РЕШЕНИЕ

 

  189 

 

гр. Троян, 22.06.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 37 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

        К.К.К. *** е предявил срещу С.И. *** с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за нищожна на клауза от споразумение за прекратяване на брака между двамата, утвърдено с решение № 3 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1339/2011 г. на ТРС, поради противоречие със закона. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, представляван е в процеса от адвокат Р.Н. от ВТАК, която от името на доверителя си моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск заедно с всички произтичащи от закона последици и присъждане на съдебно-деловодните разноски. 

        На ответницата С. К. с разпореждане от 10.03.2015 г. на основание чл. 23 ал. 4 от ЗПП е предоставена правна помощ и като процесуален представител е назначен адв. К.Д. от ЛАК. Същата в срока по чл. 131 от ГПК е представила писмен отговор, с който оспорва така предявения иск, намира същия за неоснователен и недоказан. 

От приложената към делото писмени доказателства: решение № 3 от 09.01.2012 г. по гр.дело № 1339 от 2011 г. по описа на ТРС, Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2014 г., уверение № 200 от 15.10.2014 г., изд. от Софийски университет „Климент Охридски” София, 6 бр. разписки за извършен превод на сума и гр.дело № 1339 от 2011 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните в настоящия процес са бивши съпрузи. Бракът между двамата е прекратен с решение № 3 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1339/2011 г. на ТРС, с което съда е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК. С осъдителен диспозитив съда се е произнесъл в акта си по следния начин: „ОСЪЖДА К.К.К. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.К. К., родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.И. К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70.00 /седемдесет/ лева, до навършване на пълнолетие или за срока, в който детето учи редовно във висше учебно заведение и при другите условия, предвидени в чл. 144 от СК, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.”      

Ищецът намира цитираната клауза са нищожна поради противоречие със закона, като твърди, че основателността на претендираната издръжка при тази хипотеза предполага единствено предявяването на подобен иск от навършилата вече пълнолетие К. К..      

Процесуалния представител на ответницата – адв. К.Д. твърди, че предявения иск е допустим, но не е основателен. Изложени са аргументи, че на основание чл. 9 от ЗЗД е налице договорна свобода между страните по един договор. Излагат се още доводи, че оспорената клауза е в полза на трето лице – К. К., която към момента на споразумението е била непълнолетна /чл. 22, пр. 1 от ЗЗД/. 

При така изяснената фактическа обстановка, съдът като анализира всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД – да бъде призната за нищожна посочената клауза от споразумението, като противоречаща на закона.

В тази връзка съда намира за правилни изложените аргументи от пълномощника на ищеца – адв. Н.. Производството по развод по взаимно съгласие се провежда по реда на чл. 318 ГПК и чл. 51 ал. 2 СК - към него субсидиарно намират приложение правилата на чл. 322 ГПК - относно задължителното предявяване и разглеждане по брачното дело и на исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и фамилното име. В случая следва да се разбира ненавършилите пълнолетие деца. Законодателя е предвидил специалната разпоредба на чл. 144 от СК, която урежда хипотезата на дължаща се издръжка на навършили пълнолетие деца, които учат в конкретния казус във ВУЗ до навършване на 25 години. Но при наличие на определени условия, а именно: детето не може да се издържа от доходите или имуществото и родителите могат да дават издръжка без особени затруднения. Следва да се приеме, че съдът по бракоразводното дело е осъдил страната да заплаща издръжка на пълнолетно дете, в противоречие на закона. Безспорно по време на развода, дъщерята на страните – К.К. К. е била непълнолетна, но този факт не е бил съобразен от съда, като в диспозитива на решението е отбелязано „в полза на детето”, а не издръжката да бъде  присъдената в полза на законния представител и майка С.И. К., така както е предвидено в нормата на чл. 143 СК -присъждане издръжка на ненавършили пълнолетие деца.

Съдът е утвърдил едно споразумение, което противоречи на закона с оглед действието по време на материалноправните норми в чл. 143 и чл. 144 от СК. Съдът следва да приложи нормата, която урежда съответната правна материя, тъй като материалноправните норми по правило нямат обратна сила. Вместо това незаконосъобразно съдът е утвърдил споразумителна клауза, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 144 от СК -  издръжката на пълнолетни учащи се деца. В посочената хипотеза издръжка се дължи при определени условия. Следва да са налице релевантните за подобно основание предпоставки, а именно пълнолетните учащи да не могат да се издържат от доходите си, или използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. Ето защо за да възникне задължение на родител да заплаща издръжка на пълнолетното си учащо дете, и то да се изложи осъдителен диспозитив в постановения съдебен акт, е необходимо да се проведе едно състезателно съдебно производство в рамките, на което да се изследват горните предпоставки. С оглед данните по делото ищецът е осъден за издържа свой пълнолетен низходящ, който към момента на влизане в сила на постановения съдебен акт, е непълнолетно лице.

Съгласно ППВС № 5/70 г., възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Следователно постановеното решение, с което е одобрено споразумението в тази си част противоречи на т. 6 от посоченото ППВС: При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, в частта си, с която е присъдена издръжка по чл. 144 от СК /2009 г./ губи силата си, щом детето навърши 18 години. Решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. Необходимо е в този случай да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителите. Затова навършилото пълнолетие дете, за да получава издръжка по 144 СК /2009 г./, трябва да предяви иск.

При тези изводи съда счита, че следва да провъзгласи нищожността на атакуваната клауза, като противоречаща на закона.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 375 лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

          ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД нищожността на клауза от споразумение по реда на чл. 51 от СК, което е утвърдено с решение № 3 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1339/2011 г. на ТРС, а именно: ОСЪЖДА К.К.К. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.К. К., родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.И. К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70.00 /седемдесет/ лева, до навършване на пълнолетие или за срока, в който детето учи редовно във висше учебно заведение и при другите условия, предвидени в чл. 144 от СК, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.”, като противоречаща на закона. 

          ОСЪЖДА С.И. К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на К.К.К., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, бизнес център ОББ, ет. 4, ст. 420/ сумата 375,00 – триста седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски.   

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: