РЕШЕНИЕ

 

          183

 

гр. Троян,    12.06.2015год.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                            Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 90 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

        

Предявен  е иск от от Е.А.Й., ЕГН – **********,***, чрез пълномощника адв. Д.К.Д. ***,със съдебен адрес:***, против  „ГЕНЕША 99” ЕООД, ЕИК 202961124, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,  Ловешка област, ж.к.”Лъгът”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.1, представлявано от Десислава Руменова Христова, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК.

Ищцата твърди, че ответното дружество дължи сумата от 10 000лева, по Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2014 година, представляващ търговски обект – „Бирария – Яни”, находящ се в гр. Поморие, ул. „Ахелой” № 37, обл. Бургас.

Излага, че договорът е сключен за срок от 5 месеца, считано от 01.05.2014 година до 31.09.2014година и недвижимият имот е предаден за ползване от наемателя с Приемо-предавателен протокол от 31.04.2014 година. Съгласно чл. 4.1 от  Договора, наемателят „Ганеша – 99” ЕООД представлявано от Десислава Христова се е задължил да заплати на наемодателя – Е.Й. еднократно, целия наем в размер на 10 000 лева на датата посочена в договора, а именно 01.08.2014 година.

Твърди, че по процесния договор е преведена само сумата от 6500 лева на три вноски, като е останала дължима сума в размер на 3500 лева. Излага, че съгласно т.4.2 от Договора наемателят е изпаднал в забава и върху сумата от 3500 лева дължи 1.0% неустойка за всеки просрочен ден, т.е. от 01.08.2014 година до 30.09.2014 година – 61 дни по 35.00 лева, сума в размер на 2135.00 лева, като върху тези две суми наемателят дължи законна лихва в размер на 64.37 лева от 01.10.2014 година до 10.11.2014 година.

Твърди се още, че наемателят не е изпълнил и друго свое задължение, съгласно т.3.3 от Договора, а именно заплащане на част от консумираните разходи за електроенергия за месец август в размер на 1121.88 лева, съгласно фактура № 1118327199/31.08.2014 година и за месец септември в размер на 459.54 лева, съгласно фактура № 1119945306/30.09.2014 година или общо в размер на 1581.42 лева по двете фактури.

За дължимите суми, на „Ганеша – 99” ЕООД е изпратена  покана за доброволно изпълнение на паричното задължение, връчена на 24.11.2014 година, чрез нотариус Маргарита Гладкова, с район на действие РС-гр.Троян. Поради не плащане на задължението, ищецът  подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК към РС гр. Троян.  Издадена е заповед №589 от 22.12.2014г. по ч.гр.д.№1010/2014г. на ТРС, оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищцата ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание редовно призована се явява лично и с адв.Д.Д. ***, който от името на доверителката си моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответникът е изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея. В законовия едномесечен срок е представен писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ангажира доказателства.

Ответникът оспорва задълженията по процесния договор за наем, като твърди, че наемната цена в размер на 10 000 лева е договорена като еднократна за целия сезон и същата е изплатена в деня преди сключване на договора за наем – 31.03.2014 година. Твърди, че ищцата е поискала от ответника да предостави цялата сума на наема като депозит за изпълнение на задълженията му по договора, за което прилага саморъчно написана от ищцата разписка за получаването на тази сума.

Излага, че действително ответното дружество е извършвало плащания на наемната цена общо в размер на 6500 лева, каквото е и твърдението по исковата молба, както и че е внесен дължимия от ищцата ДДФЛ за наема в размер на 900 лева, който е за сметка на ищцата съгласно закона и следва да бъде възстановен на ответника. Излага, че ищцата е получила от ответното дружество в брой и по банков път суми за наем, депозити и платени данъци, общо в размер на 17 900 лева, а общото задължение възлиза на 11121.88 лева, като заявява, че разликата от 6778.12 лева е недължимо платена и ищцата се е обогатила неоснователно за сметка на ответното Дружество. Оспорва се претенцията за неустойка и забава, тъй като ответникът предварително е изплатил задължението си за предоставяне на необходимите суми за наем и режийни разноски, като не е било налице неизпълнение от страна на Дружеството.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява лично представителя Десислава Христова и адв.Кремена Добреваот ЛАК, в качеството на упълномощен защитник. Адвокат Добрева поддържа становището си  изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я.Й.Й., А.Й.Й. и Т.Т.Т..

По реда на чл.176 от ГПК  Десислава Руменова Христова е изслушана в с.з. по искане на ищцовата страна.                                   Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 1010/2014г. по описа на Районен съд гр.Троян, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 589/22.12.2014г., по силата на която ответникът „ГЕНЕША 99” ЕООД, ЕИК 202961124, със седалище и адрес на управление гр. Троян,  Ловешка област, ж.к.”Лъгът”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.1, представлявано он  Десислава Руменова Христова е осъден да заплати на Е.А.Й.,***, чрез пълномощника адв. Д.К.Д. ***,със съдебен адрес:***,  сумата 7216.42 /седем хиляди двеста и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лева,  представляваща непогасена сума по Договор за наем от 01.04.2014 година на търговски обект, находящ се в гр. Поморие, ул. „Ахелой” №37 в размер на 3 500лева, ведно с неустойка, съгласно т.4.2 от договора в размер на 2 135.00лева, както и консумираната  ел. енергия по т.3.3 от договора в размер на 1 581.42лева, ведно  със законната лихва, считано от 19.12.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 64.37 /шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ лева –лихва за периода от 01.10.2014г. до 11.11.2014г., сумата 145.62 /сто четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева  - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 900.00  /деветстотин/ лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника.

            В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за наем на недвижим имот, в това производство в тежест на ищеца – кредитор е да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника.

Според разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. От представения по делото Договор за наем от 01.04.2014г., а и това обстоятелство не се оспорва от страните, се установява, че наемодателя е предоставил на наемателя недвижим имот, представляващ търговски обект – „Бирария – Яни”, находящ се в гр. Поморие, ул. „Ахелой” № 37, обл. Бургас.

От съдържанието на представения договор от 01.04.2014г. се установява, че същият е сключен за срок от 5 месеца, считано от 01.05.2014 година до 31.09.2014година и недвижимият имот е предаден за ползване от наемателя с Приемо-предавателен протокол от 31.04.2014 година.

Съгласно чл. 4.1 от  Договора, наемателят „Ганеша – 99” ЕООД представлявано от Десислава Христова следва да  заплати на наемодателя – Е.Й. целия наем в размер на 10 000 лева на датата посочена в договора, а именно 01.08.2014 година.

Уговорено е в т.4.1. от Договора, че дължимия наем следва да бъде заплатен по банков път, по посочена от наемодателя банкова сметка, ***лечения на ПИБ-АД, е постъпила сумата от 6500 лева на три вноски. В цитираните извлечения е посочено като основание за плащане на сумата – наем.

Съгласно т.4.2 от Договора  е уговорена и неустойка за забава в плащането в размер на 1.0% за всеки просрочен ден след срока, посочен в чл.4.1 от Договора, т.е. от 01.08.2014 година.

Съгласно т.3.3 от Договора, наемателя  се е задължил да заплаща редовно всички текущи разходи за ток и вода. Видно от приложените на л.8 и 9 от делото фактури № 1118327199/31.08.2014 година и № 1119945306/30.09.2014, консумираните разходи за електроенергия за месец август в размер на 1121.88 лева и за месец септември в размер на 459.54 лева, не са заплатени, което обстоятелство се признава от ответната страна.

Приложена е по делото нотариална покана, от която се установява, че наемателя „Ганеша – 99” ЕООД е поканен доброволно да заплати паричното задължение в размер на 7280.79 лева, от които – 3500.00 лева неизплатен наем, 2135.00 лева неустойка, 34.37 лева лихва за забава, и 1581.42 лева неизплатена ел.енергия. Нотариалната покана е  връчена на 24.11.2014 година, чрез нотариус Маргарита Гладкова, с район на действие РС-гр.Троян.

Ответната страна твърди, че претендираната  сума от 10 000лева е заплатена, за което представят разписка. В този смисъл са и обясненията на представляващия ответното дружество – Десислава Христова, дадени по реда на чл.176 от ГПК, които представляват твърдения за изгодни за нея факти и като такива не могат да бъдат кредитирани, с оглед обстоятелството, че не са подкрепени с никакви доказателства. Действително от страна на ответника се представя разписка /л.27/, от съдържанието на която се установява, че на 31.03.2014г. Десислава Христова е дала на Е.Й. сумата от 10 000 лева, в присъствието на двама свидетели, но същата няма как да бъде отнесена към наемния  договор, по който се претендира плащане, тъй като същия е  сключен на 01.04.2014г. и в него изрично е посочена наемната цена-10 000лева, както  и датата, на която следва да бъде заплатена наемната цена – 01.08.2014г. Отделно от това  в Договора е посочен и начина на плащане – по банков път, по посочена от наемодателя сметка, по която се установява, че ищцата е наредила три плащания, в общ размер на 6500.00лева, за които в дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения твърди, че „….Това бяха пари за сметки, тъй като  фактурите  пристигат от гр. Хасково при мен и аз съм им ги превеждала по банков път, за да може да се плащат сметките, както и за разходи по заведението, тъй като имаше доста неща за заплащане свързани с работата…”. Тези твърдения отново не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като в банкови извлечения изрично е посочено основанието за плащане, а именно- наем.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Я.Й.Й., А.Й.Й. и Т.Т.Т.. Показанията на първите двама свидетели, дожсежно фактите и обстоятелствата които установяват са недопустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Показанията на свидетеля Т.Т.Т., досежно обстоятелството, на коя дата  е освободено от наемателя помещението, като обективни и безпристрастни следва да се кредитират с доверие. Същите обаче се явяват ирелевантни досежно момента на прекратяване на договора, с оглед на обстоятелството, че в чл.5.1 е посочен срока на договора – от 01.05.2014г. до 31.09.2014г., а в раздел VІ страните са уредили начина на прекратяването му – с изтичане на срока чл.6.1 или преди изтичане на срока -чл.6.3  с писмено предизвестие и изготвяне на двустранен констативен приемо-предавателен протокол, каквито доказателства по делото липсват.

Предвид обсъдените по – горе доказателства съдът счита, че следва да уважи като основателен иска за заплащане на сумата от 3500.00 лева, представляваща неизплатена част от уговорения  по договора от 01.04.2014г. наем в размер на 10 000лева.

Ищцата е предявил и иск по чл.92 ЗЗД за неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

По делото беше установено, че останалата дължима сума по договора е в размер на 3500 лева. Съгласно т.4.2 от Договора  е уговорена  неустойка за забава в плащането в размер на 1.0% за всеки просрочен ден след срока, посочен в чл.4.1 от Договора, т.е. от 01.08.2014 година. Тъй като беше установено, че договора е рекратен с изтичането на уговорения срок – 30.09.2014г., то дължимата неустойка следва да бъде определена за периода 01.08.2014г.- датата на която е следвало да бъде заплатен уговорения наем до 30.09.2014г., т.е. 61 дена по 35.00 лева /1% върху сумата от 3500 лева/, възлизаща на  2135.00лева.  Неустойката представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът - изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение на договора.

С оглед гореизложеното съдът намира, че вторият обективно съединен иск за неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява основателен и доказан в претендирания размера и същия следва да бъде уважен за сумата от 2135.00лева.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 64.37 лева, представляваща законна лихва върху дължимата главница по Договора за наем от 01.04.2014г. и начилсената неустойка по т.4.2 от Договора, претендирана за периода 01.10.2014г. до 10.11.2014г., съдът счита същата за неоснователна, поради следните съображения:

Предвидената неустойка за неизпълнение от страна на наемателя, уговорена в чл.4.2 от договора и предвид използвания израз при формулиране на начина на начисляването й : „ за всеки просрочен ден”, е такава при забавено неизпълнение на главното задължение, следователно има за цел да обезпечи, обезщети и санкционира точно този вид неизпълнение на парично задължение, а именно – неточното изпълнение във времево отношение. След като в договора липсва изрично споразумение за едновременна дължимост и на неустойка за забава и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, то кумулацията на двете обезщетения по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е недопустима /така и Р-123/20.02.2006г. на ВКС по т.д. № 676/05г. на ТК/. В противен случай за едно и също неизпълнение на парично задължение длъжникът би дължал две обезщетения, а кредиторът би се обогатил неоснователно. Договорната свобода и санкционната функция на неустойката, на която се позовава ищецът, могат да се проявят само по волята на страните, ако те предвидят изрична клауза за кумулация на двете обезщетения в сключения между тях договор. Липсата на такава договореност и наличието само на изрична клауза за дължима от длъжника неустойка за забава лишава от основание второто претендирано обезщетение по чл.86 ЗЗД.

Поради уважаване на претенцията по чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава, следва да се отхвърли искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху така посочените две парични задължения за периода 01.10.2014г до 10.11.2014г.

По отношение на обективно съединените искове за сумата от 1581.42 лева, представляваща изразходвана електрическа енергия за месец август 2014г. и месец септември 2014г., по фактури № 1118327199/31.08.2014 година и № 1119945306/30.09.2014, съдът намира  същите за основателни и доказани, с оглед  направеното от ответната страна признание на задължението, поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.

С оглед основателността и доказаността на иска за главница, съдът счита, че се явява основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 19.12.2014г.

По отношение на разноските:

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.

Сторените от ищцата по гр.д.№90/2015г. на ТРС  разноски са в размер на 1143.04лв, представляващи  ДТ и адвокатско възнаграждение, от която сума ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 1078.69лева,  съобразно уважената част от исковете.

Сторените от ответника разноски по гр.д.№90/2015г. са в размер на 991.00 лева разноски за един адвокат, от която с оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответната страна сумата от 55.79 стотинки, съобразно отхвърлената част от исковете.

Водим от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГЕНЕША 99” ЕООД, ЕИК 202961124, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,  Ловешка област, ж.к.”Лъгът”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.1 представлявано от Десислава Руменова Христова, че същата дължи на Е.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата  от 3500.00 –три хиляди и петстотин лева, представляваща неизплатена част от уговорения  в чл.4.1 от Договора от 01.04.2014г. наем на недвижим имот, сумата от 2135.00-две хиляди сто тридесет и пет лева неустойка по чл.4.2 от Договора, сумата от 1581.42 – хиляда петстотин осемдесет и един лев и четиридесет и две стотинки, представляваща неизплатена електрическа енергия по договор за наем на недвижим имот от 18.10.2007г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2014г. до изплащането им, в едно със сторените по ч.гр.д.№1010/2014г. разноски, за което е издадена в полза на Е.А.Й., ЕГН **********, против „Генеша 99” Еоод, ЕИК 202961124, представлявано от Десислава Руменова Христова заповед №589 от 22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1010/2014г.  по описа на Районен съд гр.Троян, като ОТХВЪРЛЯ  претенцията за заплащане на  сумата от 64.37-шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки, представляваща законна лихва върху дължимата главница по Договора за наем от 01.04.2014г. и начилсената неустойка по т.4.2 от Договора, претендирана за периода 01.10.2014г. до 10.11.2014г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                           ОСЪЖДА „ГЕНЕША 99” ЕООД, ЕИК 202961124, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,  Ловешка област, ж.к.”Лъгът”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.1 представлявано от Десислава Руменова Христова ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***  направените в настоящото производство съдебно –деловодни разноски в размер на 1078.69- хиляда седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки, представляващи разноски за ДТ,  съобразно уважената част от исковете,  на основание чл.78 ал.1 от ГПК.                                                                      

ОСЪЖДА Е.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***   да заплати на  „ГЕНЕША 99” ЕООД, ЕИК 202961124, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,  Ловешка област, ж.к.”Лъгът”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.1 представлявано от Десислава Руменова Христова направените в настоящото производство съдебно –деловодни разноски в размер на 55.79 - петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки,  съобразно отхвърлената  част от исковете,  на основание чл.78 ал.3 от ГПК.                         РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№1010/2014г. по описа на ТРС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: