РЕШЕНИЕ  № 359

 

гр. Троян, 18.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 199 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

        И.Д.К.анчев Г *** е предявил срещу Г.М.Й. *** установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 24 900 лева, представляваща цената на закупени 25 670 кг. Слънчоглед. В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява лично и е представляван от адв. Е.Ц. от ЛАК, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника Г.Й. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представил писмен отговор в предвидения месечен срок, изразено е становище, че иска е изцяло неоснователен и недоказан. Изложени са аргументи, че правилата за търговия със слънчоглед се съдържат в Закона за съхранение и търговия със зърно. Й. твърди, че няма статут на търговец на зърно по смисъла на закона и не е сключвал подобен договор с ищеца. Ответника е представляван в процеса от адв. Елин Т. от САК, който моли съда да отхвърли така предявения иск, ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: разписка, подписана от ответника Г.Й., регистрационна карта на земеделски производител, 6 бр. разпечатки от 08.12.2014 г. на „ОББ” АД , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената регистрационна карта, ищеца И.К. от 2008 г. е регистриран като земеделски производител. Твърдят се факти в исковата молба, които обаче са останали недоказани в процеса, че в началото на месец септември 2012 г. на склад в с. Кормянско е бил складиран, произведения от ищеца слънчоглед. В началото на месец октомври 2012 г. при него е отишъл ответника Г.Й., който е огледал слънчогледа и е заявил, че ще изкупи цялото количество. Страните се уговорили Й. да изпрати автомобили. На 15.10.2012 г. Й. е отишъл при ищеца К. и са се уговорили да изкупи слънчогледа на цена 0.97 лева за килограм, като до двадесет дена ще плати стойността, след като и на него му заплатят стойността на слънчогледа. На 16 и 17.10.2012 г. ответникът е извозил наличния слънчоглед в склада, който се оказало, че е с количество 85 160 кг. Слънчогледа е бил извозен на пет курса, като ищеца твърди, че той и ответника са присъствали при тегленето на всеки един камион. Ищецът К. е записвал теглото на слънчогледа на един лист и след последния натоварен камион са пресметнали общото количество и ответника саморъчно на същия лист  е записал, че е получил от К.  85 160 кг. слънчоглед. След това ответника Й. е започнал да плаща периодично полученото количество слънчоглед. В болшинството от случаите плащането е ставало на ръка или той е изпращал парите по негови познати. По банков път за този слънчоглед на ищецът са били  платени общо 1000.00 лева. Тази сума се състои от отделни плащания, извършени от името на ответника преводи, някои от които са извършени от лицата С.Г.П. и Л.Д.П., които лица доколкото му е било известно, работят заедно с ответника. Самият Й. е превел на ищеца един единствен път сумата от 200.00 лева по банков път, което е станало 14.04.2014 г. С тази последна сума  ищецът  признава, че ответника му е платил общо за получения слънчоглед сумата от 57 705.20 лева.  Ищецът твърди, че след това са спрели всякакви плащания. К. ходил в офиса на ответника заедно със свой познат, където Й. му заявил, че ще издължи сумата. Ищецът твърди, че след това многократно се обаждал на ответника, на така и не получил парите си.

Ищецът И.К. бил принуден да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд гр. Троян. Въз основа на подаденото заявление съда е издал Заповед № 34/05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 68/2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК и съда е указал на ищеца, че може да предявя иск за установяване съществуването на вземането, което той е сторил с настоящата искова молба, като твърди, че  ответника му дължи сумата от 24 900 лева.

Както беше посочено и горе, изложените факти не бяха доказани, въпреки дадените указания на съда при разпределение на доказателствената тежест.

          Предявения иск се явява неоснователен и недоказан, като в тази връзка настоящата инстанция намира за правилни изложените аргументи в писмения отговор на ответника, които се поддържат и в с. з.

Съгласно чл. 23 ал. 1 от Закон за съхранение и търговия със зърно „Търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Националната служба по зърното”. Не се представиха доказателства в процеса, че Й. има подобен статут, поради което и на основание чл. 23 ал. 2 от ЗСТЗ няма право да сключва твърдения от ищеца договор. Освен това законодателя е въвел като форма за действителност на сделките със зърно писмена форма - според разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от закона, търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърното се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика. Съда приема за безспорно, че през месец октомври 2012 г., както твърди ищеца, страните не са подписвали договор за продажба на слънчоглед в предвидената от закона форма, което води до извода, че дори и да е имало някаква сделка между двамата, то тя ex lege е недействителна. 

Предвид на изложените правни изводи, предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

          Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** против Г.М.Й., ЕГН **********, адрес: *** иск за съществуване на вземане в размер на 24 900 – двадесет и четири хиляди и деветстотин лева, представляващи неплатена цена на 25 670 кг. слънчоглед.  

ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Г.М.Й., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 500 – хиляда и петстотин лева, сторени съдебно - деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 Районен съдия: