РЕШЕНИЕ

 

    76 

 

гр. Троян, 19.03.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1003 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

        В.Г.Б. *** е предявил срещу Ю.Г.Д. *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 1 700 лева, представляваща неоснователно обогатяване. Ищецът е редовно призован, не се явява в с. з., не е изразил становище по същество. 

По реда на чл.131 от ГПК на ответника е изпратено копие от искова молба и доказателства. В предвидения месечен срок същия е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск. В с. з. Д. е представляван от адв. К.Д. от ЛАК, която моли съда изцяло да отхвърли така предявения иск. Изложени са аргументи, че страните са били в договорни отношения и процесната сума представлява заплатена отменина.

От приложените към делото писмени доказателства: копие от преводно нареждане от 03.01.2012 г., копие от фактура – оригинал № 1000000114/16.01.2012 г. ведно с касова бележка от 16.01.2012 г., 2 бр. писма от 21.01.2012 г., писмо от 27.07.2012 г., справка от Търговски регистър за „Илко” ЕООД и резолюция № 1321 от 04.07.2014 г. на Районна прокуратура гр.С. по преписка № 1321/2014 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва от страните, че Б. се информирал от публикуван сайт в интернет за дейността на ответника, а именно внос на автомобили и части от САЩ на ниски цени и през м. януари 2012 г. ищеца се свързал с Д.. Двамата се споразумели ответника да внесе от САЩ лек автомобил марка „Linkoln V 6” , като за целта ищеца е следвало да преведе сумата 1 700 лева. Видно от приложеното преводно нареждане, процесната сума е преведена на ответника на 03.01.2012 г. Д. не отрича този факт. Установява се в процеса, че представляваното от ответника дружество „ИЛКО” ЕООД се е занимавало с внос на избрани от клиенти автомобили. Д. уведомил ищеца, че крайната цена на доставка на автомобила до гр. Троян ще струва 5500 щатски долара с ДДС, като е необходимо внасянето на отметнина в размер на 1700 лева (равностойността на 1100 щатски долара) като предложил на ищеца да сключат договор в гр. Троян, но той се отказал и направо заплатил исканата отметнина, за което Ю.Д. издал и фактура № 1000000114/16.01.2012 г. Не отрича, че сумата била преведена по личната му сметка, но тъй като не извършва такава дейност като физическо лице, а това е дейността на дружеството, превел сумата по сметка на дружеството. Д. счита, че е в правото си да задържи отметнината, тъй като Б. се е отказал от договора и затова моли да бъде отхвърлен иска.

Ищецът излага, че по този начин ответника се е обогатил неоснователно с процесната сума за негова сметка и моли съда да уважи изцяло предявения иск, като Ю.Д. бъде осъден да му заплати процесната сума.

С оглед на изложеното съда счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, т. е. чл. 59 от ЗЗД урежда субсидиарния или наричан още общ иск за неоснователно обогатяване, при който е налице обогатяване без основание за чужда сметка. За да се приеме за осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване, в настоящия процес ищецът следва да установи кумулативно наличието на следните предпоставки: своето обедняване и обогатяване на ответника по иска, липса на основание за разместването на имуществените блага и връзка, произтичаща от общи факти, между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Именно при установяване на тези обстоятелства се дължи връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В конкретния случай не се установява, че даденото от ищеца е дадено при липса на основание, напротив, то е дадено на основание комисионен договор за доставка на лек автомобил. Настоящият състав приема, че ищецът няма основание с иск за неоснователно обогатяване да претендира сумата, с която е обеднял като е заплатил отменина по комисионния договор, след като закона м удава възможност да защити правата си по специален ред.

При тези изводи съда намира, че предявения иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. 

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева, предвид представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от В.Г.Б., ЕГН **********,*** срещу Ю.Г.Д.,***6 иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 1 700 – хиляда и седемстотин лева, с която ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. 

ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Ю.Г.Д.,***6 сумата 100,00 – сто лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                        

 

                                                      Районен съдия: