Р Е Ш Е Н И Е      194

 

гр. Троян, 25.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на 25.05.2015 година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 864 по описа за 2014 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Предявена е искова молба от ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов против В.М.Ц., ЕГН  ********** ***, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК. 

В исковата молба се излага, че на 03.04.2008 година ищецът „ТИ БИ АЙ Кредит” ЕАД е сключило Договор за потребителски кредит № 8400310009 с ответника В.М.Ц., съгласно който ищецът е предоставил на Ц. кредитна карта с лимит от 500.00 лева. По искане на ответника първоначално отпуснатият кредитен ресурс е бил увеличен с Анекс от 30.07.2008 година за сумата до 1000.00 лева. Ответникът се е задължил да погасява в срок „задължителна месечна вноска”, която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите за месеца договорна лихва от дата на теглене на парите до датата на погасяването им. В случай на не внасяне в срок на задължителната месечна вноска, на основание чл. 3, ал.3 от ОУ на Договора, върху нея се начислява неустойка за забава в размер на законната лихва. В договорът е уредена просрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, съгласно чл. 4, ал.3 от ОУ на Договора за потребителски кредит, считано от датата, на която клиентът е следвало да плати последните от трите просрочени „задължителни месечни вноски”.

Ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ТИ БИ АЙ Кредит” ЕАД срещу длъжника В.М.Ц., по повод на което е образувано ч.гр.д.№ 695/2014 година и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 419/02.09.2014 година. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед. С разпореждане № 1611/26.09.2014 година съдът е предоставил на „ТИ БИ АЙ Кредит” ЕАД едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване  на иск за установяване на вземането, поради което е инициирано и настоящото производство.

Претенцията е за заплащане на сумата 1 230.05 – хиляда двеста и тридесет лева и пет стотинки, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 8400310009 от 03.04.2008г., сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София и В.М.Ц., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2014г. до окончателното й изплащане, сумата 1 086.64  – хиляда осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2010г. до 08.08.2014г., сумата 46.33 – четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки  -  разноски по делото за заплатена държавна такса и 462.17 – четиристотин шестдесет и два лева и седемнадесет стотинки юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ангажирани са доказателства.

При предвидената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК  ответникът не е представил писмен отговор. В проведеното на  25.05.2015г съдебно заседание се явява адв. С.С., в качеството на процесуален представител на В.Ц., който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, развивайки подробни аргументи. Излага, че за договорните такси е настъпила погасителната давност, съгласно чл.110 и чл.111,б.”б”и „в” от ЗЗД, а дължимите месечна такса в размер на 2.80 лева месечно и 25.80 лева годишна такса, са неравноправни условия по смисъла на чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите. Отделно от това  релевира доводи, че Общите условия на  Договорът са неравноправни по отношение на доверителката му.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител, изразяват становище по хода на делото в депозирана  от юрисконсулт Виктор Стоев  молба вх.№327/20.01.2015г. на ТРС. С депозирана молба  вх.№1003 от 17.02.2015г. от ищеца, поддържат искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, а с молба вх.№1478 от 12.03.2015г.-постъпила по факса на ТРС представят списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

            Ответницата не се явява в с.з., представлява се от  адв. С.. Моли, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан, като излага съображенията си по съществото на спора.

       От приложените по делото писмени доказателства и изразените  от  страните становища чрез техните процесуални представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

            По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5400 от 02.09.2014г. от ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 121554961, е било образувано ч.гр.дело № 695/2014г. по описа на Троянски районен съд, който е издал Заповед № 419 от 02.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В.М.Ц., ЕГН  **********, за сумата 1 230.05 – хиляда двеста и тридесет лева и пет стотинки, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 8400310009 от 03.04.2008г., сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София и В.М.Ц., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2014г. до окончателното й изплащане, сумата 1 086.64  – хиляда осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2010г. до 08.08.2014г., сумата 46.33 – четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки  -  разноски по делото за заплатена държавна такса и 462.17 – четиристотин шестдесет и два лева и седемнадесет стотинки юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал писмено възражение срещу горната заповед.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.

Безспорно е, че между страните по делото е бил сключен на 03.04.2008г.  Договор за предоставяне на  потребителски кредит, сключен при условията на договора, на „Общите условия към договора за потребителски кредит” и на „Общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит”, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит с лимит в размер на 500.00 лева  по картова сметка на ответника. С Анекс  към договора от 30.07.2008 година  е  увеличен кредитния лимит на 1000 лева.

Съгласно чл.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит, кредиторът превежда средства по кредита по банкова сметка ***/продавач или доставчик на стоки и др./, посочено от него в Договора, а съгласно чл.1.1.1. от Общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит”, размера на посочения в Договора кредит се предоставя от Кредитора по картова сметка на потребителя, при условията на револвиращ кредит, а Потребителя се е задължил да погасява задължението към кредитора на месечни вноски, съгласно Договора за потребителски кредит, които превежда или внася по същата картова сметка.

                  Ищецът твърди, че задължителната месечна вноска, която ответника се е задължил да  погасява в срок е променлива  и  се формира като сбор от дължимите за месеца договорна лихва от дата на теглене до датата на погасяването им, като при не внасяне в срок на задължителната месечна вноска, на основание чл. 3, ал.3 от ОУ на Договора, върху нея се начислява неустойка за забава в размер на законната лихва. В договорът е уредена просрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, съгласно чл. 4, ал.3 от ОУ на Договора за потребителски кредит, считано от датата, на която клиентът е следвало да плати последните от трите просрочени „задължителни месечни вноски”.

Част от защитната позиция на ответника по същество е  възражение за нищожност на договора.

            Договорът, сключен между страните, от който ищецът черпи права е с дата 03.04.2008г.

Към тази дата е действал  ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ (Отм., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г), съгласно чл.27 ал.5 от който, кредитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя. По силата на ал.9 от същия член, платежни инструменти за отдалечен достъп, каквито се явяват банковите платежни карти могат да се издават само от БНБ, търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято лицензия е включено издаването на електронни платежни документи.

            По делото е изискана от БНБ информация, от която да бъде установено, „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД имало ли е право да извършва банкова дейност по смисъла на чл.1 ал.2 т.10 от Закона за банките /отменен/, през периода месец април-месец юли 2008г.

            С уведомително писмо вх.№2942 от 12.05.2015г., прието като доказателство по делото /л.56/ се установява, че на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД ЕИК 121554961 не е бил издаван банков лиценз нито при действието на Закона за банките, нито след отмяната му от Закона за кредитните институции и Дружеството не е имало и няма право да извършва банкова дейност.

По изложените съображения съдът приема за основателни доводите за нищожност на договора за предоставяне на кредит, чрез кредитна карта и  в тази връзка намира, че същият не е породил валидно правно действие между страните, тъй като към момента на сключването му дружеството кредитодател, съответно издател на банковата карта не е имало право да извършва банкова дейност по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 10 ЗБ /отм./. Нещо повече, от предоставената за нуждите на настоящото производство информация от БНБ се установява, че такова право няма и към настоящия момент.

При тези изводи, предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда, без да се обсъждат събираните по делото доказателства относно размера на вземането и направеното възражение за погасяване задължението по давност.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 263.40 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов против В.М.Ц., ЕГН  ********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,   като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов да заплати на В.М.Ц., ЕГН  ********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК сторените разноски в размер на 263.40.00 – двеста  шестдесет и три лева и четиридесет стотинки.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: