РЕШЕНИЕ

 

№ 234

 

Гр.Троян 29.07.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

                                                                              Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар К.Р., като разгледа докладваното от

съдията – Иванова гр.дело №791 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе – съобрази:

 

Предявена е искова молба от „АБММ Трейд” ЕООД, представлявано от Ангел Минков Таслаков против „Ленокс Фроузън Фууд” ООД, представлявано от управителя Минчо Симеонов Шишков за сумата 2160.00 лева, дължима по фактура № 1000005587 от 09.10.2013 година за извършен международен превоз на товар.

В исковата молба се твърди, че през месец октомври 2013 година, ответникът „Ленокс Фроузън Фууд” ООД е изпратил до фирма „Н+М” ООД заявка за извършването на международна транспортна услуга от Германия до България. В отговор, фирма „Н + М” ООД е изпратила на ответника потвърждение за заявка от дата 08.10.2013 година, в която са посочили вида и теглото на стоката, срок на доставка, както и стойността на договореното транспортно навло – 1800 лева, без ДДС или сумата от 2160 лева с ДДС. Твърди се, че фирма „Н + М” ООД е извършила транспортната услуга, видно от международна товарителница № СВС-0113002196/ЧМР/ от дата 09.10.2013 година, след което е издадена фактура № 1000005587/09.10.2013 година на стойност 2160 лева с ДДС на получателя „Ленокс Фроузън Фууд” ЕООД, ЕИК 175122193, понастоящем „Ленокс Фроузън Фууд”ООД. В процесната фактура е посочено, че се касае за извършен транспорт по маршрут Германия-България, като ответникът не е извършил плащане по фактурата.

Твърди се, че вземането на „Н + М” ООД, в качеството си на кредитор – цедент е прехвърлено на 23.07.2014 година на „АБММ Трейд” ЕООД с Договор за цесия, поради което ищецът „АБММ Трейд” ЕООД е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован не се явява представител, излага становище по хода на производството и по съществото на спора чрез проц.представител - адв.Д.Г., преупълномощен от АД «Тодоров и Пантелеева» в депозирани по делото молби, както следва: с  вх.№7689 от 11.12.2014г., №348 от 21.01.2015г., №2262 от 09.04.2015г., №2717 от 28.04.2015г., 3295 от 28.05.2015г., №4146 от 30.06.2015г. и №4477 от 15.07.2015г., всички по  описа на ТРС.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК, управителя на ответното дружество е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за допустимост, но неоснователсност на предявения иск.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв.Х.В. от ЛАК, който поддържа становището, изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

 За установяване на спорните по делото  обстоятелства, по искане на ищцовата страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,  по която е изготвено основно и допълнително заключение от  вещо лице Н.Р., събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Х..

От становищата на страните, приложените към делото писмени доказателства, основното и допълнителното заключение по допуснатата и приета СТЕ, събраните в хода на производството гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът „АБММ Трейд” ЕООД претендира от ответника вземане в размер на 2160.00лева, в качеството си на цесионер по сключен между него и „Н + М” ООД, в качеството си на кредитор – цедент  договор за цесия, която сума е дължима по фактура № 1000005587 от 09.10.2013 година за извършен  от  „Н + М” ООД международен превоз на товар. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД с Уведомление изх.№00В5/24.07.2014 година, цедентът е уведомил ответника „Ленокс Фроузън Фууд” ООД за сключения на 23.07.2014 година Договор за цесия, което уведомление е получено на  дата 05.08.2014 година, видно от приложената по делото обратна пощенска разписка № ПС5600004/24К.

По делото не се спори, че ответника е отправил  до фирма „Н + М” ООД заявка – договор за международен транспорт, която е потвърдена, видно от приложената на л.8  от делото потвърждение на заявка. От съдържанието на същата се установява, че ответното дружество е дало заявка до фирма „Н + М” ООД за транспорт, по условията на Конвенция CMR, от Германия до България на товар – палети 4264 кг. бруто тегло. В заявката изрично са посочени товарния пункт-фирма „Фолиан”, гр.Грос Людерсхаген Германия, датата на товарене, 08-09.10.2013г., срок на доставката – 14-15.10.2013г., вид на товара: палета – 9бр. с бруто тегло 4264кг., разтоверан пункт- „Ленокс Фроузън Фууд”ООД с.Добродан, община Троян, договорено транспортно навло – 1800лева без ДДС, платими след натоварване на стоката.

В изпълнение на договореното между страните е реализиран международен автомобилен превоз на стока, по условията на CMR Конвенцията с международна CMR – товарителница № CBG-0113002196  от 09.10.2013г., видно от приложената като доказателство по делото CMR товарителница, в превод на български език, според разпоредбата на чл. 185 ГПК / л.86,87/.

По делото е приложена от страна на ищцовото дружество фактура № 1000005587 от 09.10.2013г. за извършен групажен транспорт Германия-България с данъчна основа 1800 лева и начислен ДДС върху транспортната услуга в размер на 360 лева.

Съгласно приложеното потвърждение на заявката, срока на доставката на стоката е 14-15.10.2013г.

По делото е приложена кореспонденция  по ел.поща между ответното дружество и „Н + М” ООД, от която се установява, че в уговорения срок -14-15.10.2013г. и към дата 21.10.2013г. стоката не е доставена  на ответника.

По делото е приложена покана от ответното дружество до „Н + М” ООД, изх.№ 166/21.10.2013 година, връчена на 22.10.2013г. /л.55/, с която е  даден срок от три дни /поради настъпило закъснение от осем дни/ за изпълнение на поръчката, с предупреждението, че след изтичане на срока ще считат договора  за развален.

От основното заключение, допълнително такова, както и от дадените пояснения в с. з., по депозираната съдебно – техническа експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена и не оспорена от страните, се установява, че фактура № 1000005587 от 09.10.2013 година на стойност 2160.00 лева с ДДС е осчетоводена от ответника на 01.112013г. по кредита на сч.сметка 401 „Доставчици”, по партида  №474 на „М+Н”ООД с основание „Транспортна услуга” в задължение за плащане. Същата е включена  в дневника за покупки за м.11/2013г., като на 31.12.2013г. е направено счетоводно записване „сторниране” по кредита на сч.сметка сметка 401 „Доставчици”, по партида  №474 на „М+Н”ООД с основание „неизвършена услуга” по ф-ра № 1000005587 от 09.10.2013 година на стойност 2160.00 лева с ДДС, с която операцията задължение към „М+Н”ООД е занулено.

Според вещото лице, към датата  на проверката 16.01.2015г. задължение на „Ленокс Фроузън Фууд” ООД към „Н + М” ООД, респективно  „АБММ ТРЕЙД”ЕООД гр.Троян няма.

По делото е представена фактура №0100041775 от 16.10.2013г. с доставчик „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД гр.София и получател на транспортната услуга „М+Н” гр.Троян, на стойност 1980.00 лева с ДДС, която според констатациите на вещото лице в изготвеното допълнително заключение е надлежно осчетоводена в счетоводството на доставчика по с-ка 411 „Клиенти”, по която е направено плащане по банков път от „М+Н” гр.Троян на 22.10.2013г. Експерта е констатирал, че фактурата е издадена на база международна товарителница № CBG-0113002196   изготвена на 05.10.2013г. с превозвач „Кеш Транс„ ООД, с изпращач Фолиан Фелдщрасе Германия и получател „Ленокс Фроузън Фууд” ООД с Добродан, като в последствие „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД гр.София е издало на „М+Н”ООД Кредитно известие с №0100047468/07.01.2014г. по фактура №0100041775 от 16.10.2013г. на стойност 1200 лева, която сума според  обясненията на вещото лице, в проведеното на 11.03.2015г. открито с.з., подлежи на възстановяване на „М + Н” ООД, но „…..същата не е възстановена, тъй като „М + Н” ООД дължат на „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД още суми по други доставки. И те просто са си направили прихващане за тази сума…..”.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Х. се установява, че „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД са получили от „М+Н”ООД заявка за  транспорт от Германия до  „Ленокс Фроузън Фууд” ООД с.Добродан, но „…. поради забавяне на граница се наложи камионът, тъй като е групаж, да разтовари в нашия склад, като след това стоката да бъде доставена в с. Добродан……Тази пратка е влязла в склада и е спряна, защото „М плюс Н” ООД е бил длъжник по други сделки. Явно не ни е било платено по други транспортни услуги……”.

Представена е фактура №0100047740 от 13.01.2014г. с издател „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД и получател  Ленокс Фроузън Фууд” ООД  на стойност 1200.00 лева, в която е отразено основанието – международен транспорт и номера на превозното средство – ЕН1871 ВР/ ЕН 7421 ЕХ и фактура №0000101354 от 27.01.2014г. на стойност 30.00 лева, с отразено наименование на стоката – съхранение на стоки в свободен склад, които суми са заплатени от ответника Ленокс Фроузън Фууд” ООД .

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Главният иск с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за неизплатено навло по заявка-договор за международен превоз в размер на 2160 лв. с ДДС, съдът намира за не доказан, поради пълно неизпълнение от страна на  ищеца /„М+Н”ООД, в качеството на  цедента по сключения с „АБММ ТРЕЙД”ЕООД – в качеството на цесионер договор за цесия/  на договора за международен транспорт с „Ленокс Фроузън Фууд” ООД и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника; претърпени вреди от ищеца, причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Ответникът носи доказателствената тежест досежно наличието на извършено плащане на процесните суми, респ. възражения за неизпълнен договор, като същият ангажира подробни доказателства в тази насока.

Безспорно отношението между страните е с международен елемент, /превоз на стоки между територията на две държави/, поради което взаимоотношенията им се уреждат от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /В сила за България от 18.01.1978 г./, която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните по договора за превоз. Претендира се, като не се оспорва от страните наличие на договорно правоотношение между страните по делото. С оглед направеното оспорване от страна на ответника за пълно неизпълнение от страна на ищцовото дружество на вменените с договора задължения, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които претендира за него да произтичат права, а това в случая не е направено.

Договорът за превоз по правило е двустранен, възмезден и в случая на автомобилен превоз - реален, т. е. предаването на товара е елемент от фактическия състав на същия. Издаването на товарителница е необходим елемент и условие за действителност на договора само при железопътния и крайбрежен транспорт, които са формални. В случая обаче тя има само доказателствено значение. Договорът за международен автомобилен превоз е неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи - превозваните товари и навлото. Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност (чл. 9, § 1 СМР ). Тя няма конститутивно значение, а е необходима само за внасяне на яснота в превозните отношения.

В настоящия случай, тълкувайки взаимната воля между страните по делото, въз основа на изложеното в потвърждение–заявка, приета без възражения, и на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че между страните по делото е постигнато съгласие относно вид и брой на товара, цената на превозната услуга, срокове на доставяне и плащане на цена /навло/.

От товарителницата е видно,  че за получател е посочен „Ленокс Фроузън Фууд” ООД, а стоката е получена  от „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД на 14.10.2013г., на която дата  „М+Н”ООД е поело задължение да я достави на получателя-ответник.

От приложената като доказателство по делото  кореспонденция, водена между „Ленокс Фроузън Фууд” ООД и „М+Н”ООД по ел.поща се установява, че към 21.10.2013г. в 16.16ч., стоката  отново не е доставена на ответника, тъй като управителя „М+Н”ООД е уведомил ответното дружество, че автомобил на тяхната фирма чака в гр.София да претовари стоката за тях и ще  ги държат в течение /л.53/.

Последвала е покана от ответното дружество до „М+Н”ООД, с която им дават три дневен срок, считано от получаване на поканата, в който  да изпълнят поетите задължения за доставка на стоката, като ги уведомяват, че в противен случай ще считат договора за развален. Поканата е връчена на 22.10.2013г.

 От съдържанието на водената по ел.поща кореспонденция се установява, че към 25.10.2013г. стоката отново не е доставена от „М+Н”ООД, като ответника не разполага с информация, къде се намира стоката и дали същата е загубена или повредена./л.54/.

От приложените по делото доказателства и отразеното в допълнителното заключение на вещото лице се установява, че „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД е издало фактура №0100047740 от 13.01.2014г. с получател  Ленокс Фроузън Фууд” ООД  на стойност 1200.00 лева, в която е отразено основанието – международен транспорт и номера на превозното средство – ЕН1871 ВР/ ЕН 7421 ЕХ и фактура №0000101354 от 27.01.2014г. на стойност 30.00 лева, с отразено наименование на стоката – съхранение на стоки в свободен склад, които са заплатени от ответника.  От приложената по делото фактура №0100041775 от 16.10.2013г., се установява, че за извършен транспорт с превозното средство с номер ЕН1871 ВР/ ЕН 7421 ЕХ от доставчика „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД  с получател „М+Н”ООД гр.Троян, последния следва да заплати сумата 1980.00 лева с ДДС, от която сума е следвало да бъде приспадната сумата от 12000 лева, по кредитно  известие с №01000047468 от 07.01.2014г., но същата е задържана и не е възстановена на „М+Н”ООД , тъй като с нея е направено прихващане на други задължения на дружеството към „Юнимастърс Лоджистикс Ес Си Ес” ЕООД .

 Следователно, като условие за заплащане на превозната цена /навлото/, следваше ищцовото дружество да докаже, че е изпълнило всички договорености за изпълнението на процесния договор за превоз, което в конкретния случай не е сторено. Всяко неизпълнение влече за виновната страна съответна отговорност. И тъй като ищцовото дружество не доказа изпълнение на договорното си задължение за извършване на процесния превоз, то и настоящият съдебен състав намира, че паричния иск за заплащане на процесното навло в размер на 2160 лв., като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в полза на ответника „Ленокс Фроузън Фууд” ООД да се присъдят направените по делото разноски в размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, Троянски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „АБММ Трейд” ЕООД, ЕИК 202898528, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”Захари Стоянов”№7,  представлявано от управителя Ангел Таслаков против „Ленокс Фроузън Фууд” ООД, ЕИК 175122193, със седалище и адрес на управление с Добродан, община Троян, ул.”Гара Добродан”№5, представлявано от управителя Минчо Симеонов Шишков за сумата 2160.00 /две хиляди сто и шестдесет/ лева, дължима по фактура № 1000005587 от 09.10.2013 година за извършен международен превоз на товар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2014г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „АБММ Трейд” ЕООД, ЕИК 202898528, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”Захари Стоянов”№7, представлявано от управителя Ангел Таслаков да заплати на  „Ленокс Фроузън Фууд” ООД, ЕИК 175122193, със седалище и адрес на управление с Добродан, община Троян, ул.”Гара Добродан”№5, представлявано от управителя Минчо Симеонов Шишков направените разноски по делото, в размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                                      Районен съдия: