Р Е Ш Е Н И Е

 

  268    

 

гр. Троян, 24.08.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на деветнадесети август две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Е.П. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 191 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.А.М. *** в качеството му на дядо и осъществяващ заместващи грижи за малолетния Г.С.С против С.К.С. *** за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на ответницата за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното дете и за заместване съгласието на майката за пътуване на детето извън територията на Република България до навършване на 18 години, както и за определяне на месечна издръжка, която да бъде заплащана от С.С.. Излага се в молбата, че ищеца, който е дядо на детето, в момента упражнява заместващи грижи за него. Бащата на Г. работи и живее в Германия и има желание сина му да го посещава по време на ученическите ваканции. Предстои издаването на международен паспорт на детето, за което се изисква съгласие и на двамата родители. М. излага, че ответницата от 2010 г. е заминала в чужбина и той няма информация изобщо къде се намира в момента. Предвид обстоятелството, че ответницата изцяло се е дезинтересирала от детето си, ищеца обективира искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено липсващото му съгласие за издаване на паспорт на детето и даване на разрешение същото да напуска при нужда територията на Република България. В открито съдебно заседание М. се явява лично и с пълномощника си адв. К.Н. от ЛАК, който поддържа подадената молба, като моли същата да бъде уважена. Счита, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК и моли съда да постанови неприсъствено решение.

Ответницата С.С. не е представила отговор в предвидения от закона срок, не е изразила становище по иска. Същата е редовно призована, не се явява в с. з., не е ангажирала доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Троян, малолетния Г.С.С е роден на *** г. от майка С.К.С. и неизвестен баща.

С решение № 350 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 1504/2011 г. на РС – Севлиево на осн. чл. 25 т. 2 и т. 3, вр. чл. 26 и чл. 28 от ЗЗДт Г.С е настанен в семейството на К.Е. М., който всъщност е биологичния баща на детето.

С решение № 36 от 26.02.2014 г. по гр. дело № 1399/2013 г. на ТРС в производство по чл. 26 и сл. от ЗЗДт, Г.С е настанен в семейството на ищеца Е.М., който е баща на К. М. и съответно дядо на детето.

Не се оспорва от страните, че майката С.С. през 2010 г. е заминала в чужбина и оттогава няма информация къде се намира в момента. От този момент същата не се е интересувала за детето си и не е полагала никакви грижи.

Не се оспорва, че детето и биологичния му баща са в много близки отношения. Контактуват почти ежедневно, но могат да се видят само за една-две седмици през годината, когато М. е в отпуск и се връща в България. Ищецът заявява намерение, през ваканцията да заведе внука си на гости при баща му в Германия.

По делото е представен социален доклад и е изложено, че следва родителите да заплащат издръжка за малолетното си дете. В интерес на Г. е да контактува със своите родители и с братята си.

В с. з. пълномощника на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1 от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество. Ще следва ответницата С.С. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на ищеца Е.М., полагащ заместващи грижи за детето Г.С.С. Ще следва съда  да даде разрешение, заместващо съгласието на майката да бъде издаден паспорт на детето Г.С, както и същото да пътува извън пределите на Република България до Германия до навършване на 18 годишна възраст – ежегодно през лятната ваканция от 15 юни до 15 юли, през коледната ваканция от 23 декември до 27 декември и през пролетната ваканция от 01 април до 10 април, придружавано от Е.А.М..

          Ще следва С.С. да бъда осъдена да заплати ДТ в размер на 144 лева в полза на бюджета на съдебната власт, а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска”, бл. 2, ет. 1 да заплаща на Е.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска” № 1, вх. А, ет. 1, полагащ заместващи грижи за детето Г.С.С, ЕГН ********** по 100 – сто лева месечна издръжка, считано от 20.03.2015 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127 а от СК, заместващо съгласието на майката – С.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска”, бл. 2, ет. 1 да бъде издаден паспорт на детето – Г.С.С, ЕГН **********, както и същото да пътува извън пределите на Република България до Германия до навършване на 18 годишна възраст – ежегодно през лятната ваканция от 15 юни до 15 юли, през коледната ваканция от 23 декември до 27 декември и през пролетната ваканция от 01 април до 10 април, придружавано от Е.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска” № 1, вх. А, ет. 1, като бъдат съобразени конкретните условия, дали не са опасни или неблагоприятни за детето.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127 а, ал. 4 СК.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска”, бл. 2, ет. 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 144,00 – сто четиридесет и четири лева държавна такса върху размера на така определената издръжка, а на Е.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „Дудевска” № 1, вх. А, ет. 1 – 50,00 – петдесет лева сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

 

Районен съдия: