Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 151

 

гр. Троян, 13.05.2015 год.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………........................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 113 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

         В.М.Г. *** е предявил против „Велде България” АД гр. Троян, представлявано от изп. директор Цветомир Цочев няколко обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр.чл.225, ал.І от КТ.

Ищецът твърди, че е започнал работа в ответното дружество през 2014 г., като на 30.01.2015 г. със заповед № 7 на Изп. директор Цветомир Цочев му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение  /на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ вр. чл. 187, т. 9 от КТ/, а със заповед № 5 от същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ.

         В исковата молба се твърди също, че трудовото правоотношение на друг работник от същата фирма    М. Г. е прекратено със Заповед № 5 от 30.01.2015 г., т. е. за ищеца не става ясно цитираната Заповед на изп. директор на ответното дружество за кого от двамата работници се отнася.

Намира процесната заповед за незаконосъобразна и необоснована, като оспорва изцяло изложените в заповед № 5/30.01.2015 г. причини за уволнението като несъответстващи на обективната истина. Моли съда да постанови решение, с което да признае незаконосъобразността на уволнението и да отмени същото като осъди ответната страна да му заплати обезщетение за времето, през което е останал на работа. Претендира и разноските по делото.                                 

В депозирания по делото отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника „Велде България” АД гр. Троян, чрез  пълномощника си адв. Е.М. от АК - Пазарджик са изложени съображения за неоснователност на претенцията. Твърди се, че ищецът действително е бил в трудово правоотношение с дружеството, съгласно сключен трудов договор № 53 от 05.09.2014 год., като е заемал длъжността "машинен оператор дървообработване /пресьор ДВП/", който е прекратен на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ - поради дисциплинарно уволнение. Твърди се, че дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя, а именно: „На 16.01.2015 год., в интервала от 16:30 часа до 19:30 часа, В.Г. е участвал в разглобяване на резервен електродвигател за спирачка на етажен подемник за преса "Мотала", с цел сваляне на намотките на същия. Посочените обстоятелства са били наблюдавани от други работници на дружеството, чийто работни места са се намирали в близост до мястото на извършването на посочените действия и които са уведомили ръководител производство на ДВП в ответното дружество, който е подал от своя страна рапорт до изпълнителния директор. По отношение на изложените от ищеца твърдения за нарушена процедура по налагане на адм. наказание и  прекратяване на труд. правоотношение счита, че същите са неоснователни. Твърди се, че след подробен анализ на писмените доказателства /получения рапорт от П.Д. — ръководител -производство на ДВП, писмените обяснения, дадени ищеца и от други работници — свидетели на извършените от В.Г. действия/, с оглед преценката на тежестта на извършеното нарушение, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, във връзка с чл. 187 т. 9 от КТ - със заповед № 7 от 30.01.2015 година, в която е описано нарушението и е посочено основанието за налагане на дисциплинарното наказание. В резултат на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ — със заповед № 5 от 30.01.2015 година. Неоснователни според ответното дружество се явяват твърденията на ищеца, че по повод извършеното нарушение на трудовата дисциплина са издадени и са му връчени две заповеди, т. е. наложени са му две наказания, както и твърдението, че със заповед № 5 от 30.01.2015 год. е прекратено трудовото правоотношение със друг  работник - М. Г., която Заповед е със съвпадащ номер и дата, като заповед № 5 от 30.01.2015 год. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ищеца В.Г..

По отношение на второто възражение ответника изразява становище, че става въпрос на вътрешно администриране на документите и съвпадението в номерата и датите на двете заповеди не ги прави еднакви.

В съдебно заседание ищецът е редовно призован, явява се лично и с пълномощника си – адв. М. Близнаков от ЛАК, който от името на доверителя си поддържа исковата претенция. Съображенията си адв. Близнаков излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Ответното дружество се представлява в процеса от адв. Е.М. от АК - гр. Пазарджик. Адвокат М. поддържа изложените в отговора към исковата молба съображения за неоснователност на исковата претенция, като съображенията си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

От приложените по делото писмени доказателства: заповед № 5/30.01.2015 г. на „Велде България” АД, заповед № 7 от 30.01.2015 г. на „Велде България” АД, заверено копие от Трудов договор № 53/05.09.2014 г., длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор дървообработване /пресьор на ДВП/ „Велде България” АД, заверено копие на Рапорт от П.Д. – Ръководител производство на ДВП до Изпълнителния директор на Дружеството с вх. № 3/29.01.2015 г., заверено копие от Обяснение на С.И.Г. от 29.01.2015 г., заверено копие от Обяснение на Ц.И.Т. от 29.01.2015 г., заверено копие от Обяснение на В.Г. от 30.01.2015 г., Заверено копие на Заповед № 7 от 30.01.2015 г., за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на В.Г., Заверено копие на Заповед № 5 от 30.01.2015 г. за прекратяване на трудовия договор на В.Г., Заверено копие на Заповед № 5 от 30.01.2015 г. за налагане дисциплинарно наказание уволнение на М. Г., заверено копие на Заповед № 4 от 30.01.2015 г. за прекратяване на трудовия договор за М. Г., Регистрационна карта на В.Г. от Дирекция „Бюро по труда” и Служебна бележка  от 02.02.2015 г. от Агенция по заетостта, от показанията на разпитаните свидетели М. В. Г., С.И.Г., П.М.Б. и П.Х.Д., както и от заключението на допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. съда приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се, че между страните е сключен трудово договор № 53 от 05.09.2014 г., по силата на който ищеца е назначен на длъжност „машинен оператор дървообработване /пресьор на ДВП/ в ответното дружество.

На 30.01.2015 г. работодателя е издал заповед № 5 за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, вр. чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр. чл. 187 т. 9 от КТ. Като причини за прекратяване на тр. правоотношение са посочени рапорт вх. № 3 от 29.01.2015 г. и заповед № 7 от 30.01.2015 г.

Със заповед № 7 от 30.01.2015 г. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6, , вр. чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр. чл. 187 т. 9 от КТ  и рапорт вх. № 3 от 29.01.2015 г. ищеца В.Г. е уволнен дисциплинарно за това, че „на 16.01.2015г.  в периода 16.30 ч.  до 19.30 ч. по време на работа /втора смяна/ разглобява резервния ел. двигател за спирачката на етажен подемник за преса „Мотала”, оскубва намотките и  ги открадват.

В мотивите за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е посочено, че работникът е извършил „тежки нарушения на трудовата дисциплина, като е похабил имущество на работодателя и неправомерно е  придобил имущество, собственост на работодателя с цел извличане на материална облага”, като при избора на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, степента на обществената му опасност и обстоятелството, че същото е извършено умишлено.

От приложените писмени документи е видно, че на 29.01.2015 г.са изискани обяснения от лицата С.Г. и Ц.Т., като на същата дата е изготвен и рапорт от П.Д., в качеството му на ръководител - производство ДВП до изп. директор на ответното дружество, в който излага, че „на 16.01.2015 г. по време на работа на смяна „В”, в периода от 16.30 часа до 19.30 часа, работниците от смяната – К.А.К., Ц.И.С., В.М.Г. и М. В. Г., в съучастие разглобяват резервния електродвигател за спирачката на етажния подемник на преса „Мотола”, оскубват намотките му и ги открадват, поради което прави предложение четиримата да бъдат дисциплинарно  уволнени.

От ищеца е изискано обясненине, в което същия излага, че на 16.01.2015 г. е бил на работа – втора смяна заедно с колегите си К. и Ц.. По време на работа двамата са ходили зад пресата, но Г. не е виждал какво правят там.  

По делото са събрани гласни доказателства във връзка с деянието, представляващо нарушение на трудовата дисциплина и съответно налагането на дисциплинарно наказание. Свид. М. Г. е баща на ищеца, излага, че работи като „началник смяна” в цеха, в който работи и сина му. На 16.01.2015 г. двамата били втора смяна. Г. излага, че за периода 16.30 – 19.30 часа два пъти е минал покрай пресата, където работи В. и същия си е бил на работното място. Сина му е отсъствал за половин час, когато е ходил да вечеря, но тогава е бил заместен от друг колега. Свидетеля С.Г. също е бил на работа на 16.01.2015 г. в цеха за производство на ДВП, когато е бил разглобен резервния ел. двигател на пресата. Същия е бил пряк очевидец: „Точно когато минавах му се вадеше медната жица. Ц. и К.К. вадеха медната жица на ел. двигателя.  Вадеха медната жица, като газовата бутилка всичко си беше там. Лично не съм видял да използват газовата бутилка за нещо, но явно са я използвали, защото си имам на представа, работил съм с години, може и лагери да са нагрявали. Видях как водят жицата от двигателя, беше още в светлата част на деня. Ние работехме втора смяна. Около три часа и половина продължи свалянето на електро - намотките на двигателя.” Ищеца не е участвал в разглобяването на двигателя, но според свидетеля е виждал какво правят колегите му, тъй като поне два пъти ги е викал да вкарват материал в пресата, на която работят тримата. Свид. П.Б. е инженер – технолог в цеха за производство на ДВП излага, че не е присъствал, когато ел. двигателя е разглабян, тъй като работното му време е до 16.30 часа. В цеха има монтирани камери и свидетеля е видял действията на Ц.С. и К.К. на запис: „К.К. веднага след като видя, че ръководителя производството на цеха си заминава, тръгна веднага  след него да се убеди, че  той си е заминал. През това същото време другият работник от пресата – Ц.С. взема една палетна количка и минава под траспортьорите,  където  отиват под пресата, където работят тези хора,  и отива по посока електромотора, който след това те вземат и разглобяват.”. На записа е заснето как ищеца през това време е работил на пресата и от време на време е викал колегите си, когато е трябвало да вкарват материал на входа на пресата, на която са работили тримата. За разглобяването на ел. мотора С. и К. са използвали чук, както и газова бутилка, която стояла в цеха, отстрани на пресата. На записа се е видяло, как около 20,00 часа са приключили с разглабянето и са върнали бутилката на мястото. Свидетеля П.Д. е ръководител - производство на цеха за производство на фазер. Излага, че работното му време приключва в 16.30 часа, също не е бил пряк очевидец на деянието. Д. научил за случилото си 4-5 дена след това, като бил информиран от свид. Б. който му показал и записите. П.Д. излага какво е възприел от камерите, след което написал рапорт до изп. директор с предложение за дисциплинарно наказание на извършителите.      

Допуснатата съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. е дала заключение относно размера на бр. трудово възнаграждение с оглед изчисляване на претендираното обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 646,82 лева. Вещото лице Р. е констатирала, че ищеца е получил обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни, което е начислено по ведомостта за м. януари 2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В своя раздел ІІІ, глава 9 КТ урежда дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя. Съгласно същата, нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 193 ал. 1 от КТ работодателя е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното наказание. При налагане на наказанието работодателя е длъжен също да съобрази степента на наложеното наказание с извършеното нарушение. Неспазването на тези императивни норми води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.

За да се упражни съдебният контрол върху наличието на предпоставките, мотивирали дисциплинарното наказание, за да се прецени – представляват ли те действително нарушение на трудовата дисциплина, както и за да се съобрази съответствието на конкретното нарушение с тежестта на наложеното наказание, следва да се изходи от фактическите основания, посочени в заповедта за уволнение. Именно поради това императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед в която, освен наказанието следва да се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, както и законовият текст, въз основа на който се налага.

Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това изискване работодателят следва изрично да изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу работника. В настоящия случай ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Близнаков твърди, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Събрания по делото доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че е налице нарушение на процесуалните изисквания  по чл.195 от КТ. Съгласно същият текст, дисциплинарното наказание са налага под формата на писмена заповед. Прекратяването на трудовия договор е обективирано с две заповеди: Заповед № 5, с която трудовото правоотношение е прекратено и Заповед № 7, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Фактът, че волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор е обективирано с две заповеди, не води до незаконосъобразност на уволнението, при положение че същото е постановено при спазване на императивните законови изисквания.

Законът предявява определени изисквания и към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание, т. е. законовият текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на съдебния спор. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказание, както и тези по същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ за определяне на наказанието. Липсата, на който и да е от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, посочено в ал. 1 на чл. 195 от КТ, има за последица незаконосъобразност на същото. Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й, за обосноваване на наложеното наказание. По отношение задължителните реквизити на заповедта е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, част от която са: Решение № 379/24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 410/2009 г. на IV г.о; Решение № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 38/2009 г. на IV г.о на ВКС; Решение № 647/11.10.2010 г., постановено по гр. дело № 1348/2009 г. на ВКС IV г.о.

 В Заповед № 7 от 30.01.2015г. на изп. директор на ответното дружество се съдържат мотивите за наложеното на  ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, а именно: разглобява резервния електродвигател за спирачката на етажен подемник за преса „Мотала”, оскубват намотките и ги открадват.

В приложения като доказателство по делото рапорт от П.Д., в качеството му на ръководител - производство ДВП до изп. директор на ответното дружество е изложено, че ищецът, в съучастие с лицата К.А.К., Ц.И.С. и В.М.Г. разглобяват резервния електродвигател за спирачката на етажния подемник на преса „Мотола”, оскубват намотките му и ги открадват. В рапорта, както и в заповед № 7 е отразено, че подготовката и пренасянето на инструментите за извършването на деянието е заснето от камерите за видеонаблюдение в цеха, като в заповедта е отразено, че свидетели на извършеното от ищеца Г. са двама работника от същата смяна, което подробно е описано в техните показания.

Видно обаче от приложените по делото обяснения на лицата С.Г. и Ц.Т. се установява, че Ц.С. и К.К. са разглобили електродвигателя, ищеца не е участвал лично в това действие, същия е бил на работното си място и няколко пъти ги е викал да подават материал на пресата. Този факт безспорно се установява и от свидетелските показания, които съда обсъди по-горе.

Напротив в заповед № 7 от 30.01.2015 г. е упоменато, че В.Г. е присвоил неправомерно имущество, собственост на работодателя, което не отговаря на фактическата обстановка.

Преди налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В конкретния случай, работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, тъй като не е изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките на конкретното дисциплинарно производство и по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, съответно налагане на конкретно дисциплинарно наказание. В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че ако работодателят смята, че един работник следва да бъде дисциплинарно наказан, то той трябва да го уведоми за това какво конкретно нарушение счита, че е извършил, както и че обясненията се изискват при и по повод започнало дисциплинарно производство срещу него. В конкретния казус, от събраните в хода на производството гласни доказателства при разпита на свидетеля П.Д. изготвил рапорт до изп. директор на ответното дружество, послужил като основание за налагане на дисциплинарно наказание, се установява, че в случая са изискани бланкетни обяснения от ищеца, без да бъдат посочени конкретни факти за нарушенията, послужили като основание за издаване на заповедта за налагане на наказанието дисциплинарно „уволнение”.

При наличието на писмени обяснения, дадени в отговор на искане от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, съответствието с изискването по чл. 193 от КТ стои на преценка за всеки конкретен случай - на първо място с оглед съдържанието на искането, за което може да свидетелства  показанията на св. Д. и съдържанието на обясненията дадени от работника - ищец; на следващо място с оглед неговата своевременност, т. е. работодателят да е поискал обясненията преди налагане на наказанието, а също и с оглед конкретното посочване на обстоятелства, т. е. адресатът да разбере за кои негови действия се отнася искането. В приложното поле на чл. 193 ал. 2 от КТ не стои въпросът за формата на искането като елемент на "дисциплинарно производство", нито въпросът за това по какъв ред работодателят е разбрал /по своя преценка/ или установил обстоятелствата, които счита за нарушение на трудовата дисциплина. При наличие на изискани и дадени писмени обяснения, следва да се приложи нормата на чл. 193 ал. 2 от КТ, тъй като обясненията са неправилно поискани, поради което наложеното наказание „уволнение” следва да се отмени като незаконосъобразно. Отделно от изложеното, по делото беше доказано по безспорен и категоричен начин, че е налице несъответствие в описаното в Заповед № 7 основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и извършеното от ищеца нарушение, изразяващо се в неправомерно придобиване на имущество, собственост на работодателя.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, че заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор са незаконосъобразни и конститутивният иск за отмяната им следва да се уважи.

         От отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразна следва и правото на работника да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, но не повече от 6 месеца.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищецът следва да докаже оставането си без работа /периода/, претърпените вреди и техния размер. За целта Г. е представил регистрационна карта от АЗ - Дирекция «Бюро по труда» - гр. Троян, както и служебна бележка, от които доказателства се установява, че същия веднага след прекратяване на тр. договор се е регистрирал като безработен на 02.02.2015 г. в ДБТ и на 25.02., 25.03. и 20.04.2015 г. е спазил графика за посещение. При тези доказателства съда приема, че на Г. по реда на чл. 225 ал. 1 от КТ се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно за три месеца. Предвид заключението на СИЕ месечната бр. трудова заплата е в размер на 646,82 лева, следователно размера на претендираното обезщетение за три месеца е 1 940,46 лева, което следва да бъде присъдено на В.Г..   

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 359 от КТ ще следва ответното дружество да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 177,61 лева общо държавна такса за предявените обективно съединени искове, както и 80 лева за изготвената СИЕ.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, сторените от него разноски за един адвокат в размер на 300 лева.

Воден от горните съображения, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда за незаконно уволнението на В.М.Г., ЕГН **********,*** и ОТМЕНЯ Заповед № 5 от 30.01.2015 г. на Изпълнителния Директор на „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевски”, представлявано от изп. директор Цветомир Цочев, с която е прекратено трудовото правоотношение с В.М.Г., на основание чл. 330 ал. 2 т. 6, вр. чл. 190 ал. 1 т. 7 и чл. 187 т. 9  от КТ, поради наложено със Заповед № 7 от 30.01.2015 г. дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.

На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда ВЪЗСТАНОВЯВА  В.М.Г., ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност "машинен оператор дървообработване /пресьор на ДВП/" във „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевски”, представлявано от изп. директор Цветомир Цочев.

        ОСЪЖДА „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевски”, представлявано от изп. директор Цветомир Цочев да заплати на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от КТ на В.М.Г., ЕГН **********,*** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1 940,46 – хиляда деветстотин и четиридесет лева и 46 стотинки.

ОСЪЖДА „Велде България” АД, ЕИК 820194517, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевски”, представлявано от изп. директор Цветомир Цочев да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт държавна такса в размер на 177,61 – сто седемдесет и седем лева и 61 стотинки, 80,00 – осемдесет лева разноски по делото, а на В.М.Г., с горните данни сумата 300,00 – триста лева, сторени от него съдебно-деловодни разноски.

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 13.05.2015 г.

 

 

                                                                    

                                                                  Районен съдия: