РЕШЕНИЕ    310

 

гр. Троян, 09.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 101 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова – Цанкова е предявила иск против „Транссофт” ЕООД, ЕИК 110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев, с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 1278.10 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г.

Ищеца излага, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което ТРС е образувал ч. гр. д. № 881/2014 г. и е издал заповед за изпълнение за процесната сума. Заповедта е оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение № 503 от 17.11.2014 г., по реда на чл. 410 от ГПК, ответникът дължи на ищцовата кооперация сумата от 1278.10 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. и сторените разноски. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явяват пълномощниците адв. М.А. и Р.А. от САК,  които молят съда да уважи така предявения иск.

С писмена молба от 07.09.2015 г. Кооперация «Панда» е поискала от съда на основание чл. 214 от ГПК да допусне изменение на иска – от установителен на осъдителен. С протоколно определение от 09.09.2015 г. съда е оставил искането без уважение като недопустимо по изложени мотиви.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си адв. В.А. от ЛАК е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание адв. А. поддържа становището си изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

             От приложените към делото писмени доказателства Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. с приложенията към него, фактури с 0120372792 от 14.10.2011 г.; № 0120373132 от 17.10.2011 г.; 0120373918 от 20.10.2011 г., № 0120374010 от 21.10.2011 г.; № 0120374394 от 24.10.2011 г.; 0120375313 от 27.10.2011 г.; 0120376092 от 01.11.2011 г.; 0120376077 от 01.11.2011 г.; 0120376078 от 01.11.2011г.; 0120376925 от 04.11.2011 г.; № 0120377140 от 07.11.2011 г.; № 0120377141 от 07.11.2011г.; 0120377170 от 7.11.2011 г.; № 0120377170 от 07.11.2011 г.; 0120377452 от 08.11.2011 г.; № 0120377933 от 10.11.2011 г.; № 0120378164 от 11.11.2011 г., № 0120378153 от 11.11.2011 г.; 0120378726 от 15.11.2011 г.; № 0120379052 от 16.11.2011 г.; № 0120379679 от 18.11.2011 г.; 0120379569 от 18.11.2011 г.; 0120380952 от 24.11.2011 г.; № 0120381103 от 25.11.2011 г.; 0120381413 от 28.11.2011 г.; № 0120382524 от 01.12.2011 г.; № 0120383263 от 06.12.2011 г.; 0120383116 от 06.12.2011 г.; № 0120383260 от 06.12.2011 г.; 0120383171 от 06.12.2011 г., № 0120383188 от 06.12.2011г., № 0120384163 от 09.12.2011 г.; № 0120384788 от 13.12.2011 г., 0120384799 от 13.12.2011 г.; № 0120384985 от 14.12.2011 г.; № 0120385420 от 16.12.2011 г.; № 0120385425 от 16.12.2011 г. и № 0120385932 от 19.12.2011 г.,  фактура № 1000000298 от 10.04.2014 г., протокол за прихващане  от 28.04.2014 г., Анекс от 30.04.2014 г. за прекратяване на договора за подфранчайзинг от 18.10.2010 г., фактури с №№ 0120405768/17.05.2013 г.; 0120405877/18.05.2013 г.; 0120412128/04.12.2013 г., кредитни известия № 0120405850/18.05.2013 г. и № 0120415155/14.03.2014 г., протоколи за прихващане от 25.10.2011 г.; 22.11.2011 г. и 26.02.2014 г. и ч.гр.д. №881/2014 г. на ТРС, основното заключение и допълнително такова по допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. се установява, че между Кооперация „Панда“ и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че съгласно уговореното в договора, Кооперация „Панда“ е изпълнявала точно и в срок поетите задължения, доставяла е заявените от „Транссофт“ ЕООД стоки и е издавала и осчетоводявала данъчни фактури за осъществените доставки.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът се е задължил да заплаща дължимите суми за всяка доставка в срок до 30 дни след издаване на съответната данъчна фактура. Тъй като ответника изпаднал в забава по изплащане на фактурираите суми, ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 881/2014 г. на ТРС. В т. 12 от Заявлението изрично е посочено, че задължението за плащане е „до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Претендира се заплащане на сумите от 1 278.10 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г., сумата 25.00 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед № 503 от 17.11.2014 г. по посоченото дело.

В основното заключение, вещото лице е изчислило размера на неустойката за процесните фактури на база договорената такава и падеж на плащане 15 дни след издаването на всяка фактура и съответно 30 дни след издаване на всяка фактура. По поставената допълнителна задача към експертизата е установено по кои фактури е налице забава в заплащането след 30 дневния срок, като общата сума възлиза на 256.16 лева.

При анализ на посочените писменни доказателства се налага извод, че предявения иск е частично основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл. 422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание   чл. 422 ал. 1 от ГПК е относно установяване вземането на ищеца срещу ответника. Поради обстоятелството, че този иск е уреден специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките за разглеждане на иска по същество са следните: а/ издадена заповед за изпълнение; б/заповедта за изпълнение да не е влязла в сила поради валидно и постъпило в срок възражение от длъжника; в/ предявяване на иска в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение. Заявлението следва да съдържа всички обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, тъй като искът по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство. Безспорно е, че за да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената заповед за изпълнение, съдът следва да установи дали фактите и обстоятелствата по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз основа на което е издадена заповедта. Предметът на иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение        като е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание, размер и страни. В тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, обобщена с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., както и постановените по реда на чл. 290 от ГПК многобройни решения на ВКС. /Реш. 152/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., ІV г.о, Реш. 152/15.11.2012 г., пост. по т. д. № 1058/2011г., ІІ т.о./.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице пълна идентичност между страните, основанието на иска /дължима неустойка за незаплатените суми, в 30 дневен срок след издаването на данъчните фактури/, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба по чл. 422 ГПК. В тази връзка настоящия състав счита за неоснователно изразеното от ищеца становище в с. з. от 21.05.2015 г., че е допусната техническа грешка, като вместо 15-дневен срок е записано 30-дневен срок, поради следните съображения: 

Както беше посочено по-горе, предмета на установяване в производството по чл. 422 от ГПК е очертан от подаденото пред ТРС заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 881/2014 г. на ТРС, в т. 12 от което изрично е посочено, че задължението за плащане е „до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Същото твърдение е формулирано и в депозираната искова молба, в която част е налице и признание от страна на ответника, изложено в отговора към исковата молба, поради което и в доклада на съда, този факт и приет за безспорен.

Пълномощника на ответника е възразил, че това уточнение е неоснователно. Съгласно ТР 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГК на ВКС „….В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.”.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че неустойката за процесните фактури следва да бъде с падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура. По тези съображения съдът счита, че следва да съобрази при постановяване на съдебния си акт изготвеното заключението на вещото лице по допълнителната задача по допуснатата СИЕ, от което се установява, че общия размер на неустойката за процесните фактури изчислени на база договорената такава и падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура, съгласно приложена към заключението справка, възлиза на 256.16 лева.

При тези аргументи, претенцията следва да бъде уважена до посочения от вещото лице размер, като за разликата до претендирания размер от 1278.10 лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на уговорената неустойка в размер 0.5% на ден, както и за неустойката в размер 0.1% на ден, уговорени в Приложение към договора за подфранчайзинг „Търговска и финансова политика“, стр. 7, „Неустойки“, т. 1 и т. 2., настоящия съдебен състав счита за неоснователно, поради следните  съображения: Не може да се твърди, че е налице нищожност на уговорка за заплащане на неустойка, ако някоя от договарящите страни счита, че тя е прекомерна. Възражението за прекомерност на неустойката е самостоятелно такова, предвидено в чл. 92 ал. 2 от ЗЗД и законът не предвижда възможността такава уговорка да бъде обявена за нищожна само поради прекомерност. Възможността, която е предвидил законодателят, е неустойката да бъде намалена, ако се докаже, че е прекомерна. Настоящия състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 309 от ТЗ и обстоятелството, че сключеният между страните договор е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, поради което и при липса на други оплаквания, обосноваващи нищожност на тази уговорка поради противоречие с добрите нрави, следва да се приеме, че това възражение е неоснователно. При тези данни следва да се приеме, че уговорката за неустойка е действителна и е произвела своя правен ефект между страните. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл ТР №1/2009г.  на ВКС, ОСГК „ Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към  момента на сключване на договора”.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „ ….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 260.45 лева по заповедното производство и в размер на 116.45 лева по настоящото производство. Ищцовата кооперация няколко пъти е поискала да й бъдат присъдени разноски за заплатен адвокатски хонорар в исковото производство, но не е посочила доказателства за размера и изобщо за заплащането на такъв.

          На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 96 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, съобразно приложения по реда на чл. 80 от ГПК списък.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                  РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ищеца Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова, а именнно, че ответника „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев дължи сумата 256.16 - двеста петдесет и шест лева и 16 стотинки, представляващо неустойка за забава в плащането по фактури с № 120372792 от 14.10.2011 г.,  № 120374394 от 24.10.2011 г.,  № 12037313 от 27.10.2011 г., № 120376092 от 01.11.2011 г.,  № 120376077 от 01.11.2011 г.,  № 120376078 от 01.11.2011 г. № 120376925 от 04.11.2011 г., № 120377140 от 07.11.2011 г., № 120377141 от 08.11.2011 г., № 120377170 от 07.11.2011 г.,  № 120378153 от 11.11.2011 г., № 120383263 от 06.12.2011 г., № 120383116 от 06.12.2011 г., № 120383260 от 06.12.2011 г., № 120383171 от 06.12.2011 г.,  № 120383188 от 06.12.2011 г., № 120384163 от 09.12.2011 г. и № 120384985 от 14.12.2011 г., с падеж на плащането 30 дни след издаване на вяска една от тях, съгласно справка-приложение 1, приложена към допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск до пълния размер от 1278.10 -хиляда двеста и седемдесет и осем лев и 10 стотинки.

ОСЪЖДА „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев да заплати на Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова сумата от 116.45 – сто и шестнадесет лева и 45 стотинки съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.                             

ОСЪЖДА „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев да заплати на Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител от Елка Николова Каменова-Цанкова сумата от 260.45 – двеста и шестдесет лева и 45 стотинки разноски в заповедното производство по  ч. гр. дело 881/2014 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова да заплати на „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев съдебно-деловодни разноски в размер на 96.00 – деветдесет и шест лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                         

                            

 

                                                Районен съдия: