е собственик на керамиката и на столовата. Не съм чувал нищо между наследниците да е имало, като претенции за собственост на сградите….”. Свидетелят е категоричен, че от 1994 година  до момента той не е чувал някой от ответниците да не са допускани до имота, „….както и да са заключени сгради, че да не могат да влизат вътре. Никой не ми се е оплаквал......”.                                                                                                                     

За изясняване на обективната истина по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.П.. Експерта е констатирал, че сграда с идентификатор № 10567.501.332.8 и площ 351 кв. м, образувана от  обединяването на източната част на сграда с идентификатор №10567.501.332.1, която е 323 кв.м и площта на сграда с идентификатор №10567.501.332.2, която е 28 кв.м. е идентична с претендираната от ищеца  „сграда за производство на керамика” построена през 1970г. със застроена площ от 349 кв.м, описана в договор за покупко-продажба  на недвижим имот  от 13.10.1994г.  Според експерта, другата сграда с иденгтификатор 10567.501.332.3 и площ 201 кв.м  е идентична с втората сграда, описана в Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994г., построена през 1961година, със застроена площ от 182 кв.м.          Вещото лице е отразило в заключението си, че установената идентичност на сградите, предмет на делото, спрямо сградите, описани в Договора от 13.10.1994г. е приложима и спрямо сградите, описани в Нот.акт №857 от 2000г. на нотариус М.Гладкова с район на действие РС-Троян, тъй като нотариалния акт е съставен въз основа на така цитирания договор, но  Нот.акт №118 том3, н.д.№1215 от 1997г. на ТРС за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, не се отнася до претендираната  от ищците процесна проектна сграда с идентификатор №10567.501.332.8 и площ 351 кв. м., идентична с претендираната от ищеца  „сграда за производство на керамика” построена през 1970г. със застроена площ от 349 кв.м., тъй като според експерта в цитирания нот.акт е описана  съседната процесна проектна сграда с идентификатор №10567.501.332.8, находяща  се в западна посока от нея „Рингова пещ с площ от 396 кв.м.” идентична на процесната сграда с идентификатор №10567.501.332.7 с площ от 401 кв.м. и за която ищците нямат претенции.Експерта е категоричен в заключението си, че е налице грешка при заснемането на  процесните сгради в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-18 от 29.03.2006гна Изп.директор на АГКК, за която е съставен протокол за непълноти и грешки.                                                                                                          

В проведеното на 26.01.2015г. открито с.з. вещото лице заявява, че сграда с идентификатор №10567.501.332.1, която е 323 кв.м. и „…Която се състои от рингова пещ, сграда за производство на керамика и още една мъничка сградичка, която е към сградата за производство на  керамика…..Аз не мога да кажа тази сграда за производство за керамика, дали е съществувала по време на договора от 1994г., дали е съществувала, аз не мога да го кажа. Свидетелите казаха по предишното дело, че там е съборено, а после е строено, но дали е същата сграда, аз не мога да кажа….”. На поставените от адв.Д. въпроси отнася ли се нот.акт за сграда с проектен идентификатор № 10567.501.3, според вещото лице в сграда №3 няма промяна, но в проектна сграда с №10567.501.4 „….това е столовата. Тази сграда е от 200 кв.м., а в акта от 1997 година е описана сграда от 100 кв.м., аз какво да кажа, не знам дали е така…”. По отношение на посочената в акта  грънчарска работилница,  вещото лице заявява, че на място е установил, че това е „….сграда за производство на керамика. Тази сграда е от онова време, когато е издадено удостоверението от този кадастър или е някаква нова сграда, както казват свидетелите, не мога да твърдя такива измислени неща…. Мога единствено да твърдя, че ринговата пещ, с навес около нея и с комина до нея, това е старата сграда, която стои от ония времена. Друго нищо не мога да твърдя. Другото гадая, на база на тези  документи….”. Тъй като  в настоящото производство ищецът има правен интерес от предявен обективно съединен установителен иск, свързан със спор за материално право – към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/29.03.2006 г. на Изп.директор на АГКК да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при условията на СИО на недвижими имоти, придобити от тях по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., подробно описани в молбата и за установяване на допусната грешка в кадастралната карта е допусната СТЕ, по която вещото лице, с необходимите специални знания следва да изготви аргументирано, обосновано и непротиворечиво заключение, което да спомогне за изясняване на предмета на делото. В настоящия казус, съдът констатира противоречие в отразеното от експерта в изготвеното заключение и  заявеното от него в проведеното на 26.01.2015г. открито с.з., в което вещото лице заяви:”….Мога единствено да твърдя, че ринговата пещ, с навес около нея и с комина до нея, това е старата сграда, която стои от ония времена. Друго нищо не мога да твърдя. Другото гадая, на база на тези  документи….”. т.е. заключението е изготвено  в голямата си част на база предположения,  което мотивира съда да не го обсъжда при постановяване на своя съдебен акт.                                                                                         

Изслушаната по делото икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. е установила, че върху сградите, отразени в Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., за които М.С.Р. е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 01707/24.09.1998 г. /производствен обект, построен през 1970 г. - 349 кв. м, собственик на 1/1 идеални части и други нежилищни сгради; столова, построена 1961 г. - 182 кв. м, собственик на 1/1 идеални части/ е плащал данък сгради и такса смет за целия този имот за периода от 1998 г. до 2013 г., включително. На 25.04.2006г. същият подава коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№117, в която прави промяна на декларираните кв.м на столовата/ от 182кв.м тя става 199 кв.м, , като площта на производствената сграда остава същата – 349 кв.м. Вещото лице е констатирало, че 1/8 част от дължимите данък сгради и такса смет ищеца М.С.Р. е плащал заедно с другите наследници по подадените от тях декларации, в които са включени и процесиите имоти, но е включена и земята с площ 7 275 кв. м, която до 2006 г. не е била в регулация, включени са и други постройки, които са съществували в имота - жилищна сграда, хале. Експерта не е установил фактура № 233/13.10.1994 г. издадена от ТКЗС Априлци, но констатира, че същата е описана в Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994г. като документ, с който е фактурирана продажбата, като в договора е описано, че имотите във фактурата са платени от купувача. Заключението е аргументирано и обосновано и съдът го цени, в едно с останалите доказателства по делото.                                                 

С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна съда извежда следното:                                       Предявения иск с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР е специален положителен установителен иск - за установяване на правото на собственост към един минал момент-одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в който се поддържа, че е налице грешка или непълнота, свързана със спора за собствеността. Предпоставка за уважаване претенцията на ищците М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН**********, при условията на пълно и главно доказване да бъде установено по отношение на ответниците М.Ц.Р., П.А.Н., А.Д.Р., Н.В.Л., М.И.Р., М.И.Р., В.С.Р. и М.Н.К., че към момента на влизане в сила на КККР на с. Велчево, община Априлци, със заповед № РД-18-18 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК те са били собственици при режим на СИО на: Сграда с проектен идентификатор 10567.501.332.8 с площ 321 кв.м, попадаща в поземлен имот с идентификатор 10567.501.332, с адрес на поземления имот: с. Велчево, община Априлци, п.к.5643 и Сграда с идентификатор 10567.501.332.3 с площ 201 кв. м., попадаща в поземлен имот с идентификатор 10567.501.332, с адрес на поземления имот: с. Велчево, община Априлци, п.к.5643.                                                                                         

Съда счита, че предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради следните съображения: По настоящото дело се поддържа от ищците по първоначалния иск,че са придобили собственост на процесните две сгради с чрез търг, по решение на ликвидационния съвет, проведен при условията на чл.43 ал.2 от ППЗСПЗЗ / писмена защита на ищците по първоначалния иск, втори абзац, последно изречение/, за което е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994г.      В тази връзка следва да се обсъди въпроса за валидността на договора от 13.10.1994г. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до извода, че са допуснати нарушения на тръжната процедура, които са рефлектирали и върху валидността на договора от 13.10.1994г.                                                                                  

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД, собствеността върху недвижим имот може да се придобие с договор, оформен с нотариален акт, но в случая следва да се приложат специалните норми на ППЗСПЗЗ, уреждащи придобиване собственост върху недвижим имот чрез търг.   Съгласно чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ, за да е валидна продажбата на дълготрайни активи на бившите ТКЗС, е необходимо тази продажба да е извършена чрез търг по решение на ликвидационния съвет. Според разпоредбата на чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ /отм./, търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в Наредбата за търговете /отм./. Тази Наредба регламентира, че се съставя Протокол за проведения търг, поради което факта на провеждане на търга следва да се установи с писмен акт. В настоящото производство не беше представен писмен документ, удостоверяващ това обстоятелство, а напротив, от събраните в хода на производството гласни доказателства /С.Б. - член на Ликвидационния съвет на ТКЗС Априлци от 1992 г. до 1996 г./ се установи, че търг не е провеждан, поради което не е съставян протокол-опис. Отделно от това, в случая продажбата е следвало да се извърши чрез сключване на писмен договор в нотариална форма. Наредбата за търговете /отм./ урежда условията и реда за провеждане на търгове. С оглед препратката на чл.48 ал.8 и чл.43 ал.2 от ППЗСПЗЗ горната процедура се прилага и при провеждане на търг на имущество на бившите ТКЗС, но разпоредбата на чл.16 от Наредбата/в редакцията й към 1994 г./, която досежно формата на договорите за продажба препраща към текста на чл.18 от ЗС, не намира приложение досежно кооперативното имущество. Според чл.18 от ЗС /редакция към 1994 т.1 с договор в обикновена писмена форма се прехвърлят права върху недвижими имоти-държавна и общинска собственост/ към 1994 г. разпоредбите досежно кооперативно имущество в глава I от ЗС са отменени, т.е. чл.18 от ЗС касае в този момент само сделките с имущества-държавна и общинска собственост/. Облекчената форма не обхваща сделките с имущество на бившите ТКЗС. Следователно между ТКЗС- гр.Априлци и М.С.Р. е следвало да бъде сключен писмен договор за покупко-продажба в изискуемата нотариална форма по чл.18 от ЗЗД, която е форма за действителност. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че едва с разпоредбата на §29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ,бр.45 от 1995 г., а §29 от ПЗР на същия е изменен и допълнен в горния смисъл със ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ,бр.79/1996 т.1 се въвежда изрично по-облекчена форма на сделките с недвижимо имущество на бившите ТКЗС. При липса на сключен договор в нотариална форма очевидно правото на собственост върху процесните сгради не е могло да премине в патримониума на ищеца. Ищцовата страна не е титуляр на правото на собственост върху процесния имот на наведеното основание – Договор от 13.10.1994 година и издадения въз основа на него констативен нот. акт от 2000 година, тъй като продажбата не е сключена в предвидената от закона форма, което я прави нищожна. Нищожната сделка не може да породи права и задължение за страните, а е само основание за упражняване на давностно владение. Владение, основано на нищожно юридическо основание е недобросъвестно и да за се придобие имота по давност, следва същото да е осъществявано в законоустановения 10 годишен срок.           Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС гласи: „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.”. За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, цитираната разпоредба установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб. са налице по отношение на претендиращия собствеността в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията му за изтекла придобивна давност може да бъде уважена.                                                                                                                    

Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб. за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. По делото се установи, че от 1994 година до настоящия момент /в продължение на повече от 10 години/ ищците по насрещния иск са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, явно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерението, че своят имота в едно със сградите, което намерение са довели до знанието на всички и никой не са се противопоставил. Следва да се има предвид и това, че ищците по първоначалния иск и ответници по насрещния не са предприели каквито и да е действия да оспорят упражняваната от 1994г. година от ответниците по първоначалния и ищци по насрещния иск фактическа власт върху имота, нито са манифестирали по какъвто и да е друг начин своето право на собственост (снабдяването с КНА и вписването му в имотния регистър не е достатъчно, а и не е такова действие). От 1995 г. всички наследници отдават под наем всички сгради, съставляващи фабрика „Зорница” /вкл. и процесните/, наемите, са разделяни отново между всички и няма данни ищците да са оспорили тези факти, напротив навсякъде фигурира и М.С.Р., включително и при сключване на договори и протоколи за допълнителни споразумения. Значимо за изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.79 от ЗС е онова обстоятелство, съдържащо се в свидетелските показания, което дава информация за спорните по делото факти и обстоятелства, поради което съдът селективно преценя само тях и така изгражда вътрешното си убеждение. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите Л.А.Д. от които се установява, че ищецът М.Р. не е получавал цялата сума от наема, а „.. Получава дял, както всички останали, както е разпределението...”. В тази връзка настоящия състав не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която същата заявява, че М.Р. „... Не може да събира наема, след като не му го дават, как да го събере....”, тъй като от приложените по делото писмени доказателства се установява че към 01.07.1995г. ответниците по първоначалния иск са упълномощили М.С.Р. да получава от тяхно име 30.77 % от сумата по договорената с „Видимекс-Г”ООД гр.София наемна цена, която да разпределя между съсобствениците /Пълномощно от 01.07.1995г. л.102/.От показанията на свидетеля М.Г.М. „....Не съм чувал М.С.Р. да е единствен собственик на столовата и керамиката....” и показанията на свидетеля И.И.Д.: „....Всички наследници започнаха да я ползват тази фабрика......От 1994 година се ползваше.....Не съм чувал да е имало претенции, че М.С.Р. е собственик на керамиката и на столовата. Не съм чувал нищо между наследниците да е имало, като претенции за собственост на сградите.....”. С показанията си свидетелите излагат непосредствените си впечатления, че имотът изцяло принадлежи на наследниците на б. Р. и че от 1994 година когато са въведени във владение на имота /факт, който не се оспорва от страните/, до настоящия момент ищците по насрещния иск са упражнявали владение върху имота. Тези доказателства, в едно с приобщените по делото писмени такива, от които се установява, че всеки един от наследниците на б. Р. е дал съгласието си за отдаване под наем на целия процесен имот, в едно със сградите, съставляващи фабрика „Зорница”, предвид договорите и съответните разписки и получаването на наемната цена на всеки един от тях, съгласно наследствения му дял, мотивира съда да приеме, че е изтекла предвидената 10 годишна придобивна давност, поради което предявения от М.Ц.Р., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН **********, А.Д.Р., ЕГН **********, Н.В.Л., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС, с който молят да бъде прието за установено по отношение на М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН **********, че са съсобственици на следните недвижими имоти, както следва: Имот с идентификационен номер 10567.501.332 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Велчево, общ.Априлци, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.Велчево, п.к.5643, площ: 7275 кв.м., трайно предназначение на имота: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10м), стар идентификатор-няма, номер по предходен план: 0, при съседи: 10567.501.385, 10567.197.1, 10567.501.18, 10567.501.351, 10567.501.333,10567.3.1, 10567.185.20 и 10567.501.350, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.1, застроена плащ 728 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.2, застроена плащ 28 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.3, застроена плащ 201 кв.м.,бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.4, застроена плащ 40 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.5, застроена плащ 82 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.6, застроена плащ 143 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, съдът намира за основателен.            Основателността на главния иск /с правно основание чл.79 от ЗС/ мотивира съда да приеме за основателна и акцесорната претенция по реда на чл.537 ал.2 от ГПК, като бъде отменен Нотариален акт за собственост №75, том II, дело №857/2000г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян, с който е признат М.С. ***, ЕГН ********** за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Велчево, Ловешка област, а именно: две сгради-първата за ПРОИЗВОДСТВО НА КЕРАМИКА, представляващ едноетажна полумасивна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА със застроена площ от 349 кв.м., построена през 1970г., а втората – СТОЛОВА, представляваща едноетажна полумасивна производствена сграда, със застроена площ от 182 кв.м., построена през 1961 година, построени в дворно място, цялото от 86000кв.м. при граници:път и от три страни земеделска земя, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница” с.Велчево, Ловешка област,  за 7/13 ид.части.                                                                                                 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото, ищците по първоначалния иск  М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят на  М.Ц.Р., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН **********, А.Д.Р., ЕГН **********, Н.В.Л., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 880.00 – осемстотин и осемдесет лева, от които 650.00- шестстотин и петдесет лева разноски за един адвокат и 230.00-двеста и тридесет  лева разноски за двете експертизи.

Водим от изложеното, съдът

 

            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН ********** двамата с адрес:*** иск по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във вр. с. чл. 124, ал. 1 от ГПК с петитум: да бъде признато по отношение на М.Ц.Р. ***, П.А.Н. ***, А.Д.Р. ***, Н.В.Л. ***, М.И.Р. ***, М.И.Р. ***, В.С.Р. *** и М.Н.К. ***, че двамата ищци са собственици при условията на СИО на следните недвижими имоти, придобити от тях по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.1994 г., представляващи към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18/29.03.2006 г. на Изп.директор на АГКК  пром.сграда с площ от 349 кв.м. застроена в ПИ с идентификатор 10567.501.332, представляваща единен обект на собственост в посочената по-горе кад.карта и кад.регистри неправилно описана като западна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, която част е с площ от 321 кв.м. бр.ет.1 предназначение-промишлена сграда и отделно втора сграда с идентификатор 10567.501.332.2, със застроена площ от 28 кв.м. бр. ет.1, предназначение - пром.сграда, които две части реално съставляват единен обект на собственост-пром.сграда с площ от 349 кв.м.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.79 от ЗС, по отношение на М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН **********, че М.Ц.Р., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН **********, А.Д.Р., ЕГН **********, Н.В.Л., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН ********** са съсобственици на следните недвижими имоти, както следва: Имот с идентификационен номер 10567.501.332 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Велчево, общ.Априлци, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.Велчево, п.к.5643, площ: 7275 кв.м., трайно предназначение на имота: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10м), стар идентификатор-няма, номер по предходен план: 0, при съседи: 10567.501.385, 10567.197.1, 10567.501.18, 10567.501.351, 10567.501.333,10567.3.1, 10567.185.20 и 10567.501.350, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.1, застроена плащ 728 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.2, застроена плащ 28 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.3, застроена плащ 201 кв.м.,бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.4, застроена плащ 40 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.5, застроена плащ 82 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена, заедно със 7/13/седем върху тринадесет/ идеални чати от СГРАДА с идентификационен номер 10567.501.332.6, застроена плащ 143 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: Промишлена.

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост №75, том II, дело №857/2000г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян, с който е признат М.С. ***, ЕГН ********** за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Велчево, Ловешка област, а именно: две сгради-първата за ПРОИЗВОДСТВО НА КЕРАМИКА, представляващ едноетажна полумасивна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА със застроена площ от 349 кв.м., построена през 1970г., а втората – СТОЛОВА, представляваща едноетажна полумасивна производствена сграда, със застроена площ от 182 кв.м., построена през 1961 година, построени в дворно място, цялото от 86000кв.м. при граници:път и от три страни земеделска земя, представляващо двор на бивша фабрика „Зорница” с.Велчево, Ловешка област,  за 7/13 ид.части.                                                              ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.С.Р., ЕГН ********** и Ц.И.Р., ЕГН ********** да заплатят на  М.Ц.Р., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН **********, А.Д.Р., ЕГН **********, Н.В.Л., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 880.00 – осемстотин и осемдесет лева, от които 650.00- шестстотин и петдесет лева разноски за един адвокат и 230.00-двеста и тридесет  лева разноски за двете експертизи.                                                            Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: