Р Е Ш Е Н И Е

  211

гр.Троян, 09.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Троянски районен съд,  в публичното заседание на девети юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 92  по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

             Съдебният акт се постановява при условията на чл. 237 от ГПК – признание на иска.

 

            Исковата  претенция е с правно основание чл. 422 във вр.чл.415 от ГПК.

 Предявена е искова молба от “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 131397565, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 43, представлявано от Юрий Асенов Станчев – изпълнителен директор против М.Л.Б. ***, ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал.І във вр. чл. 415 от ГПК.

На 10.12.2014 година ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК към РС гр. Троян срещу М.Л.Б. за сумата 1 156.94 лева, от които: 478.29 лева – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 04.05.2005 година, 344.65 лева – договорна /възнаградителта/ лихва за периода от 01.10.2010 година до 31.10.2014 година, 334.00 лева – договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.

По подаденото заявление в ТРС е образувано ч.гр.д.№ 972/2014 година по описа на ТРС и е издадена заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от ответницата срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, поради което е инициирано настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че на 04.05.2005 година между „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД и ответницата М.Л.Б. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит – Транскарт за физическо лице. Съгласно този договор,  ищецът е предоставил на ответницата Б. кредит с лимит в размер на 500.00 лева, за усвояването на който дружеството им е предоставило кредитна карта Транскарт. Ответницата се е задължила съответно да погасява задължението си по кредита в срок, както и да заплаща уговорените в процесния договор лихви и такси.

В периода след 05.08.2005 година ответницата е извършвала транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой, видно от приложената справка по делото, както  са извършвани и покупки, чрез осъществяване на електронни разплащания, при които средства от сметката на ответницата са преминали в сметката на търговеца, при който е извършено плащането.

Съгласно чл. 5 от Договора и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД са начислявани лихви и договорни такси по кредита.

Твърди се, че кредитът е бил използван активно предимно за тегления на пари в брой, като са извършвани и съответни вноски по него. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в срок кредитната карта е била блокирана, като на ответницата е била дадена възможност да погаси дължимите суми и съответно да бъдат продължени договорните отношения между страните и ползването на картата, но плащане не е постъпвало.

Към момента на подаване на заявлението п чл. 410 от ГПК, дължимата от ответницата и непогасена главница е била в размер на 478.29 лева. На основание чл. 5, ал.1, б. „Б” от Договора са били начислени договорни – възнаградителни лихви в размер на 344.65 лева, както и на основание чл.5, ал.1, б.”В” от Договора, са били начислени договорни такси по кредита в размер на 334.00 лева, като размерът и периодът на начислените лихви и такси са представени в приложената по делото справка за формиране на дълга.

Моли съда, да уважи предявения иск, като осъди ответницата да заплати на ищеца: сумата 1 156.94 лева, от които: 478.29 лева – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 04.05.2005 година, 344.65 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.10.2010 година до 31.10.2014 година, 334.00 лева – договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.

В  депозираната искова молба е направено уточнение досежно периода на начислената договорна /възнаградителна/ лихва, като същия е конкретизиран  от 01.12.2010 година до 31.10.2014 година.

В съдебно заседание, за ищеца  редовно призован не се явява представител. Депозирана е молба вх.№3522 от 05.06.2015г., с която ищцовото дружество  изразява становище по хода на делото. Претендират се разноски по настоящото дело.

            По реда на чл.131 от ГПК на ответницата  е изпратено копие от искова молба и доказателства.

При предвидената процедура по реда на чл.131, ал.І от ГПК не е представила писмен отговор, не е взела становище по иска и не е ангажирала доказателства.  С разпореждане на съда от 09.03.2015 г. същата е уведомена за последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права.

            В съдебно заседание, редовно призована, ответницата се явява лично и признава предявения иск, като моли да и бъде дадена възможност за разсрочено плащане на задължението.

Съдът като съобрази, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК прие, че срещу ответницата следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявената искова претенция с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.І от ГПК да се уважи изцяло, в който смисъл е и изразеното от ищцовото дружество искане в молба вх.№3522/05.06.2015г. по описа на ТРС.

С оглед изхода на процеса и по изложените по-горе аргументи, искането на  ищцовата страна за присъждане на сторените гр.д.№ 92/2015г. по описа на ТРС  разноски следва да се уважи в пълния претендиран размер.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш  И  :

 

    ПРИЗНАВА за установено, че  М.Л.Б. ***, ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 131397565, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 43, представлявано от Юрий Асенов Станчев – изпълнителен директор, сумата 1 156.94 /хиляда сто петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки, от които: 478.29 /четиристотин седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ лева – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 04.05.2005 година, 344.65/триста четиридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.12.2010 година до 31.10.2014 година, 334.00 /триста тридесет и четири/ лева – договорни такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.12.2014 г. до окончателното  плащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Л.Б. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 131397565, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 43, представлявано от Юрий Асенов Станчев – изпълнителен директор сторените в настоящото производство разноски в размер на 125.00 /сто двадесет и пет/ лева и сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева  - разноски за държавна такса по частно гр.д № 972/2014 г. на ТРС.

Решението е постановено при признание на иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: