РЕШЕНИЕ  171

 

гр. Троян, 04.06.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 115 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 127 а от СК във връзка с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД от Б.К.М. в качеството му на баща и законен представител на малолетния си син К.Б.М., роден на *** год. против майката на детето Л.В.М. за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на майката за пътуване на сина им извън територията на Република България до навършване на 18 години и за заместване съгласието на същата за издаване по реда на Закона за българските лични документи на паспорт на детето за пътуване и пребиваване в чужбина.

Ищецът излага в исковата молба, че родителските права върху роденото от брака му с ответницата дете са предоставени на него. Като собственик на фирма „БОКИ АУТО“ ЕООД той се занимава основно с  търговия на автомобили в страната и в чужбина и упражнявайки тази дейност той постоянно пътува и пребивава из цяла Европа, най често във Франция, където разполага с постоянно наета от него квартира в гр. Бордо. Синът му проявява голям интерес към неговите пътувания и много иска да пътува понякога с него извън страната. За целта обаче е необходимо съгласието на майката. М. твърди, че е провел няколко разговора с ответницата по този въпрос през пролетта и началото на лятото на миналата година, но тя е отказала да даде съгласието си. Впоследствие ответницата е престанала да отговаря на обажданията му и ищецът няма никаква връзка с нея и за това е принуден да сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено липсващото съгласие на ответницата за издаване на паспорт на детето и даване на разрешение същото да напуска територията на Република България.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адвокат Д.Ч. от ЛАК, който поддържа исковата молба, като моли същата да бъде уважена. На основание чл.127 а ал. 4 от СК адвокат Ч. е поискал съдът да допусне предварително изпълнение на решението, с което се уважава предявения иск. Моли да бъдат присъдени разноските, които ищецът е направил по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответницата Л.М. е назначен особен представител - адв. К.Н. от ЛАК, който заявява, че предявения иск е основателен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Троян, малолетният К.Б.М., роден на *** год., произхожда от майка Л.М. и баща Б.  М.. С решение от 13.01.2010 год., постановено по гр. дело № 1122/2009 год. по описа на Районен съд-Троян бракът между страните е прекратен, а родителските права върху малолетния им син К.  са предоставени на майката, но впоследствие с влязло в законна сила решение № 106/30.04.2014 год., постановено по гр. дело № 757/2012 год. по описа на ТРС, съдът на основание чл. 127 ал. 2 от СК е изменил упражняването на родителските права и е предоставил същите на ищеца, като е определил  местоживеенето на  детето при бащата  на адрес - гр. Троян, ул. “Васил Левски“ № 267. Със същото Решение е определен режима на лични контакти между майката и детето и ответницата е осъдена да заплаща на ищеца, като баща и законен представител на  малолетния им син месечна издръжка в размер на 130 лева.

По делото е представен социален доклад. Изследвани са условията, при които детето живее. Констатирано е, че бащата е осигурил стабилна и сигурна среда за благоприятното му израстване и развитие и детето живее при добри условия, висок стандарт на живот и с напълно задоволени физически, емоционални и образователни потребности.  При проведеното събеседване малолетният К. е изявил желание да пътува с баща си извън пределите на страната, силно е привързан към баща си, чувства се сигурен с него и не би се поколебал да е в която и да е държава с него и с жената с която той съжителства-Т.Д. и братчето си Д. към когото също е привързан. В доклада е изразено мнение, че е в интерес на детето да е с баща си и опознаването на други държави би го обогатило и би допринесло за неговото интелектуално развитие. Констатирано е, че  майката не е заплащала издръжка за детето до момента и очевидно има налични финансови причини за идване в България, макар и периодично да иска информация от ДСП - Троян за сина си, за неговото здраве и обучение.

         На основание чл. 15 ал. 1 от Закона за защита на детето е изслушан и малолетният К.. Той излага, че е силно привързан към баща си и много иска да пътува с него в чужбина. Обиден е на майка си, която не дава съгласие да пътува с баща си извън страната. За последно е контактувал с майка си преди нова година. Разказва, че имат уговорка с баща си тази година, след като завърши училище да отиде с него във Франция.  

По делото като свидетели са разпитани Д.Т. Д. и Р.В.С.. Първият е баща на жената, с която ищецът живее съвместно. Д. живее в дома на ищеца и е добре запознат с цялата обстановка. Споделя, че К. живее при нормални условия и е възпитано и добро дете, което е много привързано към баща си. Много иска да пътува с него извън България и да пребивава ваканциите при него във Франция, където баща му има квартира и условия да го посреща и много е огорчен, че майка му не разрешава. Разказва, че ищецът на няколко пъти е искал съгласието на майката на К. да го изведе в чужбина, но същата не е разрешила и миналата година К. не е могъл да отиде при баща си по тази причина. А през последната година ищецът е прекъснал контактите с нея, тъй като тя не отговаря на обажданията му. Свидетелката С. е близка на ищеца и добре познава семейството му и бившата му съпруга. Знае, че ответницата не дава съгласие синът им да пътува с баща си извън България и да пребивава с него във Франция. Пред нея детето нееднократно е изявявало желание да ходи с баща си в чужбина и е много огорчено и разстроено, че майка му не разрешава. С. обяснява, че ищецът е много грижовен баща и има възможност да осигури нормално пребиваване на сина си във Франция, където разполага с квартира и добри доходи.

         Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

         Разпоредбата на чл. 76 т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127 а СК.

Съгласно чл. 127 а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето и не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.

Безспорно е по делото, че ищеца и ответницата са родители на малолетния К.. Съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, с оглед на горните обстоятелства препятства излишно права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. От една страна е ясно желанието на детето да пътува с баща си  извън пределите на България и да пребивава с него в чужбина. От друга страна се установява, че бащата има възможност да осигури нормален престой на сина си в чужбина и по-конкретно във Франция и е очевидно, че тези пътувания са в интерес на детето, ще се отразят благоприятно за неговото умствено и психическо развитие и то ще разшири своя мироглед и ще обогати културата си.

По отношение на формулираното искане за пътуване на детето извън територията на Република България до навършване на 18 години многократно и да пребивава в чужбина за неограничен период, съдът намира следното:

Вярно е, че съобразно съдебната практика, с оглед защита интересите на детето, разрешения се дават за конкретни пътувания или за определен период от време. В настоящия случай обаче съдът намира, че следва пребиваването на малолетното дете в чужбина да бъде съобразено със законово формулираните ученически ваканции. Бащата Б.М. постоянно пътува и пребивава в чужбина, най-вече във Франция. Там разполага с квартира и има достатъчно средства да осигури нормален престой на сина си при него. Детето е много привързано към баща си, желае да пътува с него извън страната и да пребивава заедно с него в чужбина. Съдът счита, че постоянните контакти между двамата ще се отразяват благоприятно за възпитанието и психическото развитие на детето и затова няма пречки то да бъде с баща си извън пределите на България по време на ученическите ваканции. Освен това майката през последната година не поддържа почти никакви контакти със сина си.

         С оглед на горното и при липса на съгласие от страна на майката, съдът намира, че следва при съобразяване спецификата на конкретния случай да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на същата, за издаване на необходимите лични документи на детето, както и разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната до навършване на 18 години.

На основание чл. 127 а ал. 4 СК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 925 лева, представляващи адвокатското възнаграждение за пълномощника на ищеца, внесения депозит за особения представител и  ДТ, съгласно представения списък  по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 127 а от СК във вр. с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на Б.К.М., адрес: ***, ЕГН ********** малолетния му син - К.Б.М., роден на *** год., ЕГН **********, до навършване на пълнолетие да напуска територията на Република България и да пътува извън страната, навсякъде в чужбина, придружаван от своя баща по време на законово регламентираните ученически ваканции, както и на същия да бъде издаван необходимия личен документ за пътуване в чужбина, което разрешение да замества съгласието на майката – Л.В.М., гражданин на Украйна, с постоянен и настоящ адрес в Република България, гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 267,  ЕГН **********.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127 а ал. 4 СК.

ОСЪЖДА Л.В.М., гражданин на Украйна, с постоянен и настоящ адрес в Република България, гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 267,  ЕГН ********** да заплати на Б.К.М., адрес: ***, с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 925 - деветстотин двадесет и пет лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Ловешки окръжен съд.

Районен съдия: