РЕШЕНИЕ    311

 

гр. Троян, 09.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 103 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова – Цанкова е предявил иск против „Транссофт” ЕООД, ЕИК 110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев, с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 3 079.49 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г.

Ищеца излага, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което ТРС е образувал ч. гр. д. № 919/2014 г. и е издал заповед за изпълнение така дължимата сума. Заповедта е оспорена от ответника, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение № 526 от 26.11.2014 г., по реда на чл. 410 от ГПК, ответникът дължи на ищцовата кооперация сумата от 3079.49 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. и сторените разноски. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явяват пълномощниците адв. М.А. и Р.А. от САК,  които молят съда да уважи така предявения иск.

С писмена молба от 07.09.2015 г. Кооперация «Панда» е поискала от съда на основание чл. 214 от ГПК да допусне изменение на иска – от установителен на осъдителен. С протоколно определение от 09.09.2015 г. съда е оставил искането без уважение като недопустимо по изложени мотиви.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си адв. В.А. от ЛАК е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за неоснователсност на предявения иск. В съдебно заседание адв. А. поддържа становището си изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора.

             От приложените към делото писмени доказателства: Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. ведно с приложенията към него, данъчни фактури № 0969067933 от 28.02.2013 г.; № 0120403437 от 28.02.2013 г.; № 0120403429 от 28.02.2013 г.; № 0120403396 от 28.02.2013 г.; № 0120403574 от 05.03.2013 г; № 0120403784 от 12.03.2013 г.; № 0969070631 от 14.03.2013 г.; № 0120403868 от 14.03.2013 г.; № 0120403867 от 14.03.2013 г.; № 0969071393 от 19.03.2013 г.; № 0120404008 от 19.03.2013 г.; 0120403998 от 19.03.2013 г.; № 0120404008 от 19.03.2013 г.; № 0120404037 от 20.03.2013 г.; 0969071957 от 21.03.2013 г.; № 0120404076 от 21.03.2013 г; № 0969072628 от 25.03.2013 г.; № 0120404199 от 25.03.2013 г.; № 0120404254 от 26.03.2013 г.;  0969072895 от 26.03.2013 г.; № 0120404285 от 26.03.2013 г.; 0969073375 от 28.03.2013 г.; 0120404379 от 28.03.2013 г.; 0120404376 от 28.03.2013 г.; № 0120404376 от 28.03.2013 г.; № 0120404411 от 29.03.2013 г.; № 9830006153 от 29.03.2013 г.; № 0120404526 от 02.04.2013 г.; № 0969075037 от 05.04.2013 г.; № 0969075661 от 09.04.2013 г.; № 0120404762 от 11.04.2013 г.; № 0969076084 от 11.04.2013 г.;  № 0120404790 от 12.04.2013 г.; № 0120404833 от 15.04.2013 г.; № 0969076656 от 16.04.2013 г.; № 0120404873 от 16.04.2013 г., 0969076726 от 16.4.2013 г.; № 0120404925 от 17.04.2013 г.;  № 0120405030 от 22.04.2013 г.; № 0120405092 от 23.04.2013 г.; № 0969080286 от 09.05.2013 г.; № 0120405527 от 09.05.2013 г.; 0969080598 от 10.05.2013 г.; № 0120405727 от 16.05.2013 г.; № 0120405830 от 17.05.2013 г. и № 0120405815 от 17.05.2013 г., фактура № 1000000298 от 10.04.2014 г., Протокол за прихващане от 28.04.2014 г., Анекс от 30.04.2014 г. за прекратяване на договора за подфранчайзинг от 18.10.2010 г., фактури с №№ 0120405768/17.05.2013 г., 0120405877/18.05.2013 г. и 0120412128/04.12.2013 г., Кредитни известия № 0120405850/18.05.2013 г. и № 0120415155/14.03.2014 г., протоколи за прихващане от 25.10.2011 г., 22.11.2011 г. и 26.02.2014 г. и ч. гр. д. № 919/2014 г. на ТРС, основното заключение и допълнително такова по допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото Договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г. се установява, че между Кооперация „Панда“ и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че съгласно уговореното в договора, Кооперация „Панда“ е изпълнявала точно и в срок поетите задължения, доставяла е заявените от „Транссофт“ ЕООД стоки и е издавала и осчетоводявала данъчни фактури за осъществените доставки.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът се е задължил да заплаща дължимите суми за всяка доставка в срок до 30 дни след издаване на съответната данъчна фактура. Ответното дружество изпаднало в забава по заплащане на фактурираните суми, поради което, ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 919/2014 г. на ТРС. В т. 12 от Заявлението изрично е посочено, че задължението за плащане е „до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Претендира се заплащане на сумите от 3 079.49 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за подфранчайзинг от 18.10.2010 г., сумата 61.59 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 337.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед № 526 от 26.11.2014 г. по посоченото дело.

В основното заключение, вещото лице е изчислило размера на неустойката за процесните фактури на база договорената такава и падеж на плащане 15 дни след издаването на всяка фактура и съответно 30 дни след издаване на всяка фактура. С допълнителна задача към експертизата е установено по кои фактури е налице забава в заплащането след 30 дневния срок, като общата сума възлиза на 2 353.24 лева.

При анализ на посочените писмени доказателства се налага извод, че предявения иск е частично основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл. 422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание в  чл. 422 ал. 1 от ГПК е относно установяване вземането на ищеца срещу ответника. Поради обстоятелството, че този иск е уреден специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките за разглеждане на иска по същество са: а/ издадена заповед за изпълнение; б/заповедта за изпълнение да не е влязла в сила поради валидно и постъпило в срок възражение от длъжника; в/ предявяване на иска в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение. Заявлението следва да съдържа всички обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, тъй като искът по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство. Безспорно е, че за да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената заповед за изпълнение, съдът следва да установи дали фактите и обстоятелствата по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз основа на което е издадена заповедта. Предметът на иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение като е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание, размер и страни. В тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, обобщена с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., както и постановените по реда на чл. 290 от ГПК многобройни решения на ВКС. /Реш. № 152/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., ІV г.о, Реш. № 152/15.11.2012 г., пост. по т. д. № 1058/2011г., ІІ т.о./.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице пълна идентичност между страните, основанието на иска /дължима неустойка за незаплатените суми, в 30 дневен срок след издаването на данъчните фактури/, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба по чл. 422 ГПК. В тази връзка настоящия състав счита за неоснователно изразеното от ищеца становище в с. з. от 21.05.2015 г., че е допусната техническа грешка, като вместо 15-дневен срок е записано 30-дневен срок, поради следните съображения: 

Както беше посочено по-горе, предмета на установяване в производството по чл. 422 от ГПК е очертан от подаденото пред ТРС заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 881/2014 г. на ТРС, в т. 12 от което изрично е посочено, че задължението за плащане е „до 30 дни от издаването на всяка фактура”. Същото твърдение е формулирано и в депозираната искова молба, в която част е налице и признание от страна на ответника, изложено в отговора към исковата молба, поради което и в доклада на съда, този факт и приет за безспорен.

Пълномощника на ответника е възразил, че това уточнение е неоснователно. Съгласно ТР 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГК на ВКС „….В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.”.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че неустойката за процесните фактури следва да бъде с падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура. По тези съображения съдът счита, че следва да съобрази при постановяване на съдебния си акт изготвеното заключението на вещото лице по допълнителната задача по допуснатата СИЕ, от което се установява, че общия размер на неустойката за процесните фактури изчислени на база договорената такава и падеж на плащане 30 дни след издаване на всяка фактура, съгласно приложена към заключението справка, възлиза на 2 353.24 лева.

При тези аргументи, претенцията следва да бъде уважена до посочения от вещото лице размер, като за разликата до претендирания размер от 3 079.49 лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на уговорената неустойка в размер 0.5% на ден, както и за неустойката в размер 0.1% на ден, уговорени в Приложение към договора за подфранчайзинг „Търговска и финансова политика“, стр. 7, „Неустойки“, т. 1 и т. 2., настоящия съдебен състав счита за неоснователно, поради следните  съображения: Не може да се твърди, че е налице нищожност на уговорка за заплащане на неустойка, ако някоя от договарящите страни счита, че тя е прекомерна. Възражението за прекомерност на неустойката е самостоятелно такова, предвидено в чл. 92 ал. 2 от ЗЗД и законът не предвижда възможността такава уговорка да бъде обявена за нищожна само поради прекомерност. Възможността, която е предвидил законодателят, е неустойката да бъде намалена, ако се докаже, че е прекомерна. Настоящия състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 309 от ТЗ и обстоятелството, че  сключеният между страните договор е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, поради което и при липса на други оплаквания, обосноваващи нищожност на тази уговорка поради противоречие с добрите нрави, следва да се приеме, че това възражение е неоснователно. При тези данни следва да се приеме, че уговорката за неустойка е действителна и е произвела своя правен ефект между страните. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл ТР №1/2009г.  на ВКС, ОСГК „ Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към  момента на сключване на договора”.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „ ….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 294.95 лава по заповедното производство и в размер на 134.38 лева по настоящото производство. Ищцовата кооперация няколко пъти е поискала да й бъдат присъдени разноски за заплатен адвокатски хонорар в исковото производство, но не е посочила доказателства за размера и изобщо за заплащането на такъв.

         На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 122.20 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, съобразно приложения по реда на чл. 80 от ГПК списък.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                 РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ищеца Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова, а именно, че ответника „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев дължи сумата 2 353.24 – две хиляди триста петдесет и три лева и 24 стотинки, представляващо неустойка за забава в плащането по фактури с № 0969067933 от 28.02.2013 г.; № 0120403429 от 28.02.2013 г.; № 0120403429 от 28.02.2013 г.; № 0120403437 от 28.02.2013 г.; № 0120403574 от 05.03.2013 г.; 0120404376 от 28.03.2013 г.; № 9830006153 от 29.03.2013 г.; № 0120404526 от 02.04.2013 г.; № 0969075037 от 05.04.2013 г.; № 0969075661 от 09.04.2013 г.; № 0969076084 от 11.04.2013 г.;  № 0120404833 от 15.04.2013 г.; № 0969076656 от 16.04.2013 г.; № 0120404873 от 16.04.2013 г., 0969076726 от 16.4.2013 г.; № 0120404925 от 17.04.2013 г.;  № 0969080286 от 09.05.2013 г.; № 0120405527 от 09.05.2013 г.; 0969080598 от 10.05.2013 г.; № 0120405727 от 16.05.2013 г. и № 0120405815 от 17.05.2013 г., фактура № 1000000298 от 10.04.2014 г. с падеж на плащането 30 дни след издаване на вяска една от тях, съгласно справка-приложение 1, приложена към допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск до пълния размер от 3 079.49 – три хиляди и седемдесет и девет лев и 49 стотинки.

ОСЪЖДА „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев да заплати на Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова сумата от 134.38 – сто тридесет и четири лева и 38 стотинки съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.                         

ОСЪЖДА „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев да заплати на Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител от Елка Николова Каменова-Цанкова сумата от 294.95 – двеста и деветдесет и четири лева и 95 стотинки  разноски в заповедното производство по  ч. гр. Дело № 881/2014 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА Кооперация „Панда”, ЕИК 000885099,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 139, служебен вход 1, представител Елка Николова Каменова-Цанкова да заплати на „Транссофт” ЕООД, ЕИК110562160, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Ген. Карцов” № 172, представител Валентин Цветанов Бечев съдебно-деловодни разноски в размер на 122.20 – сто двадесет и два лева и 20 стотинки, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                           

 

                                               Районен съдия: