Р Е Ш Е Н И Е

 

      

 

гр. Троян, 16.07.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

             Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 134 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:     

Е.Г.И. *** е предявил срещу С.Д.Б. *** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК. Твърди в исковата молба, че страните са живели заедно на съпружески начала и имат родено едно дете – малолетната Д.Е.И., родена на *** г. От 06.02.2013 г. двамата живеят разделено, като родителските права са присъдени за упражняване от майката със съдебна спогодба от 10.12.2014 г. по гр. дело № 706/2014 г. на ТРС, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. И. излага, че обстоятелствата, при които е постигната тази спогодба, са се променили и моли съда да му присъди родителските права и да бъде определено местоживеенето на детето при него, като майката да определи режима на контакти с детето.

Ответницата С.Б. в срока по чл. 131 ГПК е представила писмен отговор на исковата молба, изразявайки становище, че предявения иск е неоснователен. Счита, че в исковата молба са изложени изцяло неверни твърдения. В с. з. Б. се явява лично и със своя пълномощник адв. С. С. от ЛАК, която моли съда да отхвърли предявения иск.

От представените писмени доказателства: делото удостоверение за раждане № 100187 от 25.08.2010 г., изд. от Община гр. Троян, удостоверение за постоянен адрес изх. № 86 от 25.03.2015 г., изд. от Община гр. Севлиево, удостоверение за постоянен адрес изх. № 87 от 25.03.2015 г., изд. от Община Севлиево, договор за отглеждане и възпитание на дете от 09.04.2015 г., Епикриза от Клиника по УНГ Болести при „Университетска МБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен, Медицинска бележка изх. № 22732 от 07.04.2015 г., удостоверение изх. № 55 от 23.02.2015 г., издадено от „Милвена” ООД, Социален доклад с вх. № 3504 от 04.06.2015 г., изготвен от АСП Дирекция „Социално подпомагане” – Троян, Социален доклад с вх. № 3545 от 05.06.2015 г., изготвен от АСП Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево и гр.д. № 706/2014 г. по описа на ТРС, Трудов договор  № 294 от 13.05.2015 г. и Регистрационна форма за временен избор на личен лекар на детето Диана Илиева, изготвена от д-р Д.Н., Епикриза от Детско отделение от МБАЛ „Акта медика” ООД гр.Севлиево, Епикриза от Детско отделение на „МБАЛ – Троян” ЕООД  и Писмо от ОД на МВР Ловеч РУ „Полиция” – Троян рег. № 359000-3287 от 29.04.2015 г. и показанията на разпитаните свидетели П.Д.П., А.Я.И., Г. И. А., Д.С. Б., Р. Л.Ч. и  Л.С.И., съдът, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение, съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото не се спори, че Е.И. и С.Б. са живели съвместно на семейни начала. От съвместното си съжителство двамата имат родено едно дете – малолетната Д.Е.И., родена на *** г. Не е оспорен и факта, че от 06.02.2013 г. страните живеят разделено. Видно от представеното гр. дело № 706/2014 г. на ТРС, с протоколно определение от 10.12.2014 г. съда е одобрил съдебна спогодба между Е.И. и С.Б., по силата на която родителските права върху малолетното дете са предоставени за упражняване от майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. Ищецът излага, че след подписване на спогодбата, ответницата започнала да му отказва контакти с детето. И. излага, че детето се е разболяло през м. февруари 2015 г. и се наложило да бъде настанено за лечение в болницата в гр. Троян, през което време единствено той и сестра му са се грижили за него. С.Б. не се е интересувала какво е състоянието на дъщеря им. И. счита, че условията, при които е постигната спогодбата между тях, са се променили, което го мотивирало да предяви настоящия иск по чл. 127 ал. 2 от СК. 

Във връзка с твърденията на страните съда е допуснал гласни доказателства. Свид. П.П. е работодател на ищеца, излага, че от 2009 г. Е. работи при него. Много пъти детето е идвало с баща си в цеха, когато той е бил на работа. През зимата детето е постъпило в болница, Е. е закъснявал за работа, тъй като е стоял при него през нощта. Случвало се е да взема неплатени отпуски за да гледа детето, водил го е на доктор много пъти. След раздялата детето живее при майката, но много често е стояло и при баща си. Свид. А.И. е съседка на ищеца в с. Калейца. Когато се е родило детето, двамата с ответницата са живеели заедно, след това са се разделили. Свидетелката излага, че края на миналата или началото на тази година за едни месец детето е живяло при баща си в с. Калейца, след направена операция на трета сливица. През това време Иванова не е виждала майката да идва в селото. Преди да махнат сливиците на детето, то е било на лечение в болницата в гр. Троян. Последният път когато са го взели от Севлиево, детето е било много болно, за него са се грижили бащата и неговата по-голяма сестра. Свид. Г. А. е баща на ищеца, излага, че живеят в с. Калейца. В началото Е. и С. живеели заедно при А. в с. Калейца, там се родило и детето. След известно време брата на Б. дошъл да я прибере, тъй като тя се оплаквала, че И. я биел. За известен период ответницата се върнала да живее с ищеца в с. Калейца, след което заживяла с друг мъж в гр. Троян, с който се разделила и в момента живее в гр. Севлиево с детето и новия си приятел. А. излага, че детето често пребивава при тях в с. Калейца от петък до неделя, а когато е било болно се е случвало да стои по две-три седмици. През януари детето е постъпило в болница и за него са се грижили баща му и леля му, през това време майката не е идвала при него да го види. Когато е стояла при дядо си, Диана е казвала, че иска да идва при тях, защото мъжът, с който живеела майка, й се карал.  Докато е била в с. Калейца, много пъти С. *** и е оставяла детето. Свид. Д. Б. е баща на ответницата. Докато е живяла с Е., дъщеря му се е оплаквала, че той й налага психически тормоз върху нея и детето и тя не можела да издържи. С. се е грижили за детето, искала е да има нормален семеен живот.  Вместо това тя е била тормозена от Е. и неговите родители, не е можела да води нормален живот. През зимата детето се разболяло и първоначално е постъпило в болница в гр. Севлиево, след това се е наложило преместването му в гр. Троян. Детето е боледувало често, тъй като е имало трета сливица. Ответницата организирала операция в гр. Плевен. Свидетеля излага, че през това време изцяло дъщеря му се е грижила за детето, ищеца е бил информиран и е ходил при тях в Плевен. Б. изтъква, че причината, поради която внучката му е преместена в болница в гр. Троян, е че С. е имала здравословни проблеми и през това време е била оперирана. В момента ответницата живее в гр. Севлиево, условията са добри. С. ходи на работа, има доходи, грижи добре са детето си, което посещава детска градина в града. Свидетеля излага наблюденията си, че детето е агресивно след като се върне от пребиваване при баща си в с. Калейца, психически е разстроено, не може да поддържа нормални контакти, поради което той предполага, че е настройвано против тях. Свид. Р. Ч. познава страните по делото. От три години двамата живеят разделено, като и преди и след това изцяло за детето се е грижила майката. В момента С. *** с друг мъж, детето живее при тях от м. декември 2014 г. В началото на 2015 г. детето се разболяло, по същото време се наложило Б. да претърпи операция, поради което дъщеря й била оставена при бащата и продължила лечението си в болницата в гр. Троян. Детето е оперирано в гр. Плевен от сливици, за което изцяло се е погрижила майката и мъжа, с когото живее в момента. След операцията детето вече е добре и не боледува толкова често. Детето ходи на детска градина в гр. Севлиево. Има добри условия за живот в апартамента, в който живеят. Свидетелката излага, че след посещение при бащата, има изменение в поведението на детето – не иска да контактува с тях, не се държи добре, след два-три дни отново се нормализира. Впечатленията на свидетелката, че мъжа, с когото в момента С. ***, се отнася и се грижи много добре за детето.  Свидетелката е присъствала на доста грубо поведение от страна на Е.И. към С., докато са живели заедно. И в момента, когато са разделени, ищеца е отправял заплахи към нея по телефона. Свид. Л.И. живее в момента на семейни начала със С.Б. *** в жилище на близки роднини, за което не плащат наем. Излага, че с детето са в добри отношения, то ходи на детска градина, има личен лекар в Севлиево. В началото на тази година ответницата е претърпяла операция и се е наложило детето през това време да бъде при баща си. Основно С. полага грижи за дъщеря си. Детето се разболяло и било настанено в болница в гр. Севлиево, през това време за него се грижили свидетеля и майката. След това се наложило С. да бъде оперирана и бащата се съгласил детето да продължи лечението си в гр. Троян, през което време той се грижил за него. 

По делото са представени два социални доклада от ДСП – Троян и ДСП – Севлиево. Социалните работници са изследвали условията, при които живее детето в Севлиево. Констатирали са, че детето посещава детска градина, живее при добри битови условия, силно е привързано към майката, обича и баща си. 

Правни изводи: Съгласно чл. 127 ал. 1 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им, което има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Първоначално двамата родители са постигнали споразумение по тези въпроси, което е одобрено от съда с протоколно определение по гр. дело № 706/2014 г. на ТРС, и с което родителските права са предоставени за упражняване от майката, а бащата сее задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. При описаните горе факти между тях са възникнали разногласия и затова по силата на чл. 127 ал. 2 СК (както е и в настоящия случай) ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Решението може да се обжалва по общия ред.

От гледище на правната доктрина, при осъществяване на родителските функции спрямо ненавършили пълнолетие деца, отправна точка е основополагащият принцип за пълно равноправие между майката и бащата и липсата на нечий приоритет. От този принцип логически произтичат и особеностите, характеризиращи техниката на упражняване на тези функции: съвместно и съгласувано решаване на всички спорни въпроси или евентуална външна помощ на външен фактор (какъвто в случая е съдът) за преодоляване на разногласията. Правната норма на чл. 127 СК несъмнено има предвид разногласия за самите родителски права, при хипотезата на отделно живеещи родители, както е несъмнено и в настоящия случай.

Основните аргументи на ищеца в настоящето производство са, че условията, при които съда е одобрил спогодбата, са се променили.

Съдът намира, че при определянето на режима за осъществяване на родителските права и при преценката кой от двамата родители да упражнява тези права занапред, в случая следва да се изхожда от трайно установената практика на Върховния касационен съд /Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС/, от която са установени основни критерии за преценка на съда с оглед правилното произнасяне по конкретен правен спор по посочените по-горе въпроси /възпитателски качества и морален облик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот/. В настоящия казус детето все още не е навършило 5 години, възраст в която то все още не може самостоятелно да осъзнава нуждите и потребностите си и да изразява волята си. От приобщените доказателства съда мотивира своя извод, че не следва да променя режима на родителските права и същите следва да продължат да се упражняват от майката, тъй като намира, че не са налице промяна на условията. Следва да се отчете факта, че детето е на сравнително ниска възраст, когато има силна нужда от грижите на своята майка.

По този начин, според вътрешното убеждение на този съдебен състав, ще се създаде по възможност една достатъчно здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху физическото, психическото и емоционалното развитие на детето.

Понеже настоящето производство по отношение искането на чл. 127 ал. 2 СК е от типа на спорна съдебна администрация на гражданските отношения, то всяка евентуална бъдеща промяна в обстоятелствата би обусловила съответна промяна в така определения режим за осъществяването на родителските права и на лични отношения с детето.

При тези свои изводи съда намира, че следва да отхвърли предявения от Е.И. срещу С.Б. иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ще следва ищеца да заплати на ответницата сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева, предвид списък по чл. 80 от ГПК..

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Е.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** против С.Д.Б., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА Е.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 450 – четиристотин и петдесет лева сторени съдебно-деловодни разноски по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                                              Районен съдия: