РЕШЕНИЕ

 

  337

 

гр. Троян, 28.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на 28.09.2015 /двадесет и осми септември, две хиляди и петнадесета/ година  в състав:

                                                                                  Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 769  по описа за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

 

Производството по гр.д.№769/2014г. на ТРС е образувано по предявен   иск от  Г.М.Т. *** и Г.М.П. ***, против Ц.П.Б. ***, с правно основание чл. 108 от ЗС. 

На ищеца Г.Т. е предоставена правна помощ-процесуално представителство в лицето на определения от АК-Ловеч адвокат А.Ч., който от името на двамата ищци излага в ИМ, че със саморъчно завещание от 1951г. покойният им дядо Г.Д.Т., б.ж. на с.Борима, починал 1955г. е завещал на баща им М.Г.Т., б.ж. на с.Борима, починал на 07.02.1997г. недвижим имот, който към момента е разделен в действащите КККР на два отделни имота с идентификатори както следва ПИ с №05445.151.415, с площ от 568 кв.м. и ПИ с идентификатор 05445.151.418 с площ от 1155 кв.м. Твърди се, че и двата имота са тяхна собственост, но ПИ с идентификатор №05445.151.415 е записан на  ответника Ц.Б., който през 2009г. е оградил целия имот и по този начин възпрепятства достъпа до него. Излагат, че същия владее имота без основание, поради което молят съда да признае за установено, че процесния имот е тяхна собственост, а ответника да бъде осъден да им отстъпи собствеността и да им предаде владението върху него.

            С депозирана по делото молба вх.№6085 от 07.10.2014г. с правно основание чл.232 от ГПК, производството по делото е прекратено с определение на съда №508/17.11.2014г., поради оттегляне на предявената от Г.М.П. молба с правно основание чл.108 от ЗС.

            С протоколно определение от 12.02.2015г. във връзка с направено с Молба вх.№ 778/09.02.2015 година искане и с оглед обезпечаване правото му да участва пълноценно по делото,  на основание чл. 4, ал.3, предл. първо от ГПК, на ищеца Г.  М.Т. е  назначен тълковник.

В проведеното на 19.03.2015 година открито с.з.,  на основание чл. 214 от ГПК е допуснато  изменение на петитума на предявения по делото иск, като ищеца претендира собственост на 1/2 ид.части от процесния поземлен имот.

В исковата молба се твърди, че ищецът Г.М.Т. и Г.М.П. *** са брат и сестра, видно от удостоверение за наследници №16/23.02.2010 година на Кметство с. Борима.

Излага се, че със саморъчно завещание от 1951 година покойният  дядо на ищеца Г.Д.Т.,***, починал на 26.05.1955 год., е завещал на баща му М.Г.Т.,***, починал на 07.02.1997 година, недвижим имот представляващ: селище, къща и дворно място с постройките и селището от 1,5 дка, при граници - път от две страни, Д. и Б.Т., мера. След смъртта на баща му ½ ид.ч. от гореописаният недвижим имот е бил придобит от  него  по наследство и по закон. Твърди, че към момента, гореописаният недвижим имот е разделен в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на два отделни имота, а именно: Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415, с площ от 568 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 05445.151.418, с площ от 1155 кв.метра. Излага, че Поземлен имот с идентификатор 05445.151.418 по действащата кадастрална карта на с. Борима е записан на покойния му баща М.Г.Т., но същия заявява, че го владее и стопанисва, тъй като е  негова  собственост. Твърди, че ½ ид.ч от Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 по действащата кадастрална карта на с. Борима е негова собственост, а другата ½ ид.ч. е на сестра му Г.П., но същия е записан на ответника по делото Ц.П.Б.. Излага, че имота е придобит по наследство от покойния им баща М.Г.Т., който от своя страна го е придобил по наследство и завещание от покойния им дядо - Г.Д.Т.. Твърди се, че през 2009 год. ответникът по делото Ц.П.Б. е оградил целия имот с оградна мрежа и по този начин е възпрепятствал достъпа му до него.

Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 по КККР на с. Борима, Адрес на поземления имот: ул. Космос, вид територия: Урбанизирана, НТП: Незастроен имот за жилищни нужди, площ 568 кв.м., стар номер 415, квартал 9, парцел V, както и ответника Ц.П.Б. да бъде осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението върху гореописания недвижим имот.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответникът е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в което са указани правата и задълженията му.

В предвидения срок е представен отговор, с който ответника счита иска за допустим, но неоснователен.

Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 05445.150.415 по кадастралната карта на с. Борима, като  при условията на евентуалност прави възражение за придобивна давност в негова полза по отношение придобития от него недвижим имот последоветелно със съответните нотариални актове. Излага, че прехвърлителя на имота предмет на делото М.Г.Б. го е придобила по силата на постигната спогодба по съдебна делба по гр.д. №37 /1965г. по описа на Районен съд - гр. Троян на 02.04.1965г. и от тази дата владее имота. С нотариален акт № 6, том III, дело № 578/1987г. на районен съдия Вл. Шишков на М.Р.Б. се признава правото на собственост върху същия имот по давностно владение. Твърди, че тя владее имота до датата на прехвърлянето му на 16.12.1993г. на сина си, а именно: ответника Ц.П.Б. с нотариален акт за продажба на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка №196, том ІV, нот.дело №1698/1993г., като от тази дата до днес ответника го владее близо 16 години. Излага, че в негова полза е изтекла както кратката 5 - годишна давност, тъй като е добросъвестен владелец след покупката на имота така  и общата 10- годишна за недобросъвестен владелец. В този смисъл ответникът моли да бъде зачетен като добросъвестен владелец по смисъла на чл.79 ал. 2 от ЗС, тъй като е придобил имота си на правно основание - нотариален акт за собственост и в негова полза е налице постоянно, непрекъснато и явно добросъвестно владение на имота, считано от датата на придобиване по нотариалният акт -16.12.1993г., като на  основаните чл. 82 от ЗС счита, че може да се присъедини и владението на неговата майка М.Г.Б., тъй като имота е владян близо 50 години.

Излага, че в качеството си на собственик и владелец е извършил подобрения в имота - законна ограда, изготвена с разрешение за строеж №56/18.03.2009г. като представя цялата документация с която доказва собствеността и владението на имота.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с адвокат К. ***. Поддържа становището си депозирано в отговора на исковата молба и по съществото на спора. Доразвива подробни аргументи в представена по делото писмена защита.

 Ищецът, редовно призован се явява лично, с назначения му тълковник -  М.С. и с адв. А.Ч. ***, определен от САК за оказване на правна помощ.

В хода на производството по гр.д.№769/2014г. по описа на ТРС, ищецът Г.Т. депозира молба вх. № 3294/28.05.2015 год.,  с която моли адв.Ч. да бъде заменен с друг служебен защитник, тъй като не е доволен от начина, по който го представлява и е загубил доверие в същия.

С  определение от 10.06.2015г., съдът е заменил адв.А.Ч. и е изпратено искане до Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – гр. Ловеч за определянето на друг адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да оказва правна помощ на Г.М.Т. в производството по гр.д. № 769/2014 година  по описа на ТРС.

С уведомително писмо вх. № 4181/30.06.2015 година от АК-гр.Ловеч е определен адвокат, в лицето на  К.Д., но с молба вх.№ 4249/02.07.2015 година, ищеца Г.Т. заявява, че не приема адв. Д. да защитава интересите му, тъй като същата го е представлявала по ч.н.д.№ 790/2012 година по описа на ТРС - производство по  Закона за здравето. Счита, че адв.Д. е виновна за резултата от това производство и моли да му бъде определен друг адвокат.

            След поредното направено искане до АК-Ловеч, за оказване на правна помощ, на ищеца е определен адв.С.С. от ЛАК, който да го представлява.

В заседанието по съществото  на спора, адв.С. заявява, че поддържа исковата молба, като моли да му бъде дадена възможност, в определен срок да представи писмени бележки, което същия не е сторил до днес - 28.10.2014 година – деня, в който е обявено решението на съда.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, събраните в хода на производството гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна  страна следното:

Ищецът Г.М.Т. и Г.М.П. *** са брат и сестра, видно от удостоверение за наследници №16/23.02.2010 година на Кметство с. Борима.

Със саморъчно завещание от 1951 година, покойният  дядо на ищеца Г.Д.Т.,***, починал на 26.05.1955 год., е завещал на бащата на Г. Троянски и Г.П. - М.Г.Т.,***, починал на 07.02.1997 година, недвижим имот представляващ: селище, къща и дворно място с постройките и селището от 1,5 дка, при граници - път от две страни, Д. и Б.Т., мера.

След смъртта на баща му ½ ид.ч. от гореописаният недвижим имот е придобит от  Г.Т.  по наследство.

В действащите кадастрална карта и кадастрални регистри имота е разделен  на два отделни имота, а именно: Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415, с площ от 568 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 05445.151.418, с площ от 1155 кв.метра.

И двата имота са били предмет на съдебна делба по гр.д. №37 /1965г. по описа на Районен съд гр. Троян, по което е  постигната спогодба на 04.03.1965г, по силата на която, бащата на ищеца М.Г.Д. получава в дял парцел ІХ-221 в кв.9 на с.с. около 584кв.м. до съседи: улица, парцел VІІ-221, парцел VІІІ-221 и парцел V-221, а майката на ответника М.Г.Д. /Б./ получава в дял: парцел VІ-231,в кв.9 находящ се в с.Борима,Ловешко,около 567кв.м., до съседи: улица, парцел І-220, парцел ІІ-221, парцел VІІ-221 и б/ Парцел VІІІ-221 в кв. 9 на с 587 кв.м, до съседи: улица, парцел ІV-221, парцел ІХ-221 и парцел ІІІ-222, а М.Г.Д.. С протокол от 02.04.1965г. по гр.д. №37/1965г. е одобрена окончателно спогодбата и протокола е  вписан с вх. № 107, № 32, т. I по описа на Държавен нотариус при РС - Троян.

От представеното по делото удостоверение за идентичност на имена от кметство с.Борима, се установява, че М.Г.Д. - съсобственика по делото за съдебна делба и М.Г.Т. са едно и също лице.

От приложената по  делото декларация за идентичност  на име се установява идентичност  на името на собственика по делото за съдебна делба М.Г.Д. и  М.Г.Б. .

 С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 6, том III, дело № 578/1987г. на районен съдия Вл. Шишков, на М.Г.Б. се признава правото на собственост по давностно владение върху следния недвижим имот: Парцел V пети, пл.№ 415- четиристотин и петнадесети, в кв.9-девети, по плана на с. Борима,Лов.окръг,около 567 кв.м., при граници: улица,Т.Б.Т.,М.Г.Т.,С.Б.Т. и н-ци на Д.Т.Т.,незастроен ,без придаваеми места.

 С нотариален акт за продажба на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка №196, том ІV, нот.дело №1698/1993г. на Вл. Шишков съдия при Троянски районен съд М.Г.Б. и П.Ц.Б. продават на сина си Ц.П.Б. следните недвижими имоти:

ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел V/пети/ пл.№ 415/четиристотин и петнадесети/ в кв.9 /девет/ по плана на село Борима, област Ловешка от около 567кв.м., при граници: улица,Т.Б.Т., М.Г.Т., С.Б.Т. и н-ци Д.Т.Т., незастроено.

От представеното удостоверение за идентичност на поземлен имот № 92-ТСУ-КР-12/10.ХІІ.2014г. на Община-Троян се установява, че имот с идентификатор 05445.150.415 по кадастралната карта на с. Борима, Община Троян, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София е идентичен с поземлен имот с кад.№ 415 по предходния кадастрален план на с. Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. попадащ в парцел V-415,кв.9, по действащия регулационен план на с. Борима,одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. който имот е същия при издаването на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №6, том III, дело № 578/1987г. и нотариален акт за продажба на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка №196, том ІV, нот.дело №1698/1993г. и двата на Вл. Шишков съдия при Троянски районен съд.           

С указ №89/16.V.1921 г. и указ № 1300/10.V.1921г. е одобрен част от поземлен имот с кад.№ 221, парцел VIII-221, кв.9 по предходния кадастрален регулационен план на с. Борима, който имот М.Г.Б.  получава в  съдебната делба по гр.д. №37 /1965г. по описа на Районен съд - гр. Троян.

За установяване идентичността между Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 и поземлен имот с идентификатор 05445.151.418 по КККР на с. Борима и завещаният от Г.Д.Т. на М.Г.Т. недвижим имот – къща и дворно място с постройките и селището от 1,5 дка при граници: път от две страни, Д. и Б.Т., мера, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза.  От заключението на вещото лице инж.В.П. и  заявеното от експерта в с.з. се установява, че и двата имота на страните, попадат в имот с кад. № 221 по регулационния план от 1921 г., от който  са направени новите парцели 2, 4, 6, 7, 8. По отношение  идентичността  на процесния имот VІІІ със сега действащия имот с план. № 415 по предходния план и по КК експерта е категоричен, че съгласно приложената спогодба /по гр.д.№ 37 /1965г. по описа на Районен съд гр. Троян/, „…… парцел  VІІІ е идентичен на парцел 415 и на имота по т.2б от спогодбата, който е даден на М.Г.Д., като този парцел е идентичен и с парцел V по сега действащата регулация, който е посочен със син цвят и е отреден за имот № 415 …..”. Заключението на вещото лице е прието като доказателство по делото без възражения от ищеца Г.Т. и  ответника, чрез адв.К.. Назначения на ищеца адвокат, за оказване на правна помощ в лицето на адв.А.Ч. не приема заключението в частта, в която се коментира протокола за делба от 1965 година, като счита, че вещото лице е отговорило на задача, която не му е била поставена от сраните.  С оглед направеното възражение, съдът на основание чл.195, ал.1, пр. второ от ГПК е поставил на в.л. В.П. допълнителен въпрос, а именно:”….Налице ли е идентичност по спогодбата от 1965 година на посочения имот по т.2б от спогодбата с имот отразен на скицата на в.л. П. като парцел № 8 и представляващ имот с план. № 415 по сега действащата КК?...” , на който експерта в проведеното с.з. дава следния отговор: ”…. Парцел VІІІ по плана, утвърден със Заповед № 666/12.03.1965 година на Председателя на Изпълнителния комитет на област Ловеч, е абсолютно и напълно идентичен с имота от спогодбата по гр.д. № 37/1965г. на ТРС и по - точно имота по т.2б, където е описан същия този парцел  VІІІ. Има пълна идентичност. От друга страна, този парцел VІІІ, е идентичен с процесния поземлен имот с № 415 по КК….”.

Във връзка с направеното от ищеца оспорване на подписът, положен под № 2 в представения протокол за доброволна делба от 02.04.1965 година по гр.д.№37/1965 година, на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване.  По искане на ищцовата страна, с оглед разпределената доказателствена тежест, е допусната съдебно-графологична експертиза, като за вещо лице по делото е назначен С.П.. В заключението експерта  „допуска”,  че подписа под №2 в оспорения документ,  „вероятно” е положен от М.Г.Т.. В съдебно заседание експерта уточнява, че  „повече от съвпадащите признаци са налице”, но тъй като хартията, на  процесния Протокол от 02.04.1965г. е с влакнеста структура и в „…следствие на този едрозърнест влакнест материал и може би и някаква влага от въздуха, се е получило така разливане на самия подпис…”, поради което експерта не би могъл да бъде категоричен.

Заключението е оспорено от адв.А.Ч., тъй като според него, същото не се ползва със степен на категоричност, но тъй като ищецът Г. Троянски приема заключението на вещото лице, адв.Ч. заявява, че няма доказателствени искания за изготвяне на повторна съдебно-графологична експертиза. Заключението е прието като доказателство по делото.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на ищцовата страна Д.Д.Т. и Р.Н.Т.- при режим на призоваване и на свидетелите на ответната страна - П.Т.П. и Н.Ц.Н.- при режим на довеждане.

От показанията на свид. Д.Д.Т. се установява, че  знае за претенцията на ищеца – Г. Т.  към „…..място, на което Ц. беше преместил оградата, но после я върна в стария си вид…”, но същата твърди, че от 1965 година това място се ползва от майката на ответника, а след „…. като тя почина, Ц. продължи да ползва мястото. Като казвам ползва, имам предвид, че те го засяват, винаги са го обработвали, поддържали много. Имота, за който страните спорят от 1965 година го знам в този вид, така ограден. Оградата така, както е сега, така е била и от 1965 г., не е променяна и в този вариант майката на Ц., а след това и Ц., са го обработвали имота..” С показанията си свидетелката удостоверява, че „…М. - майката на Ц. и М. - бащата  на Г., които са участвали в съдебната делба, не са се карали за това място докато бяха живи…..”.

От показанията на св. Р.Н.Т. се установява, че тя е родена и винаги е живяла в с.Борима, община Троян, че „…От 50 години родителите на Ц., а по-късно Ц., обработват имота и модерна сграда направиха, всичко….”. Твърди, че нейния свекър „…Б.Т.Д. е участвал в делбата с родителите на Г. и на Ц.. Старите хора – М. и М. са се разбирали през цялото време, даже и Ц. и Г. до скоро се разбираха….”.

От показанията на св. П.Т.П. се установява, че свидетеля, от както се е родил - 1946 година живее „….точно срещу този имот, за който Г. има претенции към Ц.….” Свидетеля е категоричен, че „…Този имот, за който Г. претендира, преди 2009 година  и след като влезе в сила кадастъра и Ц. си го огради, е изглеждал по абсолютно един и същи начин, дали плюс или минус 20 см оградата е навън или навътре, не мога да кажа, но контура на този имот  винаги е бил така.  В този вариант имота е бил обработван от родителите на Ц., а след това от него и не е имало проблем между него и Г. до 2009 година….”.

От показанията на свид.Н.Н. се установява, че”….Г. ми е комшия,  а Ц. живее малко по-надолу в другата уличка.....Никога старите хора – М. и М., поне аз като комшийка, не знам да са имали разправия. След като умря М., продължиха Ц. и П. да обработват този имот и до сега имат „имот  еталон, за чудо и за приказ”,  много хубаво се работи, всичко си произвеждат……Не знам как са си разпределили имоти, знам, че брат и сестра са си разделили имотите, както трябва да бъде,  но както точно не знам…..”.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран до приеме от правна страна следното:

Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и същият е допустим.

Разгледан по същество искът по чл. 108 от ЗС, се явява неоснователен и съдът следва да го отхвърли като такъв по следните правни съображения:

Разпоредбата на  чл. 108 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. При този иск е необходимо да се докаже: първо, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; второ, че вещта се намира във владението или държанието на ответника и трето, че ответникът владее вещта без правно основание. Необходимо е също така да бъде установен, респективно индивидуализиран обекта на правото на собственост, т.е. обекта върху който ищецът упражнява владение или държание. Не е ли налице една от тези три предпоставки, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен /виж Решение № 2419/13.Х.1960 на ВС/.

В настоящото дело ищеца не доказа твърдяното от него, че притежава право на собственост върху ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 по КККР на с. Борима, Адрес на поземления имот: ул. Космос, вид територия: Урбанизирана, НТП: Незастроен имот за жилищни нужди, площ 568 кв.м., стар номер 415, квартал 9, парцел V.

От събраните по делото доказателства беше установено по безспорен и категоричен начин, че по гр.д.№ 37/1965г. по описа на Районен съд-гр.Троян, в което са участвували бащата на ищеца М.Г.Д. /Т./ и майката на ответника М.Г.Д. /Б./ е постигната спогодба, в която страните са разделили съществуващите тогава втори и четвърти парцели и са получили новообразувани имоти съставляващи II, IV, VI, VII, VIII и IX парцели подробно описани в делото за съдебна делба, като парцел V/пети/ е получен в съсобственост от бащата на ищеца и други двама съсобственици и с подписване на спогодбата по същото дело ликвидирана съсобствеността на съществуващите имоти включително и на имота предмет на завещанието. Бащата на ищеца М.Г.Д. взема в дял: парцел IX-221 в кв.9 на с.с. около 584кв.м. до съседи: улица, парцел VII-221, парцел VIII -221 /отреден за М.Г.Д./ и 2/3 и.ч. от парцел V-221. Родителите на ищеца и ответника вземат съседните парцели VIII и IX по силата на спогодбата, като и двата новообразувани парцели са одобрени със заповед № 666/12.03.1965г. на Председателя на ИК на ОНС-Ловеч. Протоколът от 02.04.1965г. по гр.д.№ 37/1965г., с който е одобрена окончателно спогодбата е вписан с вх.№ 107, № 32, т.1 по описа на Държавен нотариус при РС-Троян. Новообразуваният в съдебната делба парцел VIII-221 по кадастралния план на с.Борима е получен от М.Г.Д. и е идентичен с УПИ V-415 по плана на селото от 1980г. и с поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 на СГКК-гр.Ловеч, което се установява от удостоверение за идентичност на поземлен имот на Община Троян /не оспорено от ищеца/ и от в.л. П. по поставената допълнителна  задача от съда, по допуснатата СТЕ.

Отреденият за М.Г.Д. при извършената по гр.д. №37/1965г. по описа на РС-Троян съдебна делба - парцел IX-221 по кадастралния план на с.Борима, заедно с 2/3 /две трети/ идеални части от парцел V по плана на село Борима от 1980г. е преобразуван в парцел IX-418, който имот  е обединен с 2/3 и.ч. от парцел V-221 и е образуван поземлен имот с идентификатор 05445.151.418 на СГКК –гр.Ловеч, върху който ищецът Г.Т. е собственик на ½ ид.ч. /другата ½ ид.ч е за неговата сестра/.

Доколкото в настоящия случай ответникът противопоставя своето собственическо право на основание на придобиване на имота по давност, то върху него лежи доказателствената тежест да установи наличието на изтекла давност в негова полза, което същия стори по несъмнен и категоричен начин.

 От представените писмени доказателства се установява безспорно, че М.Г.Б. е придобила имота  на 02.04.1965г., по силата на постигната спогодба по гр.д. №37 /1965г. по описа на Районен съд - гр. Троян и е владяла същия до 16.12.1993г., когато го е прехвърлила на сина си Ц.П.Б. с нотариален акт за продажба на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка №196, том ІV, нот.дело №1698/1993г., като от тази дата до момента ответника Ц.Б. се грижи и  продължава да владее на правно основание имота. Наследодателката на ответника - М.Г.Д. независимо от придобиването на имота в съдебната делба се снабдява с нотариален акт № 6, том III, дело № 578/1987г. за собственост на имота предмет на настоящето дело издаден от Вл. Шишков - съдия при Троянски районен съд, който акт не беше оспорен от ищеца.

Добросъвестното владение започнато от наследодателя, се преценява с оглед на него, а не на неговите наследници. Тъй като презумпцията за добросъвестността действува в полза на този, който е започнал добросъвестно да владее, а това е наследодателят, заинтересуваните трябва да доказват неговата недобросъвестност. В правната норма на чл.82 от ЗС е установен принципа, че при правоприемство може да се присъединява владението, но е необходимо да се спазват някои правила: присъединяването трябва да става без прекъсване владението на някои от праводателите и при присъединяване на владението следва да се държи сметка на вида на владението. В хода на процеса безспорно се установи, че М.Г.Б. (праводател) е владяла процесния имот от 1965г. до 1993г., когато  владението е продължено от синът и Ц.П.Б., без противопоставяне от други, т.е. безспорно е, че владението на имота е продължило повече от десет години.

Вторият признак е срокът от време, през който трябва да се владее. Доказването на срока на владението се улеснява от чл.83 от ЗС, който съдържа оборимата презумпция, че ако се установи от едно лице владение в два различни момента,  предполага се, че владението е продължило и в промеждутъка. В доктрината и константната практика на съдилищата е установено, че доказването на владението става със свидетелски показания и в настоящото производство бяха изслушани четирима свидетели. Същите установиха, че до края на живота си наследодателите на ищеца и ответника не са имали спор отностно владението и ползването на двата имота получени в съдебната делба, от което следва по безспорен и категоричен начин, че в  рамките на проведеното досега производство се установиха елементите от хипотезата на придобивната давност. Същата е оригинерен способ за придобиване на собственост, чиято хипотеза изисква в обективен план /корпус/ осъществяване на спокойно, явно, категорично, манифестирано и продължително владение на съответния имот за повече от 10 години, а в субективен план/анимус/ намерение същия да се свои.Ответника проведе пълно и главно доказване, като несъмнено и категорично установи фактическата си власт върху имот с идентификатор 05445.151.415 по КККР на с. Борима. Ето защо не са налице и предпоставките на уважаване на предявената претенция по чл.108 от ЗС, тъй-като не е доказано съществено условия от хипотезата на текста-ищецът не е собственик на претендирания имот.

С оглед изложените по-горе мотиви съдът приема, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и го отхвърля като такъв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно депозираната молба с искане по реда на чл.80 от ГПК за присъждане на направените разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 490.00 лева представляващи адвокатско възнаграждение, а на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС сумата от 120.00 лева за двете експертизи,  сумата от 50.00 лева, представляваща 4% ДТ и 150.00 /сто и петдесет/ лева за тълковник.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от Закона за собствеността предявен от Г.М.Т. ***, ЕГН ********** против Ц.П.Б. ***, ЕГН **********, чрез който се иска ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че е собственик на ½ (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор 05445.151.415 по КККР на с. Борима, Адрес на поземления имот: ул.”Космос”, вид територия: Урбанизирана, НТП: Незастроен имот за жилищни нужди, площ 568 кв.м., стар номер 415, квартал 9, парцел V И ДА БЪДЕ ОСЪДЕН Ц.П.Б. ЕГН ********** му ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на ½ (една втора) идеална част от  описания по-горе имот КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на  Ц.П.Б. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева представляващи адвокатско възнаграждение, а на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева за двете експертизи,  сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща 4% ДТ и 150.00 /сто и петдесет/ лева за тълковник.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

 

                                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :