Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 192

                             23.06.2015 година,  град Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянския районен съд, четвърти състав, в проведеното на десети юни две хиляди и петнадесета година публично съдебно заседание  в   следния състав:

                                                      Председател: Десислава Ютерова

Секретар М.С.,

като разгледа докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 212  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск от Ц.В.Ц. ***, като майка и законен представител на малолетното си дете М.П. П. против П.П. *** правно основание чл. 150 от СК.

Ц. твърди, че ответникът П.П. е баща на малолетния им син, като с решение от 04.05.2011 г. на ТРС П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лева. Ищцата счита, че обстоятелствата, при които е била определена издръжката, са променени, детето е пораснало и са нараснали неговите нужди, поради което моли съда да увеличи така определената издръжка в размер на 150 лева.  В с. з. ищцата се явява лично и моли съда изцяло да уважи предявения иск.

          В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника П.П. е представил писмен отговор, в който изразява становището си по основателността и допустимостта на предявения иск. Счита същия за неоснователен,  досежно претендирания размер.

          Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Троян, редовно призована, не изпраща представител, представен е социален доклад.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за раждане ищцата Ц.Ц. и ответника П.П. са родители на малолетния /към подаване на исковата молба/ М.П. П., роден на *** г. С протоколно определение от 04.05.2011 г. по гр. дело № 227/2011 г. на ТРС съда е одобрил спогодба, постигната между Ц.  Ц. и П.П., по силата на която бащата се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лева на Ц., в качеството й на майка и законен представител на малолетния им син М.

Като доказателства са представени епикризи от МБАЛ „Александровска” ЕАД, от които се установява, че са провеждани лечения относно очно заболяване на детето.

Ищцата е представила и служебна бележка от Агенция по заетостта, от която се установява, че за определени периода е била безработна, като последно е регистрирана като такава на 14.10.2014 г. и до настоящия момент.

Съдът е задължил страните и те са представили доказателства относно доходите си. Установява се, че бащата П.П. получава трудово възнаграждение от порядъка на 1 100 – 1 200 лева, а майката Ц.Ц. е работила за периода м. юли 2014 г. – м. септември 2014 г. вкл. и общо трудовите й възнаграждения са възлязли на 1 346.20 лева.

Установява се още, че бащата е сключил брак с друга жена и от този брак има родена една малолетна дъщеря, за която също полага грижи.

От представения по делото социален доклад от ДСП - Троян се установява, че детето живее със своята майка, която има второ дете от мъжа, с който съжителства на семейни начала. Бащата е сключил брак с Д.П. и също има второ дете. М. не е прекъсвал връзката си с баща си, който го взема при себе си, води го на почивки. Социалните работници не са констатирали наличие на рискови фактори. Детето получава емоционална топлота и от двата си родители.

Предвид на изложеното се  налагат следните изводи: Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на детето, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на детето и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

 В конкретния случай съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето М. П. до предявяване на настоящата искова молба са изминали повече от 4 години, като през този период от време в икономическата обстановка в страната са настъпили съществени промени, свързани с увеличаване стандарта на живот, а оттам и нарастване нуждите на детето. Това обстоятелство, само по себе си, е основание за увеличаване размера на издръжката. От друга страна е от значение и факта, че детето към момента е на 14 години и са се увеличили неговите нужди от парични средства.

         В разпоредбата на чл. 140 ал. 3 от СК е посочено общото правило за разпределение на издръжката между няколко лица от един  и същи ред- според възможностите им.  Това правило е доразвито в текста на чл. 143 ал. 1 от СК, където е казано, че родителя е длъжен да осигурява издръжката,  съобразно  своите възможности  и материално състояние.  Принципните положения относно „възможностите” на дължащия издръжка са посочени в т. 5 и т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г.  „възможностите на лицата, които  дължат издръжка се определят според  техните доходи, имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки един от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи (грижите на родителя, при когото се отглежда детето; грижите и издръжката, предоставяни в натура от родителя, който упражнява родителските права )”. „Нуждите” на лицата, които имат право   на  издръжка” са посочени в т. 4 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г., според която  /нуждите  следва  да се определят според обикновените условия на живот, като се вземат  предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение/.

         Съдът счита, че действително задължението за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер (издръжката се дължи независимо от това дали лицето е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си – чл. 143 ал. 2 от СК ), но от друга страна следва това задължение да бъде съобразено с възможностите и материалното състояние на дължащия издръжка (чл. 140 ал. 3 от СК и чл. 143 ал. 1 от СК). Ответника П. е представил доказателства, от които се установява месечното му възнаграждение. Освен това се доказа, че ответника има друго семейство и дъщеря, за която също се грижи.

Като взе предвид гореизложеното, и след преценка на материалните възможности на родителите, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, бащата съобразно неговите възможности следва да заплаща сумата от 120.00 лв., а останалата част от издръжката  в размер на 120.00 лева да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на 120.00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 25.03.2015 г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част до претендирания размер 150.00 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          На основание чл. 78 ал. 4, вр. чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 43.20 лева.

         Ищцата не е сторила и съответно не е претендирала за съдебно-деловодни разноски.        

         Водим от горните мотиви, съдът                 

                      

 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена по гр. дело № 227/2011 г. по описа на Троянски районен съд, като:

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на Ц.В.Ц., ЕГН *********, адрес: *** като майка и законен представител на М.П. П., ЕГН ********** /към момента на постановяване на решението същия е непълнолетен/, ежемесечна издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет / лева, считано от 25.03.2015 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 150.00 /сто и  четиридесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната система сумата от 43.20 /четиридесет и три лева и двадесет стотинки/ лева представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, в двуседмичен срок от датата на постановяване  - 23.06.2015 г.

 

     Районен съдия: