Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

 

гр. Троян, 08.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........…...... като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1430 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

        С решение № 145 от 06.06.2014 г. по настоящето дело, което е влязло в законна сила е допусната делба между И.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. В. А./ и М.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Надежда 2”, бл. 227, вх. Б, ет. 4, ап. 22 на следния съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53707.502.199 в с. Орешак, община Троян, област Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-109/19.12.2003 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; Адрес на поземления имот: с. Орешак, ул. „Стара планина" № 195; Площ 994 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начина на грайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.). при съседи: имот № 53707.502.200, имот № 53707.502.196, имот № 53707.502.198  и имот № 53707.502.9550, заедно с построените в поземления имот: 1. СГРАДА с идентификатор № 53707.502.199.1; застроена площ 101 квадратни метра; брой етажи: 1; предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 53707.502.199.2, застроена площ 24 квадратни метра: брой етажи: 1; предназначение: Селскостопанска сграда, като от имота е постановено да се образуват два равни дяла, от които за И.В.Г. е отреден един дял и за М.В.К. – също един дял.

В производството по втората фаза на съдебната делба ищеца И.В.Г. е починал на 11.06.2015 г. и като страни в процеса са конституирани неговите наследници В.Х.Г. и Д.И.В. ***. Страните са редовно призовани и са представлявани в процеса от адв. В.А. от ЛАК. По реда на чл. 346 от ГПК в първото по делото заседание на втора фаза от събедната делба ищеца И.Г., който е бил все още жив, е направил чрез пълномощника си адв. В.А. искания по сметки, представляващи следните подобрения, които същия претендира да е извършил в имота: 1. Водопровод, вкарване на вода от улицата през 1967 г.; 2. Поставяне на плочки в банята /до този момент помещението се полза за килер/ през 1967 г.; 3. Кухня–облицовка, плочки, балатум през 1968 г.; 4. Шпакловка и боядисване на кухня, хол, таванска през 1975 г.; 5. Ремонт на колоните на фасадата на къщата поради пропадане през 1970 г.; 6. Изграждане на вътрешна тоалетна, мивка, тръби, канал през 1986 г.; 7. Изграждане на септична яма, 20 м. канал през двора, полагане на тръби през 1986 г.; 8. Ремонт на покрив, смяна на цигли и шипки през 2008 г.; 9. Замазка на стената на терасата и поставяне на улук – 6 метра през 2008 г.; 10. Ремонт на хола и таванска стая – латекс боядисване, шлайфане и боядисване на прозорци и врати през 2008 г.; 11. Бетонова площадка за достъп до гаража – бетонова настилка през 1971 г.; 12. Подпорна стена от бетон – западна страна на гаража на граница към Васко Дацин през 2007 г.; 13. Вградена библиотека в таванската стая 8 кв. м през 1972 г.; 14. Вграден трикрилен гардероб 7 кв. м, нисък шкаф 2 кв. м и облицовка 3 кв. м през 1978 г.; 15. Преграждане и коридора и поставяне на врата 7 кв. м през 1978 г.; 16. Таванска стая – изолация с минерална вата 15 кв. м през 1975 г.; 17. Поправка на покрива, смяна на счупени цигли, измазване на капаци през 2014 г. Моли съда да извърши същинската делба на процесния имот, като го изнесе на публична продан като неподеляем по реда на чл. 348 от ГПК.

               Ответницата М.К. е редовно призована, не се явява в с. з., представлявана е от пълномощника си адв. Х.В. от ЛАК, който моли съда да изнесе имота на публична продан, оспорва направените искания по сметки. К. твърди, че претендираните подобрения са извършени от бащата на страните, докато е бил жив, а тя е организирала и съответно финансирала ремонт на покрива на къщата. В тази връзка е ангажирала гласни доказателства

               В съдебното заседание по втората фаза на делбата съда е  допуснал и изслушал съдебно-технически експертизи, като вещото лице инж. Е.Г. е изчислила пазарната стойност на имота в размер на 72 300 лева, за което е съобразила техническото и фактическото му състояние. В заключението е извършено и остойностяването на претендираните от Г. подобрения в делбения имот, като общата стойност възлиза на 8 220 лева без ДДС и 9 870 лева с ДДС.

              

          Съда е приобщил гласни доказателства по втората фаза на съдебната делба във връзка с претендираните подобрения в имота, като е разпитал общо пет свидетели, чиито показания могат да се разделят в две групи. Първата група свидетели са ангажирани от ищеца. Свид. Д.З. излага, че познава И.Г., с който са работили заедно в строителната организация. Като млад инженер се е върнал от Кърджали през 1966 г. и е заживял в родната си къща в с. Орешак при родителите си. Започнал е да прави ремонти, тъй като къщата е стара. Първо Г. е направил баня и ремонт в кухнята.  В двора си е направил гараж и път към него, тъй като си е купил автомобил. Когато ищеца е правил тези ремонти, баща му е бил жив, но е бил възрастен и болен. Всичко е организирал и заплащал И.. Свид. П.Г. е помагал на ищеца при ремонта на покрива на къщата му в с. Орешак преди 7-8 години, като ме у карал материали. Г. е наел за този ремонт Г.М., който в последствие е починал. Разпокривал е покрива, имало е изгнили греди, които са подменени. Свидетеля излага, че не е виждал там сестрата на И.. Ищеца е правил и една стена зад гаража, за което пак е наел майстори. Ищеца е правил и септична яма и канализация в имота. Най-подробни показания в тази връзка е дала В.Г., която е съпруга съм на ищеца. Установява се, че от 1973 г. двамата са сключили брак и след това са отишли да живеят в къщата в с. Орешак, а преди това ищеца е живеел там с родителите си. Още тогава е правил редица подобрения в имота, тъй като къщата е била стара, не е имало канализация, баня и тоалетна, които Г. в последствие е направил. В таванската стая, където първоначално е живеел ищеца, е направил замазка, след брака си са направили антре, библиотека и гардероб.  Гаража Г. е строил преди да се ожени, тъй като си е купил автомобил. Към гаража е направил бетонова площадка около 20 м, за да има достъп до него. Свидетелката излага, че по това време родителите на съпруга й са били живи, но са били възрастни, Г. е бил строителен инженер и е правил сам всичките тези ремонти. Ответницата е била студентка тогава и родителите им са я издържали. По-късно И. е направил тоалетна вътре в банята. После около 1980 г. е правена друга канализация и септична яма за тоалетната. Периодично ищеца е правил и ремонт на покрива, когато прокапе. Преди 6-7 години ищеца е решил да направи ремонт на покрива, и тогава с нот. покана е поканил сестра си М. да участва в ремонт на покрива, която при разговор с него отказала, тъй като заявила, че ползва стаите на първия етаж и до нея няма да стигне водата, ако прокапе. Тогава ищеца извикал майстор и платил за труда и материалите по покрива. Имало е изгнили шипки, част от терасата е измазана, поправени са улуците, където е капело. Последно миналата година свидетелката и съпруга й са подменяли капаци и цигли на покрива.

Втората група свидетели Й.Д. и В.Б. са ангажирани от ответницата. Същите излагат, че подобренията в имота са направени от родителите на страните, а ремонта на покрива е финансиран от ответницата М.К..

                Предвид на изложеното съда намира, че са налице условията на чл. 348 от ГПК, а именно делбения имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Страните също са изразили подобно становище и съгласие за това. Ще следва същия да бъде изнесен на публична продан с първоначална цена 72 300 лева, каквато е определената пазарна оценка от вещото лице към настоящия момент.  

Ще следва всеки един от съделителите да заплати по 4 % държавна такса в полза на Държавата по сметка на съдебната власт върху добитата от продажбата сума, съобразно с дяловете им, а именно съделителите В.Г. и Д.В. – С. – 1 446 лева и М.К. – 1 446 лева, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

Решаващия съд намира за основателна претенцията по сметки по реда на чл. 346 от ГПК, предявена от ищеца за заплащане на извършените подобрения в имота. За достигането на този извод съда кредитира показанията на първата група свидетели, като намира същите за обективни и съотносими с фактическата обстановка по делото. Ще следва  да бъдат отхвърлени претенциите по т. 13 и т. 14, а именно: вградена библиотека, трикрилен гардероб и шкаф, които не са трайно прикрепени към имота и могат да бъдат демонтирани. Подобрение на един имот е налице, когато се вложи в него труд, средства и материали, които водят до увеличаване на неговата стойност.  Наричат се още полезни разноски. Извършените дейности не са необходими за запазване на вещта, но водят до подобряване на функционалните й качества или повишаване на нейната стойност. За да са налице подобрения, е необходимо да не може да се отдели добавеното без да се увреди съществено имотът. А останалите движимости, които могат да бъдат отделени без увреждане на имота, не подлежат на заплащане, защото не представляват подобрение.

При това положение ще следва ответницата К. да заплати на съделителите Г. и В. – С. сумата 4 513,92 лева лева, представляващи цената на извършените подобрения в делбения имот от ищеца И.Г., равняващи се на дела й /1/2 ид. част/, като съда приема втория предложен вариант от заключението на СТЕ, с включен ДДС, тъй като оценката е извършена към настоящия момент, съответно с включено овехтяване.  

Страните са изразили претенции за присъждане на съдебно-деловодни разноски. При хипотезата на чл. 355 от ГПК ще следва ответницата М.К. да заплати на В.Г. и Д.В. - С. 395 лева, сторени от тях разноски, съобразно стойността на дела й. Съответно при същата хипотеза  ще следва В.Г. и Д.В. - С. да заплатят на ответницата 315 лева, сторените от нея разноски, съобразно стойността на дела им.

               Водим от горното, съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И:

                ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като неподеляем следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53707.502.199 в с. Орешак, община Троян, област Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-109/19.12.2003 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; Адрес на поземления имот: с. Орешак, ул. „Стара планина" № 195; Площ 994 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начина на грайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.). при съседи: имот № 53707.502.200, имот № 53707.502.196, имот № 53707.502.198  и имот № 53707.502.9550, заедно с построените в поземления имот: 1. СГРАДА с идентификатор № 53707.502.199.1; застроена площ 101 квадратни метра; брой етажи: 1; предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 53707.502.199.2, застроена площ 24  квадратни метра: брой етажи: 1; предназначение: Селскостопанска сграда,   при ПЪРВОНАЧЛАНА ЦЕНА 72 300седемдесет и две хиляди и триста лева.

               Добитата от продажбата сума да се подели между съделителите както следва: 1/2 общо за съделителите В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.В. – С., ЕГН **********, адрес: *** и 1/2 за съделителката М.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Надежда 2”, бл. 227, вх. Б, ет. 4, ап. 22.

               ОСЪЖДА по реда на чл. 346 от ГПК М.В.К., с горните данни да заплати на В.Х.Г. и Д.И.В. - С., с горните данни сумата 4 513,92 – четири хиляди петстотин и тринадесет лева и 92 стотинки, представляващи стойността на извършени подобрения в имота от ищеца И.В.Г., починал на 11.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите по т. 13 и т. 14 - вградена библиотека в таванската стая 8 кв. м през 1972 г., вграден трикрилен гардероб 7 кв. м, нисък шкаф 2 кв. м и облицовка 3 кв. м през 1978 г. 

      ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.В. – С., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 1 446  хиляда четиристотин четиридесет и шест лева, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

      ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Надежда 2”, бл. 227, вх. Б, ет. 4, ап. 22 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 1 446  хиляда четиристотин четиридесет и шест лева, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса, както и 180,56 – сто и  осемдесет лева и 56 ст. – 4% ДТ върху цената на претенцията за подобренията.  

               ОСЪЖДА ответницата М.К., с горните данни да заплати на В.Г. и Д.В. – С., с горните данни сумата 395 – триста деветдесет и пет лева, сторени от тях разноски, съобразно стойността на дела й.

               ОСЪЖДА В.Г. и Д.В. – С., с горните данни да заплатят на ответницата М.К., с горните данни сумата 315 – триста и петнадесет лева, сторени от тях разноски, съобразно стойността на дела им.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                        

                                                             Районен съдия: