РЕШЕНИЕ  № 365

 

гр. Троян, 25.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 228 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

         М.Х.Х. *** е предявила срещу К.А.И. *** установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 11 768,32 лева, представляваща изплащане на задължение по изп. дело № 465/2010 г. на СИС при ТРС. В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства, в с. з. същата е представлявана от адв. Р.К. от ЛАК, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника К.И. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представила писмен отговор в предвидения месечен срок, с който оспорва така предявения срещу него иск. Навеждат се аргументи, че ищцата няма качеството на поръчител по процесния договор, както и, че не е налице никакво друго правно основание, което да дава правото на Х. да иска връщане на изпълнението на своето задължение. И. е редовно призован, в с. з. се явява неговия пълномощник адв. Б.Д. от ЛАК, не е изразено подробно становище по същество.

От приложените към делото писмени доказателства: договор № 8200047/07.07.2006 год. на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД -гр. София, общи условия на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД за предоставяне на Микро кредити, писмо изх. № 820-118/12.05.2010 год. на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД - гр. София, споразумение от 13.12.2014 год. с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД - гр. София, удостоверение изх. № 14/05.01.2015 год. на Държавен съдия изпълнител при Районен съд - гр. Троян по изп. дело № 20104340400465, банково бордеро от 13.12.2014 г. на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, клон Ловеч, банково бордеро от 05.01.2015 год., заповед № 3/20.01.2015 год. на Районен съд - гр. Троян по ч.гр.д. № 19/2015 год., разпореждане № 256/18.02.2015 г. Районен съд -гр. Троян по ч.гр.д. № 19/2015 год., ч.гр.д. № 19 от 2015 г. по описа на ТРС и  изп. дело № 20104340400465 по описа на ДСИ при РС - Троян, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва между страните, че на 07.07.2006 г. е сключен договор за банков кредит между ответника К.И. и „Райфайзенбанк /България/" ЕАД- гр. София, по силата на който банката е отпуснала на И. в качеството му на кредитополучател сумата 20 000 лева, която сума е преведена по банкова му сметка. Ответника се е задължил да погаси кредита в срок до 15.07.2011 г. при годишен лихвен процент – 12,9 %. Видно от представения договор, ищцата М.Х. е подписала същия в качеството си на солидарен длъжник заедно с К. Б.П..

Ответника преустановил изпълнението по поетите задължения по договора за банков кредит, поради което „Райфайзенбанк /България/" ЕАД - гр. София е обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се с изпълнителен лист и заповед за изпълнение по силата, на които ответника, ищцата и другия солидарен длъжник са осъдени да заплатят солидарно дължимите суми по договора за банков кредит.

Образувано е изп. дело № 20104340400465 на СИС при Районен съд - гр. Троян, което е приложено като доказателство по делото. Съдия изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и за периода м. декември 2010 г. - 30.12.2014 г. от него е удържана общо сумата 5 739,92 лева, което се установява от удостоверение изх. № 14/05.01.2015 г. на Държавен съдия изпълнител при Районен съд - гр. Троян.

На 13.12.2014 г. ищцата е подписала споразумение с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД - гр. София в изпълнение, на което е заплатила на банката на същата дата сумата 5 500 лева, представляваща задължение по посочения по-горе договор за банков кредит. На 05.01.2015 г. Х. е заплатила по посоченото по-горе изпълнително дело разноските в размер на 538.40 лева разноски. Цялата сума, заплатена от ищцата М.Х. за погасяване задължението на кредитополучателя К.И. по процесния договор за банков кредит възлиза на 11 768.32 лева.

Видно от приложеното частно гр. дело № 19/2015 г. на ТРС, ищцата е подала заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е цитираното дело, по което съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3/20.01.2015 год. за процесната сума. Ответника е подал възражение, че не дължи претендираните суми и съда е дал указание за предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК.

С оглед на изложеното настоящия състав приема, че предявения иск е основателен и доказан. Безспорно Х. е подписала процесния договор за кредит в качеството си на солидарен длъжник. Хипотезата на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД гласи: „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно". Принципът е, че солидарността е установена само в интерес на кредитора. Следователно, само спрямо него всички солидарни длъжници отговарят за целият дълг (чл. 122, ал. 1 от ЗЗД). В отношенията между последните обаче решаващ е принципът на разделността, поради което всеки от тях понася само част от общия дълг така, че ако един от тях го плати, не може да иска от останалите всичко, което е платил на кредитора, а само частта, която е изпълнил в повече от своята част, респективно само частта от платеното, която тежи върху всеки един от останалите солидарни длъжници. Закона презюмира, че всички съдлъжници понасят равна част от платения на кредитора солидарен дълг (чл. 127, ал. 1 от ЗЗД).  Вярно е, че взаимоотношенията между солидарните длъжници се уреждат от разпоредбата на чл.127 от ЗЗД. Съгласно ал.1 на този текст „доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по рано", а съгласно ал. 2 „всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата". Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд установената в чл. 127 ал. 1 от ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима и ако в отношенията на солидарните длъжници с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, то във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно.

В този смисъл са: Решение № 211/23.07.2012 год. на ВКС, IV г.о. по гр. дело № 177/ 2011 год.; Решение № 232/12.08.2014 год. на ВКС, IV г.о. по гр. дело № 7488/2013 год. и др.

В конкретния случай кредита е получен единствено от ответника, ползван е от него за негови нужди и приемането на равенство в задължението противоречи на закона и морала, тъй като води до обогатяването му за сметка на лицето, заплатило вместо него задължението. Предвид на изложеното иска се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на ищцата за процесната сума.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 735,40 лева.

         Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземането на М.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, а именно, че К.А.И., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата сумата 11 768,32 - единадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки лева, представляваща дължима сума, заплатена вместо кредитополучателя и длъжник К.А.И. по Договор за банков кредит № 8200047/07.07.2006г. на „Райфайзенбанк” ЕАД гр. София, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата 235,40 - двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки  - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 440,00 - четиристотин и четиридесет лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА че К.А.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.Х.Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата 735,40 – седемстотин тридесет и пет лева и 40 ст. – съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 Районен съдия: