Р Е Ш Е Н И Е  № 11

12.01.2015., гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на 29.12.2014г. публично заседание в следния състав:

                                                                                  Съдия : Светла Иванова

секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 779 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от С.А.П.И. ***, против И.С.Т. *** иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

В исковата молба се твърди, че с Протоколно определение №264 от 25.04.2013г.,  постановено по гр.д.№226/2013г. на ТРС, съдът е присъдил издръжка за детето Д.И.Т., ЕГН ********** в размер на 90лв., считано от 01.05.2013. От датата на определяне на издръжката изминала повече от една година, през която нуждите на детето се променили с увеличаване на неговата възраст. Това изисквало повече средства за отглеждането му. Детето вече е ученик в трети клас. За учебната му подготовка е необходимо закупуването на учебни помагала, същото посещава и извън класна форма на обучение – частни уроци по английски език, което изисква допълнителни средства, т.е. нуждите на детето са нараснали. Изменение на обстоятелствата, послужили за определяне на издръжката с решението по гр.д.№226/2013г., определяли правния интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се увеличи присъдената с решението, като се увеличи от 90.00 лева месечно на 170.00лв., считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и  с адв.А.Ч. ***, който поддържа предявената искова претенция.

В проведеното на 29.12.2014г. открито съдебно заседание, при условията на чл.214 от ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на претендираната издръжка досежно размера, като същия се счита предявен за сумата от 120.00 лева.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. В отговора се сочи, че предходната издръжка е определена само преди една година, за който период изменение в нуждите на детето в тази възрастова група в посока към повече необходими по размер средства за издръжката му не можели да настъпят. Заради това и конкретни фактически твърдения за нараснали нужди не се въвеждали от ищцата в исковата молба. Твърди се, че в действителност възможностите за участие на ответника в издръжката на детето към момента значително намалели, тъй като  е безработен, няма доходи, живее със своите родители които са пенсионери, не притежава никакви движими и недвижими вещи. Твърди, че твърденията на ищцата, че не плаща редовно издръжката си са голословни. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По гражданско дело №226/2013г. страните са постигнали спогодба, обективирана в протоколно определение №264 от 25.04.2013г., по силата на което ответникът е осъден да заплаща на С.А.П. - И. ***, ЕГН –**********, като майка и законна представителка  на малолетното дете Д.И.Т. – роден на *** година, ЕГН – ********** по 90.00 /деветдесет/ лева месечно, считано от 01.05.2013 година за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,  вместо по 60.00 /шестдесет/ лева месечно, определена по Гр.дело № 462 от 2006 година по описа на Троянски районен съд.

Ищцата работи във фирма „ДИД-69”ООД с брутно трудово месечно възнаграждение за периода 01.10.2013г. до 31.08.2014г. в размер на 219.45 лева.

От представеното удостоверение  за раждане №1359 от 06.11.2008г. на Община гр.Добрич се установява, че ищцата има още едно дете – малолетния А.И.И., роден на ***г.

От приложеното Удостоверение №874 от 07.10.2014г.на НУ”Х. Б.”гр.Троян се установява, че малолетния Д.И.Т. за учебната 2014/2015г. е ученик в 3 клас.

От представеното Удостоверение изх.№3184 от 23.10.2014г. на Община Плевен се установява, че ответника по делото  И.С.Т. няма декларирано недвижимо и движимо имущество.

Представен е Социален доклад вх.№ 7919/22.12.2014 година, изготвен от АСП, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен и Социален доклад вх.№ 7246 от 24.11.2014 година, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както вече се установи, от момента на осъждане на ответника за заплащане на издръжка на малолетното му дете Д.И.Т. до предяваване на настоящия иск е изминала почти от една години и половина. Безспорно е, че през този период са настъпили редица изменения в икономическата обстановка на страната, а така също и по отношение нуждите на детето. Оттук, предпоставките, които са послужили за определяне размера на издръжката за малолетното дете по гр.д. №226/2013г. на ТРС, следва вече да бъдат съобразени с новонастъпилите икономически условия, респ. с разходите, необходими за задоволяване на новите потребности на детето. Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че малолетния Д. е в трети клас. Ноторно известно е обстоятелството, че за обучителния процес са необходими  учебни пособия и помагала, част от които се закупуват от родителите.  Отделно от това се установи от събраните в хода на производството гласни доказателства, че малолетния Д. посещава извън класни форми като: частни уроци по английски език - два пъти седмично, народни танци и дърворезба. От показанията на свидетелката Т.Д.А. се установява, че ищцата„…..заплаща всичко необходимо за извънучилищни дейности…. И. заплаща само издръжката за детето и не го е търсил за рождени дни, за нищо…..Обикновено И. закъснява да заплаща издръжките….”. Отделно от това се установи, че ищцата полага грижи за отглеждане и издръжка и на другия си син – малолетния А..

Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за страната. С Постановление №249/31.01.2013г. на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната същата от 01.01.2014г. се увеличава на 340лв. По същество това увеличение индексира настъпилите социално-икономически изменения в страната. Следователно, минималната издръжка за едно дете от 01.01.2014г. се увеличава съответно на 85.00лв. и съобразно действащото законодателство следва да се счита за достатъчна да осигури задоволяване само на основните жизнени потребности на едно дете. На следващо място следва да се има предвид, че безспорно са настъпили редица изменения и в нуждите на детето. При определяне на първоначалния размер на неговата издръжка малолетния Д. е бил на осем години, а към настоящия момент е почти десет годишен. В този смисъл съдът счита за безспорно установено, че нуждите на малолетното дете от издръжка са се увеличили, поради което следва да се измени и размера на вече присъдената. Безспорно с увеличаване на възрастта на едно дете нарастват и неговите разходи във връзка с храна, облекло и образование. Ето защо, в случая съдът приема, че нуждите на малолетното дете на страните са се увеличили и в този смисъл надвишават тези, които са били взети под внимание с оглед определяне първоначалния размер на издръжката. Следователно, налице са изменения в обстоятелствата, които са мотивирали съда при определянето първоначалния рамер на издръжката. Оттук по аргумент от чл.150 от СК следва да се приеме, че присъдената издръжка също подлежи на изменение. Както правилно се посочва, размерът на издръжката следва да бъде съобразен не само с нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и с възможностите на лицето, което я дължи /чл.142 ал.1 от СК/. В тежест на ищцата по настоящото дело е да докаже възможността на ответника да заплаща претендираната издръжка. Действително по делото са налични данни, че ищецът е безработен, че от началото  на 2013г. е регистрирал фирма „Т. ***, която  видно от социалния доклад не  извършва дейност, но наред с това няма данни същият да страда от заболяване, което да му пречи да работи. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, която вменява задължение на родителите да заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ето защо, съдът счита че предявения иск е доказан по своето основание, тъй като по несъмнен начин се установи, че нуждите на детето на страните от издръжка са нараснали. Отделно от това издръжка на детето следва да се осигурява и неговата майка, тъй като за нея съществува същото задължение, вменено от закона да издържа своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали е работоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. Въпреки това следва да се отчете факта, че към момента ищцата все  има брутен месечен доход от около 219.00 лева, като за нея съществува задължение да издържа и друг свой низходящ- малолетния си син А.. При тези данни по делото съдът счита, че за малолетното дете на страните Д.И.Т. е необходима месечна издръжка в размер общо на 210лв. от двамата си родители. От тази месечна издръжка ответникът следва да заплаща сумата от 120лв., а останалата част от 90лв. следва да се поеме от ищцата под формата на пари и грижи.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че иска за изменение първоначалния размер на издръжката е основателен, като конкретния размер на издръжката следва да бъде съобразен изцяло с нововъзникналите нужди на детето, изхождайки от неговите действителни потребности, които са съобразени с възрастта му. От данните по делото се установява, че размера на издръжката следва да се увеличи от 90.00лв. на 120.00лв. С оглед горното съдът приема, че бащата следва да заплаща месечна издръжка за своя малолетен син в размер на 120.00лв., а в останалата част до общо необходимия размер на издръжката следва да се поеме от майката под формата на материални и нематериални грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Троян държавна такса в размер на 43.20 лв. върху присъдения размер на издръжката, както и направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., съобразно уважената част от исковата претенция.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с протоколно определение №264/25.04.2013г. постановено по гр.д.№226/2013г.по описа на ТРС издръжка, която  И.С.Т. ***, ЕГН – ********** следва да ЗАПЛАЩА на С.А.П. - И. ***, ЕГН –**********, като майка и законна представителка  на малолетното дете Д.И.Т. – роден на *** година, ЕГН – ********** , като го УВЕЛИЧАВА от 90.00 - деветдесет лева на 120.00 – сто и двадесет лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2014г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.С.Т. ***, ЕГН – ********** да ЗАПЛАТИ  на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.  Троян сумата от  43.20-четиридесет и три лева и двадесет стотинки  Държавна такса, представляваща 4% върху увеличението на издръжката за три години, а на ищцата С.А.П. - И. ***, ЕГН –********** сумата от 300.00 – триста лева разноски за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: