РЕШЕНИЕ  № 300

 

гр. Троян, 30.09.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 149 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

         “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, седалище и адрес: гр. София, Столична община, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, представители: Атанасиос Аристидис Куцопулос –  Главен изпълнителен директор и Емил А.А. – Заместник главен изпълнителен директор е предявила срещу М.М.П. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за следните суми: 340.77 лева, представляваща изискуема и непогасена главница по Договор № 200701120011 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back”, сключен на 26.01.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 916.05 лева, представляваща изискуема редовна договорна лихва за периода от 20.06.2008 г. до 18.11.2013 г., сумата 3 014.37 лева, представляваща такси за периода, считано от 20.06.2008 г.-18.11.2013 г., сумата 125.42 лева -  разноски по делото за платена държавна такса и сумата 60.00 лева – адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява юрисконсулт М. Гетова, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника М.П. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок П. е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че е изпълнил задълженията си по договора. Направено и възражение за изтекла погасителна давност. В с. з. П. се явява лично и с пълномощника си адв. В.А. от ЛАК, който моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените съдебно-деловодни разноски. 

От приложените към делото писмени доказателства: Извлечение от счетоводните книги съгласно чл. 417 т. 2 от ГПК на „Банка Пиреос България” АД от 02.07.2015 г., Договор № 200701120011 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back” от 26.01.2007 г., Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти Visa, Тарифа за таксите и комисионните от януари 2007 г., писмо на „Банка Пиреос” от 31.10.2014 г.,  изпратено до М.П. и ч.гр.д. № 1315 от 2013 г. по описа на ТРС. и допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът М.П. сключил на 26.01.2007 г. с „Банка Пиреос България” АД гр. София договор № 200701120011 за издаване и поддържане на международна кредитна карта. Не се оспорва факта, че на основание сключения договор ищцовата банка е издала на ответника международна кредитна карта и му е отпуснала кредитен лимит в размер на 390 лева. 

От представените доказателства се установява, че крайният срок за издължаване на всички задължения е 31.01.2009 г. Съгласно процесния договор № 200701120011 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма "Cash back", срокът му изтича два месеца след изтичане на валидността на картата. С оглед горното падежът на всички задължения по кредита е настъпил с изтичане срока на договора и неподновяването му. От този момент те са станали изискуеми и подлежащи на принудително събиране. Установява се началната дата на забава на плащания по договора - 20.06.2008 г. Към 31.01.2009 г. длъжникът не е изплатил всички изискуеми свои задължения по предоставения кредит, кредитната карта не е била подновявана, съгласно договора и действащите общи условия за издаване и използване на банкови кредитни карти, задълженията са станали изискуеми, а „Банка Пиреос България" АД е пристъпила към принудително удовлетворяване на вземанията си.

По подадено заявление на „Банка Пиреос България” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК срещу М.М.П., в ТРС е образувано ч. гр. д. № 1315/2013 г., по което съда е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните  суми.

Длъжникът М.П. е направил възражение, че не дължи посочените суми и съответно съда е дал указание на заявителя да предяви установителен иск за доказване съществуване на претендираното вземане.  

Съда е изслушал и приел съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Н. Р. е установила в заключението си, че размера на дълга по процесния договор към момента на подаване на заявлението по заповедното производство възлиза на 6 102,05 лева, от които: главница в размер на 340,77 лева, лихва – 2 898,85 лева и такси – 2 862,43 лева  на 20.10.2008 г. В с. з. Р. пояснява, че дълга по тези извлечения е сборно понятие, то е образувано от остатък от главница, лихви и такси. Главницата е уточнена в този си размер към 31.01.2009 г., когато изтича договора. Към тази дата е сборуван общо размера на дълга 565.49 лева, като в тази сума влизат 158.20 лева лихви и  66.47 такси, и именно този общ сбор като остатък в началото се пренася в следващите месеци и върху него се начислява наказателната лихва. Всеки месец остатъка се е увеличавал с новите наказателни лихви. Всеки месец върху остатъка от края на предходния месец се начислява лихвата, което съда намира за абсолютно незаконосъобразно и недопустимо.

С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме за безспорно, че на 26.01.2007 г. страните по делото са сключили договор за издаване на международна кредитна карта.

Съгласно даденото тълкуване на закона с Тълк. решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., в т. 18, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”. От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си (такъв е и настоящия случай), не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418 ал. 5 от ГПК, поради което задължението за заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. По изложените съображения ОСГТК на ВКС е постановило, че при предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това право следва да е упражнено, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия казус ищеца не е ангажирал доказателства в този смисъл и при това положение съдът намира, че след като уговорената в договора предсрочна изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418, във вр. с ч . 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, искът по чл. 422 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от процесния договор от 26.01.2007 г. за следните суми: 340.77 лева, представляваща изискуема и непогасена главница по Договор № 200701120011 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back”, сключен на 26.01.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 916.05 лева, представляваща изискуема редовна договорна лихва за периода от 20.06.2008 г. до 18.11.2013 г., сумата 3 014.37 лева, представляваща такси за периода, считано от 20.06.2008 г.-18.11.2013 г., сумата 125.42 лева -  разноски по делото за платена държавна такса и сумата 60.00 лева – адвокатско възнаграждение, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Предвид изхода на делото съдът не следва да обсъжда направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност.

По реда на чл. 193 от ГПК съда е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на извлечение от счетоводните книги на „Банка Пиреос България” АД  от 02.07.2015 г. На основание чл. 194 ал. 2 от ГПК след извършена проверка съда признава, че оспорването не е доказано.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан предявения иск от “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, седалище и адрес: гр. София, Столична община, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, представители: Атанасиос Аристидис Куцопулос – Главен изпълнителен директор и Емил А.А. – Заместник главен изпълнителен директор по реда на чл. 422 от ГПК за признаване съществуване на вземането, а именно, че М.М.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 340.77 /триста и четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева,  представляваща изискуема и непогасена главница по Договор № 200701120011 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back”, сключен на 26.01.2007г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2013г. до окончателното  изплащане на вземането, сумата 2 916.05 /две хиляди деветстотин и шестнадесет лева и пет стотинки/ лева, представляваща изискуема редовна договорна лихва за периода от 20.06.2008г. до 18.11.2013г., сумата 3 014.37 /три хиляди и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща такси за периода, считано от 20.06.2008г.-18.11.2013г., сумата 125.42 /сто двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ лева -  разноски по делото за платена държавна такса и сумата 60.00 /шестдесет/  лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК831633691, седалище и адрес: гр. София, Столична община, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, представители: Атанасиос Аристидис Куцопулос –  Главен изпълнителен директор и Емил А.А. – Заместник главен изпълнителен директор да заплати на М.М.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата 900,00 – деветстотин лева съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                        Районен съдия: